Определение № 462 от 14.04.2025, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 462 гр. Благоевград, 14.04.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николай Грънчаров

Членове:

Владимир Ковачев

Вили Дацов като разгледа докладваното от Владимир Ковачев Въззивно гражданско дело № 20251200500391 по описа за 2025 година взе предвид следното:

ДГС Петрич обжалва решение № 92 от 05.03.2025 г., постановено по гражданско дело № 1840 от 2024 г. на Районен съд Петрич. В жалбата се твърди, че атакуваното с нея решение е неправилно, необосновано и нарушаващо материалния закон. РС превратно, едностранно и избирателно обсъдил събраните доказателства. Той се позовал на практика на ВКС, която била неотносима към предмета на делото. Стигнало се до ограничаване на правата на ответника и нарушаване на чл. 9 от ГПК от страна на съда. ДГС Петрич било териториално поделение на ДП по смисъла на чл. 163 от ЗГ.

ЮЗДП било създадено на основание чл. 163 от ЗГ и се състояло от ЦУ и 37 ТП, едно от които било ДГС Петрич. Анализът на текста на разпоредбите на чл. 2, ал. 1, т. 1 и 3 и чл. 5 от ЗПП, чл. 12, ал. 1 и 3, чл. 36, ал. 3 и чл. 38, ал. 1, т.

6 и ал. 2, т. 3 от ЗА, чл. 163, 164, 168 и 173 от ЗГ, налагал извода, че ДГС Петрич, като ТП на ДП, е държавна администрация. Служителите на ТП, като лица, изпълняващи длъжностите по смисъла на ЗГ, били служители в държавна администрация, макар и назначени по трудов договор. За тях, както и за работодателя, се вменявали в изпълнение задълженията, регламентирани за служителите в държавна администрация, макар и назначени по трудов договор, а не със заповед от орган по назначаване. КРБ и законодателството регламентирали хипотезите на колизия между конкуриращите интереси и възможните правни последици при констатирането им. Тази задача се постигала чрез въвеждането на правните институти на несъвместимост и на конфликт на интереси. В областта на конституционното право, единствено несъвместимостта била уредена на конституционно ниво, и то не с 1 универсални разпоредби, а конкретно - само за най-висшите публични длъжности в държавата. За останалите постове в държавния апарат/държавната администрация, правната регламентация била в законодателството /чл. 107а, ал. 1, т. 1 от КТ/. В тази насока, ограниченията в съвместимостта, предвидени в законодателството, касаели качествата и позициите на индивида в частното право, от една страна, и качествата и позициите му в публичното право, свързани с длъжността, която заема.

Следователно, несъвместимостта била уредена с диференцирана степен на строгост за отделните държавни администрации, предвид интересите, които длъжностните лица следвало да съблюдават в дейността си, предвид взетите от тях решения. Изискванията за несъвместимост, предвидени в законодателството, можели да почиват на две основания: логиката и изискванията на доброто управление, пречупени през призмата на историческия опит, морала, традицията и конюнктурните съображения на конкретния исторически момент, в който са въведени изискванията. С въвеждането на разпоредбата на чл. 107а, ал. 1, т. 1 от КТ, целта на правната регламентация била насочена към контролиране на конфликтите на интереси, за да се осигури приоритетът на обществения интерес пред частния, като се задължат публичните органи и държавните служители да уреждат частните си дела така, че да се предотврати или ограничи появата на такава конкуренция на интереси, а в случай, че конфликт все пак възникне, да бъде решен в обществен интерес. Конфликтът на интереси бил „ситуация, при която личната заинтересованост на държавния служител пречи на обективното изпълнение на длъжностните му задължения и противоречи на интересите на държавата“. При несъвместимост с изпълняваната длъжност била налице реална пречка за изпълнението на служебните задължения на длъжностните лица, заради етичните норми на поведение, свързани със защитата на общото благо и държавния интерес. Законодателството свързвало санкционни последици /прекратяване на трудовите правоотношения/ предвид потенциалната заплаха за интереса на държавата, обусловена от особеното качество или позиция на лицето /поставящи под съмнение неговата обективност и безпристрастност/. В този смисъл, законът стоял на границата между правото и морала, доколкото поставял някои нравствено-етични рамки на упражняването на длъжността. ******** Моли се за отмяна на обжалваното решение на РС и отхвърляне на предявените искове.

Подаден е отговор на жалбата. В него адвокатът на ищцата застъпва позицията, че наведените от жалбоподателя доводи са неоснователни.

Оспореното от въззивника съдебно решение било валидно, допустимо и справедливо. То било постановено в рамките на правораздавателната компетентност на съдилищата, освен това, като краен резултат, същото било правилно и законосъобразно, а изнесените във въззивната жалба твърдения за неговата неправилност били несъстоятелни и не кореспондирали с безспорно установените по делото факти и доказателства. Достигнатите от съда изводи били изцяло в синхрон с приложимата нормативна уредба и константната 2 съдебна практика по дела с такъв предмет. Моли се за потвърждаване на обжалваното решение на РС.

Жалбата и отговорът са редовни и допустими. Страните не са направили процедурни и доказателствени искания. Не се налага и служебно събиране на доказателствен материал. Следва да се насрочи и проведе открито заседание на въззивната съдебна инстанция.

Воден от изложените съображения и на основание чл. 267 от ГПК, Окръжен съд Благоевград

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА открито съдебно заседание по делото, което да се проведе на 08.05.2025 г. и да започне в 09:00 ч.

На страните, чрез пълномощниците им, по посочените от същите в жалбата и отговора електронни пощи - ***и *** ДА СЕ ВРЪЧАТ призовки и копия на настоящия съдебен акт, а на въззивника - и копие на отговора на въззивната жалба.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3