Решение № 2764 от 20.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2764 гр. София, 20.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 116-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПАВЕЛ Г. ПАНОВ при участието на секретаря ВИОЛЕТА К. ДИНОВА като разгледа докладваното от ПАВЕЛ Г. ПАНОВ Административно наказателно дело № 20261110208796 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

С наказателно постановление (НП) № 25-4332-032422 о т 05.02.2026 г., издадено от началник група към СДВР ОПП е наложено на М. Е. Д., с ЕГН **********, административно наказание – глоба, в размер 255,65 евро и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, за извършено нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.

Недоволно от издаденото наказателно постановление е останало наказаното лице, сочи в жалбата, че не е знаело, че регистрацията на автомобила е прекратена. Моли за отмяна на НП.

В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, не се явява, не се представлява.

Въззиваемата страна - началник група към СДВР ОПП, редовно призована – не изпращат представител.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, доводите на жалбоподателя и извърши служебна проверка на развитието на административнонаказателното производство, намира за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателката Д. била правоспособен водач на МПС. Към 20.11.2025г. собственик на моторно превозно средство - лек автомобил ***, **********, била жалбоподателката. На 11.11.2025 г. на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП служебно (с отбелязване в автоматизираната информационна система на МВР) била прекратена регистрацията на лек автомобил лек автомобил ***, **********, след уведомление от Гаранционен фонд за липса на сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ за превозното средство.

За това обстоятелство органите на МВР не уведомили Д., тъй като нямали нормативно вменено задължение. Същата не била уведомявана от Гаранционен фонд или от застраховател за прекратяване на регистрацията.

1

На 20.11.2025 г.. в гр. София по бул. Професор Цветан Лазаров около 13:52 часа с посока на движение от ул. Кривина към бул. Шипченски проход Д. била спряна за проверка от екип на О“ПП“ - СДВР, управлявайки горепосоченото МПС. В хода на проверката полицейските служители установили, че Д. управлява МПС, нерегистрирано по надлежния ред. За случая бил съставен АУАН № GA4175558, от 20.11.2025 г. за извършено нарушение по чл. 140, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП. Според чл.143, ал.10 от ЗДвП служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането. Служебно прекратена регистрация на пътно превозно средство се възстановява служебно при предоставени данни за сключена застраховка от Гаранционния фонд по реда на чл. 574, ал. 6 или по желание на собственика след представяне на валидна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.

Актът бил съставен в присъствието на нарушителя, бил му връчен за подпис и запознаване, при което не са направени възражения, нито такива са постъпили в рамките на срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН. Материалите били изпратени на прокурор от СРП за преценка образуване на досъдебно производство за извършено престъпление.

Въз основа на посочения акт и Постановление за отказ да се образува досъдебно производство на прокурор от СРП, било съставено процесното наказателно постановление (НП) № 25-4332-032422 о т 05.02.2026 г., издадено от началник група към СДВР ОПП е наложено на М. Е. Д., с ЕГН **********, административно наказание – глоба, в размер 255,65 евро и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца, на основание чл.

175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, за извършено нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на приобщените по реда на чл. 283 от НПК към делото писмени доказателства: АУАН, НП, Справки от ОПП-СДВР с приложения, справка за нарушител/водач, Заповеди и актове за удостоверяване на заеманата длъжност, постановление за отказ да се образува наказателно производство, докладни записки, справка за собственост на МПС, както и гласните доказателствени средства, събрани чрез разпита на свидетеля Х.. На същите се даде вяра, доколкото са добросъвестно депозирани и дават точни сведения във връзка с хода на проверката.

Съдът възприема в цялост приобщените по делото писмени доказателства, тъй като същите са логични, последователни, съответни и не се опровергават при преценката им, както по отделно, така и в тяхната съвкупност, като не са налице основания за дискредитиране, на който и да е от доказателствените източници, събрани в хода на административнонаказателното производство и съдебното следствие. По фактическата обстановка спор между страните липсва.

Възприетата за несъмнена фактическа обстановка, налага следните изводи от правна страна:

Жалбата е подадена от легитимирано лице, срещу акт, който подлежи на обжалване, в рамките на преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, с оглед на което е допустима, а разгледана по същество в рамките на правомощията на съда да извърши цялостна проверка на обжалвания акт, налага отмяна на наказателното постановление.

Административнонаказателното производство е образувано и срещу нарушителя е повдигнато административнонаказателно обвинение въз основа на АУАН, който е съставен от компетентен орган – мл. автоконтрольор при СДВР ОПП, в рамките на материалната и териториална компетентност на последния, съгласно чл. 189, ал. 1 от ЗДвП.

Въз основа на обсъдения акт за установяване на административно нарушение е издадено обжалваното НП, което е издадено от териториално и материално компетентен орган, съгласно чл. 189, ал. 12 от ЗДвП.

2

При съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, като са спазени изискванията за форма и съдържание на същите, за участие на свидетели и връчване на процесуалните документи. Според настоящия съдебен състав нарушението е описано достатъчно ясно за да разбере жалбоподателят в какво точно е обвинен. Съдът намира, че следва изрично да отбележи, че административнонаказателното производство е започнало именно със съставяне на АУАН по реда на чл. 36, ал. 1 ЗАНН, а не по реда на чл. 36, ал. 2 ЗАНН, както неточно е посочено в наказателното постановление, че същото е издадено на основание отказ на прокуратурата да образува наказателно производство. Това е така, доколкото нормата на чл. 36, ал. 2 ЗАНН урежда изключения от правилото за започване на производството, които допускат същото да се проведе и без съставен АУАН, при наличието на изрично предвидените в нея предпоставки.

В настоящия случай не се налага приложение на изключението, предвид наличието на съставен акт за установяване на административно нарушение, който е сложил началото на производството.

Посочената разпоредба на чл.140, ал.1 от ЗДвП допуска по пътищата отворени за обществено ползване да се движат само МПС, които са регистрирани и регистрационните табели са монтирани на съответните места, като съгласно НП нарушението се е изразило в управление на МПС, чиято регистрация е прекратена служебно.

Описаната в АУАН и НП фактическа обстановка, установена и от настоящия съдебен състав, напълно кореспондира с обективната страна на посочения състав на административно нарушение. Управляваното от жалбоподателя МПС е било без валидна регистрация към датата на деянието, с оглед служебното прекратяване на същата в предходен момент. При това, като е управлявал посоченото МПС по път за обществено ползване, какъвто е и уличната мрежа на територията на гр. София, жалбоподателят формално е нарушил правилото на чл. 140, ал. 1 ЗДвП.

Съгласно чл. 6, ал. 1 ЗАНН, административно нарушение е това деяние което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред. В настоящия случай обаче не може да се направи извод, че поведението на жалбоподателя Д., което се субсумира под състава на административно нарушение по чл. 175, ал. 3 ЗДвП, е извършено виновно. Макар и вече разпоредбата на чл.143, ал. 10 от ЗДвП да не вменява задължение на органите на МВР да уведомяват собственика за прекратената регистрация, съдът намира, че за да е налице съставомерност на деянието е необходимо жалбоподателят да знае или да може да узнае, че МПС, което управлява, е с прекратена регистрация. Доколкото по делото липсват данни за служебната дерегистрация на автомобила да е уведомен жалбоподателят или да са били иззети свидетелството за регистрация или снети регистрационните табели на автомобила, не може да се вмени нито в негова вина, нито във вина на трето лице, управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред. Няма регистър със свободен достъп, в който липсата на регистрация да може да бъде установена, че да се приеме от субективна страна жалбоподателят да е могъл да предвиди фактите с правно значение – прекратяване на регистрацията.

Незнанието на част от обективните елементи на състава на нарушението обаче, а именно –прекратяването на регистрацията по служебен път, налага извод за липса на виновно поведение, доколкото нарушителят е действал в условията на фактическа грешка по смисъла на чл. 14 НК, вр. чл. 11 ЗАНН, която всякога изключва умисъла. По делото няма доказателства и такива не са ангажирани от наказващия орган, извършената служебна дерегистрация да е била съобщена на собственика или на ползвателя. В този смисъл и Решение № 7423 от 21.12.2020 г. на АдмС - София по адм. д. № 8338/2020 г.

В постановеното Тълкувателно постановление № 2 от 05.04.2023г. на ВКС и ВАС се приема, че не се наказва с предвиденото в чл. 175, ал. 3 от Закона за движението по 3 пътищата административно наказание водач, който управлява моторно превозно средство, чиято регистрация е служебно прекратена по реда на чл. 143, ал. 10 от Закона за движението по пътищата, без за това да е уведомен собственикът на моторното превозно средство.

Според този съдебен състав независимо от измененията в чл.143, ал.10 от ЗДвП, няма основание да се приеме, че жалбоподателят е действал виновно, включително и при небрежност. Макар и да е тълкуваната старата редакция на чл.143, ал. 10 от ЗДвП, върховните съдии посочват, че прекратяването на регистрацията не настъпва по силата на закона при непредставяне на доказателства за сключена застраховка „Гражданска отговорност“, а се извършва след автоматизирано уведомление от Гаранционния фонд по чл. 24 от Наредба № 54 от 30.12.2016 г. за регистрите на Гаранционния фонд за обмена и защитата на информацията и за издаването и отчитането на задължителните застраховки по чл. 461, т. 1 и 2 от Кодекса за застраховането. Собственикът на моторно превозно средство обективно няма как да знае кога точно е била прекратена служебно регистрацията на моторното превозно средство. Знанието за точната дата на дерегистрацията е от значение за субективната съставомерност на деянието. Обратното би довело до отговорност въз основа на предположение за знание. Едва след момента на узнаването на факта на прекратяването на регистрацията собственикът е длъжен да съобрази поведението си с дерегистрацията на моторното превозно средство и с породените от нея правни последици, според ТП.

Продължава обаче да е налично задължението по чл.18б, ал.2 вр. ал.1 т.8 от НАРЕДБА № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства (Загл. изм. и доп. - ДВ, бр. 105 от 2002 г., изм., бр.

67 от 2012 г., бр. 20 от 2018 г.) при прекратяване на регистрацията на МПС при подадено съобщение от гаранционния фонд да се уведомява собственикът. Това се установява, че не е сторено.

Както се посочва и в цитираното Тълкувателно постановление - не е налице публично достъпен регистър, в който да се извърши справка за служебно прекратената регистрация.