Решение № 932 от 09.05.2022, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 932 гр. Пловдив, 09.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Иван Г. Бекяров при участието на секретаря Ваня Д. Койчева като разгледа докладваното от Иван Г. Бекяров Административно наказателно дело № 20215330206112 по описа за 2021 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по депозирана жалба срещу наказателно постановление (НП) № 21-1030-008188 от 25.08.2021 г., издадено от Началник група към ОД на МВР Пловдив, сектор Пътна полиция, с което на Д. С. К. с ЕГН ********** на основание чл. 183, ал.

4, т. 7, пр. 1 от Закона за движението по пътищата (нататък ЗДвП) му е наложено административно наказание – глоба в размер на 50 лева за нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 4, т. 10 от ЗДвП му е наложено административно наказание – глоба в размер на 50 лева за нарушение на чл. 133, ал. 2 от ЗДвП и на основание Наредба № Iз-2539 на МВР са отнети общо 12 контролни точки.

В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на акта за установяване на административно нарушение (АУАН) поради несъответствието му с чл. 42 от ЗАНН и липсата на описание на фактическата обстановка и недоказването й.

Съответно съставеното постановление не отговаря на чл. 57 от ЗАНН. В съдебно заседание се поддържат възраженията от жалбата, като се оспорва установяването на авторството на деянието. Моли се да бъде отменено наказателното постановление.

С писмото за изпращане на преписката и жалбата на съда е изразено становище, с което се претендира законосъобразността на обжалвания акт и потвърждаването му.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:

Жалбата се явява процесуално допустима, доколкото е подадена в предвидения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН срок, от легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на обжалване. Разгледана по същество се явява неоснователна, поради следните съображения:

От фактическа страна съдът установи следното:

1

Собственик на лек автомобил марка „Мерцедес“ модел „ЦЛ 500“ с ДК № ***, който бил категория М1, е С. Т. К..

На 28.07.2021 г. автомобилът бил управляван от жалбоподателя Д. С. К.. Около 17:00 ч. се движел в гр. Пловдив на ул. „Александър Пушкин“ в посока от север на юг.

Когато преминал през № 10 от същата улица той държал в себе си на гърдите новородено дете, в момента в който управлявал автомобила. Същевременно държал и пачка с пари, която привидно броял и от която привидно раздавал банкноти. Докато управлявал автомобила жалбоподателят не бил си поставил обезопасителния колан, с който бил оборудван автомобила. Детето също не било поставено в допълнителна специална седалка, а се намирало в ръцете на жалбоподателя. Поведението на жалбоподателя било заснето с устройство за видеозаснемане и било качено в интернет - в социалната мрежа „Facebook“ и новинарски сайт. Сигнал за неправомерно поведение от страна на жалбоподателя бил подаден на страницата на МВР, от където случаят бил разпределен по компетентност. Отношение по случая взел *** служител И.Д., който установил жалбоподателя и го призовал за изясняване на събитията. Явил се жалбоподателят Д.К., който *** служител познал от видеоклипа. Пред полицейския служител жалбоподателят заявил, че той имал повод и разказал къде и кога са се случили събитията. Бил установен и регистрационният номер на автомобила.

По този повод бил съставен АУАН бл. № 849357/03.08.2021 г. в присъствието на нарушителя за нарушение на чл. 137а, ал. 1 и чл. 133, ал. 2 от ЗДвП, а именно че не ползва обезопасителен колан по време на движение и че превозва дете до 12 години на предната седалка на лек автомобил без поставен допълнителна специална седалка или на задната седалка на мотоциклет (мотопед). Актът е връчен на жалбоподателя, от когото не са постъпили възражения.

С оглед установяването на нарушението с АУАН, административнонаказващия орган е издал и обжалваното НП, с което на жалбоподателя е била наложена на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП глоба в размер на 50 лв. за нарушения на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП и глоба в размер на 50 лева на основание чл. 183, ал. 4, т. 10 от ЗДвП за нарушение на чл. 133, ал. 2 от ЗДвП.

Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от показанията на разпитания в хода на съдебното следствие свидетел И.Д. – актосъставител. Съдът оцени показанията на актосъставителя като логични, непротиворечиви и съответстващи на събраната по делото доказателствена съвкупност. Същият заявява, че си спомня конкретната ситуация, която е констатирал при преглед на подадения чрез сигнала видеозаписа.

Конкретното пред него жалбоподателят е признал за ситуацията и е разказал подробности, а същевременно *** служител го познал от видеото. Показанията му са детайлни и последователни, описващи хронологически възприетата от него фактическа обстановка. Не се констатираха противоречия в показанията му или нелогичност и непоследователност, която да ги дискредитира. Показанията му са достоверни и добросъвестно дадени. Те съответстват и на извършения оглед на веществено доказателство – изпратения видеозапис на компакт диск, на който ясно си личи, че водачът на автомобила го управлява, т.е. движи се с него, не е поставил обезопасителен колан, а върху себе си е поставил новородено дете. Затова и съдът оцени показанията на свидетеля с доверие.

Описаната и възприета фактическа обстановка се потвърждава и установява и от писмените доказателства по делото – АУАН, справка а нарушите/водач, разпечатка от информационна система с данни за автомобил, заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. и заповед № 8121з-825/19.07.2019 г. на МВР.

Връчването на НП и собствеността върху лек автомобил марка „Мерцедес“ 2 модел „ЦЛ 500“ с регистрационен номер *** не се оспорва от жалбоподателя и въззиваемата страна. Пряко се доказва от приетата разпечатка от АИС за данни на автомобил категорията на процесния такъв, а именно М1. Не се доказаха обстоятелствата, посочени от жалбоподателя, нито се ангажираха доказателства за установяването им.

При оценка на видеозаписа и възпроизвеждането му съдът взе предвид, че съдържанието

Относно приложението на процесуалните правила:

С оглед изложеното, съдът след запознаване с приложените по дело АУАН и НП намира, че съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните изисквания на ЗАНН за съдържание, като материалната компетентност на административнонаказващия орган и актосъставителя следва от така представените заповеди на МВР.

При съставянето на АУАН и при издаването на НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на административнонаказателното производство по налагане на наказание на жалбоподателя, нито са ограничени правата му. АУАН е издаден при спазване на императивните изисквания на чл. 42 и чл. 43 от ЗАНН.

Не се създава неяснота относно нарушението, която да ограничава право на защита на жалбоподателя, като АУАН съдържа подробно описание на обстоятелствата на нарушенията, от значение за съставомерността им и за параметрите на вменените нарушения. Не е ограничено правото му по чл. 44 от ЗАНН в тридневен срок от съставяне на акта да направи и писмени възражения по него. Още към момента на връчване на АУАН жалбоподателят е имал възможност да направи своите възражения и не се е възползвал от това си право.

АУАН е съставен в присъствието на жалбоподателя и свидетел, с което е съобразено правилото на чл. 40 от ЗАНН.

Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл. 57 от ЗАНН и в него не съществуват съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя. Спазени са и сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Нарушенията са описани надлежно в НП от фактическа страна, като наказващият орган е посочил ясно и подробно в обстоятелствената част всичките им индивидуализиращи белези (време, място, авторство и обстоятелства, при които са извършени). Затова не може да се приеме, че е засегнато правото на защита на нарушителя и последният е имал пълната възможност да разбере за какво точно е ангажирана отговорността му – за неспазване на правилата за движение свързани с неизползване на обезопасителен колан, в което е било оборудвано МПС, когато е в движение и нарушаване на забраните за начина на превозване на дете до 12-годишна възраст. Както в АУАН, така и в НП е посочено от фактическа страна, че жалбоподателят не е поставил обезопасителен колан по време на движение при наличие на такъв в автомобила и държи дете в себе си, а не на допълнителна специална седалка.

Съдът намира за неоснователни възраженията за нарушаване на правилата на чл.

42 и 57 от ЗАНН. Изложи се по-горе, че актовете на административнонаказателното производство не страдат от пороци, описанието на нарушенията е ясно и пълно.

Всъщност по съдържанието си възраженията касаят доказването на нарушенията и оценка на доказателствения материал. Липсата на описание за начина на установяване на деянието и оценката на доказателствата в НП и АУАН не представляват нарушение на процесуалните правила.

От правна страна съдът намира следното:

3

След преценка на цялата доказателствена съвкупност съдът намира, че се установява авторството на деянията и виновното им извършване, като с основание е ангажирана отговорността на жалбоподателя.

На базата на всички събрани и оценени с доверие писмени и гласни доказателства, както съставителят на акта, така и наказващият орган, са квалифицирали поведението на жалбоподателя като нарушение на посочените разпоредби на чл. 137а, ал. 1 и чл. 133, ал. 2 от ЗДвП. Първата норма гласи, че водачите и пътниците в моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани. Следващата вменена за нарушена правна норма забранява превозването на деца до 12-годишна възраст на задната седалка на мотоциклет или мотопед и на предната седалка на лек автомобил, освен ако за детето е поставена допълнителна специална седалка. От обективна и субективна страна жалбоподателят е осъществил всички съставомерни признаци на нарушенията.

При установената фактическа обстановка актосъставителят и наказващият орган са приели, че е нарушена разпоредбата на чл. 133, ал. 2 от ЗДвП. При това положение съдът съобрази, че следва да приложи правомощията си съгласно Тълкувателно решение № 8 от 16.09.2021 г. по тълк. д. № 1/2020 г. на Върховен административен съд да преквалифицира описаното в наказателното постановление изпълнително деяние, когато се налага да приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението. В настоящия случай описаното от фактическа страна съответства на диспозицията на нормата на чл. 133, ал. 2 вр. чл. 137в, ал. 3 от ЗДвП, а именно че в моторните превозни средства от категории M1, N1, N2 и N3, които не са оборудвани със системи за обезопасяване, не се допуска превозването на деца под тригодишна възраст, а децата на възраст три и повече години и с ръст под 150 сантиметра заемат седалка, която не е предна. Именно тази норма съдът намира за нарушена, доколкото касае правилото за поведение, което е следвало да спазва водачът. Не се открива съществено изменение на обстоятелствата, което да не допуска изменение на нарушената норма от съда. Именно допълнителната специална седалка представлява система за обезопасяване, предназначена за деца. В този смисъл е и пар. 1, т. 48 от ДР към ЗДвП, който гласи, че „Система за обезопасяване на деца“ е комплект от компоненти, които могат да включват комбинация от ленти или гъвкави компоненти с осигурителна ключалка, регулиращи устройства, присъединителни приспособления и в някои случаи допълнителен стол и/или екран срещу удар, които могат да бъдат закрепвани към превозното средство. Тя е предвидена да намали риска от увреждане на пътника в случай на удар или рязко спиране на превозното средство посредством ограничаване подвижността на тялото на пътника. Именно такъв допълнителен стол като гъвкав компонент с осигурителна ключалка е и онова допълнително специално устройство по смисъла на чл. 133, ал. 2 от ЗДвП, тъй като духът на закона е свързан с безопасността на всички участници в движението, особено най-уязвимите, каквито са децата и найвече в най-малката им възраст. Като нормата изисква недопускането на превозване без такава система, то и за същото деяние – превозване без седалка, е повдигнато обвинение и няма съществено изменение на обстоятелствата.