Решение № 106 от 29.05.2026, Окръжен съд - Габрово
- Съд
- Окръжен съд - Габрово
- Дело
- Въззивно гражданско дело 65/2026
- Вид
- Решение № 106
- Подписан
- 29.05.2026
- В сила
- 29.05.2026
- Състав
- Ива Димова, Габриела Бойкова Илиева, Диян Димитров Атанасов
Цитирани разпоредби
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 26 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 55, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.11, ал.1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл.22 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 106 гр. Габрово, 29.05.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I, в публично заседание на пети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Ива Димова
Членове:
Диян Д. Атанасов
Габриела Б. Илиева при участието на секретаря Весела Хр. Килифарева като разгледа докладваното от Ива Димова Въззивно гражданско дело № 20264200500065 по описа за 2026 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение рег. № 83 от 10.10.2025 г. постановено по гр.д. № 185/2025 г. по описа на Тревненски районен съд е прогласил договор за потребителски кредит № OL00090001/08.01.2024 г., сключен между „Кредито“ ООД, с ЕИК 204554530, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Лозенец, бул. „Черни връх“ № 51Г, ап. офис 32, представлявано от Р.Н.Т. и Н. В. С., с ЕГН **********, с постоянен адрес: ** (със съдебен адрес: гр. Пловдив, ул. „Парк Отдих и Култура“ №3Б ет.2 ап.5, чрез адв. Д. М.), за нищожен поради противоречие със закона, на основание чл. 26 ал.1 ЗЗД вр. чл.22 вр. чл.11, ал.1, т. 10 ЗПК. Осъдил е „Кредито“ООД, с ЕИК 204554530 да заплати на Н. В. С. сумата от 45,69 лв. – получена без основание във връзка с обявения за нищожен договор за потребителски кредит № OL00090001/08.01.2024 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на иска – 15.05.2025 г. до окончателното погасяване на задължението, на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД. Осъдил е „Кредито“ООД да заплати на Н. В. С. сумата от 100,00 лв. - направени разноски по делото, на основание чл.78 ал.1 ГПК. Осъдил е „Кредито“ ООД да заплати на адв. Д. М. от Адвокатска колегия – Пловдив, сумата от 400,00 лв. с ДДС адвокатско възнаграждение, на основание чл.38 ал.2 вр. ал.1 т.2 от Закона за адвокатурата.
Решението е обжалвано в срок с въззивна жалба от „Кредито“ ООД, в частта, с което е осъден жалбоподателя да заплати сумата от 45,69 лв. на Н. В. С., на основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД. Твърди, че при постановяване на решението съдът не е съобразил, че по делото е представено платежно нареждане, доказателство за върнати надвнесени суми от страна на въззивника по ИДК № ОL00090001/08.01.2024 г., сумата в размер на 45,69 лв., представляваща: 30,00 лв. – такса експресно разглеждане и 15,69 лв. – такси и лихви /15,00 лв. – такса просрочие, 0,62 лв. – лихва и 0,07 лв. – остатък по сметка/. Платежното е приложено към отговора на исковата молба и това задължение е било погасено преди постановяване на решението. Сочи, че въпреки представянето на това доказателство, 1 първоинстанционният съд е уважил предявения осъдителн иск, което противоречи на фактическата обстановка по делото и на приложимия материален закон. Моли да се отмени решението в обжалваната част и претендира разноски.
В останалата част решението като необжалвано е влязло в сила.
В законоустановения срок е постъпил е отговор на въззивната жалба, с която считат постановеното решение за правилно и законосъобразно. Моли да се потвърди решението в обжалваната част и претендира разноски.
В съдебно заседание процесуалния представител на въззивника, с депозираното становище, поддържа подадената въззивна жалба, като моли същата да бъде уважена.
Претендира разноски. Правят възражение за прекомерност на адвокатско възнаграждение, в случай че е претендирано над минималния размер. Въззиваемата страна „Кредито“ ООД е депозирал писмено становище, с което оспорват въззивната жалба.
Габровски окръжен съд, като взе предвид оплакванията във въззивната жалба, възраженията в отговора, становищата на страните в съдебно заседание и след преценка на събраните по делото доказателства счита, че въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна.
От събраните доказателства, обсъдени поотделно и в съвкупност се установява следната фактическа обстановка:
Пред Тревненски районен съд е подадена искова молба от Н. В. С. против „Кредито“ ООД с искане: 1. Да се обяви сключения между страните договор за потребителски кредит №OL00090001/08.01.2024 г. за нищожен, а при условията на евентуалност да се обяви за нищожна клаузата за такса експресно разглеждане в него; 2. Да се осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 45,69 лв., като недължимо платена по недействителен договор за потребителски кредит № OL00090001/08.01.2024 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, а при условията на евентуалност да се осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 30,00 лв., като недължимо платена такса за разглеждане на договор за потребителски кредит № OL00090001/08.01.2024 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Претендира се и заплащане на направените по делото разноски.
С отговора на исковата молба се взема становище, че исковете са недопустими, поради липса на правен интерес от тях. В алтернативност оспорва исковете като неоснователни. Излага подробни съображения. Като доказателство по делото е представил разписка за извършено плащане № 2000000478176378 от 15.05.2025 г.
С решението в обжалваната част, първоинстанционния съд е приел, че в случая, договор за потребителски кредит № OL00090001/08.01.2024 г. е недействителен и като такъв не е породил правно действие, поради което е налице начална липса на основание. По делото няма спор, че освен главница в размер 100,00 лв. ищецът е заплатил и сумата от 45,69 лв., от която: 30,00 лв. – такса за експресно разглеждане и 15,69 лв. – такси и лихви (15.00 лв. – такса просрочие, 0,62 лв. – лихва и 0,07 – остатък по сметка). Сумата от 45,69 лв. се явява получена от кредитора при начална липса на основание и подлежи на връщане от него.
Поради изложените съображения съдът намери предявеният главен иск с правно основание чл.55 ал.1 ЗЗД за изцяло основателен и доказан.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД - който е получил нещо без основание или с оглед на неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го върне.
2
Не се спори по делото, че между страните е сключено договор за потребителски кредит № OL00090001/08.01.2024 г., по силата на който на ищеца му е изплатена сумата от 100,00 лв. С решението в необжалваната част договора е признат за нищожен поради противоречие със закона, на основание чл. 26 ал.1 ЗЗД вр. чл.22 вр. чл.11, ал.1, т. 10 ЗПК Основателно се явява направеното възражение, че сумата по предявения осъдителен иск е заплатена на ищеца от ответника, което се установява от приложената разписка към отговора на исковата молба. Видно от нея, „Кредито“ ООД, на 15.05.2025 г. е заплатило сумата от 45,97 лв. на Н. В. С.. В самата разписка № 2000000478176378/15.05.2025 г. като основание е посочено „надвнесена сума по договор 90001 от 08.01.2024 г.“. Това обстоятелство не е оспорено от ищеца. Разписката е представена в законоустановения срок и е част от приетите по делото доказателства, поради което следва да се приеме, че е надлежно заявено. Предявеният иск за неоснователно обогатяване на кредитора по реда на чл. 55, ал. 1 от ЗЗД е неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.
Като е уважил заявената искова претенция, при наличие на доказателства за извършеното й плащане, съдът е постановил неправилно решение, което в тази му част следва да бъде отменено.
С оглед цитирания правен извод, останалите възражения във въззивната жалба се явяват второстепенни и подробният им анализ не би довел до промяна на вече възприетата позиция на въззивния състав, поради което и тяхната отделна преценка не е необходима.
По отношение на разноските.
С оглед изхода на въззивния жалбоподател се дължат разноски пред въззивната инстанция. Със списъка на разноските се претендират 204,52 евро – адвокатско възнаграждение, 25,56 евро – държавна такса и 3,58 евро – преписи. С оглед направеното възражение за прекомерност и съобразно фактическата и правна сложност на делото се определя адвокатско възнаграждение в размер на 120,00 евро с ДДС. Дължи се и заплащане на заплатената държавна такса в размер на 25,56 евро или общо разноски в размер на 145,56 евро.
На основание чл. 280, ал. 2 от ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивните дела с цена на иска до 5 000,00 лв. за граждански дела и до 20 000,00 лв. – за търговски дела. В случая цената на иска е 45,69 лв. по гражданско дело и настоящото решение не подлежи на касационно обжалване.
По изложените съображения, въззивният съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА решение № 83 от 10.10.2025 г. по гр.д. № 185/2025 г. по описа на Тревненски районен съд, в частта, в която е осъдил „Кредито“ООД, с ЕИК 204554530 да заплати на Н. В. С. сумата от 45,69 лв. – получена без основание във връзка с обявения за нищожен договор за потребителски кредит № OL00090001/08.01.2024 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на иска – 15.05.2025 г. до окончателното погасяване на задължението, на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от Н. В. С., с ЕГН **********, с постоянен адрес: ** против „Кредито“ ООД, с ЕИК 204554530, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Лозенец, бул. „Черни връх“ № 51Г, ап. офис 32, представлявано от Р.Н.Т. за сумата от 45,69 лв. – получена без основание във връзка с обявения за нищожен договор за потребителски кредит № OL00090001/08.01.2024 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на иска – 15.05.2025 г. до окончателното погасяване на 3 задължението с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД, като неоснователен поради плащане.
ОСЪЖДА Н. В. С., с ЕГН **********, с постоянен адрес: ** да заплати на „Кредито“ ООД, с ЕИК 204554530, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Лозенец, бул. „Черни връх“ № 51Г, ап. офис 32, представлявано от Р.Н.Т. сумата 145,56 евро - разноски по делото, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4