Решение № 132 от 12.02.2024, Районен съд - Перник
- Съд
- Районен съд - Перник
- Дело
- Гражданско дело 4408/2022
- Вид
- Решение № 132
- Подписан
- 12.02.2024
- В сила
- 12.02.2024
- Състав
- НЕДА НЕДЕЛЧЕВА ТАБАНДЖОВА ЗАРКОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.211 · Граждански процесуален кодекс
- чл.232 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 3 · Закон за управление на етажната собственост
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 132 гр. Перник, 12.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: НЕДА Н. ТАБАНДЖОВА
ЗАРКОВА при участието на секретаря Кристина Ант. И. като разгледа докладваното от НЕДА Н. ТАБАНДЖОВА ЗАРКОВА Гражданско дело № 20221720104408 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано е по искова молба с вх.№ 15747/01.08.2022 г., предявена от И. Д. М. и В. С. В., чрез процесуалния им представител, против Г. Б. И. и Й. С. И., с която се иска ответниците да бъдат осъдени да премахнат извършено от тях зазиждане на входна врата на двуетажна жилищна сграда с идентификатор *** и адрес: гр.
******, вторият етаж от която е собственост на ищците, като така възстановяват съществуващия достъп до общото стълбище на сградата.
В исковата молба се твърди, че по силата на договор за дарение и договор за покупко продажба, обективирани в нотариален акт № *****, том І, рег. ***** дело № *** от 2022 г. на нотариус М.М.
** и нотариален акт № ** от 31.03.2022 г., том І, рег. № ****, дело № *** от 2022 г. на нотариус М.М. **, ищците придобили собствеността върху следния недвижим имот: втори етаж, обособен като самостоятелно жилище и със самостоятелно функционално предназначение, от двуетажна масивна жилищна сграда с идентификатор ***, със застроена площ от 77.40 кв.м. и предназначение многофамилна жилищна сграда, като 1 самостоятелният обект е с идентификатор *** и адрес: гр.
****** ***, с предназначение на самостоятелния обект – жилище апартамент с площ от 68 кв.м., заедно със съответните прилежащи идеални части от общите части на сградата и заедно с 6/12 идеални части от поземления имот, където е построена сградата с идентификатор *** по КККР на гр.
Перник, одобрени със заповед № РД-18 91/13.10.2008 г., както и съответните идеални части от правото на строеж върху мястото, с адрес на поземления имот: гр. ******. Ищците излагат, че за придобиваните на имота ищците използвали услугите на посредник, като няколко пъти безпроблемно посетили имота преди сделката. На първия етаж от посочената сграда живеели ответниците. Последните обаче след сделката започнали да влизат в конфликт с ищците, като ги гонели от имота и настоявали да им бъде продаден. Ищците обаче отказали.
На следващо място се твърди, че при посещение в имота в един момент ищците установили, че ответниците са зазидали общия външен вход на сградата. Така достъпът на ищците до етажа им бил ефективно ограничен и същите били лишени от него, съответно от ползване на собствеността си.
Самите ответници изградили за техния етаж външна стълба към терасата си.
С оглед горното ищците считат, че са лишени от достъп до имота си от страна на ответниците предвид извършеното от тях зазиждане на входа към сградата. Ищците поддържат, че опитали да решат спора извънсъдебно, но ответниците отказали да възстановят предходното положение. В тази връзка молят съда да уважи предявения иск. Претендират разноски.
Препис от исковата молба е връчен на ответниците лично. В срока по чл. 131 от ГПК от ответниците е постъпил писмен отговор „становище“ на исковата молба, с който искът се оспорва като неоснователен. В тази връзка ответниците не оспорват, че действително са „затворили“ общия вход на сградата. Твърдят обаче, че са сторили това, защото общото стълбище било в крайно лошо състояние, което го правело негодно дори опасно за употреба.
Уточняват, че през м.май 2022 г., когато посетили имота, за да демонтират метална врата на входа на сградата, закупена само с техни средства /за което уведомили предишния собственик, а после и ищците/ и да я подменят със стара дървена, установили опасна пукнатина на стълбището по цялата му шИ. и към втория етаж. Опитали се да се качат по стълбището, за да огледат 2 състоянието му, но чули силен пукот и конструкцията пропаднала. Допълват, че не знаели на какво се дължи това положение, защото не живеели в имота постоянно.
Ответниците поддържат, че незабавно потърсили майстор, за да ремонтира стълбището, но не успели да намерят такъв на разумна цена.
Поради това и по съвет на свои познати сами организирали събаряне на част от повредената конструкция и разчистване на отпадъците с надеждата така да намалят цената на бъдещите СМР. С оглед създалото се положение решили да обезопасят входа на сградата и нея самата като временно с тухли затворят същия – като това станало около 10-15 юни 2022 г. Впоследствие обаче откриването на майстор се забавило поради летния сезон съответно и ремонтът се проточил като започнал едва началото на м. септември същата година. Самите СМР обаче били извършени сравнително бързо – за около 5 работни дни. След 15 септември входът на стълбището бил отворен като ответниците монтирали и вече закупената дървена врата. За нуждата от ремонт, самия ремонт и възстановяване на достъпа до сградата ответниците надлежно уведомили ищците. С тези аргументи се иска претенцията на ищците да бъде оставена без уважение. Обратно считат, че ищците следва да им заплатят част от стойността на извършения ремонт на общото стълбище.
На последно място се излагат доводи, че твърденията в исковата молба не отговаряли на истината, доколкото ответниците никога не са били в спор с ищците, нито са гонили същите от имота или са искали да го закупят, като не са създавали и пречки на ищците да ползват собствеността си. Затварянето на входа било нужно с оглед ремонта, а изграденото стъпало към терасата им било изградено много отдавна във времето от предишен собственик.
В срока за отговор на исковата молба от страна на Г. Б. И. и Й. С. И. срещу И. Д. М. и В. С. В. е подаден насрещен иск, доуточнен с две допълнителни молби, като се иска И. Д. М. и В. С. В. да бъдат осъдени да заплатят на Г. Б. И. и Й. С. И. всеки сумата от по 750 лева или общо 1500 лева, представляваща ½ част, съответна на участието на задължените лица в съсобствеността върху общите части на сградата, от стойността на СМР /ремонт на стълбище/, извършени в сграда с идентификатор *** и адрес: гр. ****** в общ размер от 3000 лева.
В насрещния иск се твърди,
3 че първоначалните ищци като съсобственици на сграда са длъжни да участват в разходите по поддръжката на общата вещ в това число разходите за ремонт на същата. Поради затрудненията в комуникацията ищците по насрещиня иск така и не могли да ги уведомят за подробностите по ремонта, нито за стойността му. Поддържат, че извършването на ремонта било наложително и неотложно предвид сериозното нарушение на конструкцията на стълбището. В тази връзка молят съда да уважи предявените насрещни искове.
Препис от исковата молба по насрещния иск е изпратен на И. Д. М. и В.
С. В., които в срока по чл. 131 от ГПК депозират писмен отговор, с който оспорват исковите претенции като неоснователни.
В тази връзка се излагат подробни доводи, че Г. Б. И. и Й. С. И. напълно умишлено и без всякаква необходимост зазидали здраво общия вход на сградата. Впоследствие и без да уведомят съсобствениците си отново злонамерено разрушили общото стълбище, което не се нуждаело от никакъв ремонт. Така ищците по насрещния иск увредили сериозно конструкцията на цялата сграда, а поведението им било с цел да лишат ответниците от достъп до имота им.
Ответниците обаче подали жалба в прокуратурата и чак това мотивирало ищците по насрещния иск да тръгнат да „възстановяват“ стълбището и входа към сградата. Това възстановяване на стълбището обаче било извършено от некомпетентни лица и без проект или каквито и да било строителни книжа. В тази връзка и СМР били крайно некачествено извършени, а самото стълбище и към момента не може да се ползва безопасно. За тези си твърдения ответниците се позовават на частна експертиза.
По тези съображения и ответниците считат, че не дължат заплащане на никакви суми за некачествено и незаконно извършени СМР, а претенцията на ищците по насрещния иск съставлява злоупотреба с право. С тези аргументи се иска отхвърляне на насрещния предявения иск. Претендират сторените разноски.
Към исковата молба се представя частна експертиза, снимков материал.
Поставят се допълни въпроси към вещото лице и се иска допускане на трима свидетели.
4
С протоколно определение от 02.10.2023г. на осн.чл.232 ГПК е прекратено частично производството по делото, а именно по главния иск, поради направено оттегляне от първоначалните ищци на иска по чл.109 ЗС за премахване на зазиждане на обща входна врата на двуетажна жилищна сграда с идентификатор ***. и адрес град ****, поради което висящ в настоящето производство е останал за разглеждане насрещния иск по чл.30, ал.3 ЗС.
Съдът, като прецени събрните по делото доказателства и доводите на страните съгласно чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:
По делото са събрани писмени и гласни доказателства, назначени и изслушани са съдебно-счетоводна и съдебно-техническа експертизи.
Няма спор между страните, а и от представените по делото Нотариален акт № **, том I, рег.№ ****, нот.дело № ***/2022г. и Нотариален акт № 137, том I, рег.***** нот.дело № ***/2022г. се установява, че ищците са собственици на следния недвижим имот, представляващ ВТОРИЯТ ЕТАЖ, обособен като самостоятелно жилище и със самостоятелно функционално предназначение, от двуетажна масивна жилищна сграда с идентификатор ***, със застроена площ от 77.40 кв.м. и предназначение многофамилна жилищна сграда, като самостоятелният обект е с идентификатор *** и адрес: гр. ****** *** с предназначение на самостоятелния обект – жилище апартамент с площ от 68 кв.м. заедно със съответните прилежащи идеални части от общите части на сградата и заедно с 6/12 идеални части от поземления имот, където е построена сградата с идентификатор *** по КККР на гр. Перник, одобрени със заповед № РД-18 91/13.10.2008 г., както и съответните идеални части от правото на строеж върху мястото, с адрес на поземления имот: гр. ******.
От заключението на изслушаната и приета съдебно-техническа експертиза и допълнителна такава се установява, че вещото лице е извършило оглед и проверка на сградата и общите идеални части от нея, както повторен оглед, при които е установено, че общия вход за достъпна и архитектурна среда в жилищната сграда и стълбището и конструкцията на сградата са извън експлоатационна годност. Върху тях са извършвани нерегламентирани строителни интервенции — къртене, окъртване, докъртене, разрушаване и 5 възстановяване без знание, умение и сведение от проектант конструктор.
Разрушителните и нови дейности и СМР не са съгласувани и одобрени с необходимите строителни книжа. Въпросното „зазиждане” на общия вход не е било необходимо за обезопасяване на сградата. Изпълненото е по-скоро самоуправство от страна на извършителя, с което е преустановен достъпа до сградата с достъпна среда до 2-ри етаж и архитектурния достъп до 1-ви и втори етажи. „Зазиждането“ на общия вход е извършено с „Ютонг”, който разминава по материал, качество и функция смисъла на зиданата плътна и добре изпечена тухла на източната фасада /Фасада пълзящо зидана над ½ т. и изпълняваща носещи сеизмично конструктивни функции/ в източната част от сградата... „Ютоонга” не е конструктивно превързан в общата тухлена зидария над ½, който респектиращо и вярно да поема сеизмичните въздействия на носещата земетръс стена, като изчерпва неговия смисъл — като „неполезен и вреден за укрепване". От техническа /идейна и работна/ гледна точка не е било необходимо да се извършва ремонта без строителни книжа по разрушаване на ст.б. стълба между 1-ви и 2-ри етажи и зазиждане на отвор в носеща тухлена стена. Така извършената интервенция по разрушаване на ст.б. стълба между 1-ви и 2-ри етажи и зазиждане на отвор в носеща тухлена стена конструкцията на цялата сграда от непрекъсната става прекъсната.
Така извършената интервенция по възстановяване на ст.б. стълба между 1-ви и 2-ри етажи и премахване на „зазиждане” на отвор, т.е отзиждане в носеща тухлена стена конструкцията на цялата сграда от непрекъсната остава прекъсната.
И в двата случая така извършените интервенции — премахване на части от конструкцията и тяхното им възстановяване касаят основен ремонт по ЗУТ. И в двата случая се съгласуват и одобряват строителни книжа без изключения. Респективно не е било необходимо тяхното възстановяване в първоначалното им състояние без да се одобрят книжа и проект по част Конструктивна, т.е от една беля е направена следваща втора. Следователно „белите” стават и са две на брой, което с въпросните подробно описани и вписани интервенции прави сградата в опасно експлоатационно състояние по време на силни сеизмични въздействия /вертикални или хоризонтални/.