Решение № 2719 от 18.07.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2719 гр. София, 18.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 106-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: МИРОСЛАВ Т. ПЕТРОВ при участието на секретаря ПАВЕЛ АЛЬ. БОЖИНОВ като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ Т. ПЕТРОВ Административно наказателно дело № 20221110202488 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 59 - 63 ЗАНН.

Образувано е по жалба от Л. АНГ. Б., ЕГН ********** срещу наказателно постановление № 21-4332-027696/20.01.2022 г., издадено от Г. В.

Б. – началник група при ОПП-СДВР, с което на основание чл. 178ж, ал. 1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП, обн. в ДВ бр. 20 от 5 Март 1999 г., в сила от 01.09.1999 г./ са му наложени кумулативно административни наказания „глоба“ в размер на 1 000,00 /хиляда/ лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 /три/ месеца за нарушение на чл. 58, т. 3 ЗДвП.

В депозираната жалба са инвокирани оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения в предходната фаза на административнонаказателното производство, довели до ограничаване правото на защита на въззивника, както и за некоректно приложение на материалния закон. Отправена е молба за цялостна отмяна на атакувания санкционен акт като неправилен и незаконосъобразен.

В проведеното открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, явява се лично и с адв. З.Х. от САК, с пълномощно по делото, като двамата поддържат жалбата и изложените в нея съображения.

Претендират се разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.

1

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител, който да изрази становище по фактите и приложимия по делото закон.

Софийски районен съд, като разгледа жалбата и изложените в нея твърдения и след като се запозна със събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните по реда на чл. 14, чл. 18 и чл. 107, ал. 5 НПК, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити обуславящи нейната редовност, което предпоставя пораждането на предвидения в закона суспензивен и деволутивен ефект, а разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

С акт за установяване на административно нарушение № 030727/23.12.2021 г., съставен от В. Й. В. – мл. автоконтрольор при ОППСДВР и в присъствието на свидетеля В. М. Н. - очевидец е констатирано, че на 23.12.2021 г. около 12:15 часа по АМ „Тракия“, с посока на движение от гр. София към гр. Пазарджик, жалбоподателят Б. управлява товарен автомобил марка „Дачия“ с рег. № №№№№№, като в района на км 3+000, водачът се движи в лентата за принудително спиране без да има повреда на пътното превозно средство и без наличието на здравословни проблеми.

Изрично е отбелязано, че полицейската проверка е извършена на около 500 метра преди разклона за с. Лозен, както и че водачът е сам в автомобила.

В акта е отразено, че е нарушена разпоредбата на чл. 58, т. 3 ЗДвП, като след съставянето му препис от същия е връчен на Б..

Въз основа на горепосочения акт е издадено атакуваното наказателно постановление № 21-4332-027696/20.01.2022 г., от Г. В. Б. – началник група при ОПП-СДВР, с което на основание чл. 178ж, ал. 1 ЗДвП, при цялостно възпроизвеждане на фактическите констатации от акта, на 2 жалбоподателя Б. са наложени кумулативно административни наказания „глоба“ в размер на 1 000,00 /хиляда/ лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 /три/ месеца за нарушение на чл. 58, т. 3 ЗДвП.

Препис от НП е връчен лично на въззивника на 28.01.2022 г., като жалбата, инициирала производството пред настоящата съдебна инстанция, е депозирана в законоустановения 14-дневен срок чрез наказващия орган на 11.02.2022 г., видно от отбелязването в съпроводителното писмо.

При проведените непосредствени разпити на свидетелите В.В. и В.Н. детерминираните в акта фактически констатации бяха доказани по безспорен начин. По делото липсват каквито и да било данни за проявена тенденциозност и недобросъвестност от страна на полицейските служители, като на етапа на съдебното следствие не бяха събрани доказателства, които да компрометират обсъдените релевантни източници на информация, поради което логичните, последователни и вътрешно балансирани техни показания следва да бъдат кредитирани без резерви, имайки предвид, че намират пълна подкрепа в инкорпорираните писмени доказателства и писмени доказателствени средства, в т.ч. изисканата справка от АПИ и приложените към нея схеми за организация на движението в процесния пътен участък. В тази връзка, заявената частична липса на спомен, преимуществено в разказа на актосъставителя, следва да се отдаде на изминалия период от време и естеството на изпълняваните служебни задължения, свързано с ежедневното констатиране на множество нарушения на правилата за движение по пътищата, отворени за обществено ползване.

При съвкупната преценка и интерпретация на събраните по делото доказателства, настоящият съдебен състав намира, че по еднопосочен начин са доказани фактът на извършеното административно нарушение, неговите времеви и пространствени параметри, механизъм и авторство.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол 3 върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС /, а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите функции – констатираща, обвинителна и сезираща.

В настоящия случай АУАН и издаденото, въз основа на него НП са съставени от длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност, видно от представените писмени доказателства за назначаване, съответно оправомощаване на актосъставителя и наказващия орган.

На следващо място, съдът служебно констатира, че са спазени императивните процесуални правила при издаването на АУАН и НП – тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40, 42, 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 ЗАНН. Налице е пълно съвпадение между установените фактически обстоятелства и тяхното последващо възпроизвеждане в атакуваното НП, като с изискуемата се от закона конкретика са очертани времето, мястото, механизмът на твърдяното нарушение и обстоятелствата, при които същото е намерило проявление в обективната действителност. В тази връзка несъответно на обективната реалност е твърдението в жалбата за нарушаване на разпоредба на чл. 40 ЗАНН. Една от основните гаранции за законосъобразното упражняване на правомощията на актосъставителя, предвидени в процесуалния административен закон, е изискването актът да бъде съставен в присъствието на свидетели и да е подписан от същите /арг. от чл. 40, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 ЗАНН/. Функциите на свидетелите са да съдействат на актосъставителя да установи обективната истина, да следят за достоверното отразяване на фактическите обстоятелства, при които е извършено твърдяното административно нарушение и да бъдат източник на гласни доказателствени средства по разследване на спорните обстоятелства от наказващия орган, както и в производството по оспорване на издаденото НП пред съда.

Съгласно чл. 40, ал. 1 и 3 ЗАНН актът за установяване на административното нарушение се съставя в присъствието на нарушителя и 4 свидетелите, които са присъствали при извършване или установяване на нарушението. При липса на свидетели, присъствали при извършването или установяването на нарушението, или при невъзможност да се състави акт в тяхно присъствие, той се съставя в присъствието на двама други свидетели, като това изрично се отбелязва в него. Следователно двама свидетели са необходими при съставянето на акта винаги, когато няма свидетели присъствали лично при извършване, респективно установяване на нарушението или пък тяхното участие е невъзможно. В тази връзка, от прочита на АУАН е видно, че свидетелят В.Н. е подписал документа като очевидец, с което изискванията на процесуалния закон са спазени безусловно.

В конкретния случай административнонаказателното производство е образувано със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 3-месечен срок от откриване на нарушителя, респективно – 1 година от извършване на нарушението. От своя страна обжалваното наказателното постановление е постановено в законоустановения 6 – месечен срок. Ето защо са спазени всички давностни срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя от формална страна.

Предвид изложеното, АУАН и НП са съставени без допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да обусловят отмяната на атакуваното наказателно постановление на формално основание.

Административнонаказателната отговорност на въззивника Л. АНГ.

Б. е ангажирана, като на основание чл. 178ж, ал. 1 ЗДвП са му наложени кумулативно административни наказания „глоба“ в размер на 1 000,00 /хиляда/ лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 /три/ месеца за нарушение на чл. 58, т. 3 ЗДвП.

По делото е доказано по несъмнен начин, че на 23.12.2021 г. около 12:15 часа по АМ „Тракия“, с посока на движение от гр. София към гр.

Пазарджик, жалбоподателят Б. управлява товарен автомобил марка „Дачия“ с рег. № №№№№№, като в района на км 3+000, водачът се движи в лентата за принудително спиране без да има повреда на пътното превозно средство и без наличието на здравословни проблеми. Така очертаната деятелност правилно е квалифицирана като нарушение на чл. 58, т. 3 ЗДвП, където е ситуирана 5 забрана при управление на МПС на магистрала водачът да се движи или спира в лентата за принудително спиране, освен при повреда на пътното превозно средство, както и при здравословни проблеми на водача или пътниците в превозното средство. На етапа на съдебното следствие останаха доказателствено необезпечени възраженията в акта, че Б. се е престроил, за да не пропусне отбивката за с. Лозен, имайки предвид, че от показанията на свидетеля Н. и схемите, предоставени от АПИ, е видно, че същият е управлявал автомобила в лентата за принудително спиране приблизително един километър преди разклона, като самата проверка е осъществена впоследствие на около 500 метра преди магистралния изход. Не намират доказателствена опора и твърденията в жалбата, че навлизането в лентата за принудително спиране е било предпоставено от влошеното здравословно състояние на водача, доколкото подобни сведения не са били релевирани пред полицейските служители по време на проверката, а от разказа на свидетеля Н. става ясно, че трафикът е бил засилен и намерението на Б. е било да изпревари колоната с автомобили в средната пътна лента. Не са налице и фактически данни за евентуално възникнала техническа неизправност на управляваното от въззивника превозно средство.

От своя страна, административнонаказващият орган, правилно и законосъобразно е приложил санкционната разпоредба на чл. 178ж, ал. 1 ЗДвП, която предвижда отговорност за водач, който се движи в лентата за принудително спиране по автомагистрала, без да са налице изключенията по чл. 58, т. 3 или в платното за насрещно движение по автомагистрала и скоростен път. Налице е пълно съответствие между словесното описание на релевантната фактическа обстановка в акта, очертана чрез изискуемата се конкретика, нейното последователно възпроизвеждане в атакуваното наказателно постановление и възприетата цифрова квалификация. Ето защо, съдът намира, че материалният закон също е приложен правилно, поради което възраженията на жалбоподателя и неговия процесуален представител в очертаната насока са неоснователни.

Административното нарушение е извършено виновно, при форма на вината – пряк умисъл. Нарушителят е предвиждал извършването на деянието и е съзнавал неговия общественоопасен характер, като във волеви аспект е искал и пряко е целял неговото осъществяване.