Решение № 6959 от 12.06.2026, Административен съд - Пловдив
- Съд
- Административен съд - Пловдив
- Дело
- Административно дело 920/2026
- Вид
- Решение № 6959
- Подписан
- 12.06.2026
- Състав
- Николай Ингилизов
Други актове по делото
- Определение № 3788 от 31.03.2026 · Николай Ингилизов
- Определение № 4233 от 14.04.2026 · Николай Ингилизов
- Разпореждане № 7829 от 30.06.2026 · Николай Ингилизов
Цитирани разпоредби
- чл. 143, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 144 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 145 и сл. · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 146 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.172, ал.2, предл. последно · Административнопроцесуален кодекс
- чл.9, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 58 · Закон за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия
- чл.58, ал.1, т.10 · Закон за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия
- чл. 6, ал. 1 · Закон за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия
- чл. 6, ал. 3, т. 1 · Закон за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия
- чл. 6, ал. 3, т. 2 · Закон за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия
- чл. 76, ал. 1 · Закон за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия
- чл. 76, ал. 3, т. 3 · Закон за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия
- чл. 83, ал. 5 · Закон за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия
- чл. 83, ал. 6 · Закон за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия
- чл. 98 · Закон за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия
- чл. 24 · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 6959
Пловдив, 12.06.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Пловдив - V Състав, в съдебно заседание на осми юни две хиляди двадесет и шеста година в състав:
СЪДИЯ:
НИКОЛАЙ ИНГИЛИЗОВ
При секретар МАРИЯНА ГЕОРГИЕВА-ПЕЙНИРОВА като разгледа докладваното от съдия НИКОЛАЙ ИНГИЛИЗОВ административно дело № 20267180700920 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 83, ал. 6 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия /ЗОБВВПИ/ и чл. 145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба от П. Л. С., [ЕГН], с адрес: о***, [населено място], [улица], против отказ рег. № 281з-154/11.03.2026 г. на За Началник РУ Карлово към ОД на МВР – Пловдив, относно издаване разрешително за придобиване на един брой късоцевно огнестрелно оръжие /КНО/ от физическо лице за охрана на животновъден обект.
В жалбата са изложени твърдения, че оспорваният отказ е незаконосъобразен. Навеждат се твърдения, че административният орган не е събрал доказателства във връзка със сочените от жалбоподателката мотиви посочени в заявлението, включително по представени допълнителни мотиви за придобиване на огнестрелното оръжие на един брой КНО. Изложени са мотиви, че жалбоподателката е била застрашена, като има издадена заповед за незабавна защита, като следствие от действия на сина и И. Д., както и това, че е подава сигнали в РУ Карлово за актове на насилие спрямо нея от същия. Твърди се, че административния орган в нарушение на чл.9, ал. 2 от АПК не е събрал необходимите доказателства. Моли да бъде отменен обжалвания ИАА, а преписката върната със задължителни указания по прилагане на закона. Претендират се съдебни разноски.
Ответникът по делото за началник на РУ Карлово при ОД на МВР Пловдив в нарочна молба-становище /л.30/ изразява становище жалбата да бъде отхвърлена, като неоснователна. Счита, че издаденият административен акт за правилен, законосъобразен, издаден от компетентен орган, при спазване на материалноправните и процесуално правите норми, като моли отказа да бъде потвърден. В предоставен писмен отговор от гл. юрисконсулт П. са доразвити основанията за направения отказ от страна на административния орган. Заявена е претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като в условие на евентуалност е направено възражение претендиран адвокатски хонорар, като да бъде намален до минималния размер за защита по дела от подобен характер съгласно Наредба № 1/2004г.
Окръжна прокуратура - Пловдив, редовно уведомена за възможността да встъпи в производството, не се представлява и не изразява становище по жалбата.
Оспорваната заповед е връчена на 16.06.2026 г., като жалбата е подадена направо в съда на 30.03.2026 г. или в рамките на законоустановения срок. Освен това, жалбата е подадена и при наличието на правен интерес, поради което се явява допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
Административното производство е започнало по заявление на П. С. вх. № УРИ 281000-1072/30.01.2026 г., с което е поискала да и бъде издадено разрешение за придобиване на един брой късоцевно огнестрелно оръжие, като е посочила че същото и е необходимо за работа. Към заявлението са приложени следните документи: копие от медицинско свидетелство, издадено от „Център за психично здраве Пловдив“ ЕООД; платежен документ за заплатена такса, удостоверение за завършен курс за безопасно боравене с огнестрелно оръжие, удостоверение за завършен 11 клас. Декларирано е обстоятелството, че придобитото огнестрелно оръжие и боеприпаси ще бъдат съхранявани на посочения в заявлението постоянен адрес: [населено място], [улица] метална каса, неподвижно закрепена, снабдена със секретно заключващо се устройство, съгласно изискванията на чл. 98 от ЗОБВВПИ.
Във връзка с подаденото заявление жалбоподателката С., е предоставила пред административния орган обяснение, в което същата се мотивира, че оръжието и е необходимо срещу кражби на отглеждани животни /коне/ и инвентара на обекта който стопанисва, да се защитава от сина си, с които има конфликт и за превенция при опит за кражба.
Във връзка с подаденото заявление е извършена проверка, при която е установено, че към 30.12.2026 г. няма неприключили наказателни производства, срещу лицето П. Л. С., а според електронната справка за съдимост не е осъждана. Същевременно в информационните фондове на МВР АИС Справки ЕАР КОС, АИС-АНД, НИС „Бюро съдимост“, както и уведомления от НАП по чл. 182, ал2,т.2, 221, ал.6 от ДОПК и ЗЗДН към 02.02.2026 г. срещу С. няма заведен заявителски материал или други нарушения по чл. 58 от ЗОБВВПИ.
Според докладна записка рег. УРИ281Р-2906/25.02.2026 г. /л.45/ жалбоподателката С. има регистрация по чл. 94, ал.1 от НК, управлявала МПС след употреба на алкохол и управление на МПС, нерегистрирано по установения ред, за което има издавани НП. Установено е, че жалбоподателката има участие в междусъседски конфликти. Не е установено същата да има психични проблеми, да употребява упойващи и психотропни вещества, да има контакти с престъпни групи или лица представляващи оперативен интерес за органите на МВР. Направено е заключение, че изтъкнатите мотиви от С. не дават достатъчно основание за издаване на разрешение за КНО.
Във връзка с подаденото заявление е изготвена допълнителна докладна записка рег. УРИ281Р-2907/25.02.2026 г. същата е управлявала МПС без СУМПС, както и че е отправяла смъртни закани към сина си. Същата има контакти с криминално проявено и осъждано лице – Н. Т. Г. от [населено място] /л.46/. В ДЗ също е направено заключение, че няма обосновка за доказана необходимост от издаването на разрешение за КНО, като е предложено да не и се издава При тези данни, началникът на РУ Карлово е издал оспорения в настоящото производство отказ, като е приел, че няма постъпили данни за отправени заплахи срещу жалбоподателката С.. По отношение извършване на охрана на животновъден обект е приел, че не попада в предвидените от закона основания за издаване на разрешение за закупуване и притежаване на КНО. В мотивната част на отказа е възпроизведено в съкратен вид съдържанието т.нар. „Обяснение“, депозирано от заявителката, в които е изложена причините за придобиването на късоцевно огнестрелно оръжие. При позоваване на разпоредбата на чл. 6, ал. 3, т. 2 от ЗОБВВПИ е прието, че в конкретния случай не е доказана по несъмнен начин необходимостта от притежаването, съхранението и носенето на късоцевно огнестрелно оръжие- за опазване на обект, проблеми от семеен характер и с цел превенция срещу евентуални кражби.
На основание разпоредбата на чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПП административният орган е отказал да издаде разрешение за придобиване чрез закупуване на един брой късоцевно огнестрелно оръжие и боеприпаси към него.
От страна на жалбоподателката в настоящето производство са предоставени копия от: Определение от 11.04.2025 г. на РС Карлово, с което са наложени забрани на сина и И. Д. Д., да се въздържа от извършването на домашно насилие, да не доближава и осъществява контакт със С. , заповед за незабавна защита от 11.04.2025 г. издадена от РС Карлово, протокол за предупреждение от 11.04.2025 г. от МВР, решение на РС Карлово от 30.06.2025 г. за издадените мерки за защита по отношение на П. Л. С.. Приложена е и справка за съдимост на И. Д. Д., от която е видно, че е осъждан за извършването на различни криминални престъпления.
В хода на съдебното производство не са събрани допълнителни доказателства.
При тези фактически установявания съдът направи своите правни изводи.
При проверката за законосъобразност на обжалвания административен акт съгласно изискванията на чл. 146 от АПК, съдът намира, че обжалваният акт е издаден в предвидената форма и от компетентен орган. В случая това е за началникът на РУ-Карлово, към ОДМВР-Пловдив, на който със заповед № 317з-2822/06.03.2026 г. му е възложена функция да изпълнява длъжността Началник на РУ Карлово. Съгласно нормата на чл. 83, ал. 5 от ЗОБВВПИ са делегирани правомощия по издаване на актове от вида на процесния. Отказът е издаден и при спазване на изискванията, визирани в материалния закон.
Съгласно действащата към момента на издаването на акта разпоредба на чл.58, ал.1, т.10 от ЗОБВВПИ, разрешения за придобиване и/или съхранение на взривни вещества и пиротехнически изделия, разрешения за придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях не се издават на лице, което няма основателна причина - самоотбрана, ловни цели, спортни цели, учебни цели, културни цели, колекциониране и оръжейна сбирка, която по несъмнен начин обосновава издаването на разрешение.
Заявлението на П. С. е подадено на основание чл. 76, ал. 1 от ЗОБВВПИ - Раздел III. "Придобиване, съхранение, носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях". Съгласно чл. 76, ал. 3, т. 3 от ЗОБВВПИ в заявлението трябва да се посочи основателна причина за закупуване на огнестрелно оръжие. Липсата на основателна причина - самоотбрана, ловни цели, спортни цели, учебни цели, културни цели, колекциониране и оръжейна сбирка, която по несъмнен начин обосновава издаването на разрешение, съгласно чл. 58, ал. 1, т. 10 от цитирания закон е пречка за издаване на разрешение за придобиване чрез закупуване на огнестрелно оръжие.
Според чл. 6, ал. 1 от ЗОБВВПИ, огнестрелните оръжия в зависимост от предназначението и техническите си характеристики биват за служебни или за граждански цели. Видно от ал. 2 на цитираната разпоредба, служебните цели включват охрана на собственост, а според ал. 3 - граждански цели са: самоотбрана, лов, спортни дейности, учебни стрелби, колекциониране и оръжейна сбирка и като реквизит за театрални, филмови и други постановки. Следователно, законът борави с понятията "охрана" и "самоотбрана", но не и със „за работа“. Разликата в служебната цел "охрана на собственост" и гражданската цел "самоотбрана" се състои в разписания в ЗОБВВПИ ред за подаване на заявление и съответно за издаване на разрешение за придобиване на огнестрелно оръжие. В случаите на охрана на собствеността, заявлението се подава от името на търговеца /юридическото лице/, регистриран по Закона за частната охранителна дейност или от търговец, регистриран в Търговския регистър, чиято собственост изисква въоръжена охрана.
Подавайки заявлението в качеството на физическо лице, жалбоподателят се е позовал на гражданската цел – самоотбрана за придобиване на огнестрелното оръжие.
Разрешителният режим, установен във връзка със снабдяването с огнестрелно оръжие в хипотезата на чл. 6, ал. 3, т. 1 от ЗОБВВПИ (самоотбрана) е крайна мярка за опазване на обществено значими блага, поради което за всеки конкретен случай следва да бъде доказана по несъмнен начин нуждата от използването на тази мярка. Доказването на необходимостта от притежаването, носенето и съхранението на огнестрелно оръжие за някоя от изрично изброените в закона цели е задължителен елемент от фактическия състав по разрешаване на дейност по ЗОБВВПИ. В случаите на издаване на разрешение законодателят е възложил в тежест на заявителя да обоснове искането си, като представи съответните доказателства, в зависимост от конкретното основание, посочено от него, от които да е видно, че действително е налице основателна причина за придобиване на огнестрелно оръжие. Тоест, в производството за получаване на разрешение за придобиване на огнестрелни оръжия от български граждани, административният орган не е задължен да издирва или презюмира обстоятелства, установяващи потенциална необходимост за заявителя от исканото разрешение. Анализът на разпоредбата на чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ налага извод, че съответното физическо лице, което иска издаване на разрешение за придобиване на късо огнестрелно оръжие, трябва в писмен вид да изложи конкретни факти и обстоятелства, които да обосноват несъмнено извод, че неговите или на членове на семейството му живот, здраве и имущество са персонално застрашени по начин, който изисква тяхната охрана и отбрана посредством огнестрелно оръжие и необходимите за ползването му боеприпаси. Наличието на такава нужда, представляваща основателна причина, е въведена от законодателя като необходима предпоставка, за да се разреши на физическо лице придобиването и притежанието на огнестрелно оръжие. Нито в производството пред административния орган, нито в съдебното производство, жалбоподателят сочи конкретни факти и обстоятелства за опазване на живота и имущество му и необходимостта от самоотбрана. Постановените мерки за закрила от РС Карлово с издадената Заповед за незабавна защита на С. от синът и И. Д. не е достатъчна , за да обосноват основателна нужда по смисъла на ЗОБВВПИ за притежаване на оръжие от страна на жалбоподателя. Не са посочени данни след издаването на съдебната заповед лицето И. Д. да е заплашил живота на жалбоподателката С.. Другото основание касаещо охраната на животновъден обект не може да бъде сред основанията за издаване на търсеното разрешително и още по-малко за превенция срещу крадци. Т.е към момента на подаденото заявление за разрешение за закупуване и съхраняване на КНО не са установени основания за издаването му. Видно от текста на чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ, административният орган действа в условията на обвързана компетентност и липсата на обстоятелства, посочени в цитираната разпоредба, са предпоставка да бъде отказано издаването на разрешение за придобиване на огнестрелно оръжие. При липсата на данни за конкретни действия, застрашаващи личната безопасност на жалбоподателя и целостта на неговото имущество, необходимостта от издаване на разрешение за закупуване на огнестрелно оръжие не е доказана. Въведеният разрешителен режим изисква установяване на основателна причина, която по несъмнен начин обосновава необходимост от издаване на разрешение за придобиване на оръжие, извън намеренията и теоретичните предположения на заявителя.
Разпечатката съдържа 31 от 43 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/b5b572b4-b70d-4d59-ac72-36f2879c026f