Определение № 18741 от 19.05.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 18741 гр. София, 19.05.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в закрито заседание на втори май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЯНА М. ФИЛИПОВА като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело № 20221110156657 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 248 ГПК.

С Решение № 2669/15.02.2024 г. по гр. д. № 56657/2022 г. по описа на СРС, 127 състав, по предявен от С. Н. К. против „ФБ“ ЕООД иск, Договор за предоставяне на гаранция № 4475354/03.05.2022 г. е прогласен за за нищожен на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, поради противоречие с добрите нрави, като е уважен и предявения осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пред. 1 ЗЗД за сумата в размер на 502,92 лева, представляваща получена от ответното дружество по силата на нищожния договор без правно основание сума. С оглед изхода от спора ответникът е осъден да заплати на адвокат Д. М. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК във вр. чл. 38, ал. 1 от Закона за адвокатурата сумата в размер на 150 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ на ищеца без ДДС.

В срока по чл. 248, ал. 1 ГПК е постъпила молба от процесуалния представител на ищеца за изменение на постановеното решение в частта относно разноските, в която са изложени съображения, че съдът следва да определи дължимото на процесуалния представител по чл. 38 от Закона за адвокатурата адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ в размерите съобразно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т.

1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер общо на 960 лева с включен ДДС. С молбата за изменение е направено искане съдът да присъди и направените от ищеца съдебни разноски за заплатена държавна такса по сметка на Софийски градски съд за разглеждане на депозирана от страната частна жалба.

В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК ответникът по искането за изменение на решението в частта за разноските поддържа становище за неоснователност на молбата. В депозирания отговор са изложени съображения за дължимост на адвокатско възнаграждение единствено за реално извършени действия в производството. Представителят на ответника поддържа, че делото не се характеризира с правна или фактическа сложност, а предоставената от пълномощника на ищеца правна защита и съдействие не е адекватна спрямо действителния правен интерес на представляваното лице.

1

По направеното искане за изменение на решението в частта относно разноските, съдът намира следното:

По искане за допълване по чл. 248, ал. 1 ГПК съдът се произнася, когато в решението липсва изобщо произнасяне относно разноските, но е било заявено от искане за присъждането им. Ако съдебният акт съдържа произнасяне по искането за разноски, какъвто е разглеждания случай, съдът може да измени размера им по молба на страните по чл. 248, ал.1 ГПК. Молбата е допустима, ако страната, която иска присъждане на разноските е представила списък по чл.80 ГПК или ако искането на изменение на решението е направено от страна, в чиято тежест са възложени разноските.

В разглеждания случай молбата от процесуалния представител на ищеца за изменение на постановеното решение в частта относно разноските е депозирана в срок от страна, която не дължи представяне на списък по чл. 80 ГПК за разноските за адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ и поддържа искане за изменение на размера на присъдените в нейна полза съдебни разноски, поради което е процесуално допустима. Във връзка с искането за присъждане на разноски за внесена по сметка на Софийски районен съд държавна такса по подадена частна жалба ищецът е представил списък по чл. 80 ГПК / лист 52 гръб/, поради което искането и в сочената част се явява допустимо. По същество на искането, съдът намира следното:

По повод депозираната молба за изменение на решението в частта относно разноските при извършена служебна справка в ЕИСС се установява, че към датата на образуване на настоящото производство адвокат Б. З. и Д. М. са представлявали ищцата по множество дела с посъщество сходен на настоящото предмет, сред които гр. д. № 56656/2022 г. по описа на СРС, 124 състав и гр. д. № 56653/2022 г. по описа на СРС, 49 състав, с ответник "ФБ" ЕООД. Сочените две производства са образувани преди настоящото дело. Както е възприето в актуалната практика на въззивната инстанция, обективирана в Определение № 2694/11.02.2025 г. по ч. гр. д. № 1056/2025 г. на СГС, ЧЖ-II-В състав, Определение № 1423/24.01.2025 г. по ч. гр. д. № 155/2025 г. на СГС, ЧЖ-II-Г състав и Определение № 15334/03.10.2024 г. по ч. гр. д. № 10259/2024 г. на СГС, ЧЖ-II-Г състав, ищецът изцяло по свое усмотрение, макар и да има възможност да получи защита на правата си по идентични договори за заем между същите страни в едно производство, е образувал няколко искови производства за прогласяване нищожността на идентични по съдържание отделни договори, като с тези свои действия страната многократно е увеличила задълженията за разноски. Неупражняването на всички права в рамките на едно производство е изцяло по волята на ищеца, а и негово право, с упражняването на което обаче не следва да се утежнява положението на ответника, като му се вмени в тежест задължение за разноски в прекомерен размер, надхвърлящ в пъти размера на разноските, който би бил присъден при упражняването на правото на ищеца в едно производство. Да се приеме обратното, означава да се наруши чл. 3 ГПК и да се утвърди извършването на действия, съставляващи злоупотреба с права. Следва да бъде посочено, че се касае за едни и същи страни, едни и същи искове, касаещи договори за поръчителство във връзка със 2 сключени договори за потребителски кредити, които макар да представляват самостоятелни сделки, са сключени при сходни условия, респ. основанието на исковите претенции е идентично, като в допълнение исковите молби са типови с идентично съдържание.

Формалното упражняване на процесуални права не преследва легитимен интерес, а напротив цели в полза на ищеца, респ. в полза на процесуалния представител, да бъдат присъдени разноски в несъответен на цената на исковата претенция и характера на производството размер.

Възнаграждението за адвокатски труд следва да бъде освен достойно и справедливо, така и адекватно на положените от адвоката усилия по запознаване с дадения казус, проучване на относимата съдебна практика, изготвяне на искова молба и пр. С оглед обстоятелството, че образуваните от ищеца множество производства са с идентичен предмет, се налага извод за положени от страна на процесуалния представител на страната на минимални усилия както за запознаване с отделните случаи, така и за организиране на защитата на процесуалните права на потребителя.

Ответникът не е депозирал в срок молба за изменение на решението в частта относно разноските с искане за намаляване на определеното адвокатско възнаграждение, поради което независимо, че настоящият съдебен състав след извършената служебна справка в ЕИСС да намира, че поначало на процесуалният представител на ищеца не се следват никакви разноски в настоящото производство поради превратното упражняване на процесуални права, е препятстван служебно да измени решението, а дължи произнасяне единствено по искането на адвокат М. за увеличаване на присъдената сума от 150 лева на 960 лева с включен ДДС. По изложените по-горе мотиви съдът намира, че присъждането на разноски над вече определената сума от 150 лева следва да бъде оставено без уважение, като противното би означало да се легитимира извършването на действия, съставляващи злоупотреба с права. В подкрепа на изложеното е и Определение № 9993/09.05.2026 г. по в.ч.гр.д. № 11180/2025 г. по описа на СГС, ЧЖ, III-A състав. Относно определеният от съда размер са поставени Определение № 23441/23.11.2025 г. по в. ч. гр. д. № 10411/2025 г. на СГС, ЧЖ-III-Б състав и Определение № 20418/21.10.2025г. по в. ч. гр. д. № 11313/2025 г. на СГС, ЧЖ-IV-Г състав, Определение № 19191/08.10.2025 г. по в. ч. гр. д. № 412/2025 г. на СГС, ЧЖ-I-Ж състав и Определение № 23441/21.11.2025 г. по в. ч. гр. д. № 411/2025 г. на СГС, ЧЖ-III-Б състав.

Във връзка с искането на процесуалния представител на ищеца за присъждане на адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ с ДДС следва да бъде посочено, че противоречието в съдебната практика на националните съдилища по сочения въпрос е преодоляно с постановеното от СЕС Решение на първи състав от 23.10.2025г. по дело № С-744/23, което е задължително за националните съдилища на основание чл.633 ГПК, с което изрично е приета дължимостта на ДДС като част от присъденото по реда на чл.38, ал.2 ЗА възнаграждение на процесуалния представител, който е предоставил безплатна правна помощ на страната, в чиято полза е изходът на делото. Предвид изложеното в полза на процесуалния представител на ищеца следва да бъде присъдена 3 сумата в размер на още 15,34 евро (30 лева), представляваща ДДС върху първоначално определеното адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ в размер на 150 лева.

Ответникът следва да заплати и сторените от ищеца разноски за внесена държавна такса по сметка на Софийски градски съд за разглеждане на депозирана частна жалба в размер на 7,67 евро ( 15 лева).

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯ Решение № 2669/15.02.2024 г. по гр. д. № 56657/2022 г. по описа на СРС, 127 състав, в частта относно разноските, КАТО:

ОСЪЖДА „ФБ“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр. София, бул. „ДН“ № 28, ет.2, ап. 40-46, да заплати на адвокат Д. М., ЕГН **********, с адрес в гр.

София, ж.к. „ММЛ, бл. 112, вх. Б, ет. 2, ап. 11, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК вр. чл. 38, ал. 2 ЗА, сумата в размер на още 15,34 евро (30 лева), представляваща ДДС върху първоначално определеното адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ в размер на 150 лева.

ОСЪЖДА „ФБ“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр. София, бул. „ДН“ № 28, ет.2, ап. 40-46, да заплати на С. Н. К., ЕГН **********, с адрес в гр. София, ж.к. „МЛ“, бл. 508, вх. 4, ет. 6, ап. 783, на основание 78, ал. 1 ГПК, сумата в размер на още 7,67 евро ( 15 лева), представляваща сторени по делото съдебни разноски.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба чл. 248, ал. 1 ГПК на процесуалния представител на ищеца адвокат Д. М. за изменение на Решение № 2669/15.02.2024 г. по гр. д. № 56657/2022 г. по описа на СРС, 127 състав, в останалата част.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

УКАЗВА на деловодителя на състава при постъпване в срок на редовна частна жалба срещу настоящия съдебен акт, да изпрати препис от нея на насрещната страна за отговор в едноседмичен срок от получаване на съобщението, след изтичане на който делото да се изпрати на Софийски градски съд.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4