Решение № 63 от 04.03.2022, Окръжен съд - Плевен

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 63 гр. Плевен, 04.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: МЕТОДИ Н. ЗДРАВКОВ

Членове:

ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА

ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ при участието на секретаря Ж.Н.С. като разгледа докладваното от ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА Въззивно гражданско дело № 20214400500907 по описа за 2021 година Производство е по чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 260457/01.07.2021 г. по гр.д. № 5906/2019 г. на Плевенският районен съд е извършил делба между съделителите А.Т.М. и Н.А.М. като е поставил в дял на съделителката Н.А.М. делбения недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР, одобрени със заповед № РД-18-56/18.09.2007 г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота: гр. Плевен, ***************, разположена в ПИ с с идентификатор *** с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент на едно ниво, с площ 66,90 кв.м., ведно с прилежащи части - избено помещение № 3 с площ 6,82 кв.м., при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: обект с идентификатор ***, под обекта: обекти с идентификатор ***, ***, ***, ***, над обекта - обекти с идентификатор ***, който съгласно нотариален акт за покупко-продажба на невдивижим имот, вх. рег. № 14669/21.09.2011 г., акт. № 189, том 38, дело № 8029/2011 г. по описа на СВ Плевен е описан като апартамент № 3, находящ се в гр. Плевен, ****** в сграда ЕС на „Зърно“ 1

ЕООД, на втори етаж във вх. В, състоящ се от две стаи, кухня, баня с тоалетна, с площ 66,90 кв.м., при съседи: изток – стълбище, запад – вх. Г, север и юг – улици, горе – ап. 6, долу – гаражи, ведно с прилежащото му избено помещение № 3 с площ 6,82 кв.м. и припадащите се и.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху държавна земя при описани съседи на имота, а в дял на съделителя А.Т.М. е поставил лек автомобил „******** *****“, с ДК№ ********, двукрилен гардероб, портманто, шкаф за обувки, шкаф с огледало за баня, друг шкаф за баня, бойлер м. „Теси“, готварска печка с керамичен плот м. „Беко“, хладилник м. „Самсунг“, пералня м. „Индезит“, кухненски ъгъл с цветна тапицерия, кухненска маса елипсовидна, кухненски столове, 2 бр., кухненски шкафове, комплект спалня, включващ спалня двойна с матрак, 2 бр. нощни шкафчета, тоалетка с огледало, ракла, четирикрилен гардероб, телевизор 24LG, табуретки с тапицерия от бяла изкуствена кожа - 2 бр., ъглова холна гарнитура, холна секция, холна маса със стъклен плот, 2 бр. табуретки бежови, климатик м.

„Мидеа“, компютър настолен, спалня „Приста“, кухненска маса разтегателна, 4 бр. столове и ъглов кухненски диван.

Със същото решение ПлРС е осъдил Н.А.М. да заплати на А.Т.М. сумата от 36 200 лв. за уравнение на дела му.

Със същото решение ПлРС е осъдил всеки от съделителите да заплати по сметка на съда дължимите държавни такси, както следва:

Н.А.М. в размер на 1448 лв.;

А.Т.М. в размер на 50 лв..

Недоволни изцяло от постановеното решение са останали и двамата съделители Н.А.М. и А.Т.М., които го обжалват в законния срок като неправилно, незаконосъобразно, необосновано и частично недопустимо, постановено в нарушение на чл. 347, чл. 348, чл. 350, чл. 352 и чл. 353 от ГПК и искат от въззивният съд да го отмени, да изнесе на публична продан съсобствения недвижим имот и да разпредели допуснатите до делба движими вещи, съсобствени между страните при два равни дяла.

Във въззивната жалба, депозирана от А.Т.М. чрез пълномощника му адвокат А.К. от ПлАК се посочва, че другата страна не е правила искане за възлагане на делбения недвижим имот и счита, че същият следва да се изнесе на публична продан при условията на чл. 348 от ГПК. Счита също, че са 2 налице допуснати от районният съд процесуални нарушения и при извършване на делбата на движимите вещи без да е изготвено заключение на вещо лице за оценка на допуснатите до делба движими вещи, както и без на страните да бъде предявен проект на разделителен протокол и същите да бъдат разпределени между страните с окончателния разделителен протокол. С жалбата се претендират направените по делото разноски от въззивника.

Във въззивната жалба, депозирана от Н.А.М. чрез пълномощника й адвокат Б.П. от ПлАК също се посочва, че въззивницата не е правила искане за възлагане на делбения недвижим имот, поради което неправилно същият й е възложен. Счита, че са налице допуснати от районният съд процесуални нарушения и при извършване на делбата на движимите вещи без да е изготвено заключение на вещо лице за оценка на допуснатите до делба движими вещи, както и без на страните да бъде предявен разделителен протокол по чл. 347 от ГПК. Счита, че в решението не е съобразено, че въззивницата е прехвърлила собствеността върху притежаваната ½ и.ч. от имота в полза на сина си Т.А.М..

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК не са постъпили писмени отговори срещу въззивните жалби.

В о.с.з. въззивника А.Т.М. чрез пълномощника му адвокат А.К. от ПлАК поддържа въззивната жалба и моли съда да изнесе на публична продан делбения недвижим имот, както и да разпредели движимите вещи между съделителите, като в дял на въззивника постави дял Втори съгласно проекторазделителения протокол, посочен като дял Б в заключението на вещото лице инж. С..

В о.с.з. въззивницата Н.А.М. чрез пълномощника й адвокат Б.П. от ПлАК поддържа въззивната жалба и моли съда да изнесе на публична продан делбения недвижим имот, както и да разпредели движимите вещи между съделителите, като в дял на въззивницата постави дял Първи съгласно проекто-разделителения протокол, посочен като дял А в заключението на вещото лице инж. С..

Окръжният съд, като обсъди оплакванията, изложени в жалбата, взе предвид направените доводи, прецени събраните пред първата инстанция доказателства в тяхната съвкупност и по отделно и съобрази изискванията на закона, намира за установено следното:

3

Въззивните жалби са подадени в законоустановения срок по чл. 259 от ГПК, поради което са допустими и следва да бъдат разгледани по същество.

С влязло в законна сила решение по гр. д. № 5906/2019 г. в първата фаза на делбата /след частичната му отмяна с решение по в.гр.д. № 722/2020 г. на ПлОС/ Плевенският районен съд е допуснал извършването на съдебна делба между съделителите Н.А.М. и А.Т.М. върху: недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР, одобрени със заповед № РД-1856/18.09.2007 г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота: гр.

Плевен, ***************, разположена в ПИ с с идентификатор *** с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент на едно ниво, с площ 66,90 кв.м., ведно с прилежащото му избено помещение № 3 с площ 6,82 кв.м., припадащите се и.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху държавна земя, при граници и съседи, подробно описани в решението, лек автомобил „******** *****“, с ДК№ ******** и други движими вещи, както следва: двукрилен гардероб, портманто, шкаф за обувки, шкаф с огледало за баня, друг шкаф за баня, бойлер м.

„Теси“, готварска печка с керамичен плот м. „Беко“, хладилник м. „Самсунг“, пералня м. „Индезит“, кухненски ъгъл с цветна тапицерия, кухненска маса елипсовидна, кухненски столове, 2 бр., кухненски шкафове, комплект спалня, включващ спалня двойна с матрак, 2 бр. нощни шкафчета, тоалетка с огледало, ракла, четирикрилен гардероб, телевизор 24LG, табуретки с тапицерия от бяла изкуствена кожа - 2 бр., ъглова холна гарнитура, холна секция, холна маса със стъклен плот, 2 бр. табуретки бежови, климатик м.

„Мидеа“, компютър настолен, спалня „Приста“, кухненска маса разтегателна, 4 бр. столове и ъглов кухненски диван.

С решението ПлРС е постановил от допуснатите до делба недвижим имот и движими вещи да се образуват два равни дяла – по един за всеки от съделителите.

В обжалваното решение на ПлРС по извършване на делбата същият е приел, че за всеки от съделителите има самостоятелни имоти, поради което следва да бъдат разпределени между тях, а неравенството уравнено в пари. В решението липсват изложени правни изводи относно съществени за 4 извършване на делбата въпроси като неподеляемостта на допуснатия до делба недвижим имот и правните последици от това, относно пазарната стойност на допуснатите по делба движими вещи и начина на извършване на делбата им.

Относно извършване на делбата на недвижимия имот в гр. Плевен, съсобствен между страните въззивният съд приема следното:

С оглед силата на присъдено нещо на съдебното решението по делото в първата фаза на делбата по отношение на разрешения със същото спор между страните относно допускане на делбата и дяловете на всяка от тях в допуснатия до делба недвижим имот е недопустимо този въпрос да бъде пререшаван във втората фаза на делбата. По делото в първата фаза на делбата с отговора на исковата молба е представен нотариален акт № 160 том ІV рег.

№5448 нот. дело № 405/2019 г. по описа на нотариус С.Л., рег. № 490 на НК, с район на действие РС Плевен, от които се установява, че въззивницата Н.М. е прехвърлила с дарение след образуване на делбеното дело и вписване на исковата молба притежаваната от нея ½ и.ч. от делбения имот на сина си Т.А.М.. С оглед разясненията на т. 3 от ТР № 3/19.12.2013 г. по тълк. дело № 3/2013 г. на ОСГК на ВКС следва да се приеме, че след като лицето придобило права върху идеалната част от имота не е встъпило в делото при условията на чл. 226 от ГПК като страна за да замести своята праводателка със съгласието на всички съделители или не встъпило главно по реда на чл.

225 ГПК в първа или във втора фаза на производството, то делбата се допуска, респ. извършва между първоначалните страни. В този случай приобретателят участва в делбата чрез своя процесуален субституент /прехвърлителя/, ако не изрази воля да встъпи в процеса като подпомагаща страна по чл. 219 от ГПК или по реда на чл. 225 ГПК и ще бъде обвързан от решението по извършване на делбата независимо от това дали е встъпил в производството, заместил е прехвърлителя или е участвал в производството чрез своя процесуален субституент, а съсобствеността ще се счита прекратена и по отношение на него, независимо в чий дял ще се падне имотът. Ако предмет на делбата е само един имот и той бъде поставен в дял на прехвърлителя, вещноправните последици на решението ще настъпят в правната сфера на приобретателя, а ако имотът бъде поставен в дял на друг съделител, приобретателят ще има правото да получи дължимите за уравнение на дяловете суми, присъдени на прехвърлителя. В конкретната 5 хипотеза не са налице направени изявления за встъпване на приобретателя Т.А.М. в производството в първата или втората фаза на делбата по предвидения от закона ред, поради което делото следва хода си във фазата на извършване на делбата между първоначалните съделители.

Установи се от заключението на приетата съдебно-техническа и оценителна експертиза, изготвено в първата инстанция от вещото лице инж.

С.С., което не е оспорено от страните и като компетентно изготвено въззивният съд възприема, че делбеният недвижим имот е неподеляем, а пазарната му стойност към датата на изготвяне на заключението е 72 400 лв..

Като съобрази разпоредбата на чл. 348 от ГПК и обстоятелството, че предмет на делбата е един недвижим имот, който е неподеляем, съдът приема, че единствен законосъобразен способ за извършване на делбата му е публичната продан. Недопустимо е да се обсъжда възлагане на имота на един от съделителите при липса на направено искане по реда на чл. 349 от ГПК, а с оглед липсата на допуснат до делба друг равностоен недвижим имот не са налице основания за съставяне на окончателен разпределителен протокол, в който да е включен допуснатия до делба имот при условията на чл. 350 от ГПК или за разпределение на имота в дял на някои от съделителите при условията на чл. 353 от ГПК. Недопустимо е при допуснат до делба един неподеляем недвижим имот да се извършва разпределение по реда на чл. 353 от ГПК между съделителите, при което в дял на един от съделителите да се постави недвижимият имот, а в дял на другия съделител се поставят всички движими вещи и правата им се уравнят с парично уравнение на дяловете, така както е приел ПлРС в обжалваното решение, тъй като целта на извършване на съдебната делба е всеки от съделителите да получи реален дял от допуснатите до делба имоти и движими вещи, а в противен случай делбата се извършва чрез публична продан и всеки от тях получава парично уравнение на дела си.