Акт от 07.11.2018, Административен съд - Велико Търново

О П

Р Е Д

Е Л Е

Н И Е

№ 409 град Велико Търново, 07.11.2018г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

Административен съд – Велико Търново, ІІ -ри състав, в закрито съдебно заседание на седми ноември две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ

ЧЕМШИРОВ при секретаря………………и в присъствието на прокурора…………………… като разгледа докладваното от съдия Чемширов административно дело №456 по описа на Административен съд – Велико Търново за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 от ГПК, вр. с § 2 от ДР на ДОПК.

Постъпила е молба от адв. М. И., в качеството му на пълномощник на „Катерина К“ ЕООД – жалбоподател по делото, с искане за изменение на решението по горното административно дело в частта за присъждане на разноски.

Ответникът по молбата – директорът на ТД на НАП – В. Търново, чрез пълномощника си по делото оспорва подаденото искане и моли съда да го остави без уважение.

Молбата е подадена в предвидения в чл. 248, ал. 1 ГПК срок, от надлежна страна и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

С Решение №373/25.09.2018г. по АД №456/2018г. на АСВТ съдът е отменил Решение №96/11.06.2018г. на директора на ТД на НАП – В. Търново и потвърдения с него мълчалив отказ на публичен изпълнител при ТД на НАП – В. Търново по подадено от „Катерина К“ ЕООД възражение с вх.

№С180004-000-0209647/21.04.2018г. на ТД на НАП – В. Търново, като е постановил връщане на делото като преписка на ТД на НАП – В. Търново за предприемане на действия, съобразно изложеното в мотивите на решението.

Решението на съда е окончателно съгласно чл. 268, ал. 2 от ДОПК и е влязло в сила. С решението си съдът е оставил без уважение направеното искане за присъждане на разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение в полза на ответника ТД на НАП – В. Търново и адвокатско възнаграждение за дружеството жалбоподател, като е изложил мотиви, че по компенсация между страните такива няма да се дължат.

С молба вх.

№5566/25.10.2018г. жалбоподателят е поискал изменение на решението в частта за разноските, като е изложил съображения против мотивите на съда в частта, в която е посочен начин на определяне на дължими разноски за ответната страна, като се претендира присъждане на разноски в негова полза след компенсиране на дължимите между страните суми за разноски.

Съгласно разпоредбата на чл. 248, ал. 1 от ГПК в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските. Тази хипотеза представяла възможност съдът да преразгледа вече постановения от него съдебен акт в определена част – относно дължимите на страните разноски, съобразно начина на определянето им съгласно процесуалните закони и постановения краен правен резултат по спора. Тъй като се касае за изменение на решението само в определена негова част, което е в отклонение от принципа за неизменяемост на вече постановен съдебен акт, това се извършва с нарочен акт – определение съгласно чл. 248, ал. 3 от ГПК и в строго регламентирана процедура.

Понеже това производство е в отклонение на вече посочения принцип, основанията за неговото приложение, които не са посочени изрично в закона, следва да се разглеждат като в отклонение от нормалното развитие на производството и да се тълкуват стеснително.

Предвид на това отграничение, правилото на чл. 248, ал. 1 от ГПК ще е приложимо или когато съдът изобщо не се произнесъл по искането за разноски /тогава ще е налице основание за процедиране по реда на чл. 248 от ГПК, а не по реда на чл. 250 от ГПК/; когато съдът е присъдил разноски в по-малък размер от претендирания без да се посочат съображения/мотиви за това; когато са били налице обстоятелства, за които по делото има представени вече доказателства, но те не са били ценени от съда или е било налице основание за присъждане на разноски по особени правила, което не е било сторено /напр. в хипотезата на чл. 161, ал. 3 от ДОПК/. Тези хипотези не са налице в разглеждания случай.

Делото е разгледано и приключило в полза на ответника/доколкото е отменен обжалваният от него акт на орган по приходите/, без произнасяне по същество от съда, съобразно правилото на чл. 160, ал. 3 от ДОПК, приложим и в това производство съгласно препращащата разпоредба на чл. 144, ал. 2 от ДОПК и чл. 173, ал. 2 от АПК, приложим съгласно § 2 от ДР на ДОПК.

Искания за присъждане на за разноски са направени своевременно от страните. Тези искания са били разгледани от съда, който е изложил мотиви в постановения съдебен акт, с което е обосновал защо и как е следвало да ги уважи, респ. защо не ги уважава. Обстоятелството, че жалбоподателя не е съгласен с постановения правен резултат, в случая по отношение на разноските, не е основание да бъде уважено искане за изменение на решението по реда на чл. 248 от ГПК. Направеният от съда извод, обективиран в постановения правен резултат, ще подлежи на преценка на посочените от молителя основания единствено в инстанционния контрол за законосъобразност на съдебния акт, ако такъв контрол е допустим. Ето защо в случая не са налице основания за изменение на постановеното решение в частта му за разноските, поради което направеното искане следва да бъде отхвърлено като неоснователно.

За пълнота на изложението настоящият състав посочва, че в производства по реда на ДОПК приложими са разпоредбите на чл. 161 от този кодекс, съгласно цитираната вече разпоредба на чл. 144, ал. 2 от ДОПК, а не разпоредби на други процесуални закони, когато те се прилагат само субсидиарно/съгласно § 2 от ДР на ДОПК/.

Водим от горното и на основание чл. 248, ал. 3 от ГПК, вр. с § 2 от ДР на ДОПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за изменение на решението в частта за разноските, направено от пълномощника на „Катерина К“ ЕООД.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: