Определение № 338 от 07.04.2023, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно частно наказателно дело 422/2023
- Вид
- Определение № 338
- Подписан
- 07.04.2023
- В сила
- 07.04.2023
- Състав
- Камен Иванов, Владимир Астарджиев, Веселина Вълева
Цитирани разпоредби
- чл.20, ал.2 · Наказателен кодекс
- чл.246, ал.3 · Наказателен кодекс
- чл.70 · Наказателен кодекс
- чл.70, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.70, ал.1, т.1 · Наказателен кодекс
- чл.8, ал.2 · Наказателен кодекс
- чл.13 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.14 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.345 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.439а · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.439а, ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.440, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.440, ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 338 гр. София, 06.04.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Камен Иванов
Членове:
Веселина Вълева
Владимир Астарджиев като разгледа докладваното от Владимир Астарджиев Въззивно частно наказателно дело № 20231000600422 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.440, ал.2 от НПК вр. глава ХХІІ от НПК.
С определение от 22.03.2023г. по НЧД №1494/2023г. по описа на СГС, НО, 40 състав съдът е оставил без уважение искането на лишения от свобода Н. Д. П. за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наказанието „лишаване от свобода”, наложено му по НЧД №946/2021г. по описа на СГС, НО, 10 състав с определение от 26.05.2021г., в сила от 20.07.2021г.
Срещу определението на градския съд в законоустановения срок е постъпила жалба от осъдения Н. Д. П. чрез упълномощения защитник адв.Ю. С., с която се иска отмяна на определението на първата инстанция и уважаване на молбата на осъденото лице за условно предсрочно освобождаване. Излагат се доводи за предубеденост на съдебния състав, съществени процесуални нарушения при постановяване на обжалваното определение, свързани с неразпитване на свидетел и липса на мотиви. Правят се и доводи, свързани с трудовата дейност на осъденото лице, наличните награди за неговото поведение и здравословното състояние на жената, от която осъденото лице има дете. Сочи се, че има практика на САС за постановяване на условно предсрочно освобождаване дори при наложени дисциплинарни наказания на осъдени лица. Прави се искане за разглеждане 1 на делото в открито съдебно заседание и разпит на свидетел.
Софийски апелативен съд, след като обсъди доводите в жалбата и след като в съответствие с чл.345 НПК провери изцяло правилността на атакуваното определение, констатира, че същото трябва да бъде потвърдено поради следните съображения:
Определението на първата инстанция е допустимо съобразно чл.440, ал.1 НПК.
В мотивите си първоинстанционният съд е направил разбор на предпоставките по чл.70 НК и по чл.439а НПК, като изводът на съда за невъзможност да се приложи института на условното предсрочно освобождаване е правилен и законосъобразен.
В изпълнение на правомощията си по чл.345 НПК, при направен собствен доказателствен анализ, настоящият съдебен състав намира следното:
Жалбата е неоснователна.
Липсват основания за провеждане на открито съдебно заседание по делото, като са събрани всички относими и допустими доказателствени източници. Разпитът като свидетел на лицето Р. Б. - ИСДВР в Затвора-гр.*** по никакъв начин няма да промени отразеното в приложените по делото писмени доказателства и установеното чрез официални документи.
Няма никакви основания да се приеме, че първоинстанционният съд е бил предубеден или заинтересован от изхода на делото - напротив - първата инстанция е положила изискваните от чл.13 и чл.14 НПК усилия да установи обективната истина и да вземе решение въз основа на формирано върху надлежни и допустими доказателства вътрешно убеждение. Съдът е изискал допълнителни доказателствени източници от затворническата администрация, изслушал е обяснения на осъденото лице, приел представени от защитата писмени доказателства. Действително в своите мотиви първата инстанция се 2 е позовала най-вече на становищата на затворническата администрация, но тези становища съгласно чл.439а, ал.2 НПК са напълно годен източник на информация за поведението на осъденото лице по време на изтърпяване на наложеното наказание „лишаване от свобода“. Това позоваване не разкрива предубеденост или непълнота на мотивите на първата инстанция.
При своя собствен доказателствен анализ, настоящият състав на Софийски апелативен съд намира, че формално осъденият П. е придобил право по чл.70, ал.1, т.1 НК да бъде условно предсрочно освободен. Той е изтърпял фактически повече от половината от наложеното му наказание „лишаване от свобода“ за престъпление, което не представлява опасен рецидив.
В същото време поведението на лишения от свобода в затвора не се отличава с изискваната от посочения законов текст изключителност и Н. Д. П. не е дал достатъчно доказателства за своето поправяне, които да позволят прилагането на института на условното предсрочно освобождаване. Напротив - поведението на осъденото лице в мястото за изтърпяване на наказанието разкрива липса на поправяне и налага продължаване на изтърпяването на наложеното наказание „лишаване от свобода“.
Жалбоподателят Н. Д. П. е бил осъден от испански съд за извършено престъпление, което е квалифицирано от съда, приел за изпълнение испанската присъда, като такова по чл.246, ал.3 НК вр. чл.20, ал.2 НК, като е прието за изпълнение наложеното наказание от четири години „лишаване от свобода“. Определен е първоначален общ режим за изтърпяване на наложеното наказание „лишаване от свобода“. Зачетено е предварителното задържане под стража на осъденото лице, както и домашния арест на територията на Република България до предаване на лицето на испанските власти.
Към датата на съдебното заседание на първата инстанция 22.03.2023г. са били изтърпени фактически две години, един месец и дванадесет дни, от работа - четири месеца и двадесет дни, а остатъкът за изтърпяване е бил една година, три месеца и двадесет и осем дни.
3
Осъденият Н. Д. П. е имал конформно поведение в местата за лишаване от свобода, като рискът от рецидив е в нисък размер - 37 точки и е редуциран спрямо първоначалната оценка от 44 точки.
Осъденият П. е награждаван четири пъти и работи на външен обект Министерство на вътрешните работи, без да му е бил променен режима за изтърпяване на наказанието.
В периода от 23.09.2022г. до 14.02.2023г. осъденото лице е наказвано три пъти за дисциплинарни нарушения, които наказания разкриват липсата на изискуемото от закона поправяне, за да се приложи института на условното предсрочно освобождаване. Две от наказанията са свързани с притежаване на забранени вещи, а третото - с предновогодишно отклоняване от обекта, на който осъденият работи.
Осъденото лице и неговата защита нямат адекватно обяснение за тези дисциплинарни провинения, като твърденията за липса на смисъл от тяхното обжалване се опровергават от обстоятелството, че наложеното на 23.09.2022г. със Заповед №201/23.09.2022г. дисциплинарно наказание е било надлежно преразгледано и отменено от Началника на Затвора-гр.***.
Посочените дисциплинарни наказания мотивират настоящия съдебен състав да приеме, че липсват изискуемите от чл.70, ал.1 НК доказателства за поправяне на осъдения П. при престоя му в местата за лишаване от свобода.
Трябва да се отбележи, че са неверни твърденията в жалбата относно продължителността на задържането на осъденото лице, доколкото задържането в Кралство Испания по друго дело е било компенсирано чрез замяната на наложеното наказание „лишаване от свобода“ с експулсиране и забрана за пребиваване на територията на Кралство Испания. В тази насока е и налично влязло в сила определение на български съд - на ОС-Благоевград по НЧД №691/2021г., потвърдено от САС по ВНЧД №102/2022г., с което тези обстоятелства са били обсъдени и е посочено защо нямат отношение към настоящето наказание.
Трябва да се отбележи и факта, че по отношение на осъдения Н. Д.
П. е налице и осъждане в Република България за идентично престъпление на тези, за които е бил осъждан два пъти в Кралство Испания, като с акта на ОС- 4
Благоевград по НОХД №670/2020г. е било приложено условно осъждане в противоречие с разпоредбата на чл.8, ал.2 НК и Решението от 21.09.2017г. на СЕС по дело №С-171/2016г. („Б.“). Това не е предмет на настоящето производство, но представлява допълнително основание да се приеме необходимост от продължаване на изтърпяването на наложеното наказание „лишаване от свобода“, по което се иска предсрочно освобождаване под условие.
Що се отнася до позоваването в жалбата на практика на САС (по ВНЧД №908/2022г.), трябва да се отбележи, че тази практика касае конкретен случай с определени особености и засяга лице с изключително нисък риск от рецидив - 18 точки.
Настоящият съдебен състав намира, че осъденият П. дължи показването на значителни усилия за своето поправяне и превъзпитание, които не са разкрити по време на настоящия му престой в местата за лишаване от свобода. Пребиваването на жалбоподателя Н. Д. П. в мястото за лишаване от свобода не се отличава със същностна промяна в поведението и в нагласите - напротив - в рамките на три месеца той е извършил няколко дисциплинарни нарушения и е показал липсата на своето осъзнаване и поправяне.
Според настоящия съдебен състав тези факти са достатъчни, за да се приеме, че не следва да се прилага институтът на условното предсрочно освобождаване.
Този институт предполага лишеният от свобода със своето поведение да е показал и доказал своето поправяне в затворническата среда, като осъденият трябва да е положил достатъчно активни и продължителни усилия в тази насока, тъй като условното предсрочно освобождаване е изключение от общия принцип, че наложените наказания трябва да се изтърпят напълно, за да се постигнат целите на наказателната репресия, установени в закона.
Липсата на доказателства, че осъденият Н. Д. П. се е поправил и превъзпитал не позволява да се приложи спрямо него институтът на условното предсрочно освобождаване.
5
Здравословното състояние на лицето, с което осъденият живее на семейни начала не е основание да се преразгледа определението на първата инстанция. Това здравословно състояние е със значителна давност (2009г.) и с него, а и с факта, че има дете, осъденият е следвало да се съобразява преди да пристъпи към своята престъпна дейност.
С оглед изложените съображения определението на СГС трябва да бъде потвърдено, а жалбата срещу него се явява неоснователна.
Водим от горното и на основание чл.440, ал.2 от НПК вр. чл.345, ал.3 вр. ал.2 НПК‚ Софийски апелативен съд, 6 състав ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определението от 22.03.2023г.‚ постановено по НЧД №1494/2023г. по описа на СГС, НО, 40 състав, с което е оставено без уважение искането на лишения от свобода Н. Д. П. за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наказанието „лишаване от свобода”, определено му по НЧД №946/2021г. по описа на СГС, НО, 10 състав с определение от 26.05.2021г., в сила от 20.07.2021г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване или протест.
ПРЕПИС от определението да се изпрати на осъденото лице, неговия защитник и на ръководството на Затвора-гр.***.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
6