Решение № 238 от 13.10.2025, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 238 гр. Перник, 13.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КРАСИМИР СТ. МАРИНОВ

Членове:

МОНИКА ПЛ. ДОБРИНОВА

КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА при участието на секретаря СИЛВИЯ ЕМ. СЕРАФИМОВА като разгледа докладваното от КРАСИМИР СТ. МАРИНОВ Въззивно гражданско дело № 20251700500323 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258-273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. на ПРС № 8695/10.04.2025 г., подадена от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, Офис сграда Лабиринт, ет. 2, оф. 4, с ЕИК:203670940 чрез юрисконсулт Б. Д. срещу решение № 260/20.03.2025 г., постановено по гр. дело № 5390/2024 г. по описа на Районен съд – Перник, с което са отхвърлени изцяло като неоснователни исковете с правно основание чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че И. П. М., ЕГН:**********, *** дължи на ищеца в качеството му на цесионер по договор за цесия, сключен между него и „Ай Тръст“ ЕООД за суми в размер на 2 911.30 лева - представляващи главница по договор за потребителски кредит № ***, сключен между кредитора „Кредисимо“ ЕАД и кредитополучател - ответникът, ведно със законна лихва за забава върху главницата от датата на входиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение до окончателното изплащане на задължението; 832.98 лева представляваща договорна лихва за периода от 31.10.2021 г. до 30.09.2022 г. и 579.20 лева, представляваща обезщетение за забава считано от 01.11.2021 г. до датата на подаване на заявлението в районен съд - 28.06.2024 г., без периода от 13.03.2020 г. до 14.07.2020 г., за които суми била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в 1 рамките на ч. гр. дело № 3542/2024 г. по описа на Районен съд - Перник; както и жалбоподателят на основание чл. 78, ал. 3 ГПК е осъден да заплати на И. П. М. сумата от 750 лева – разноски в исковото производство.

Жалбоподателят счита решението за неправилно и незаконосъобразно, поради което моли окръжния съд да го отмени и постанови ново по същество на спора.

Излага съображения, че съдът неправилно приел, че „Ай Тръст“ ЕООД не било станало титуляр на процесното вземане. По делото не се установявало търговските книги на двете дружества, имащи характера на регистър за извършените от тях стопански операции, да били водени в нарушение на закона. В закона не било указано изрично, че търговските книги ползват само конкретните търговци, но не и трети лица. Освен това, жалбоподателят не бил получил конкретни указания за представяне на търговски книги като съдът неправилно разпределил доказателствената тежест относно този факт на ищцовото дружество. На основание чл. 193, ал. 3 ГПК същата следвало да се понесе от оспорващия документа, в случая ответника. На следващо място, в договора за продажба и прехвърляне на вземания като цедент било посочено и „Кредисимо“ ЕАД. Следователно, дори и да се счело, че „Ай Тръст“ ЕООД не било придобило вземането вследствие на погасяване на задължението на ответника, то следвало да се приеме, че същото било валидно прехвърлено от страна на „Кредисимо“ ЕАД.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК И. П. М. чрез адвокат М. Ш. от САК е подал отговор, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна, поради което моли окръжния съд да потвърди обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на разноски. Прави възражение за прекомерност на евентуалното претендирано като разноски адвокатско възнаграждение на насрещната страна.

В съдебно заседание пред въззивния съд жалбоподателят „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД - редовно призован, не изпраща представител. Представил е молба, с която поддържа въззивната си жалба и оспорва възраженията на насрещната страна. Претендира присъждане на разноски и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от въззиваемия като разноски по делото. Въззиваемият И. П.

М. чрез адвокат Ш. поддържа отговора си, с който оспорва въззивната жалба и моли окръжния съд да потвърди обжалваното решение. Претендира присъждане на разноски съобразено представен списък по чл. 80 ГПК.

Окръжен съд – Перник, в настоящият си съдебен състав, след като се запозна с доводите на страните и доказателствата по делото, намира жалбата за процесуално допустима – подадена е в законоустановения срок за обжалване по чл. 259, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, а разгледана по същество я намира за неоснователна, поради следните съображения:

Производството пред Районен съд – Перник е образувано по искова молба вх. на ПРС № 20032/09.09.2024 г., подадена от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД срещу И. П. М.

2 за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумите в размер на 2 911.30 лева - представляващи главница по договор за потребителски кредит № ***, сключен между кредитора „Кредисимо“ ЕАД и кредитополучател ответникът (договора), ведно със законна лихва за забава върху главницата от датата на входиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение до окончателното изплащане на задължението; 832.98 лева представляваща договорна лихва за периода от 31.10.2021 г. до 30.04.2023 г. и 579.20 лева, представляваща обезщетение за забава считано от 01.11.2021 г. до датата на подаване на заявлението в районен съд 28.06.2024 г., без периода от 13.03.2020 г. до 14.07.2020 г., за които суми била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в рамките на ч. гр. дело № 3542/2024 г. по описа на Районен съд - Перник.

В исковата молба се твърди, че на 13.09.2022 г. било подписано приложение 1 към договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 01.02.2022 г., сключен между „Ай Тръст“ ЕООД и „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, по силата на което вземането на „Ай Тръст“ ЕООД, произтичащо от договор за предоставяне на поръчителство от 29.12.2016 г., било прехвърлено в собственост на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ведно с всички привилегии и обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви.

Длъжникът бил уведомен за станалата продажба на вземането от името на първоначалния кредитор „Ай Тръст“ ЕООД, чрез пълномощника „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, за което се представя известие за доставяне, но в случай, че съдът счете извършеното към момента уведомяване за цесията за ненадлежно, ищецът представя и моли да се приеме уведомително писмо с изх. № *** от 26.08.2024 г., което съдът да връчи на ответника.

На 19.04.2021 г. между „Кредисимо“ ЕАД (кредитодател) и И. П. М.

(кредитополучател) бил сключен договор за потребителски кредит № ***, съгласно който кредитодателят се задължил да предостави на кредитополучателя потребителски кредит, който кредитополучателят се задължавал при условията и сроковете на договора да усвои и върне, като заплати на кредитодателя уговорената лихва за ползване на кредита.

Между „Ай Тръст“ ЕООД и И. П. М. бил сключен договор за предоставяне на поръчителство, във връзка с възникналото облигационно правоотношение между кредитополучателя и кредитодателя. На същата дата между „Ай Тръст“ ЕООД и „Кредисимо“ ЕАД бил сключен договор за поръчителство, по силата на който поръчителят се съгласил да отговаря солидарно с кредитополучателя по договор за потребителски кредит № ***. Крайният срок на договора бил 30.04.2023 г.

Поради неизпълнение на задължението си по договора за потребителски кредит от страна на кредитополучателя, същото било изпълнено от солидарно отговорния длъжник „Ай Тръст“ ЕООД. Заемополучателят не възстановил платената сума по договора за заем на своя поръчител, поради което за „Агенция за събиране на вземания” ЕАД възниквал правен интерес от предявяване на претенциите си по съдебен ред.

В тази връзка за „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД възникнал правен интерес от подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК. Съдът 3 уважил претенцията по образуваното ч.гр.д. № 3542/2024 г.. по описа на Районен съд Перник като била издадена заповед за изпълнение. Длъжникът възразил срещу издадената заповед за изпълнение, което от своя страна обуславяло правния интерес на ищеца от подаването на настоящата искова молба.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове като недопустими и неоснователни.

Не оспорва да е страна по договора за кредит, но твърди, че в него не била предвидена възможност за прехвърляне на задълженията. Подробно обосновава, че договорът за цесия и правопораждащото за ищеца приложение № 1 били с дата преди падежа по договора, поради което счита договора за цесия за нищожен, тъй като не било индивидуализирано вземането.

Счита, че към 13.09.2022 г. цедентът „Ай тръст“ ЕООД не притежавал правата, които прехвърлил на ищеца.

Счита за недействителен и договора за кредит, тъй като не били спазени изискванията на чл. 11 ЗПК - не била посочена методика за изчисляване на референтния лихвен процент, не били представени общите условия и не били подписани на всяка страница, липсвал посочен конкретен лихвен процент, не бил посочен срока на договора, общия размер по кредита и др. Не били включени допълнителните разходи в ГПР, не ставало ясно как и кога бил усвоен кредита, не се сочело да била обявена предсрочна изискуемост и забава на ответника.

Оспорва и дължимостта на претенциите за възнаградителна лихва и обезщетение за забава с посочените в исковата молба периоди.

Поради това моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове.

В съдебно заседание пред първоинстанционния съд на 30.01.2025 г. е направено и допуснато изменение на иска за сумата от 832.98 лева, представляваща договорна лихва, като същият е предявен за периода от 31.10.2021 г. до 30.09.2022 г., а не първоначално заявената крайна дата - 30.04.2023 г., тъй като се твърди, че на 09.09.2022 г. кредитът е обявен за предсрочно изискуем, в която връзка се представя конкретно доказателство.

Пернишкият окръжен съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 269 ГПК намира обжалваното решение за валидно, както и за допустимо, доколкото съдът се е произнесъл по същество по предявените искове с правно основание чл.422, ал.1, вр. чл.415, ал.1, вр. чл.124, ал.1 ГПК и чл.86 ЗЗД, които са процесуално допустими – за процесните вземания ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. дело № 3542/2024 г. по описа на Районен съд - Перник, която е била оспорена от длъжника в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, а от своя страна заявителят е предявил настоящата си искова молба в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК.

Относно правилността на обжалваното решение, въззивният съд извърши преценка в рамките на наведените с въззивната жалба доводи, при което намира следното от фактическа и правна страна:

4

Не е спорно между страните, а и от събраните по делото писмени доказателства се установява, че на 19.04.2021 г. между „Кредисимо“ ЕАД (кредитодател) и И. П. М.

(кредитополучател) бил сключен договор за потребителски кредит № ***, както и на същата дата е сключен между ответника и „Ай Тръст“ ЕООД договор за предоставяне на поръчителство ведно с приложение № 1 към него.

По договора за кредит е уговорено предоставяне на кредит в размер на 3 300 лева за срок от 24 месеца, при лихвен процент от 39,38% и ГПР 47,33 %.

Видно от чл. 4, ал. 1 от договора, в случай, че кредитополучателят е посочил в заявлението, с което кандидатства за получаване на кредит, че ще предостави обезпечение на кредита, по договора са налице две възможности: да представи в 10-дневен срок банкова гаранция в полза на „Кредисимо“ ЕАД или да сключи договор за поръчителство с одобрено от кредитора юридическо лице - поръчител. Срокът за одобрение на заявлението в тези случаи е 24 часа от предоставяне на обезпечението, каквото следва да бъде осигурено в срок до 48 часа от подаване на заявлението. В случаи, че е заявил гарантиране на кредита по този начин, но не изпълни едно от горните условия, договорът не поражда действие между страните (чл. 4, ал. 2).