Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1283 от 08.10.2021, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Гражданско дело 3029/2021
Вид
Решение № 1283
Подписан
08.10.2021
В сила
09.11.2021
Състав
Насуф Исмал

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 1283 гр. Варна, 08.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 9 СЪСТАВ в публично заседание на тринадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Насуф Исмал при участието на секретаря Илияна Илк. Илиева като разгледа докладваното от Насуф Исмал Гражданско дело №

20213110103029 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявен от Етажна собственост с административен адрес в *, представлявана от Д. К. в качеството й на управител на ЕС, действаща чрез адв. К.А., срещу М. П. Д., ЕГН **********, с адрес *, ап. *, действаща чрез адв. П. М., специален положителен установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК вр. чл. 6, ал. 1, т. 9 и т. 10 вр. чл. 38, ал. 1 от ЗУЕС за приемане за установено в отношенията между страните със сила не пресъдено нещо, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 229.87 лева, представляваща задължение за заплащане на месечни такси за управление и поддръжка на общите части на ЕС и вноски за фонд ремонт и обновление за периода от м.05.2018 г. до м.08.2020 г., гласувани на проведените общи събрания на етажната собственост на 23.01.2015 г.; 28.02.2017 г. и 03.09.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда – 02.09.2020 г. до окончателното погасяване на задължението, за която сума е издадена заповед № 4736 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 10882 по описа за 2020 г. на РС-Варна, ГО, 9-ти съдебен състав.

В исковата молба се твърди, че ищецът е подал срещу ответника заявление по реда на чл. 410 от ГПК за удовлетворяване на вземанията му, в резултат на което е образувано ч. гр. д. № 10882/2020 г. по описа на РС-Варна, ГО, 9-ти съдебен състав, по което е издадена заповед за парично изпълнение за сумата в размер от 409.87 лева. В срока по чл. 414 от ГПК ответникът е оспорил заявените срещу него вземания, което пораждало правния интерес на ищеца да предяви настоящия специален установителен иск досежно сумата от 229.87 лева, представляваща разликата над заплатеното от ответника на 11.11.2020 г. сума в размер от 180.00 лева до материализираната в изпълнителното основание сума от 409.87 лева.

1

Поддържа се, че ответникът е собственик на апартамент № *, находящ се в жилище, което е в режим на етажна собственост. Сочи се, че с извършеното плащане от 11.11.2020 г. в размер от 180.00 лева са погасени най-старите задължения към ЕС, а именно за периода от м.март 2016 г. до м.май 2018 г. /частично/, доколкото за този период се твърди да има частични плащания от страна на ответника, които прекъснали погасителната давност касателно тези вземания. Твърди се, че към момента остават непогасени сумите, дължими за периода от м.май 2018 г. до м.август 2020 г., които се формират от сбора на таксите за поддръжка и управление на общите части на ЕС и вноските към фонд ремонт и обновление.

Твърди се, че размерът на таксите и вноските е определен от ОС на ЕС, чиято воля е обективирана в протоколите от проведените ОС на 23.01.2015 г.; 28.02.2017 г. и 03.09.2019 г., като задълженията са разпределени съобразно броя обитатели в апартамент.

Първоначалното решение на етажните собственици е било да се заплаща по 3.00 лева месечно такса за управление и поддръжка и 2.00 лева вноска за фонд ремонт и обновление.

Впоследствие таксата за поддръжка и управление се е увеличила на 4.00 лева, а вноската за фонд ремонт и обновление на 3.00 лева и последно на 5.00 лева. Твърди се, че към момента ответникът не е заплатил предявените изискуеми вземания.

В заключение се моли исковата претенция да бъде уважена.

Претендират се сторените в хода на процеса съдебно-деловодни разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника, в който се иска прекратяване на производството поради недопустимост на предявения иск, обусловена от липсата на надлежно учредена в полза на управителя на ЕС представителна власт, доколкото решенията на ОС на ЕС, взети на 28.02.2017 г. и 03.09.2019 г., са нищожни, тъй като не е спазена предвидената в закона процедура по тяхното свикване и провеждане. Евентуално се оспорва предявеният срещу него иск по основание и размер, като възраженията могат да бъдат обобщени, както следва: 1./ липса на решение, взето от ОС, въз основа на което управителният орган изрично да е овластен да води дело срещу ответника за погасяване на процесната сума; 2./ оспорва се начинът на формиране на таксите и вноските, доколкото се навежда, че решенията на ЕС по повод същите са незаконосъобразни; 3./ инвокирано е възражение за изтекла погасителна давност относно вземанията дължими за периода до м.август 2017 г., имайки предвид периодичния характер на плащанията; 4./ оспорват се доводите на ищцовата страна, за това че давността е прекъсвана, като се поддържа, че частичните плащания не представляват признание на целия дълг, следователно не водят до прекъсване на давността; 5./ оспорва се и размера на претендираното вземане, с оглед 5.1./ изтеклата погасителна давност; 5.2./ сторените преди завеждане на заповедното дело плащания в общ размер от 42.26 лева и това от 11.11.2020 г. в размер на 180.00 лева, като се поддържа, че последното следва да бъде отнесено към непогасените на основание чл. 111 от ЗЗД вземания, каквато е изричната воля на длъжника, както и с оглед на 5.3./ притежаваните от ответника ½ ид. ч. от имота.

По същество моли съда да отхвърли предявения иск като неосновател.

Претендира сторените съдебно-деловодни разноски.

В проведеното открито съдебно заседание, ищцовата етажна собственост редовно призована, представлява се от адв. К.А., чрез която поддържа предявения иск.

Ответникът, редовно призован за същото съдебно заседание, явява се лично и се представлява от адв. П. М., чрез който поддържа отговора на сезиралата съда искова молба.

Настоящият съдебен състав, като съобрази предметните предели на исковото 2 производство, очертани в исковата молба и отговора и като взе предвид, събрания и приобщен по дело доказателствен материал – в съвкупност и поотделно, на основание чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установени следните фактически положения:

От приобщеното ч. гр. д. № 10882 по описа за 2020 г. на РС-Варна, ГО, 9-ти съдебен състав се установява, че в полза на ищеца срещу ответника е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК за сумите предмет на сезиралата съда искова молба по чл. 422 от ГПК, а именно сумата в размер от 409.87 лева, представляваща сбора от дължимите разноски по поддръжка и управление на етажна собственост, консумативни разходи, вноски за фонд ремонт и обновление за ап. *, находящ се на адрес *, за периода от м.03.2016 г. до м.08.2020 г., което вземане е оспорено от длъжника в срока по чл. 414 от ГПК, като в настоящото производство се търси защита на вземанията за периода от м.05.2018 г. до м.08.2020 г. в общ размер на 229.87 лева.

По делото е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че сградата, находяща се в * е в режим на ЕС, както и обстоятелството, че ответникът е фактическият ползвател на самостоятелния обект, ситуиран в процесната сграда.

От представения договор за покупко-продажба на жилище, сключен по реда на чл.

117 ЗТСУ от 13.09.1977 г. се констатира, че лицето М. П. И. е придобило собствеността върху процесния недвижим имот, а именно ап. № *, находящ се в * в *, състоящ се от стая, кухня и сервизни помещения със застроена площ от 46.95 кв. м. с припадащото се избено помещение № * и 1.0991 ид. ч. от общите части на сградата и 1.0991 ид. ч. от правото на строеж върху мястото.

Видно от ангажираното удостоверение за наследници, ответникът и Н. П. Д. са единствените законни наследници на М. П. И..

От приобщения протокол за проведено ОС на ЕС от 23.01.2015 г. се установява, че етажните собственици са избрали за управител лицето Х. Л. с гласовете на етажни собственици, притежаващи 90% ид. ч. от общите части на сградата; за контрольор – Д. К., отново със същия брой гласове; взели са решение таксата „каса“ да е 2.00 лева на бр. живущи, а таксата управление и поддръжка 3.00 лева - със същия брой гласове. В съставения протокол е отразено още, че е взето решение за сключване на договор с „К. А.* По делото е представен и приложен протокол за проведено ОС на ЕС от 28.02.2017 г., от който се констатира, че етажните собственици, притежаващи 60% от ид. ч. от общите части, са взели решение вноската за „каса/фонд ремонт и обновление“ да се увеличи на 3.00 лева месечно на брой живущи в апартамент, считано от м.03.2017 г., както и да се направи оглед на канализацията.

От представения протокол за проведено ОС на ЕС от 03.09.2019 г. се констатира, че етажните собственици, притежаващи 75% от ид. ч. от общите части на сградата, са взели решение управител на ЕС да е Д. К. за срок от две години; увеличили са таксата управление и поддръжка на 4.00 лева съобразно броя обитатели в апартамент, а вноската за фонд „ремонт“ – 5.00 лева; взето е още решение да се заведе заповедно производство срещу ап. * /ответника/ за задълженията към ЕС, като производството да се води чрез управителя на ЕС, както и да се събират суми за ремонт на покрив и ремонт и подмяна на дограма съобразно, притежаваните от етажните собственици ид. ч.

По делото е представен договор от 28.01.2015 г., от който е видно, че по възлагане на ищцовата ЕС, „К. А. П. ООД е поело задължението срещу месечно възнаграждение за срок от една година, считано от 01.02.2015 г., да предоставя консултантски услуги, касаещи 3 обслужването и поддръжката на общите части на ЕС, включително да окаже съдействие на управителите и контролните органи на ЕС при изпълнение на техните функции по ЗУЕС.

От ангажирания договор за възлагане от 01.09.2020 г. се констатира, че отново по възлагане на ищцовата ЕС, „К. А. Д.“ ООД е поело задължението срещу възнаграждение за срок от две години, считано от 01.09.2020 г. да изпълнява функциите на управителя на ЕС по ЗУЕС.

Видно от представената в хода на заповедното производство квитанция, ответникът на 20.05.2018 г. е заплатил сумата в размер на 4.15 лева в полза на „К. А. П. ООД с основание „м.май 2018г.“, а от представените разписки, издадени от „К. А. Д.“ ООД, се констатира, че ответникът на 14.01.2020 г. е заплатил сумата в общ размер от 6.51 лева; на 11.03.2020 г. – 10.20 лева; на 25.07.2020 г. – 20.45 лева и на 26.08.2020 г. – 5.10 лева. По делото е установено още по несъмнен начин, че на 11.11.2020 г. ответникът е заплатил в полза К.Й. А. сумата в размер от 180.00 лева с основание „такса за ЕС от м.08.2017 г. до м.08.2020 г. – ток, стълбище, чистачка и каса – М.“.

При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи:

По допустимостта на настоящото производство съдът се е произнесъл с определение № 2513/15.06.2021 г., постановено по реда на чл. 140, ал. 1 от ГПК /л. 28/.

За да бъде ангажирана отговорността на ответника, ищецът следва да установи по несъмнен начин в условията на пълно и главно доказване кумулативното наличие на следните елементи от фактическия състав на предявения установителен иск: че ответникът е собственик/ползвател на обект, находящ се в сграда в режим на етажната собственост; че по надлежния ред са определени таксите за поддръжка и управление на общите части на сградата и вноските за фонд ремонт и обновление, включително, че са взети посочените в исковата молба решения на общото събрание на етажната собственост. Ищецът следва да установи вземанията си и по размер, като докаже, че припадащата се част за заплащане от ответника е в претендираните размери, респективно, че същите са изискуеми, както и че същите са предмет на издадената в заповедното производство изпълнително основание по чл. 410 от ГПК.

В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване по тези факти, а при установяване на горното, че точно е изпълнил задълженията си в качеството му на етажен собственик, както и направените правоизключващи, правоотлагащи и правоизменящи възражения.