Решение № 987 от 23.06.2025, Районен съд - Русе

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 987 гр. Русе, 23.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Тихомира Г. Казасова при участието на секретаря В.ена В. Жекова като разгледа докладваното от Тихомира Г. Казасова Гражданско дело № 20244520107020 по описа за 2024 година

В. П. С. и Ю. Д. С. твърдят, че са наследници на С. Ю. Д. – техен син, починал на ********г., вследствие декомпенсирана чернодробна цироза – Ч. С. чернодробна недостатъчност (епикриза, издадена от УМБАЛ „Канев“ АД).

На *****г. С. Д. сключил с „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД Договор да потребителски кредит №*******, по силата на който кредитната институция му предоставила заем в размер на 10 000 лева при общо дължима сума 13 050.16 лева.

Пояснява, че цената на договора е формирана от Софибор + фиксирана надбавка 5.49% и ГПР – 7.24%.

Кредиторът поставил условия за отпускане на кредита, а именно имуществена застраховка и застраховка „Живот“ в негова полза, за което застрахования кредитополучател дал изрично съгласие посредством Декларация за приемане на застраховането по застрахователна програма „Кредитна протекция плюс“, пакет Б, подписана на *****г. Във връзка със застраховките бил предоставен Кратък медицински въпросник и Сертификат за застраховка „Кредитна протекция Плюс“ пакет Б №******* на застрахователите “К.

Ж. - клон България“, ЕИК: ********, и “К. О. застраховане - клон България“, ЕИК: *********. Застрахователите приели, срещу заплащане застрахователна премия да застраховат кредитополучателите по банкови потребителски кредит, съгласно ОУ на застраховка „Кредитна протекция Плюс“, администрирани от „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД.

Страните уговорили следните застрахователни покрития: смърт настъпила в резултата на злополука или заболяване, ТНЗР, ВН, НБРУ. Общият размер на застрахователната премия възлизал на 792 лева, разсрочена на месечни вноски за срока на договора за потребителски 1 кредит, всяка в размер на 6.60 лева.

Общите условия за застрахователна програма „Кредитна протекция Плюс“ на кредитополучателите на потребителски кредити, отпуснати от „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД се явявали неразделна част от Групов застрахователен договор за застрахователни програми „Кредитна протекция плюс“, защита Макс и „66 плюс“ №1/2014 г., сключен между “К. Ж. К. България“ и „К. О. застраховане Клон България“ от една страна, като застрахователи, и “Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, като застраховащ. Застраховка „Кредитна протекция Плюс“ била сключена при условията на чл.382 от КЗ - застраховка за обезпечение на заем или банков кредит и предоставяла на застрахованите лица застрахователна защита при настъпване на рискове посочени в ОУ, в резултат на които застрахованото лице реализира загуба на обичайния си доход, влияеща неблагоприятно да обслужва кредита си във връзка с който е сключена застраховката (чл.1 от ОУ).

Съобразно разпоредбата на чл.11 от ОУ, при смърт, застрахователят приел да изплати остатъчния баланс по кредита към датата на настъпване на смъртта. Клаузата уреждала сроковете и размера на застрахователното плащане.

В чл.12 били визирани изключенията от застрахователното покритие. Общите за всички видове рискове изключващи клаузи, освобождавали застрахователите от застрахователно плащане ако застрахователното събитие е причинено умишлено от застрахования или от лице, което е съкредитополучател, съдлъжник или поръчител по отпуснатия кредит, както и случаите, в които при приемане на застраховането или възникване на събитието са представени неверни или неистински доказателства или документи, които не потвърждават безспорно, че настъпилото състояние отговаря стриктно на дефиницията по чл.2 от ОУ. Според клаузата, отговорността на застрахователите се изключвала по отношение на всички рискове в случай, че застрахователното събитие е в причинно – следствена връзка с предварително съществуващо заболяване, страдание или физическо състояние, както и неговите усложнения или рецидив, за които застрахования е получил медицинско консултиране, диагностициране или лечение в двугодишен период преди влизане в сила на застраховането, за които застрахования е предоставил на застрахователя невярна и/или непълна информация или не е обявил при попълване на медицинския въпросник.

Молителите твърдят, че след като уведомили ответниците за смъртта на сина си, последните отказали да изплатят застрахователно обезщетение, с мотива, че са налице изключващите клаузи от ОУ. Банката бенефициер бездействала, тъй като кредитът бил обезпечен с договорна ипотека, осигуряваща възможността да се удовлетвори от имуществото на наследниците.

Поддържат, че отказът на застрахователите да изплатят обезщетение е незаконосъобразен. В тази връзка сочат, че клаузата, ангажираща т.нар. „изключение“ като неравноправна е нищожна, тъй като налагала извод, че застрахователят никога не би изплатил дължимото обезщетение. В понятието „застрахователен риск“ - § 1, т.3 от ДР на КЗ, законодателят акцентирал върху съществуващата вероятност от неблагоприятно засягане 2 на застраховано благо, осъществяването на която е несигурно, неизвестно и независимо от волята на застраховащия, застрахования или третото ползващо се лице. При сключване на договор по чл.348 КЗ застрахованият бил длъжен да съобщи на застрахователя всички известни нему обстоятелства от съществено значение за естеството и размера на риска, предвид възможността за реална оценка степента на риска. При лична застраховка, касаеща живота, здравето и трудоспособността на застрахования, били значими обстоятелствата, позволяващи на застрахователя да извърши преценка относно здравния статус на застрахования към момента на сключване на договора. С нормата на чл.362, ал.1 КЗ, законодателят въвел възможността застрахователят да поставя въпроси на застрахования именно за тези съществени обстоятелства, а на застрахования – задължение да отговори на поставените въпроси. С ал.2, пр.1 от разпоредбата били изключени от класификацията „съществени за риска“ обстоятелствата, за които застрахователят не е поставил въпроси.

Считат, че преценката относно здравния статус на застрахования следва да се основава на информация, събрана по реда на чл.362 КЗ, но не и чрез въпроси за отрицателна информация към застрахования. Сочат, че неравноправна е тази клауза, която позволява на търговеца да се освободи от задълженията си по договора по своя преценка, като същата възможност не е предоставена на потребителя. Твърдят, че в случая, спорната клауза е именно такава, тъй като позволява на застрахователя да се позове на изключен застрахователен риск по своя преценка, при смърт настъпила по всяка причина. Предвид механизма на присъединяване към вече сключен договор с определено съдържание, твърдят, че застрахованият потребител не е участвал в изготвяне съдържанието на застрахователния договор и не може да влияе върху предложените от застраховащия и застрахователя условия, тъй като със съгласието му да бъде застрахован, кредитополучателя договорил ползване на предложен типизиран застрахователен продукт. Сделката по присъединяване на кредитополучателя към застрахованите лица била сключена при условия, едностранно унифицирани от доставчика за всички потенциални негови клиенти. Индивидуално договорени се явявали единствено размера на застрахователната сума и размера на годишната премия, но не и покритите рискове, определени според интереса на застраховащия, като гаранция срещу евентуално неизпълнение на кредитополучателя. Само по себе си, липсата на индивидуален преговорен процес по останалата част от съдържанието на този договор и конкретно по това кои неимуществени блага на застрахования ще бъдат застраховани, предполагало недобросъвестност на доставчика на услугата. За да е налице неравноправност, опредЕ. клауза следвало да създава значително несъответствие в правата и задълженията на насрещните страни и то в ущърб на физическото лице, договарящо без съответни знания и възможност да прецени действителния си индивидуален интерес (аргумент от чл. 143, ал.1 33П).

Считат, че според условията на застрахователния договор, при настъпила смърт, застрахователят е следвало да заплати на банката остатъка от кредита към датата на смъртта на застрахования, а на законните наследници на кредитополучателя – издължените за тяхна сметка суми по кредита за периода от смъртта на застрахования до момента на депозиране исковата молба.

3

В. С. твърди, че след смъртта на сина си заплащала вноските по кредита.

Молят съда да постанови решение, с което да осъди “К. Ж. клон България“, ЕИК: ********, и “К. О. застраховане - клон България“, ЕИК:

********* да заплатят на:

- „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, ЕИК ******** със седалище и адрес на управление: гр.София, ************, представлявано от И. Р. Г. сумата 7568.91 лева – застрахователно обезщетение по застраховка „Живот“ по програма „Кредитна протекция Плюс“, пакет Б №******* за периода ********г. – **********г.

- В. П. С., ЕГН ********** сумата 1150 лева – погасени задължения по Договор за потребителски кредит №*******/*****г., сключен с „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД за периода ********г. – **********г.

В становище вх.№1341/14.01.2025г. конституираният в производството съищец „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД сочи, че към 10.01.2025г. задължението по кредита е погасено изцяло. Пояснява, че на 07.01.2025г. ответникът превел на дружеството сумата 7793.01 лева за пълно предсрочно погасяване на кредита към датата на застрахователното събитие – ********г. В подкрепа на твърдението прилага справка за движение по кредита.

В срока по чл.131 ГПК, ответникът К. Ж. - клон България“,

ЕИК: ******** е депозирал отговор на исковата молба, в който излага доводи досежно неоснователността на ищцовите претенции.

Не оспорва наличието на валидно сключен договор, обективиран в Сертификат за застраховка „Кредитна протекция Плюс“ пакет Б №*******, в който г-н Д. бил включен в застрахователното покритие по застраховката, в качеството на кредитополучател.

На 04.03.2022г. ищцата уведомила ответника за настъпилото застрахователно събитие и поискала да бъде изплатено съответното застрахователно обезщетение. Експерти на ответното дружество разгледали документацията и приели, че в случая се касае за събитие, което представлява изключен риск. В тази връзка ответникът сочи, че кредитополучателят страдал от редица психични и поведенчески разстройства, дължащи се на употреба на алкохол, а системната употреба на алкохол била в пряка причинно – следствена връзка с причината за смъртта (декомпенсирана чернодробна цироза с алкохолна генеза). Предвид медицинската документация, застрахователят счел, че г-н Д. некоректно е попълнил медицинския въпросник, в който не декларирал наличие на здравословен проблем, свързан със заболявания от психичен и поведенчески характер, въпреки че застрахователят изрично изброил част от заболяванията, за които не носи риска, между които „нервно – психиатрични разстройства“ и „неврологични заболявания“.

При наличната информация за здравословното състояние на С. Д., с оглед приложимите ОУ, молителят бил информиран, че застрахователят не дължи изплащане на застрахователно обезщетение за събития, които имат причинно – следствена връзка с предходни заболявания и тези факти са оказали съществено въздействие за настъпване на събитието.

Ответникът поддържа, че в ОУ към застраховката изрично е предвидена 4 възможността за отказ от изплащане на застрахователно обезщетение. Клаузата на чл.12 регламентирала, че К. не покрива риска „смърт“ при положение, че застрахователното събитие е в резултат от предварителни съществуващи заболявания, страдание или физическо състояние, както и неговите усложнения и рецидиви, за които застрахованият е получил медицинско консултиране, диагностициране или лечение в двугодишния период преди влизане на застраховката в сила.

Застрахователят намира за неоснователно възражението за нищожност на клаузата на която базира отказа за изплащане на обезщетение, респективно за нейната неравноправност.

В тази връзка сочи, че има право да предвиди изключения от покритите рискове, като част от тези изключения са предвидени изрично в КЗ.