Решение № 152 от 25.10.2024, Районен съд - Горна Оряховица
- Съд
- Районен съд - Горна Оряховица
- Дело
- Административно наказателно дело 236/2024
- Вид
- Решение № 152
- Подписан
- 25.10.2024
- В сила
- 21.11.2024
- Състав
- Христо Петров Попов
Цитирани разпоредби
- чл. 143 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 13, ал. 1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 37, ал. 3 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 40 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 53, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 118, ал. 1 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 118, ал. 4 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 185, ал. 1 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 185, ал. 2 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 66 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 66, ал. 1 · Закон за данък върху добавената стойност
- § 1 · Закон за данък върху добавената стойност
- § 1, т. 61 · Закон за данък върху добавената стойност
РЕШЕНИЕ
№ 152 гр. Г.О., 25.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Г.О., IX СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Христо П. Попов при участието на секретаря Цветомира В. Николова като разгледа докладваното от Христо П. Попов Административно наказателно дело № 20244120200236 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Жалбоподателят И. Д. Д. с ЕГН ********** – управител и представляващ дружеството „АУТО БОСС“ ООД с ЕИК 205389778, със седалище и адрес на управление гр. Г.О., ул. „***“ № 33, обжалва наказателно постановление № 764617-F754028/09.04.2024 г., издадено от Началник отдел „Оперативни дейности“ В.Т., Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, с което на основание чл. 185, ал. 2 от ЗДДС, изр. 2-ро, във вр. с чл. 185, ал. 1 от ЗДДС, е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 1000,00 лв., за нарушение на чл. 27, ал. 2 във вр. с чл. 27, ал. 1, т. 2 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ във вр. чл. 118, ал. 4 от ЗДДС. Счита, че обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно, тъй като при издаването му са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и нарушения на материалния закон. Излага подробни доводи, че в протокола за проверка, АУАН и НП деянието е квалифицирано по различен начин, като наказващият орган е постановил санкция, различна за квалифицираното нарушение, а именно санкцията по чл. 118, ал. 1 от ЗДДС. По подробно изложените съображения моли съда да отмени НП.
В съдебно заседание:
Жалбоподателят „АУТО БОСС“ ООД, се представлява в съдебно заседание от законния си представител И. Д. Д. чрез адв. И. Д. от ВТАК, 1 редовно упълномощен.
Административнонаказващият орган Началник отдел „Оперативни дейности” – В.Т., Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ се представлява от главен юрисконсулт Д. Б. от отдел „Обжалване“ при ТД на НАП – В.Т., редовно упълномощена.
Заинтересованата страна Районна прокуратура – В.Т., ТО – Г.О., не изпраща процесуален представител и не взема становище по жалбата.
В хода на делото:
Адв. Д. заяви, че поддържа жалбата. В хода на съдебните прения заема становище, че още при издаването на наказателното постановление са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които са опорочили производството по ангажиране отговорността на дружеството „АУТО БОСС“ ООД. В писмена защита, депозирана по делото, адв. Д. посочва, че в протокола за проверка е посочен като нарушен чл.27, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г., впоследствие в АУАН било записано, че е нарушен чл. 27, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. във връзка с чл.66 от ЗДДС, а в НП като нарушена била посочена разпоредбата на чл. 27, ал. 2 във връзка с ал. 1, т. 2 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. във връзка с чл. 118, ал.4 от ЗДДС. Така административнонаказващият орган квалифицирал извършеното деяние по различен начин което според защитника е съществено нарушение на процесуалните правила. Освен това законовата квалификация на постановената и наложена имуществена санкция, не отговаряла за описаното в НП нарушение, като тя била за извършено нарушение на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС. Адв. И. Д. оспорва твърденията на наказващия орган, обективирани в АУАН и НП като посочва, че дружеството жалбоподател има специално предназначен и обособен кът за консумацията на предлаганата храна. Не притежавало категоризация, защото не подлежи на такава според Закона за туризма. Оспорва и констатациите на разпитаните по делото свидетели И. Т. и С. К., които сами се били наредили на опашката пред павилиона, а не са изчакали да им бъде предоставена ресторантьорска услуга. Адв. Д. заема становище, че в случая дружеството предоставя ресторантьорска услуга по смисъла на т. 61 от § 1 от ДР на ЗДДС, поради което приложима била намалената ставка на ДДС от 9 %. В търговския обект на дружеството имало назначен служител на длъжност „сервитьор“, давали се реално съвети на клиентите, имало обслужване, както и специално предназначен и обособен кът за консумацията на предлагалата храна. В търговският обект имало обособени 2 броя тоалетни с тоалетна хартия и мивка с течаща топла вода. По всички подробно изложени в писмената защита съображения адв. Д. моли съда да отмени НП като незаконосъобразно.
Юрисконсулт Д. Б. зае становище, че жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. В хода на съдебните прения заяви, че от събраните по делото доказателства по безспорен начин се доказвало описаното в наказателното постановление нарушение, а именно неправилно отразяване на 2 продажбата на стоки в съответната група. За да бъдела една услуга категоризирана като ресторантьорска, трябвало да са налице съвкупност от условия, на които при проверката на обекта, стопанисван от дружеството, инспекторите по приходите са счели, че не отговаря. Било им сервирано само в чинии и с прибори за еднократна употреба, не видели достъп до тоалетна, който да е свободен за клиенти на заведението. Юрисконсулт Б. счита, че наказателното постановление е правилно издадено, с посочени правилни разпоредби, които са нарушени и правилно определена санкционна разпоредба. Представя списък с разноски. Депозира писмено становище по делото, в което подробно развива своята теза за законовата дефиниция на понятието „ресторантьорски и кетъринг услуги“. Посочва практика на СЕС, съгласно които ресторантьорските сделки се характеризирали със съвкупност от елементи и действия, от които доставката на храна била само съставна част, и в рамките на тази съвкупност услугите подчертано следвало да доминират.
Такива услуги били предаването на поръчки в кухнята, допълнителното оформяне на ястията и сервирането им на масата на клиентите, наличието на специално предназначени за консумацията на храната затворени и отоплени помещения, или наличието на гардероб и тоалетни, както и осигуряването на съдове, мебели или прибори за хранене. Юрисконсулт Б. отбелязва, че в процесния обект се предлагали за консумация скара, хляб и хлебни изделия, сандвичи, хамбургери, което предполагало, че при приготвянето на храната се извършвали общи и стандартни действия не по поръчка на конкретен клиент, а в зависимост от общите очаквания за търсенето. Услугите на обслужващия персонал се свеждали до разяснения на клиентите, приготвяне на индивидуални порции съобразно поръчките им, предоставяне на прибори и салфетки, почистване на масите в зоната за хранене. Останало недоказано и твърдението за наличие на гарантирана възможност да се ползва санитарен възел в близост до обекта. Действителност в автокъщата зад обекта имало тоалетна, но не ставало ясно какъв е подхода към нея, дали може да се използва по всяко време или същата е с работното време на автокъщата и т.н.
Предвид всичко изложеното процесуалният представител на наказващия орган счита, че в настоящия случай се касае не за ресторантьорска услуга, а единствено за доставка на стока, за която била приложима стандартната данъчна ставка в размер на 20 на сто. Допълва, че продукт „пърленка“, отчетен от дружеството в група А, няма характеристиката на хляб и не може да се облага с нулева ставка. По изложените съображения юрисконсулт Б. счита, че по отношение на дружество „АУТО БОСС“ ООД е приложима стандартната данъчна ставка в размер на 20 %, поради което издаденото Наказателно постановление е правилно и законосъобразно и моли съда да го потвърди.
Посочва съдебна практика.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
На 24.01.2024 г. св. С. Ю. К. и св. И. Т. Т. - инспектори по приходите при ЦУ на НАП, посетили търговски обект, представляващ павилион за бързо 3 хранене, стопанисван от фирма „AУTO БОСС“ ООД с ЕИК: 205389778, находящ се в гp. Л., ул. „***” № 14. Проверката започнала със скрито наблюдение в рамките на 20 минути, след което инспекторите, преди да се легитимират, извършили контролна покупка на стойност 22,00 лв. Бил им издаден фискален касов бон, отговарящ на изискванията на чл. 26, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ, но неотговарящ на чл. 27 от същата Наредба. След издаване на касовия бон било установено, че търговецът в качеството си на лице по чл. 3 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ, е допуснал нарушение на разпоредбите на същата, като не е регистрирал всяка продажба на стоки и услуги по данъчна група според вида на продажбите.
Продажбата на храни била отчетена в група „Г” с данъчна ставка на ДДС от 9%, вместо в група „Б“, както и отчитане на продажбата на „пърленка” в група ,А” с данъчна ставка на ДДС от 0 %, вместо в група „Б“. Нарушението не е довело до неотразяване на приходи.
За резултатите от проверката бил съставен протокол за извършена проверка серия АА бл. № 0103330/24.01.2024 г. към който бил приложен и фискалният бон. При извършване на проверката в обекта присъствали управителя на дружеството И. Д. и К. А. О. на длъжност „работник-кухня“ в обекта, които са подписали протокола. В края на същия било вписано, че на основание чл. 13, ал. 1 и чл. 37, ал. 3 от ДОПК управител или упълномощено лице следва да се явят в ТД на НАП – В.Т., ст. 503, на 31.01.2024 г. в 09,00 часа, като представи документ за самоличност/пълномощно за съставяне и връчване на АУАН. При неявяване, АУАН ще се състави в негово отсъствие, на основание чл. 40 от ЗАНН.
На 31.01.2024 г. в присъствието на И. Д. Д. в качеството си на управител и представляващ дружеството жалбоподател „АУТО БОСС“ ООД, свидетелят С. Ю. К. съставил АУАН № F754028. Като свидетел при съставянето на акта се подписал И. Т. Т.. Актът е издаден против „АУТО БОСС“ ООД за допуснато нарушение на разпоредбите на чл. 27, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ във вр. с чл. 66 от ЗДДС. АУАН бил връчен на И. Д., в качеството му на управител на „АУТО БОСС“ ООД, в деня на съставянето му и в него Д. записал „Дружеството не е извършило посоченото нарушение. Ще представя писмени възражения в указания срок.“
Възражение действително било депозирано на 06.02.2024 г. В тях управителят на дружеството сочи, че неправилно било констатирано от инспекторите по приходите, извършили проверката, че търговският обект представлява павилион за бързо хранене. В действителност при предлагане на стоките в търговския обект имало назначен служител на длъжност „сервитьор“, давали се реално съвети на клиентите, имало и обслужване, което се състои в предаването на поръчки в кухнята, в допълнителното оформяне на ястията и в сервирането им на масата на клиентите. Имало също специално предназначен и обособен кът, състоящ се от маси и пейки за консумацията на предлаганата храна, както и обособена тоалетна, съдове и прибори за подреждане. Тоест, в настоящия случай била предоставена 4 ресторантьорска услуга по смисъла на т. 61 от § l от ДР на ЗДДС, за която била приложима намалената ставка на ДДС от 9 %.
След разглеждане на административнонаказателната преписка, образувана въз основа на съставения АУАН, Началник на отдел „Оперативни дейности“ – В.Т., Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ издал обжалваното Наказателно постановление № 764617-F754028 от 09.04.2024 г., с което на „АУТО БОСС“ ООД с ЕИК 205389778, представлявано от И. Д. Д. и Т. П. Д., на основание чл. 185, ал. 2 във вр. с чл.
185, ал. 1 от ЗДДС била наложена имуществена санкция в размер на 1000,00 лв. за нарушение на чл. 27, ал. 2 във вр. с чл. 27, ал. 1, т. 2 от Наредба № Н18/13.12.2006 г. на МФ във вр. с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС.
Наказателното постановление било връчено на 11.04.2024 г. на И. Д. Д..
На 24.04.2024 г. управителят депозирал жалбата срещу него чрез наказващия орган до Районен съд – Г.О..
В хода на съдебното следствие бяха разпитани свидетелите С. Ю. К., И.
Т. Т. и К. А. О.. В своите показания служителите на НАП потвърдиха фактическата обстановка, описана в АУАН и НП. В своите показания св. О. заяви, че в обекта има не само прибори и чаши за еднократна употреба, но и порцеланови. Тоалетни имало даже две – едната била в някаква къщичка до обекта, а другата била екотоалетна. Имало топла вода и тоалетна хартия.