Решение № 1842 от 26.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1842 гр. София, 26.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 7-МИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ В. ТАЧЕВА при участието на секретаря ЗЛАТКА АТ. ШУМАНСКА като разгледа докладваното от СИЛВИЯ В. ТАЧЕВА Административно наказателно дело № 20261110205455 по описа за 2026 година Производството е образувано по жалба на лицето К. Г. Ф., с ЕГН **********, чрез процесуалния му представител адв. Т., срещу Заповед за задържане на лице № 4332зз-116/22.03.2026 г., издадена от хх, на длъжност полицейски орган при ОПП СДВР.

В жалбата се иска отмяна на оспорената заповед, като се сочи, че процесното задържане не било законосъобразно, като се твърди, че обжалваната заповед е нецелесъобразна и издадена при неправилно прилагане на материалния закон. Иска се отмяната й. Не се претендират разноски.

В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно уведомен, не се явява, представлява се от адв. Т., който иска от съда да отмени процесната заповед, като сочи, че поддържа жалбата и аргументите в нея. Претендира разноски.

Ответникът, редовно призован, се явява, представлява се от юрк. хх, която пледира за отхвърляне на жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.

Съдът, като съобрази доказателствата по делото и становищата на страните, намира следното:

От събраните по делото доказателства е видно, че на 22.03.2026 г., в гр.

София, К. Г. Ф., с ЕГН ********** е бил задържан с процесната заповед за задържане на лице с № 4332зз-116/22.03.2026 г., издадена от хх, на длъжност полицейски орган при ОПП СДВР.

1

Посоченото в нея основание за задържането му е „управление на МПС след употреба на наркотични вещества или техните аналози чл. 343б, л. 3 от НК“.

Заповедта е връчена на лицето срещу подпис, а към заповедта е приложена декларация, с която задържаният е декларирал, че е запознат с правата си.

При установените факти съдебният състав намира следното от правна страна:

Предмет на това производство е законосъобразността на издадената заповед, като производството се движи по правилата на АПК за оспорване на индивидуални административни актове, по реда на чл. 145 и следващите от посочения закон.

За да е законосъобразна една заповед за задържане на лице, същата следва да е издадена от лице с установена от закона компетентност, в определената за това форма, при спазване на правилата на административното производство, при правилно прилагане на материалния закон и в съответствие с целта на закона.

В ЗМВР е предвидена възможност за осъществяване на арест от страна полицейските органи по отношение на лице, за което има данни, че е извършило престъпление. Този арест може да продължи най-много 24 часа, съгласно нормата на чл. 73 от същия закон.

От нормата на чл. 74, ал. 1 от ЗМВР се извежда и законоустановената форма на заповедта, с която лице може да бъде задържано по реда на този закон – тя е задължително писмена и задължително следва да съдържа реквизитите, посочени в чл. 74, ал. 2 от ЗМВР.

Практиката на ВАС, както и на ЕСПЧ, е константна по отношение на въпроса, че от заповедта за задържане трябва да се установява недвусмислено какво е основанието, заради което лицето е задържано.

Според закона за МВР, заповедта за задържане на лице следва да бъде мотивирана така, защото задържаното лице да получи ясна представа защо именно се налага неговото задържане, какво е основанието за задържането му, както и какви са правата му от момента на задържането. В случая формата на административен акт е спазена, тъй като заповедта е издадена в писмена форма, съгласно чл. 59 от АПК. В заповедта се съдържат реквизитите, посочени в чл. 74 от ЗМВР, именно името, длъжността, местоработата на служителя, който е издал заповедта и макар и формално посочено се посочва и основанието за задържане на лицето. Посочени са година, дата и час на задържането на лицето, както и къде същият следва да изтърпи това задържане. От посочената заповед е видно, че са налице данни за самоличността на задържания, като са посочени неговите три имена, ЕГН и 2 адрес. По делото е представената декларация от която да е видно, че на задържания са разяснени правата.

Съдебният състав намира, че заповедта е незаконосъобразна. Това е така, защото формално посоченото основание за задържане не изпълнява целта на закона, тъй като така посочено, то не е достатъчно. Словесното формулиране на основанието не изпълнява целта на закона, защото задържаното лице не може да разбере защо на практика се задържа от властите. Освен това, в самата заповед липсват каквито и да било фактически основания за задържането на лицето, а те задължително следва да бъдат част от нейното съдържание, за да се приеме, че тя е законосъобразна от външна страна.

Липсата на основание за задържане или наличието на такова, което обаче е недостатъчно задържаното лице да разбере защо се налага временно ограничаване на свободното му придвижване, всякога е съществено нарушение на процесуалните правила по издаване на заповедта, което води до единствена последица - нейната отмяна.

За пълнота следва да се каже, че е вярно казаното от юрк. хх в ОЗС на 21.05.2026г. относно това, че при издаване на заповедта не е необходими категорична доказаност на деянието, но все пак е необходимо да се посочи като фактически данни относно дата, място на извършване, което в процесната заповед липса. Единствено посочване на правната квалификация не е достатъчно за наличие на годно основание за временно задържане на дадено лице.

Предвид изхода на делото разноски се дължат на жалбоподателят.

Същите за уговорени и действително направени и са в минимален размер предвид разпоредбата на чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 за минималните адвокатски възнаграждения, поради което и се дължат.

Така мотивиран и на основание чл. 72, ал. 4 от ЗМВР, вр. чл. 172 от АПК, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по жалба на лицето К. Г. Ф., с ЕГН **********, чрез процесуалния му представител адв. Т., срещу Заповед за задържане на лице № 4332зз-116/22.03.2026 г., издадена от хх, на длъжност полицейски орган при ОПП СДВР, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА.

ОСЪЖДА ОПП СДВР да заплати на К. Г. Ф., с ЕГН ********** сумата от 500 евро, представляващи адвокатско възнаграждение и сумата от 5,11 евро – държавна такса.

Решението подлежи на обжалване и протестиране пред АССГ в 14дневен срок от съобщението до страните за изготвянето му.

3

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4