Решение № 908 от 13.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 908 гр. София, 13.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 115-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИВАН Г. КИРИМОВ при участието на секретаря ДИЛЯНА П. ЦВЕТАНОВА като разгледа докладваното от ИВАН Г. КИРИМОВ Административно наказателно дело № 20251110214074 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по повод жалба на А. Г. П., ЕГН: **********, чрез адв. А. И., срещу Наказателно постановление (НП) № 25-4332-012325 от 05.06.2025 г., издадено от Началник група в Отдел "Пътна полиция" при СДВР (ОПП – СДВР), с което за нарушение на чл. 58, т. 3 от ЗДвП на жалбоподателя, на основание чл. 178ж, ал. 1, пр. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) е наложена "глоба" в размер на 1000 (хиляда) лева и "Лишаване от право да управлява МПС" за срок от 3 месеца, като на основание Наредба № Iз2539/17.12.2012 г. на МВР на жалбоподателя са отнети и 10 точки.

В жалбата са изложени оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на атакувания акт, поради което се претендира отмяната му. Сочи се, че НП е издадено при неправилно установена фактическа обстановка, тъй като жалбоподателят бил спрял МПС в лентата за принудително спиране, тъй като имал проблем с товара. Алтернативно претендира приложение на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.

В открито съдебно заседание жалбоподателят и адв. И. се явяват, поддържат жалбата.

Въззиваемата страна Началник група в ОПП - СДВР, редовно призована, представлява се от юрк. Кондова, която оспорва жалбата и моли НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира юрк. възнаграждение.

Съдът, като обсъди доводите на страните, както и събраните по делото писмени и гласни доказателства, приема за установено следното от 1 фактическа страна, следното:

На 22.04.2025 г., около 13.27 ч., в Столична община, на път Автомагистрала № А-1, жалбоподателят А. Г. П., като водач на товарен автомобил, марка ",,***''", модел ",,***''", с рег. № ,,***'', собственост на Ю.Г.А.К., се движил по Автомагистрала "Тракия", с посока на движение от гр.

София към гр. Пловдив. Между километър 6 и километър 7 жалбоподателят навлязъл и се движил в лентата за принудително спиране, без повреда на превозното средство и без да има някакъв здравословен проблем. Тези негови действия били забелязани от И.Н. и И.Т. – младши автоконтрольори при О „ПП“ СДВР, които предприели извършването на проверка и спрели автомобила. При извършване на проверката полицейските служители не установили здравословни причини, свързани с водача на автомобила С. К. А, нито била установена техническа неизправност, които да налагат движение на автомобила в аварийната лента на автомагистралата. Наличие на такива причини дори не било заявено от страна на водача в автомобила на полицейските служители. Поради констатацията за това, че управляваният от жалбоподателя товарен автомобил се движел в лентата за принудително спиране, младши автоконтрольор И.Н. съставил Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия ГА № 3252247 на жалбоподателя за нарушение на чл. 58, т. 3, пр. 1 от ЗДвП, който бил връчен на място на жалбоподателя. Въз основа на този АУАН е издадено обжалваното НП № 254332-012325 от 05.06.2025 г., издадено от Началник група в Отдел "Пътна полиция" при СДВР (ОПП – СДВР), с което за нарушение на чл. 58, т. 3 от ЗДвП на жалбоподателя, на основание чл. 178ж, ал. 1, пр. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) е наложена "глоба" в размер на 1000 (хиляда) лева и "Лишаване от право да управлява МПС" за срок от 3 месеца, като на основание Наредба № Iз-2539/17.12.2012 г. на МВР на жалбоподателя са отнети и 10 точки. НП е връчено на 05.10.2023 г.

Описаната фактическа обстановка е изводима при анализа и съпоставката на събраните доказателства по делото – гласните доказателства, съдържащи се в показанията на свидетелите И.Н. и И.Т., както и приобщените по реда на чл.

283 от НПК писмени доказателства. Показанията на свидетелите по делото са достоверни доказателствени източници, тъй като са вътрешно непротиворечиви и не се опровергават от други достоверни доказателства по делото.

Писмените доказателства не разкриват вътрешни противоречия, поради което обстойният им анализ не е необходим. Посредством тези доказателства еднопосочно се установява фактическата обстановка по случая. В подкрепа на изводимите факти са и доказателствата, възпроизведени с показанията на свидетеля Н., които съдът приема за достоверни. От показанията на този свидетел се установяват обстоятелствата около извършената проверка и направените констатации, както и съставянето на процесния АУАН.

Свидетелят Н. разяснява и, че жалбоподателят е бил спрял за проверка в движени, като е нямало видима причина да се намира в лентата за 2 принудително спиране. Тези обстоятелства се потвърждават и от показанията на свидетеля Т., който потвърждава съставянето на процесния АУАН. Този свидетел потвърждава, че жалбоподателят е бил спрян в движение в лентата за принудително спиране, както и че при проверката е посочил причина свързана със здравословното му състояние или повреда на автомобила, поради която да се движи в лентата за принудително спиране. Доколкото показанията на свидетелите Н. и Т. са логични, последователни и съответстващи на останалите доказателства по делото, съдът ги кредитира и ги ползва при формирането на фактическите си изводи.

При установената по делото фактическа обстановка, настоящият съдебен състав приема, че от правна страна се установява следното:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от легитимирано за това лице и в законоустановения срок, а разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна.

Както АУАН, така и обжалваното НП са издадени от компетентни органи и отговарят на изискванията на закона към тяхната форма и съдържание.

Актът е съставен на 22.04.2025 г. - в деня на извършване на нарушението и установяване на дееца. Наказателното постановление е издадено на 05.06.2026 г. – поради което съдът намира, че са спазени сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН.

Въз основа на извършена служебна проверка съдът счита, че между съставения АУАН и издаденото въз основа на него НП има съответствие по отношение на словесното и цифровото описание на нарушението. В АУАН и в НП е посочено в коя лента се е движил нарушителя на автомагистрала "Тракия", както и че не е имал право на това.

Съдебният състав счита, че съставеният АУАН и издаденото въз основа на него НП са изцяло в съответствие с процесуалния и материалния закон; отговарят на изискванията на чл. 42, респ. чл. 57 от ЗАНН и е налице съответствие между словесното и цифровото описание на нарушението. В АУАН и в НП съществуват всички законово определени реквизити. Налице е яснота на административнонаказателното обвинение. Посочено е времето и мястото на извършване на нарушението, управляваният автомобил, посоката на движение, отбелязано е, че отсъства здравословен проблем или повреда на автомобила. Записано е, че жалбоподателя е навлязъл и се е движил в лентата за принудително спиране в района между 6-ти и 7-ми километър от автомагистрала А1 "Тракия". Поради това съдът не счита, че има допуснати съществени процесуални нарушения в хода на административнонаказателното производство, нито че е нарушено правото на защита на жалбоподателя.

В случая АУАН е съставен в присъствието на нарушителя и на свидетел на установяване на нарушението. Актът и Наказателното постановление са връчени на жалбоподателя срещу подпис. Съдът счита, че са спазени изискванията на чл. 40, ал. 1, чл. 43, ал. 1 и ал. 5 и чл. 58, ал. 1 от ЗАНН.

Въз основа на проведеното в хода на съдебното производство доказване се 3 установява, че не е вярно и твърдението на жалбоподателя, че контролните органи не са изяснили обстоятелствата от значение за случая. Както се установи от показанията на свидетелия Т., веднага след като са спрели жалбоподателя при управлението на процесния автомобил, при извършване на проверката те не са установили, а и не са твърдени да са налице, уважителни причини за движение на автомобила в лентата за принудително спиране – нито са установени здравословни причини, нито такива от техническо естество. Поради това актосъставителят правилно е отразил в АУАН, че жалбоподателя навлязъл и се е движил в лентата за принудително спиране без да има повреда на автомобила или здравословен проблем на водача.

Опровергаха и свидетелите изложеното в жалбата, че спиране било предприето, поради проблеми с товара, доколкото се установи, че жалбоподателят е спрял с оглед подаден звуков и светлинен сигнал от полицейските служители.

Доколкото няма допуснати съществени процесуални нарушения – основание за отмяна на НП на формално основание, СРС прие, че следва да реши спора по същество.

Според чл. 58, т. 3 от ЗДвП при движение по автомагистралата на водача на МПС е забранено да се движи или спира в лентата за принудително спиране, освен при повреда на пътното превозно средство, както и при здравословни проблеми на водача или пътниците в превозното средство.

От събрания и доказателствен материал следва изводът, че е безспорно доказано, че жалбоподателят А. П. на 22.04.2025 г., около 13.27 часа е управлявайки товарен автомобил, марка ",,***''", модел ",,***''", с рег. № ,,***'', собственост на Ю.Г.А.К. , се движил по Автомагистрала "Тракия", с посока на движение от гр. София към гр. Пловдив, като между километър 6ти и километър 7-ми управлявал автомобила в лентата за принудително спиране. Тези обстоятелства се установяват без съмнение от гласните и от писмените доказателства по делото. Освен това в случая не се установява да са били налице обстоятелства, които да допускат управление на автомобила в лентата за принудително спиране, а именно от визираните в чл. 58, т. 3 от ЗДвП. Не е била налице повреда на автомобила, нито е имало здравословен проблем у водача или пътниците в превозното средство. От събраните доказателства по делото не се установява в случая да са били налице твърдените от жалбоподателя причини свързани с това, които сами по себе си отново не оправдават управление на МПС в лентата за принудително спиране.

Гореизложеното означава, че жалбоподателят е осъществил от обективна страна състава на нарушението по чл. 58, т. 3 от ЗДвП.

От субективна страна жалбоподателят е извършил нарушението виновно – като водач на МПС П. е съзнавал, че се движи в лента, която поначало е предназначена само и единствено за принудително спиране, а и не твърди подобно нещо и целял именно този резултат. Като правоспособен водач на МПС, преминал теоретичен курс за придобиване на правоспособност, деецът 4 е съзнавал, че не може използва тази лента, тъй като, нито има повреда в автомобила си, нито самият той или пътник в автомобила има здравословен проблем. Поради всичко това съдът приема, че П.е действал при форма на вината пряк умисъл.

Случаят не може да се определи като маловажен, тъй като не се отличава с по-ниска обществена опасност от други подобни случаи на визираното нарушение. Нарушения като настоящото са с висока степен на обществена опасност, тъй като движението в лентата за принудително спиране ограничава възможността за придвижване на превозни средства със специален режим на движение и съответно оказване на необходима и навременна помощ. Няма множество смекчаващи отговорността обстоятелства. Поради всичко това съдът приема, че случаят не може да се определи като маловажен, респ. да се приложи чл. 28 от ЗАНН.

Според чл. 178ж, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП водач, който се движи в лентата за принудително спиране по автомагистрала, без да са налице изключенията по чл. 58, т. 3 от ЗДвП, се наказва с лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца и глоба в размер на 1000 лева. Точно фиксираният от законодателя вид и размер на административните наказания, които следва да се наложат на нарушителя по чл. 58, т. 3 от ЗДвП не позволява на съда да прави преценка на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства. Поради това съдът счита, че и двете кумулативно предвидени в закона наказания следва да бъдат наложени на жалбоодпателя, както правилно са определени и в процесното НП.