Решение № 381 от 29.11.2024, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 381 гр. Перник, 28.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: КРАСИМИР СТ. МАРИНОВ

Членове:

МАРИЯ В. МИЛУШЕВА

РОСИЦА ВЕЛКОВА при участието на секретаря ТИНА Р. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от РОСИЦА ВЕЛКОВА Въззивно гражданско дело № 20241700500560 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, ЕИК 131001375, против Решение № 510/10.06.2024 г. по гр.д. № 2000/2023 г. по описа на Районен съд - Перник.

С решение № 510/10.06.2024 г. по гр.д. № 2000/2023 г., Районен съд - гр. Перник е оставил без уважение иска, с който се иска да бъде признато за установено на основание чл.

415 от ГПК по отношение на К. Р. В., ЕГН **********, с адрес ***, че същият дължи на „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, ЕИК 131001375, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Витоша“, ул. „Рачо Петков Казанджията“ № 4-6, сграда „Матрикс Тауър“, сума в размер на 4 500,00 лв. - част от общо дължима главница в размер на 17 526,66 лв. по Договор за потребителски кредит № *** от ***, сключен между „Юробанк И Еф Джи България“ АД (с настоящо наименование „Юробанк България“ АД), в качеството му на кредитор, и К. Р. В., в качеството му на кредитополучател, ведно със законната лихва върху претендираната главница, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда – 28.02.2023 г. до окончателното изплащане на сумата. С решението съдът се е произнесъл и относно разноските по делото.

С определение № 2744 от 07.08.2024 г. решаващият съд на осн. чл. 248 от ГПК е изменил решение № 510/10.06.2024 г. по гр.д. № 2000/2023 г. в частта за разноските, като е намалил размера на присъдените съдебно - деловодни разноски, представляващи адвокатското възнаграждение за един адвокат, присъдено в полза на ответника К. Р. В. от вече присъдения размер от 1 150,00 лв. до размер на 750,00 лв.

1

В срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК е постъпила въззивна жалба от „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, чрез адвокат, с която се твърди, че постановеното от първата инстанция решение е неправилно и неоснователно, постановено в противоречие с материалния закон. Счита, че неправилно решаващият съд е приел, че задължението на ответника е погасено по давност, като излага съображения в тази насока. Сочи, че в процесния случай по делото не са представени доказателства, че банката е обявила кредитната експозиция за предсрочно изискуема преди датата на цесия с ищцовото дружество. Допълва, че ако предсрочната изискуемост е уговорена в договора при настъпване на определени обстоятелства или се обявява по реда на чл. 60, ал. 2 от Закона за кредитните институции, правото на кредитора следва да е упражнено преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита. Въз основа на изложените съображения моли съда да постанови решение, с което да отмени акта на първоинстанционният съд и да бъде признато за установено, че К. Р. В. дължи на „ЕОС МАТРИКС” ЕООД процесните суми. Прeтендира сторените по делото разноски. Не се представят и не се сочи необходимост от събирането на нови доказателства.

В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от К. Р. В., чрез адв. Н. Л., с който се оспорва депозираната въззивна жалба, като се сочи, че изложените в нея твърдения са неправилни и същите не кореспондират с обективната реалност. Намира, че след като е извършил анализ на наличните по делото доказателства и с оглед на установените факти и направените констатации, решаващият съд правилно е приел, че банката-кредитор е обявила вземането си за изцяло предсрочно изискуемо на 19.02.2010 г., от която дата е започнала да тече и петгодишната давност. Въз основа на изложените съображения в тази насока, счита, че атакуваното решение е правилно и законосъобразно и същото следва да бъде потвърдено.

Прави се искане за присъждане на сторените по делото разноски. Не се представят и не се сочи необходимост от събирането на нови доказателства.

В публично съдебно заседание, жалбоподателят „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД не изпраща представител.

Въззиваемият К. Р. В. не се явява. Представлява се от процесуален представител, който заявява, че поддържа изложеното в отговора на въззивната жалба като моли решението на първоинстанционният съд да бъде потвърдено. Претендира разноски по списък.

Окръжен съд Перник, след като прецени при условията на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК събраните по делото доказателства, взе предвид доводите на страните и в обхвата на правомощията си съгласно чл. 269 от ГПК, намира следното:

Според чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. Обжалваното решение е постановено от първоинстанционен съд в законен състав, в изискуемата писмена форма и е подписано, поради което е валидно. Постановено е при наличие на процесуалните предпоставки за съществуване и упражняване на правото на иск и по предявените претенции, поради което е допустимо.

Съгласно чл. 269, изр. 2 ГПК при проверка на правилността му, въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата, освен когато следи служебно за интереса на някоя от страните, констатира нарушение на императивна материална норма (т. 1 от ТР 1/2013 г. по 2 тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС) или нищожността на правни сделки и отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния спор, ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства (ТР 1/2020 г. по тълк.д. № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС).

Въз основа на събраните доказателства, настоящият въззивен състав намира за установено следното:

Районен съд - Перник е сезиран с иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, предявен от „ЕОС МАТРИКС" ЕООД против К.

Р. В. за установяване съществуването на вземане, за което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 826/2023 г. по описа на РС - Перник.

Първоинстанционното производство е образувано по искова молба на „ЕОС МАТРИКС” ЕООД срещу К. Р. В. с искане да бъде установено спрямо ответникът К. В., че дължи на „ЕОС МАТРИКС" ЕООД, сума в размер на 4500 лв. - част от общо дължима главница в размер на 17526,66 лв., ведно със законната лихва върху претендираната главница, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда – 28.02.2023 г. до окончателното изплащане на сумата, както и направените съдебно деловодни разноски в хода на заповедното и исковото производство.

За да постанови решението си, Районен съд – Перник е приел за безспорно установено, че на *** в *** е сключен Договор за потребителски кредит № *** между „Юробанк И Еф Джи България" АД (с настоящо наименование Юробанк България “ АД), ЕИК 000694749, в качеството му на кредитор, и К. Р. В., ЕГН **********, в качеството му на кредитополучател. По силата на този договор кредиторът е предоставил на кредитополучателя паричен кредит в размер на 17 700,00 лв. Уговорено е, че предоставената в заем сума се олихвявала с лихвен процент, подробно определен в чл. 3 от Договора.

Ответникът се е задължил да погасява задължението си по кредита на 120 месечни вноски, като са определени дължими месечни вноски в размер на 287,73 лв. всяка. Последната вноска по кредита била с падеж 01.09.2018 г.

Установено в хода на производството е, че на основание сключен Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 18.01.2016 г. и приложенията към него между „Юробанк България“ АД, ЕИК 000694749, и „ЕОС Матрикс” ЕООД, с ЕИК 131001375, задължението на К. Р. В., ЕГН **********, произтичащо от сключен Договор за потребителски кредит № *** от *** е било изкупено от „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, като на адреса на длъжника е било изпратено уведомление по смисъла на чл. 99 от ЗЗД за извършената цесия.

В производството пред районния съд е била назначена и изготвена съдебносчетоводната експертиза, от заключението на която става ясно, че съгласно сключения на ***дина Договор за потребителски кредит № *** между „Юробанк и Еф Джи България” АД, като кредитор, и К. Р. В., като кредитополучател, са договорени следните условия на потребителския кредит, а именно: размер на кредита - 17 700,00 лева; годишна лихва в размер на сбор от базовия лихвен процент на банката за потребителски кредити за съответния период на начисляване на лихвата плюс договорна надбавка в размер на 3,70 пункта, като към момента на сключване на договора БЛП е 11,50 процента; годишен процент на разходите по разрешения кредит - 17,12%; погасяването на кредита, ведно с дължимите лихви става на равни месечни вноски по 287,73 лева, посочени като брой и размер в Погасителен план към договора; краен срок за погасяване на кредита, включително дължимите лихви - до 01.09.2018 г.

Договорен е също начин на усвояване чрез превод по сметка на клиента, с IBAN: ***.

Сумата от 17 700,00 лева по Договор за потребителски кредит № *** от *** е усвоена на ***дина, с превод по сметка с IBAN: *** и основание: усвояване на кредит.

Извършените плащания са 190,15 лева по главницата и 681,16 лева по лихвите.

Съгласно предоставената на вещото лице от ищцовото дружество Справка „Трансакции” за периода от *** до 18.01.2016 г., за титуляр К. Р. В. и Договор № ***, на ***. дължимите суми по кредита са отписани и са осчетоводени задбалансово, както следва: главница в размер на 17 523,66 лева и лихви в размер на 3 693,49 лева. Експертът сочи, че размерът и видът на 3 непогасените задължения на кредитополучателя по процесния договор за кредит са: главница – 17 509,85 лева, лихва – 3 013,58 лева, такси за обслужване на сметката - 13,81 лева към датата на задбалансово осчетоводяване на вземанията по кредита.

Към „ЕОС Матрикс” ЕООД не са извършвани плащания.

Въз основа на тази фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Предявените искови претенции са частично основателни.

Безспорно се установява от събраните по делото писмени доказателства, че между ищеца „Юробанк и Еф Джи България” АД, като кредитор и К. Р. В. - в качеството на кредитополучател, е сключен договор за банков кредит - Договор за кредит за текущо потребление от ***. Непогасената главница според заключението по назначената и изготвена експертиза е 17 509,85 лева, размера на дължимата лихва – 3 013,58 лева.

В настоящото производство спорен е въпросът дали кредитът е обявен за предсрочно изискуем и дали е налице настъпила погасителна давност за претендираната сума за главница по договора.

От събраните по делото доказателства, включително заключението по назначената съдебно - икономическа експертиза, не се установява кредиторът по договора за потребителски кредит „Юробанк И Еф Джи България“ АД (с настоящо наименование „Юробанк България“ АД) да е обявил предсрочна изискуемост по договора за заем.

Настоящият състав не може да приеме, че със задбалансовото осчетоводяване на вземанията по кредита се установява това обстоятелство. Действително страните са уговорили в чл. 15 от договора за кредит, че „При непогасяване изцяло или отчасти, на която и да е вноска от главницата или лихвата по кредита, както и при неизпълнение на което и да е друго задължение по настоящия договор, вземането на Банката за възстановяване на целия кредит става предсрочно изцяло изискуемо, без да се прекратява действието на договора.

Изискуемостта настъпва, без да е необходимо каквото и да е волеизявление на страните.

Банката може да се снабди с изпълнителен лист по извлечение от сметка и да пристъпи към принудително събиране на вземането си като насочи изпълнението върху цялото имущество на Кредитополучателя по установения в закона ред. Длъжникът дължи законна лихва от датата на подаване на молбата за издаване на изпълнителен лист.“.

Действително в чл. 15 от договора за кредит е посочено, че предсрочна изискуемост на задължението в целия му размер настъпва при просрочване изцяло или отчасти, на която и да е вноска от главницата или лихвата по кредита. Ако в договора е предвидено, че кредитът става предсрочно изискуем с неплащане на съответните погасителни вноски, без кредитополучателя да бъде уведомяван, то фактът на това неплащане трябва да се удостовери от кредитора чрез посочване на непогасените вноски по размер, падеж и основание /виж определение № 37 от 19.01.2009 г. на ВКС на РБ, ТК, II ТО по ч.т, д.№ 286/2008 г. и определение № 427 от 01.06.2011 г. по ч.т.д.№ 280/2011 г. на ВКС на РБ, ТК/, което в случая не е установено. Тоест, настъпването на тази предсрочна изискуемост следва да бъде удостоверено от страна на кредитора. По делото е спорен въпросът дали вземането 4 по договора е изискуемо, и по-точно - настъпила ли е предсрочна изискуемост на цялото вземане към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Съдът счита, че за разрешаването на този спорен въпрос следва да бъде съобразено приетото в т. 18 от TP № 4/18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС, че в хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал. 1 от ГПК за вземане, произтичащо от договор за банков кредит с уговорка, че целият кредит става предсрочно изискуем при неплащането на определен брой вноски или при други обстоятелства, и кредиторът може да събере вземането си без да уведоми длъжника, вземането става изискуемо с неплащането или настъпването на обстоятелствата, след като банката е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е обявил на длъжника предсрочната изискуемост. Ако предсрочната изискуемост е уговорена в договора при настъпването на определени обстоятелства или се обявява по реда на чл. 60, ал.2 от Закона за кредитните институции, правото на кредитора следва да е упражнено преди подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита. Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й. От тези постановки на приетите по точка 18 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС разрешения е видно, че обявяването на предсрочната изискуемост предполага изявление на кредитора, че ще счита непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуем, вкл. и вноските с ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са били изискуеми. Волеизявлението следва да е обективирано в писмен документ и да съдържа ясно изразено позоваване на обстоятелствата по чл. 60, ал. 2 на Закона за кредитните институции или на обстоятелства, уговорени в договора, които дават право на кредитора да упражни правото си да обяви предсрочна изискуемост на кредита.