Решение № 2110 от 07.04.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2110 гр. София, 07.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пепа Маринова-Тонева

Членове:

Василена Дранчовска

Анна Кофинова при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от Пепа Маринова-Тонева Въззивно гражданско дело № 20241100506281 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 451 от 09.01.2024 г. по гр.д. № 67447/2022 г. Софийски районен съд, 66 състав осъдил „ПЧЕЛА – 97“ ООД, ЕИК 121275214, да заплати на „СИНС ДЕЙ УАН“ ООД, ЕИК 205986912, на основание чл. 79, ал.

1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД сумата 8 400 лв. с ДДС, представляваща неплатена сума по фактура № 181/19.10.2022 г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба в съда – 09.12.2022 г., до окончателното й изплащане, както и да заплати на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата 112 лв., представляваща лихва за забавено плащане за периода от 22.10.2022 г. до 08.12.2022 г. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът е осъден да заплати на ищеца разноски по делото в размер на 386 лв. - за държавна такса, и 1 500 лв. - за адвокатско възнаграждение.

С определение № 9091 от 28.02.2024 г., постановено по същото дело, решението е допълнено (по същество изменено) в частта за разноските, като на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „ПЧЕЛА – 97“ ООД, ЕИК 121275214, е осъдено да заплати на „СИНС ДЕЙ УАН“ ООД, ЕИК 205986912, разноски, както следва: 40 лв. - държавна такса, платена по сметка на Софийски районен съд 1 за образуване на обезпечително производство; 750 лв. – адвокатско възнаграждение за образуване и водене на обезпечителното производство; 300 лв. – адвокатско възнаграждение за образуване и водене на изпълнителното производство по изп. дело № 6827/2022 г. по описа на ЧСИ М.Б., с район на действие Софийски градски съд; 600 лв. – адвокатско възнаграждение в производството по обжалване на определение № 30336/10.11.2022 г., постановено по ч.гр.д. № 60897/2022 г. по описа на Софийски районен съд, 33 състав.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от ответника „ПЧЕЛА – 97“ ООД, който го обжалва изцяло с оплаквания за неправилност – неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Изводът на съда, че предвид изпълнението от ищеца на задълженията му по договора за периода 17.02.2022 г. - 17.09.2022 г. и приемането на работата от възложителя, последният дължи заплащане на уговореното допълнително възнаграждение по т. 5.4 от договора за посочените месеци във фактура № 0000000181/19.10.2022 г., бил необоснован. Допълнителното възнаграждение по чл. 5.4 от договора се дължало при други предпоставки, като с отговора на исковата молба ответникът оспорил наличието им. В нито един момент от действието на договора изпълнителят не бил ангажирал персонал, който да е имал задължение да изпълнява действия, чрез които да се изпълняват задълженията по договора. Нещо повече, до момента на разваляне от страна на „ПЧЕЛА – 97“ ООД на договора поради неизпълнението му от страна на изпълнителя, последният не бил предявявал претенции за такова плащане, въпреки че посочената договорна клауза изрично предвиждала месечно покриване на разходи. Доказателства за сторени разходи не били представяни до разваляне на договора, нито били претендирани до този момент. В хода на делото също не било доказано в периода на действие на процесния договор ищцовото дружество да е ангажирало персонал, който да е имал именно задължението да изпълнява действия, чрез които да се изпълняват задълженията на ищеца в качеството му на изпълнител по договора. Тези обстоятелства били игнорирани и не били обсъдени от районния съд. Поради това достигнал до неправилния извод, че щом ищецът е изпълнявал задълженията си по договора (престирал е възложената му работа), то му се дължи и допълнително възнаграждение по т. 5.4., извън основното заплатено възнаграждение по т. 5.1., независимо от обстоятелството, че не били 2 изпълнени условията за това. Персоналът, за който ищецът твърдял да е наел за изпълнение на задълженията по договора, не заемал длъжност, свързана с предмета на договора, очертан в т. 1.1. Представеният трудов договор на Р.К. установявал, че лицето е заемало длъжността „работник, производство на захар, захарни и шоколадови изделия“, поради което необоснован бил изводът, че сладкар е нает с цел изпълнение на задълженията на ищеца за поддръжка на интернет страница и реализиране на онлайн продажби.

Сладкарят по никакъв начин не можел да осъществява действията по изпълнение на процесния договор, защото в длъжностната му характеристика не били включени такива задължения. Изложеното важало с още по-голяма сила и за другите две лица - Н.К. и Х.Ш., които видно от представените доказателства, а и при справка в ТРРЮЛНЦ, били съдружници в ищцовото дружество в процесния период. Х.Ш. бил и управител на ищеца, поради което да се приеме, че посочените две лица са персонал, нает с цел изпълнение на задълженията на дружеството по процесния договор и въз основа на това - че се дължи възнаграждение от „ПЧЕЛА – 97“ ООД, било неправилно и необосновано. Съвкупната преценка на тези обстоятелства, както и установеното нередовно водено счетоводство от ищеца и издадените две фактури с един номер водели до извод за неоснователност на претенцията и за издаване на процесната фактура само и единствено с цел образуване на исковото производство. Неоснователността на иска за главницата обуславяла извод за неоснователност и на акцесорния иск за лихви за забава. Освен това в договора не бил уговорен падеж на сумата по представената фактура в срок два или три работни дни след издаването й, а при липсата на уговорен падеж нямало как ответникът да изпадне в забава за плащане. Поради това моли съда да отмени атакуваното решение и вместо това постанови друго, с което да отхвърли предявените искове. Претендира разноски за двете инстанции.

Въззиваемата страна „СИНС ДЕЙ УАН“ ООД с отговор по реда на чл.

263, ал. 1 ГПК оспорва въззивната жалба. С отговора се прави тълкуване на клаузата на чл. 5.4 от договора и се поддържа, че в срока на действие на договора ответникът не се бил възползвал от правото си в изискуемата писмена форма да иска спиране на плащането на възнаграждението по чл. 5.4.

Наред с това по делото се установило, че ищецът е имал нает персонал, на когото заплащал възнаграждение, видно от представените платежни ведомости, трудов договор и справка от НАП и отчет за заети лица. Моли съда 3 да потвърди атакуваното решение като правилно. Претендира разноски за въззивното производство съгласно списък по чл. 80 ГПК.

От „ПЧЕЛА – 97“ ООД е подадена и частна жалба срещу определение № 9091 от 28.02.2024 г., постановено по реда на чл. 248 ГПК. Подържа, че разноските за обезпечителното производство и за изпълнителното производство, в което е наложена обезпечителната мярка, не се дължат в исковото производство. Иска се отмяна на определението и оставяне на молбата по чл. 248 ГПК без уважение.

Ответникът по частната жалба „СИНС ДЕЙ УАН“ ООД с отговор по реда на чл. 276, ал. 1 ГПК оспорва частната жалба и моли съда да потвърди атакуваното определение.

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

За да се произнесе по основателността на жалбата, Софийски градски съд като въззивна инстанция обсъди събраните по делото доказателства съобразно чл. 235, ал. 2 и 3 и чл. 12 ГПК, във връзка с изтъкнатите доводи, при което намира за установено следното:

Съдът е сезиран с обективно кумулативно съединени осъдителни искове - с правно основание чл. 79, ал. 1 вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД за сумата 8 400 лв., представляваща възнаграждение по чл. 5.4 от договор за предоставяне на услуги от 17.02.2022 г. за периода 17.02.2022 г. – 17.09.2022 г., за което е издадена фактура № 0000000181/19.10.2022 г., и с правно основание чл. 86, ал.

1 ЗЗД за сумата 112 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за периода 22.10.2022 г. – 08.12.2022 г. Претендирана е законната лихва върху главницата от подаване на исковата молба в съда на 09.12.2022 г. до окончателното плащане.

С отговора на исковата молба, депозиран в срока по чл. 131 ГПК, ответникът е оспорил предявените искове с възражения, които се поддържат и във въззивната жалба. Искал е от съда да отхвърли предявените искове.

Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост 4 на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк.д.

№ 1/2013 г., ОСГТК на ВКС).

Атакуваното решение е валидно и допустимо, но настоящият въззивен състав го намира за неправилно по следните съображения:

Съгласно чл. 258 ЗЗД, с договора за изработка изпълнителят се задължава на свой риск да изработи нещо, съгласно поръчката на другата страна, а последната – да плати възнаграждение. Договорът е неформален, консенсуален, двустранен и възмезден.

Разпоредбата на чл. 264, ал. 1 ЗЗД урежда задължението на поръчващия да приеме извършената съгласно договора работа. Приемането на работата обхваща фактически и правни действия - реално предаване от изпълнителя и получаване от поръчващия на готовия резултат и одобрение на изработеното, изявление, че изработеното съответства на поръчаното. Ако изпълнителят е извършил работата съобразно поръчката на възложителя и същата е без недостатъци, поръчващият е длъжен да я приеме. Ако поръчващият не прегледа работата, или не направи всички възражения, или откаже да приеме изпълнената съобразно договора работа, работата се счита приета, рискът преминава върху поръчващия и за него възниква задължението да плати на изпълнителя уговореното възнаграждение (чл. 264, ал. 3 и чл. 266, ал. 1 ЗЗД).

В случая между страните не е спорно и по делото се установява, че в периода от 17.02.2022 г. до 05.10.2022 г. между тях е съществувало валидно облигационно правоотношение по договор за услуги от 17.02.2002 г., по правната си същност такъв за изработка, по силата на който ответникът, като възложител, възложил на ищеца, като изпълнител, да извършва всички действия за поддръжка и популяризиране на интернет страницата на възложителя Kakao.bg, за комуникация с клиенти и обработка на онлайн продажби – чл. 1.1 от договора. По отношение поддръжката на интернет страницата в чл. 2 е предвидено, че изпълнителят публикува и поддържа като налични на интернет страницата асортимент от продукти, техни снимки и крайни цени за продажба към клиенти, които са му предоставени от възложителя в Приложение № 1 към договора (чл. 2.2); Всяка промяна в асортимента на продукти, техни снимки или цени се публикува на интернет страницата по искане на възложителя в срок до два часа от предоставена 5 актуализирана версия на Приложение № 1 по електронна поща до изпълнителя до посочения в договора електронен адрес (чл. 2.3). В чл. 3 – Популяризиране на интернет страницата е предвидено, че това става чрез организиране и провеждане на рекламни кампании в интернет с цел увеличаване на онлайн продажбите, като за разходите за рекламни кампании, които се дължат на трети лица и за консултантски услуги във връзка с такива кампании е предвиден максимален размер, както и изрично предварително писмено потвърждение от възложителя. В чл. 4 – Кореспонденция с клиенти и обработка на онлайн продажби е уговорено, че изпълнителят поема и извършва цялата кореспонденция с клиенти, които имат интерес да закупят продукт онлайн чрез интернет страницата, извършва всички действия за обработка на онлайн продажби, като в чл. 4.4 са детайлизирани дейностите във връзка с обработката – регистриране на входяща заявка, предаването й за изпълнение на възложителя, оказване на необходимо съдействие на клиент и пр.

Съгласно чл. 5.1, за предоставените услуги, уговорени в този договор, възложителят дължи възнаграждение на изпълнителя в размер на 20 % от цената на заплатени от клиенти продукти, продадени онлайн, с вкл. ДДС. В чл.