Определение № 153 от 04.03.2026, Окръжен съд - Смолян

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 153 гр. Смолян, 04.03.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на втори март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петър Хр. Маргаритов

Членове:

Петранка Р. Прахова

Зоя Ст. Шопова като разгледа докладваното от Зоя Ст. Шопова Въззивно частно гражданско дело № 20265400500063 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.423 ГПК.

Делото е образувано по възражението по чл.423 ГПК с вх.№ 5461/12.12.2025 г. на М. Л. П., чрез пълномощника му адв.Л. К., от АК-П., против Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК с № 91/16.07.2025 г. по ч.гр.дело № 196/2025 г. на Чепеларския районен съд.

Във възражението се твърди, че подателят му М. П. на 05.12.2025 год. узнава за наличието на Заповед № 91/2025 год. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.дело № 196/2025 г.

Чепеларския районен съд; както и че е издаден изпълнителен лист № 113/28.08.2025 г. и е образувано срещу него като длъжник изп.дело № 1263/2025 г. по описа на ЧСИ Д.С., действаща в района на Окръжен съд-П..

М. П. оспорва заповедта поради издаването и от

Чепеларския районен съд, който не е бил компетентен за това. Твърди, че е налице специална компетентност на съда в заповедното производство, която се определя от чл.411, ал.1 ГПК. Съгласно чл.9, ал.3 от ЗСВ (Нова - ДВ, бр. 11 от 2023 г., в сила от 1.07.2024 г.), заявленията за издаване на заповед за изпълнение, с изключение на заявленията по чл. 417, ат. 1, т. 3, 6 и 10 от ГПК, се разпределят централизирано на принципа на случайния подбор между 1 всички районни съдии в страната, които са определени да разглеждат такива дела съгласно действащите в отделните съдилища правила за разпределение.

Разпоредбата на чл.411, ал.1 от ГПК (ДВ бр. 11 от 2023 год. в сила от 1.07.2024 год.) не е отменена и все още е в сила и е действаща. Доколкото се намира в процесуалния закон, същата следва да се тълкува, че въвежда императивна правна норма за компетентния съд в заповедното производство. Но всъщност делата не се разпределят централизирано съгласно чл.411, ал.1 от ГПК във връзка с чл. 9, ал.З от ЗСВ. В този смисъл образуваните след 01.07.2024 год. дела се разпределят по отменения закон (чл.411. ал.1 ГПК, Доп.-ДВ, бр.100 от 2019 год.) а не по сега действащия закон ( чл.411, ал.1 ГПК, ДВ бр. 11 от 2023 г. в сила от 1.07.2024 год.) При това положение образуваното дело се разпределя на съд, който не е компетентен на съд по смисъла на закона. Всяко произнасяне на съд, който не е компетентен, води до обосновано съмнение за липса на независим и безпристрастен съд (чл.19 ДЕС и чл.47 ХОПЕС), както и до незаконосъобразен акт, доколкото съдебният състав не е съставен, съгласно действащия закон. От друга страна, не е налице отмяна на чл. 411, ал.1 ГПК от народното събрание. Освен това няма валидизационен закон (подобно начл.11, ал.2 от СК когато масови бракове са сключени от недлъжностно лице на територията на 1рад Р.), който да регламентира какви са актовете и дали е налице законен съд, който е разгледал заявление по чл 410 ГПК в нарушение на чл.411, ал.1 ГПК, при действието на разпоредбата след 01.07.2024 г.

Подателят се позовава и на т.3а от ТР 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 на ОСГТК на ВКС, и счита, че на този етап единственият процесуален инструмент на заявителя е да поиска определяне на компетентен съд от ВКС по реда начл.123 ГПК. В това производство ВКС следва да отговори на въпроса дали заявителят в заповедното производство може да се позове на чл.123 ГПК и да иска определяне на компетентен съд по чл.411, ал.1 ГПК (ДВ бр. 11 от 2023 г., в сила от 1.07.2024 г.). Намира още, следва да се укаже на заявителя да подаде молба до ВКС за определяне на компетентен съд по реда начл.123 ГПК чрез настоящия съд, с оглед изложеното в мотивите, в тридневен срок.

М. П. иска да бъде прието възражението му против заповедта за изпълнение; да бъде спряно изпълнението по нея; както и на осн.чл.423, ал.4 ГПК делото да бъде върнато на първоинстанционния компетентен съд за предприемане действия по чл.415, ал.1 ГПК.

2

Насрещната страна – заявителят „К.“ ООД-гр.София оспорва възражението, като твърди, че заявлението, по което е образувано ч.гр.дело № 19682025 г. на Чепеларския районен съд, е подадено на 15.07.2025 г. чрез ЕПЕП, съобразно измененията на ГПК, в сила от 01.07.2025 г. Така подадените заявления за издаване на заповед по чл.410 ГПК се разпределят на случаен принцип между съдилищата в страната съобразно натовареността им, което представлява изключение от принципа на местната подсъдност.

Съдът установява следното:

На 15.07.2025 г. „К.“ ООД-гр.София, чрез пълномощника адв.П. А., подава по ЕПЕП заявление за издаване на заповед по чл.410 ГПК за изпълнение на парично задължение срещу М. Л. П.. Заявлението е разпределено същия ден на съдия С.Г. от Чепеларския районен съд, в който по заявлението е образувано ч.гр.дело № 196/2025 г. На 16.07.2025 г. по същото дело е издадена заповед № 91/16.07.2025 г. по чл.410 ГПК за изпълнение на парично задължение, с която е разпоредено длъжникът М. Л. П. да заплати на „К.“ ООД-гр.София сумата от 600 лв. главница по договор за кредит, без такси и неустойки; 0,05 лв. възнаградителна лихва; 16,14 лв. мораторна лихва за периода 01.05.2025 г. – 15.07.2025 г.; както и разноски от 400 лв. за адвокатско възнаграждение и 21,25 лв. за държавна такса.

Видно от съобщението на л.10 от делото на РС-Чепеларе, М.

Л. П. получава препис от тази заповед лично на 21.07.2025 г., връчена на адреса му в с.Л., общ.С., ул.В. № 4, от служител Н.Ц. – АПОН кметство с.Л.. В едномесечния срок по чл.414, ал.2 ГПК длъжникът П. не подава възражение против заповедта; нито възражение по чл.414а ГПК, че е платил в срока за доброволно изпълнение. При това положение и на осн.чл.416, ал.1 ГПК заповедта влиза в сила и въз основа на нея от Чепеларския районен съд е издаден изпълнителен лист с № 113/28.08.2025 г.

Възражението на М. П., по което е образувано настоящото дело, е подадено на 12.12.2025 г., т.е., извън преклузивния едномесечен срок по чл.423, ал.1 ГПК от узнаване на заповедта, изтекъл на 21.08.2025 г.

Издаденият въз основа на горната заповед изпълнителен лист е връчен лично на подателя на възражението, заедно с покана за доброволно изпълнение, на 04.12.2025 г ./л. 16 от въззивното дело/ от ЧСИ Д.С., по чийто опис въз основа на заповедта и изп.лист е образувано изп.дело № 1263/2025 г. против М. П.

3 като длъжник.

Последният обаче узнава за заповедта за първи път не от съобщението на ЧСИ, а от връчването и от Чепеларския районен съд още на 21.07.2025 г. както се посочи по-горе. Възражението е просрочено, поради което следва да се остави без разглеждане. Наред с това, в него не се излагат твърдения за фактически обстоятелства, които да попадат в някоя от изчерпателно изброените в чл.423, ал.1, т.1-4 ГПК хипотези.

По изложените съображения Смолянският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като недопустимо възражение по чл.423 ГПК с вх.№ 5461/12.12.2025 г., подадено от М. Л. П., ЕГН **********, от с.Л., общ.С., чрез пълномощник адв.Л. К., против Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК с № 91/16.07.2025 г. по ч.гр.дело № 196/2025 г. на Чепеларския районен съд.

ПРЕКРАТЯВА производството по В.ч.гр.дело № 63/2026 г. на Смолянския окръжен съд.

Определението подлежи на обжалване пред Пловдивския апелативен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните, което за подателя на възражението М. П. да се извърши чрез пълномощника му адв.Л.

К..

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4