Решение № 189 от 15.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 189 гр. София, 15.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 115-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИВАН Г. КИРИМОВ при участието на секретаря ДИЛЯНА П. ЦВЕТАНОВА като разгледа докладваното от ИВАН Г. КИРИМОВ Административно наказателно дело № 20251110203437 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, вр. чл. 72, ал. 4 от ЗМВР.

Образувано е по повод депозирана жалба от С. В. Я., ЕГН **********, срещу заповед за задържане на лице № 3384зз78/07.02.2025 г., издадена от ***, полицай при 09 РУ- СДВР, с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗМВР е постановено задържането за срок до 24 часа на жалбоподателя Я..

В жалбата са изложени оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на атакувания акт. Сочи се, че в заповедта не са посочени фактически обстоятелства за задържането.

В съдебно заседание, жалбоподателят редовно призован не се явява, представлява се от адв. К., с пълномощно по делото, която поддържа жалбата на посочените основания. Претендира адв. възнагрждение.

Ответникът по жалбата ***, не се явява, представлява се от юрк. С., който оспорва жалбата и моли заповедта да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна. Претендира юрк. възнграждение.

Съдът, след като извърши цялостна преценка на събраните в хода на делото доказателства, като обсъди доводите и възраженията на жалбоподателя прие за установено следното от фактическа страна:

Н а 06.02.2025 г. в 23.10 часа жалбоподателят С. В. Я. бил задържан от полицейски служители и бил отведен в помещение за временно задържане на 09 РУ - СДВР. Жалбоподателят Я. бил освободен на 07.02.2025 г. в 14.15 часа часа.

За задържането била издадена заповед за задържане на лице № 3384зз78/07.02.2025 г., от ***, полицай при 09 РУ- СДВР, с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗМВР е постановено задържането за срок 1 до 24 часа на С. Я.. В заповедта било посочено правно и фактическо основание за задържане на лицето – "чл. 72, ал. 1, т. 1, 2 от ЗМВР" и "данни за извършено престъпление във вр. с чл. 130 НК и след надлежно предупреждение пречи на полицейски орган да изпълни задълженията си по служба".

Съдът намира жалбата за процесуално допустима – подадена е срещу подлежащ на обжалване акт, от процесуалнолегитимирано лице, в законоустановената форма и срок.

Разгледана по същество същата е основателна.

Разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК задължава съда да извърши преценка за законосъобразност на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК. В изпълнение на това свое правомощие съдът намери, че оспореният акт е издаден от полицейски орган в границите на предоставената му компетентност – към датата на издаване на заповедта за задържане ответникът е бил назначен на длъжност полицай в група „Охрана на обществения ред“ на сектор „Охранителна полиция“ към 09 РУ - СДВР, видно от приобщеното по делото удостоверение /л. 59/.

Съгласно разпоредбата на чл. 74, ал. 1 от ЗМВР заповедта следва да е издадена в писмена форма, а алинея 2 на същата разпоредба посочва и съдържанието на самата заповед, а именно – името, длъжността и местоработата на полицейския орган, издал заповедта; фактическите и правните основания за задържането; данни, индивидуализиращи задържаното лице; датата и часът на задържането; ограничаването на правата на лицето по чл. 73; както и правата на задържаното лице.

В конкретния случай е спазена изискуемата от закона писмена форма, същата е връчена на адресата й, видно от разписката, съдържаща се в самата заповед. В оспорвания акт са посочени името, длъжността и местоработата на служителя, който го е издал, както и данните, индивидуализиращи задържаното лице – трите имена, ЕГН и адрес, датата и часът на задържането.

В обжалваната заповед за задържане е посочено, че жалбоподателят се задържа на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗМВР. Съгласно цитираните разпоредби "полицейските органи могат да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление", както и "което след надлежно предупреждение съзнателно пречи на полицейски орган да изпълни задължението си по служба".

Като фактическо основание е посочено "данни за извършено престъпление във вр. с чл. 130 НК и след надлежно предупреждение пречи на полицейски орган да изпълни задълженията си по служба ".

Съдът намира, че заповедта не съдържа ясни и конкретни фактически основания, относими към конкретното поведение на задържаното лице. От направеното описание не може да бъде установено какво точно разпореждане е било дадено на жалбоподателя, което той не е изпълнил, как точно е попречил на полицейския служител да изпълни задълженията си– дали с конкретни действия и какви, дали с бездействие, какво е следвало да извърши, което не е направил, дали осуетяването на проверката се е изразило се именно 2 в отказ да изпълни разпорежданията на полицейските органи. На следващо място не е ясно какво е отношението на жалбоподателя към престъплението по чл. 130 НК - не е описано той да е извършител на това престъпление, не е посочено кога и какви точно действия е осъществил, за да се приеме, че има данни за извършено престъпление от негова страна и в какво точно се е изразило това. В Решение от 24.06.2014 г. по делото Петков и Профиров срещу България на ЕСПЧ се приема, че в заповедта за задържане следва да се посочват специфични обстоятелства или действия на задържаното лице, свързващи го с престъпно деяние тоест категорично не може да се приеме за достатъчно в заповедта за задържане да се съдържа само позоваване на приложимите правни норми респ. цитиране на текст от Наказателния кодекс.

Липсата на описание на относими към случая конкретни факти засяга правото на защита на оспорващия, който следва да знае за кои свои действия и/или бездействия бива задържан от полицейските органи и съответно да организира своята защита чрез оборване на тези обстоятелства, като неспазването на тези процесуални изисквания е самостоятелно основание за отмяна на заповедта. /В този смисъл е и Решение № 20587/20.10.2024 г. по КНАХД № 6470/2024 г. по описа на Административен съд- София град, Х касационен състав/.

Съдът намира, че при липсата на каквито и да било конкретни факти задържаното лице не може да разбере с какви свои действия или бездействия е провокирало прилагането на държавна принуда спрямо него. Липсата на изложени конкретни факти и обстоятелства, които да представляват фактическо основание за издаване на заповедта, което да съответства на дадената правна квалификация, несъмнено опорочава от формална страна така издадената заповед. Поради това съдът приема, че заповедта за задържане е издадена в нарушение на материалния закон и административнопроизводствените правила, което представлява и основание за нейната отмяна. Липсата на фактическо описание на основанията, налагащи задържането на жалбоподателя всъщност ограничава и правото му на информация по чл. 5, § 2 КЗПЧОС, съгласно която всяко задържано лице трябва незабавно да бъде уведомено на разбираем за него език за основанията за арестуването му.

От друга страна, при осъществяване на съдебния контрол за законосъобразност преценката на решаващия съд е свързана именно с изследване на въпроса доколко са налице посочените в оспорения административен акт фактически основания за издаване на заповедта и доколко могат да се свържат с посочените от издателя правни норми. В разглеждания случай обаче не са посочени никакви фактически данни за извършено от жалбоподателя Я. престъпление, а са посочени единствено разпоредби от НК, както и изводи на издателя на заповедта /че жалбоподателят е попречил да изпълнят служебните си задължения/, но без излагане на каквито и да било факти, поради което съдът е поставен в невъзможност да извърши преценка дали са били налице приетите за съществуващи от административния орган фактически основания.

Императивно предвиденото изискване за мотивираност на

3 административните актове има за цел да не бъде нарушавано правото на защита на лицето, адресат на акта, както и да не бъде преградена възможността му адекватно да я организира. Независимо, че в настоящия случай административният орган действа при условията на оперативна самостоятелност, същият е следвало да изложи в заповедта какви са конкретните причини, обосноваващи необходимостта от задържане. В този смисъл е и т. 2 от Тълкувателно решение № 4 от 22.04.2004 г. на ВАС по д. № ТР-4/2002 г., съгласно която липсата на мотиви във всички случаи е основание за отмяна на издадения административен акт.

В Решение от 25.05.2023 г. на Съда на Европейския съюз, постановено по дело C - 608/21, се приема, че се допуска прилагането на национална правна уредба, според която основанията за задържане на лицата, заподозрени или обвинени в извършването на престъпление, включително информацията за престъпното деяние, в извършването на което са заподозрени или обвинени, могат да бъдат изложени в документи, различни от акта за задържане. Не се допуска обаче тази информация да бъде съобщена на посочените лица само при евентуално оспорване на законосъобразността на задържането по съдебен ред, а не в момента на лишаването от свобода или в кратък срок след началото на същото.

В същото време съдебната практика, прилагайки разрешението, дадено с Тълкувателно решение № 16/1975 г. на ОСГК на ВС, приема, че не съществува пречка обстоятелствата, мотивирали органа да издаде оспорения акт, включително и фактическите основания, да бъдат изложени и допълнително, след издаването на административния акт чрез изготвяне на други документи от органа издал акта, стига да се постигне целта на изискването за мотивиране на административни актове, а именно да позволи на страните своевременно да се запознаят със съображенията, по които е издаден актът, и да организират защитата си срещу него, респективно да се извърши съдебен контрол върху тези съображения. В конкретния случай обаче това не е изпълнено, като няма данни жалбоподателят да е запознат конкретно с причините за задържането му.

С оглед горното, настоящият състав намира, че в конкретния случай издадената заповед за задържане е незаконосъобразна, поради което и подадената срещу нея жалба е основателна и заповедта за задържане следва да се отмени.

При този изход на делото право на разноски принципно има жалбоподателят, като се претендират такива на основание чл. 38, ал. 1 от ЗА, но не се сочи на кое конкретно основание, поради което искането не следва да бъде уважено в тази част, а единствено за присъждане на държавната такса от 10 лв.

Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Софийският районен съд, 115-ти състав

РЕШИ:

4

ОТМЕНЯ заповед за задържане на лице 3384зз78/07.02.2025 г., издадена от ***, полицай при 09 РУ- СДВР, с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗМВР е постановено задържането за срок до 24 часа на жалбоподателя С.

В. Я., ЕГН **********.

ОСЪЖДА СДВР да заплати на С. В. Я., ЕГН ********** сумата от 10 лева/5,11 евро, заплатена д.т. за разглеждане на жалбата.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - София град в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Преписи от решението да се връчат на страните на основание чл. 138 от АПК.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5