Решение № 712 от 26.02.2026, Районен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 712 гр. Варна, 26.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 7 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Александър В. Цветков при участието на секретаря Мариана Д. Димитрова като разгледа докладваното от Александър В. Цветков Гражданско дело № 20253110103266 по описа за 2025 година

Производството е образувано по предявени от С. П. П., ЕГН **********, с адрес: ****, чрез пълномощника адв. Й. А., срещу Ц. Р. Б., ЕГН **********, с адрес: ****, обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД и чл. 84, ал. 3 вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД , с които ищецът претендира осъждане на ответника да му заплати сумата от 100,00 лв., представляваща частичен иск от вземане в общ размер на 6 598,81 лв. , като обезщетение за нанесени имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на: броня предна; водач конзола предна броня ляв; дюза умивател фар ляв; калник преден ляв; фар ляв; предпазител основа калник преден ляв ПВЦ; въздуховод в предна броня ПВЦ; конзола ПВЦ фар ляв; носач преден и заден долни колело предно ляво; конзола ПВЦ за фар ляв странична; джанта колело предна лява; гума външна предна лява NEXEN 225/40 R18; конзола въздуховод преден ляв ПВЦ; рамка радиатор ПВЦ; проверка/реглаж сходимост преден мост, на собствения на ищеца лек автомобил марка „БМВ 330 Д", рег. № ****, причинени в резултат на пътнотранспортно произшествие от 13.04.2023 г. в землището на ****, Варненска област, ведно с претендираната законна лихва от 13.04.2023 г. до окончателното изплащане.

Ищецът С. П. П. твърди, че на 13.04.2023 г., около 12:00 ч., в землището на ****, в района на завод „Трансстрой" и МТГ „Делфин", управлявайки собствения си лек автомобил марка „БМВ 330 Д", рег. № ****, е бил блъснат от лек автомобил марка „Тойота Ленд Круизър", рег. № ****, управляван от ответника Ц. Р. Б.. Сочи, че произшествието е настъпило при следните обстоятелства: водачът на насрещно движещия се автомобил „Тойота Ленд Круизър" изгубва контрол над управлението, отклонява се наляво, навлиза в лентата за насрещно движещи се пътни превозни средства и блъска автомобила на ищеца. Твърди, че за ПТП е съставен двустранен констативен 1 протокол, в който ответникът саморъчно е посочил, че е виновен за произшествието, и се е подписал под него. В резултат на удара автомобилът на ищеца е претърпял значителни увреждания, поради което не е могъл да се придвижва на собствен ход и е бил репатриран с автомобил „Пътна помощ" срещу заплащане на 100,00 лв., за което е издадена фактура № 287/13.04.2023 г. Сочи, че автомобилът на ответника е застрахован по задължителна застраховка „Гражданска отговорност" при „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве" АД с полица № BG/30/122002765979, валидна от 18.09.2022 г. до 17.09.2023 г.

На 18.04.2023 г. ищецът уведомил застрахователя, който извършил оглед и съставил опис на щетите. На 05.06.2023 г. ищецът получил застрахователно обезщетение в размер на 401,19 лв., което счита за недостатъчно, и след проучване в няколко сервиза установил, че ремонтът на автомобила ще възлезе на 7 000,00 лв., поради което, след приспадане на изплатеното обезщетение, претендира разликата в размер на 6 598,81 лв., от която предявява настоящия частичен иск за сумата от 100,00 лв.

Ответникът Ц. Р. Б., чрез пълномощника си адв. В. Д. П., оспорва основателността на иска като неоснователен и недоказан по основание и размер. Признава, че автомобилът му е застрахован по задължителна застраховка „Гражданска отговорност" при „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве" АД с полица № BG/30/122002765979, валидна от 18.09.2022 г. до 17.09.2023 г.

Твърди, че претендираната сума е прекомерно завишена. Посочва висящото гр. д. № 10548/2023 г. по описа на ВРС между ищеца и застрахователя, в което са спорни механизмът на ПТП, вината и размерът на вредите. Оспорва описания механизъм на произшествието и поддържа, че ищецът е съпричинил ПТП, като в нарушение на чл. 44 ЗДвП не е осигурил безопасно странично разС.ие при разминаването. Оспорва необходимостта от репатриране и твърдяния размер на ремонта, тъй като не са представени писмени доказателства. Оспорва и акцесорния иск за лихва.

Третото лице – помагач „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве" АД , конституирано на страната на ответника, чрез адв. Б. М., изразява становище за недопустимост на иска поради силата на пресъдено нещо на влязлото в сила Решение № 1812/21.05.2025 г. по гр. д. № 10548/2023 г. на ВРС, с което е установено, че отговорността за произшествието се разпределя поравно между двамата водачи, а действителният размер на вредите е определен при три независими технически експертизи. Твърди, че след постановяването на посоченото решение застрахователят е заплатил доброволно остатъка до пълния размер на установеното задължение, с което задължението е погасено изцяло. В условията на евентуалност оспорва иска като неоснователен. Прави изрично процесуално искане за замяна на вещото лице М. К. поради наличие на обстоятелства по чл. 22, т. 5 и т. 6 ГПК, включително висящо НЧХД № 1267/2025 г. между вещото лице и представляваното от пълномощника дружество. Възразява срещу допускане на въпроси, включващи класификация на сервизите по наличие на ISO сертификат или „европейски сертификат за качество", счита такова разграничение за лишено от нормативна основа и водещо до изкривяване на пазарната стойност на труда.

2

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Настоящото производство е образувано по иск с правно основание чл.

45, ал. 1 ЗЗД, предявен от увреденото лице пряко срещу делинквента. Преди завеждането му, ищецът е упражнил и правото си на пряк иск срещу застрахователя по реда на чл. 432, ал. 1 КЗ, по което е образувано гр. д. № 10548/2023 г. по описа на ВРС. Двата иска почиват на различно правно основание – деликтна отговорност на прекия причинител, съответно договорна (застрахователна) отговорност, произтичаща от застрахователното правоотношение. Страните по двете производства не са идентични: в гр. д. № 10548/2023 г. страни са ищецът С. П. и „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве" АД, докато в настоящото производство ответник е Ц. Б. – физическото лице, пряк причинител на вредата. Обстоятелството, че третото лице – помагач е участвало в паралелното производство като главна страна, не обосновава нито идентичност на страните по смисъла на чл. 298, ал. 1 ГПК, нито непосредствено разпростиране на силата на пресъдено нещо върху делинквента в настоящото производство. Съгласно чл. 223, ал. 2 ГПК решението по делото, в което третото лице е участвало като помагач, е задължително за него и то не може да оспорва правилността на фактическите и правните изводи на съда в това производство. Това процесуално последствие обаче урежда отношенията между страната и нейния помагач при евентуален регресен иск, и не представлява основание за недопустимост на самостоятелен деликтен иск срещу прекия причинител. Поради изложеното, възражението за процесуална недопустимост на иска, основано на силата на пресъдено нещо на решението по гр. д. № 10548/2023 г., е неоснователно, а предявеният иск се явява процесуално допустим.

От друга страна, в мотивите на решението съдът е приел, че не може да се установи с категоричност по чия вина е настъпило произшествието, поради което е намерил, че са налице условията на чл. 499, ал. 6 от КЗ, и е разпределил отговорността поравно между двамата участници. Съдът е приел за обезщетяваща стойност сумата от 3 379,94 лв., определил е, че застрахователното дружество дължи половината – 1 689,97 лв., от която е приспаднал доброволно платеното обезщетение от 401,19 лв., като е установил допълнителна дължима сума от 1 288,78 лв. Решението е влязло в сила, като необжалвано и от двете страни. Диспозитивът на Решение № 1812 от 21.05.2025 г. по гр.д. № 10548/2023 г. на ВРС, 26 състав, относно приложението на чл. 499, ал. 6 от КЗ, се ползва със сила на пресъдено нещо в отношенията между ищеца и застрахователното дружество „ЗАД ДаллБогг:

Живот и Здраве" АД. Влязлото в сила решение обвързва ищеца, по отношение на когото е прието, че има равно участие в настъпването на застрахователното събитие, от което черпи основанието на деликтната отговорност, поради което въпросът относно неговото съпричиняване на вредоносния резултат не може да бъде пререшаван.

Ищецът в исковата си молба е признал неизгодния за себе си факт, че е 3 получил застрахователно обезщетение от 401.19 лева още преди образуване на предходното съдебно производство с правно основание чл. 432 от КЗ. Към становището на третото лице – помагач е приложено платежно нареждане за сумата 2042.51 лева. В съдебно заседание от 30.01.2026 г. процесуалният представител на дружеството е уточнил, че същото включва главница в размер на 1 288,78 лв. съгласно предходното решение; държавна такса и разноски за съдебно-автотехническа експертиза в размер на 350 лв.; и лихви от 16.08.2023 г. върху главницата. Адвокатско възнаграждение не е заплатено предвид подадена частна жалба.

От Свидетелство за регистрация I част № 011322146 се установява, че ищецът С. П. П. е собственик на лек автомобил марка „БМВ 330 Д", рег. № ****, ****, дата на първа регистрация 23.02.2007 г., дизелов двигател 2993 куб. см, цвят черен металик.

От двустранния констативен протокол за ПТП от 13.04.2023 г. се установява настъпването на пътнотранспортно произшествие между лек автомобил „БМВ 330 Д", рег. № ****, управляван от ищеца, и лек автомобил „Тойота Ленд Круизър", рег. № ****, управляван от ответника. Ответникът е отбелязал в обстоятелствата т. 13 „при завиване на дясно". В забележка ответникът е вписал саморъчно „АСЪЛ ВИНОВЕН", с което е признал вина.

Протоколът представлява частен свидетелстващ документ и не се ползва с обвързваща доказателствена сила относно цялостния механизъм на произшествието.

От опис-заключения по претенция от 21.04.2023 г. и от вторичен оглед от 27.04.2023 г., изготвени от „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве" АД, се установяват следните увреждания по автомобила на ищеца: броня предна – подмяна; водач конзола предна броня ляв – подмяна; доза умивател фар ляв – подмяна; калник преден ляв – подмяна; фар ляв – подмяна; предпазител основа калник преден ляв ПВЦ – подмяна; въздуховод в предна броня ПВЦ – подмяна; конзола ПВЦ фар ляв – подмяна; носач преден долен колело предно ляво – подмяна; носач заден долен колело предно ляво – подмяна; конзола ПВЦ за фар ляв странична – подмяна; джанта алуминиева предна лява – ремонт и боядисване; гума предна лява NEXEN 225/40/R18 – подмяна; конзола въздуховод преден ляв ПВЦ – подмяна; рамка радиатор ПВЦ – ремонт; проверка/реглаж сходимост преден мост.

От фактура № 0000000287 от 13.04.2023 г., издадена от „Кар Асистанс 2018" ЕООД, се установява, че ищецът е заплатил 100,00 лв. за репатриране на автомобила от **** до гр. Варна.

Свидетелят В. И. заявява, че е колега на ищеца и на 13.04.2023 г. се е прибирал от работа, като е карал след автомобила на ищеца на около десетина метра разС.ие. Свидетелят не е видял самия момент на сблъсъка, а е видял автомобилите вече спрели и водачите да излизат от колите – т.е. автомобилите не са били местени. Посочва, че автомобил БМВ си бил в дясната лента, успоредно на пътя, а автомобил Тойота – задната лява част била върху „съединението на асфалта", което свидетелят възприема като визуална 4 индикация за средата на пътя. Свидетелят категорично твърди, че задната лява част на Тойота е навлязла в лентата за движение на БМВ – до половината на колата, предполагаемо. Пътят е широк около 7-8 метра, без марК.вка за разделяне на лентите. Двете пътни платна изглеждат с еднаква широчина по „съединението на асфалта".

Свидетелят сочи, че от дясната страна на пътя (от страната на л.а. марка БМВ) имало контейнери, пръст и „бетонно нещо" на банкета, на метър и половина до два метра от автомобила, което ограничавало възможността за изтегляне на БМВ максимално вдясно. Отляво (от страната на л.а. марка Тойота) имало широк паркинг (уширение), успореден на мястото на произшествието. Свидетелят заявява, че в началото между водачите нямало спор – ищецът казал „къде караш в моето платно", а другият водач отвърнал „ти караш в моето платно". След образуване на задръстване водачът на Тойота поискал от ищеца да измести колата, тъй като Тойота имала крива джанта и пукната гума (задна лява) и не можела да се мръдне. Ищецът изместил автомобила, след което водачът на Тойота отказал да подпише двустранен протокол, казвайки: „ти измести колата и няма как да докажеш". Ищецът се обадил на 112. Свидетелят не е могъл да премине през мястото на ПТП преди изместване на автомобилите.