Определение № 119 от 04.03.2026, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 119 гр. Ловеч, 04.03.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, III СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИВАН И. при участието на секретаря ЕЛЕНА ПЕНЧЕВА в присъствието на прокурора Р. Ив. П. като разгледа докладваното от ИВАН И. Частно наказателно дело № 20264300200118 по описа за 2026 година и за да се произнесе, съобрази:

Производството е по реда на чл. 437 и сл. от НПК.

Постъпила е молба от Я. Я. А. чрез адв. П. П. от АК – Р., в която моли същият да бъде условно предсрочно освободен от изтърпяване на остатъка от наложеното му наказание „лишаване от свобода“. Сочи, към настоящия момент доверителят й е изтърпял повече от половината от наложеното му наказание лишаване от свобода в размер на шест месеца. Счита, че л.св. А. се е поправил, като посочва, че работи и не е извършвал дисциплинарни нарушения. Твърди, че досегашният му престой в Затвора – Ловеч има траен превъзпитателен ефект, изтърпяното наказание е постигнало целите да го възпира да извършва нови правонарушения. Посочва, че А. се старае да се дистанцира от конфликтни отношения и ситуации, спазва установения в затворническото общежитие ред. Излага, че А. има жена и три малолетни деца, едното от които е на две години и за което е полагал грижи преди да влезе в затвора и че желае да живее със семейството си. Прилага заверени копия удостоверение за граждански брак и три броя удостоверения за раждане на деца.

В съдебно заседание упълномощеният от началника на Затвора – Ловеч, ст. юрисконсулт Г. Г., взема становище, че не следва да бъде уважена молбата на лишения от свобода А., с оглед изложените доводи от началника на Затвора - Ловеч.

Представителят на Окръжна прокуратура Ловеч, прокурор Р. П., счита, че не са налице доказателства за поправянето и превъзпитанието на лишения от свобода, поради което приема, че молбата на А. следва да бъде оставена без уважение.

Упълномощеният защитник на А. – адв. П. П. от АК – Р., моли да бъде 1 уважена молбата на подзащитния й. Прави възражение, че спазването на вътрешния ред от подзащитния й е доказателство, че същият се е поправил, както и че неговата връзка със семейството му не е прекъсната и при УПО това ще помогне аз ресоциализацията на подзащитния й, като излага подробни съображения в тази насока.

Лишеният от свобода Я. Я. А. моли да бъде уважена молбата му за условно предсрочно освобождаване, като заявява че съжалява за извършеното и иска да бъде при семейството си.

Настоящата инстанция, като съобрази постъпилата молба, становището на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

От фактическа страна:

В момента осъденият Я. Я. А. изтърпява наказание „Лишаване от свобода“, наложено с Протоколно определение № 96 от 28.10.2025 г. по НОХ дело № 107/2025 г. на Районен съд – Кубрат, ЕИСПП № на НП – БПД22500065ВРБ, в размер на 6-шест месеца лишаване от свобода.

Към днешна дата – 04.03.2026 г., е изтърпял 3-три месеца и 22-двадесет и два дни; от предварителен арест на 21.05.2025 г. – 1-ден по ЗМВР; фактически е изтърпял 3-три месеца и 23-двадесет и три дни; от работа 18осемнадесет дни или всичко 4-четири месеца и 11-единадесет дни и има остатък от 1-един месец и 19-деветнадесет дни. Следователно същият към настоящия момент е изтърпял не по-малко от 1/2 от наложеното му наказание съгласно изискването на чл. 70 от НК.

От приложеното становище на началника на Затвора – Ловеч е видно, че първоначалната оценка на риска е в средните стойности – 44 точки, като зоните с дефицит са: „образование и обучение“ - учил до 4 клас, изпитва затруднения при четене и писане; „начин на живот и обкръжение“ - склонен към безразсъдно и рисково поведение, предприема дейности, свързани с риск;

„употреба на алкохол“ - споделя за ежедневна употреба на алкохол, не държи сметка за негативните последствия след алкохолна употреба; „емоционални проблеми“ - има регистрирана история на психиатрично деление в специализирана болница, споделя за епилепсия; „умения за мислене“ частично разпознаване на проблеми, нерационалното им разрешаване, чрез избиране на бързи и лесни решения, не обмисляне на последствията от предприети действия, липса на дългосрочно целеполагане и слабост на логическото мислене.

Лишеният от свобода признава извършеното правонарушение, но е склонен да го омаловажава, не осъзнава в пълна степен въздействието от 2 извършеното. Има формално пренебрежително отношение към законови норми и ограничения. Рискът от вреди е среден, с пътно транспортен характер, насочен към обществото и всички участници в движението, както и към самия него като водач на моторно превозно средство. Ескалира на фона на алкохолна употреба и предприемане на шофиране след употреба на алкохол.

Л.св. А. е *****, с три деца. Съпругата му и децата му се намират в Р. Г., като до постъпването му в затвора, Я. също е живял в Г., където е работил в строителството като общ работник и във фирма за сглобяване на мебели.

Проявява се като неконфликтен, към останалите лишени от свобода се държи уважително, няма агресивни и враждебни нагласи. Поддържа добър емоционален и поведенчески самоконтрол, адекватен на средата и ограниченията. По отношение на администрацията отношенията съответстват на служебните.

В становището е посочено, че в момента се изпълнява първоначалният план, насочен към дейности за осмисляне на престоя, в който са заложени цели и задачи за снижаване на риска от рецидив, който първоначално е оценен като среден – 44 точки. Краткия срок на пребиваване в пенитенциарни условия – едва 3 месеца, са недостатъчни като време за проследяване и регистриране на съществени позитивни промени в нагласите и редуциране на риска в зоните с дефицит. През периода на изтърпяване на наказанието л.св. не е уличаван в извършване на дисциплинарни нарушения, но мотивацията за преосмисляне и промяна на поведението е все още неустойчива, предвид краткото време на изтърпяване на наказанието и миналия криминален опит.

Краткото време на изтърпяване на наказанието не дава възможност за преоценка на миналия негативен опит, за пълно осъзнаване на факторите, провокиращи правонарушения и за промяна на нагласите към следване на законосъобразно поведение и осъзнаване на вредата от алкохола и негативните последствия за поведението му. Същият изпитва затруднения при разпознаване и разрешаване на проблеми, целеполагането е в краткосрочен план, липсва зряла стратегия за справяне с проблеми. Л. св. А. не държи сметка за условията, на които трябва да отговаря, за да бъде условно предсрочно освободен, а подава молба, защото са изтекли съответните срокове, указани в закона.

Последваща оценка на риска от рецидив и от вреди не е изготвяна. Л. св.

А. е изтърпял по-малко от три месеца в условията на открит тип – твърде 3 кратко време, за да бъдат отчетени и регистрирани промени.

Видно от становището на началника на затвора, рискът от рецидив е в границите на среден риск - 44 т. Първоначално констатираните дефицити в „образование и обучение“, в „начин на живот и обкръжение“, в „умения за мислене“, продължават да са актуални. Рискът от вреди е среден, с пътно транспортен характер насочен към обществото като цяло, всички участници в движението и към самия него като водач на моторно превозно средство. Все още не е осъзнал въздействието от предприемане на шофиране след употреба на алкохол.

Лишеният от свобода А. не е участвал в групова работа. В индивидуалните корекционни дейности по изпълнение плана на присъдата, участието му е на много слабо ниво. Проведени са едва три срещи, които поскоро имат за цел да запознаят л. св. А. с правата и задълженията, с наложените ограничения, произлизащи от наложеното наказание, със запознаване с плана на дейностите за осмисляне престоя и обсъждане на въпроси, свързани с възможностите за полагане на труд. За краткото време на престой в условията на открит тип, съществена корекционна дейност за промяна на нагласите и уменията за мислене не е провеждана.

Лишеният от свобода А. е постъпил в 30 „В. Търново“ на 05.12.2025 година. Не е участвал в групова работа, участва в индивидуалната корекционна работа по задължение, като се интересува предимно от въпроси, касаещи промяна в правния статус, а не постигане на целите, заложени в плана на присъдата, водещи до позитивни промени в нагласите и постигане на възпиращ ефект върху противозаконното му поведение. С оглед редуциране на престоя в затворническото общежитие, същият е изразил желание да бъде изведен на външен работен обект, за което е одобрен и от 19.01.2026 г. е изведен на работа на външен работен обект – фирма „К. Б.“ АД. За целия си престой в затворническото общежитие има положени 4 работни дни по доброволен труд. Към организираните и провеждани дейности в 30 „В. Т.“ не проявява никакъв интерес. Не е участвал в провежданите спортни и културно информационни дейности. Не се е включвал и в провежданите конкурси, във връзка с празници, нито в провежданите сбирки на курса по превенция на алкохолната и наркотична зависимост.

Осъденият А. е запознат и спазва ПВР, и режимните изисквания, като няма налагани дисциплинарни наказания, но не е и награждаван. Не е 4 уличаван в употреба на алкохол. С него са договорени дейности за осмисляне на престоя, съобразени с констатираните проблемни зони от изготвената първоначална оценка на риска от рецидив и вреди. Планирани са индивидуални дейности за осмисляне на въздействието и евентуалните вреди от шофиране след употреба на алкохол, както и осъзнаване на негативните последствия от употребата на алкохол. Основната цел в корекционната дейност с л. св. е планирана с оглед повишаване на уменията за адекватна преценка на последствията от действията и дистанциране от правонарушения.

Поради краткия срок на престой в условията на открит тип, едва три месеца, планът на присъдата като цели, задачи и срокове не е изпълнен. А. не се интересува от индивидуалната корекционна работа, а от промяна в правното му положение - условно предсрочно освобождаване.

В своето мотивирано становище началникът на затвора изтъква, че л.св.

Я. А. е с индиферентно поведение през периода на изтърпяване на наказанието, като формално спазва ПВР и режимните изисквания, няма дисциплинарни нарушения и не е наказван, но не е и награждаван.

Първоначално констатираните дефицити в първоначалната оценка на риска от рецидив се запазват без промяна. Счита че краткия срок на пребиваване в пенитенциарни условия – едва 3 месеца, са недостатъчни като време за проследяване и регистриране на съществени позитивни промени в нагласите и редуциране на риска в зоните с дефицит. Рискът от рецидив е среден - 44 точки. Рискът от вреди е среден с пътнотранспортен характер. В заключение посочва, че заложените и договорени цели и задачи от плана на присъдата не са постигнати.

Изготвен е и социален доклад от инспектор СДВР К. М. М., в който същата посочва, че е желателно корекционно възпитателната работа с л. св А. да продължи и да бъде насочена, като бъде съобразена с индивидуалните потребности на правонарушителя, отразени в оценката на риска.

От правна страна:

Съдът, като съобрази постъпилата молба от Я. Я. А., становището от началника на Затвора – Ловеч, социалния доклад на инспектор СДВР К. М. М. и становището на представителя на Окръжна прокуратура – Ловеч, защитника адв. П., както и доказателствата по делото, счита, че същата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Видно от приложената към делото справка, към настоящия момент Я. Я.

А. е изтърпял 3-три месеца и 22-двадесет и два дни; от предварителен арест на 5

21.05.2025 г. – 1-ден по ЗМВР; фактически е изтърпял 3-три месеца и 23двадесет и три дни; от работа 18-осемнадесет дни или всичко 4-четири месеца и 11-единадесет дни и има остатък от 1-един месец и 19-деветнадесет дни.

Налице е предвид това едно от изискванията на чл. 70, ал.1, т.1 от НК, а именно осъденото лице да е изтърпяло не по-малко от 1/2 от наложеното му наказание.

Съдът приема, че не са налице доказателства за трайни положителни промени в поведението на осъдения А.. Съгласно установената съдебна практика – ПВС № 7/85 изм. с ПВС № 8/87 констатацията, че осъденият е показал примерно поведение следва да се основава на данни за съзнателно и активно положително отношение към режимните изисквания, вътрешния ред и дисциплина. От значение са изводите за постигане на целите на наказанието, с оглед промяната на личността и поведението на осъденото лице, както и липсата на рискове, което е в защита на обществения интерес.