Решение № 287 от 29.06.2026, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 287 гр. Плевен, 29.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІV ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ ЦВ. КРЪСТЕВА

Членове:

РЕНИ В. ГЕОРГИЕВА

ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА при участието на секретаря АНЕЛИЯ Й. ДОКУЗОВА като разгледа докладваното от РЕНИ В. ГЕОРГИЕВА Въззивно гражданско дело № 20264400500206 по описа за 2026 година

С решение рег.№ 50/16.01.2026 г. по гр.д.№–20254430103937 по описа за 2025 г. на ПлРС е предоставено на основание чл.127, ал.2 СК, упражняването на родителските права върху детето Д.Д.И. на майката Й. В. И..Определено е местоживеенето на детето Д.Д.И. да бъде при майката Й. В. И..Определен е режим на лични контакти на детето Д.Д.И. с бащата Д. П. И., както следва: За времето от 10.00 часа на 01-ви до 18.00 часа на 15 ти всеки месец с преспиване, като бащата Д. П. И. взема и връща детето по местоживеене на майката.Когато месецът е от 31 дни, на ден 31-ви детето е при майката.-През четни години на Коледните празници, за времето от 10.00 часа на 24.12. до 18.00 часа на 26.12. детето да е при бащата с преспиване през съответните дни, а през нечетни години- при майката; през нечетни години за Новогодишните празници, за времето от 10.00 часа на 30.12. до 18.00 часа на 01.01. детето да е при бащата с преспиване през съответните дни, а през четни години- при майката; бащата има право да празнува рождения ден на детето на всяка четна година за времето от 10.00 часа на съответния ден до 10.00 часа на следващия ден с преспиване; бащата има право да празнува имения ден на детето на всяка нечетна година за времето от 10.00 часа на съответния ден до 10.00 часа 1 на следващия ден с преспиване; бащата има право да взема детето на ден Великден всяка нечетна година за времето от 10.00 часа на съответния ден до 10.00 часа на следващия ден с преспиване; бащата има право да празнува Националният празник – 03.03. с детето - всяка четна година от 10.00 часа на съответния ден, до 10.00 часа на следващия ден с преспиване; бащата има право да празнува собствения си имен ден с детето за времето от 10.00 20 часа на съответния ден до 10.00 часа на следващия ден с преспиване; бащата има право да празнува собствения си рожден ден от 10.00 часа на съответния ден до 10.00 часа на следващия ден с преспиване.При изпълнение на режима на лични контакти бащата взема и връща детето по местоживеене на майката.Независимо от режима на лични отношения, детето ще празнува 8 март - Денят на майката, с майката Й. И.. Независимо от режима на лични отношения, майката Й. И. ще празнува собствения си рожден ден и собствения си имен ден с детето. Празниците се празнуват с предимство, със съответния родител за съответната година, независимо дали попадат в режима за лични отношения на бащата или попадат извън този режим.Осъден е Д. П.

И. да заплаща на детето Д.Д.И., чрез неговата майка и законен представител Й. В. И., месечна издръжка в размер на 303.25 лв., равняващи се на 155.05 евро, платима до първо число на месеца на месеца, считано от датата на влизане на решението в сила до настъпването на причини за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска.Осъден е на основание чл.78, ал.6 от ГПК Д. П. И. да заплати по сметка на РС-Плевен 436.68 лв., равняващи се на 223.27 евро, държавна такса върху присъдената издръжка за детето Д. И.а.

Депозирана е въззивна жалба от Д. П. И., чрез пълномощник, против решение рег.№ 50/18.12.2025 г. по гр.д.№ 3984/2025 г. по описа на ПлРС.Счита, че постановеното решение е неправилно, немотивирано и необосновано.Обжалва се в частта му, в която са предоставени родителските права върху роденото от съвместното им съжителство с Й. В. И. дете Д.Д.И. на майката, местожителството на детето при майката, както и в частта за постановената издръжка.Прави се искане да се постанови ново решение, с което да се отмени обжалваното такова по гр.д.№ 3937/2025 г. по описа на ПлРС в частта му, в която са предоставени родителските права на майката Й.

В. И. върху роденото от съвместното им съжителство дете Д.Д.И., местожителството на детето Д. в дома на майката, както и в частта на 2 постановената издръжка на малолетното дете Д., платима от бащата Д. П.

И..Прави се искане да се постанови ново решение, с което да се уважи първоначалната искова молба така както е предявена пред ПлРС по гр.д.№ 3937/2025 г. ведно с произтичащите от това последици.

За въззиваемата страна – Й. В. И. процесуалният представител изразява становище за неоснователност на същата и се прави искане да се остави без уважение същата.

Депозирана е и насрещна въззивна жалба от Й. В. И., чрез пълномощник, срещу решение № 50/16.01.2026 г. по гр.д.№ 3937/2025 г. по описа на ПлРС, в която е изразено становище, че първоинстанционният съд е постановил правилно, законосъобразно и мотивирано решение по отношение на родителските права, но в частта му относно издръжката и режима на лични отношения с бащата счита същото за незаконосъобразно, частично неправилно и го обжалва.Счита размера на издръжката за занижен, като същият се явява под минимума към настоящия момент.Постановеният режим от 1-во до 150то число на всеки месец счита за прекалено разширен, прекомерен и не е в интерес на детето.Прави се искане да се измени решението в частта за постановения режим на лични контакти на бащата Д. И. с детето Д.Д.И., като вместо от първо до 15-то число на всеки месец същия да е от 1-во до 7-мо число, а в останалата част да се потвърди.Прави се искане да се измени и размера на присъдената издръжка и същата да не е под законоустановения минимум.

За въззиваемата страна Д. П. И. процесуалният представител изразява становище да се остави без уважение насрещната въззивна жалба и да се присъдят направените разноски.

За заинтересованата страна ДСП Плевен, редовно призована, представител не се явява в съдебно заседание.

Въззивната жалба, респ. насрещната въззивна жалба, са процесуално допустими, а по същество – въззивната жалба е основателна, а насрещната въззивна жалба е неоснователна.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, а по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.При проверка на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд може да 3 приложи императивна материалноправна норма, дори ако нейното нарушение не е въведено като основание за обжалване.Въззивната инстанция не е ограничена от посоченото във въззивната жалба, когато следи служебно за интереса на някоя от страните по делото или за интереса на родените от брака ненавършили пълнолетие деца при произнасяне на мерките относно упражняването на родителските права, личните отношения, издръжката на децата и ползването на семейното жилище.

Предмет на обжалване е решението на първоинстанционния съд от 18.12.2026 г.

Решението му се обжалва от бащата Д. И. в частта, в която е предоставено упражняването на родителските права на майката Й. И. върху роденото от съвместното съжителство на родителите дете Д. И.а, местоживеенето на детето Д. в дома на майката, както и в частта на постановената издръжка за малолетното дете Д., платима от бащата Д. И..

Насрещната въззивна жалба, депозирана от майката Й. И. е срещу решението на първоинстанционния съд в частта относно издръжката и режима на лични отношения с бащата.

….

Въззивната жалба е основателна.

На първо място във въззивната жалба се сочи игнориране от първоинстанционния съд на важни факти, едно от които е извършено домашно насилие спрямо детето.

С определение от 12.06.2025 г. е върната на основание чл.129, ал.4 ГПК подадената по делото от майката Й. И. молба за защита по реда на ЗЗДН и е прекратено производството по гр.д.№ 3432/2025 г. по описа на ПлРС.

С определение от 09.07.2025 г. по гр.д.№ 4256/2025 г. по описа на ПлРС е издадена заповед за незабавна защита в полза на А.Д., Д. И. и Д. И.а.

С определение от 07.08.2025 г. е изменена на основание чл.19, ал.1 ЗЗДН само по отношение на Д. И.а.

С решение на ПлРС е настанена на основание чл.155 ЗЗ майката на задължително лечение при стационарен режим във Втора психиатрична клиника на УМБАЛ „Д-р Г.Странски“ЕАД за срок от 1 месец.

4

Няма съдебен акт по делото, влязъл в сила, от който да се установява, че е извършено домашно насилие спрямо детето Д. И.а от страна на майката Й. И..

Относно доводите на въззивника за нестабилната психика на майката, която преди настаняването й в психиатричното заведение е била в депресивни състояния, посещавала е психиатър и са й били изписани медикаменти, които е спряла да приема, следва да се посочи следното.

В хода на производството пред първоинстанционния съд по делото е депозирано СПЕ, изготвена от ВЛ д-р В., което следва да се възприеме като обективно и компетентно, от което се установява, че преди около 10-на години е първият контакт на майката с психиатър по повод на подтиснато настроение и тревожност.

ВЛ е пояснило, че тя в момента е излекувана.На фона на приемането на поддържаща терапия не би следвало да има рецидив, дори да има напрежение и стрес.В момента е психично здрава, в медикаментозна ремисия.

Ако спре поддържащото лечение симптомите биха могли да бъдат като преди настаняването.

Този тип заболяване след време може да прерасне в шизофрения.

Във въззивното производство са представени психологическа оценка на малолетното дете, оценка на родителския капацитет на двамата родители, както и социален доклад.

От психологическата оценка се установява, че детето е с нормално психично, когнитивно, емоционално и социално развитие.

Връзката с бащата е устойчива и силна.Свободно говори за живота и при двамата родители, описва без напрежение преминаването между двете семейни среди, заявява, че когато поиска да отиде при единия родител другият го води и не демонстрира страх или резервираност към някой от двамата родители.

Малолетното дете има стабилна емоционална връзка и с двамата родители.И двамата родители участват активно в отглеждането му.Не се наблюдават психологически последици от настоящия режим на пребиваване.

От оценката на родителския капацитет на майката е видно, че тя оставя впечатление на загрижен родител, желаещ да полага грижи за дъщеря си 5 ежедневно.

Тя подкрепя развитието на дъщеря си, познава нейните нужди и желания и се старае да й осигурява присъствието си, както и подходящо стимулираща среда за възрастта й.

Тя е подкрепяна изцяло от родителите си.В интерес на малолетното дете е да поддържа редовни контакти и с двамата родители при липса на непосредствени рискове в средата и на двамата.

От оценката на родителския капацитет на бащата се установява, че той живее с малолетната си дъщеря в жилището на родителите си при много добри санитарно-битови условия.В дома на детето няма обособена самостоятелна стая, но има обособено място за спане с достатъчно площ и пространство за съхранение на личните му вещи, дрехи и принадлежности.

Той удовлетворява базисните потребности на малолетното дете от здравни нужди, храна, облекло, включително и образователни потребности.

Бащата декларира месечен финансов доход в размер на 1 526 евро, ползван за покриване на ежедневните нужди на домакинството.

Разполага с подкрепяща семейна среда в лицето на родителите си, притежава родителски разбирания за отглеждане и възпитание на дете.

Заявява желанието и възможността да полага грижи за малолетната си дъщеря и по-скоро да заживее в собственото му жилище.

От доказателствата по делото се установява, че е закупил апартамент в гр.Плевен със застроена площ от около 92 кв.м., състоящ се от три стаи, кухня, баня и тоалетна, който е в процес на ремонт.

От социалния доклад е видно, че жилището, което обитава майката, е нейна собственост, което представлява самостоятелен обект, част от къща, тип мезонет.Къщата е обзаведена модерно и съвременно и има много добри жилищни условия, хигиената е на много добро ниво.

Двамата родители са трудово ангажирани.

Работното време на бащата е от 8.00 ч. до 16.30 часа, а работното време на майката е на смени - дава дежурства, както и разположителни по график.Месечното й възнаграждение е около 5 000 евро.