Решение № 193 от 14.01.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 193 гр. Пловдив, 14.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ирена Сл. Аврамова - Смит при участието на секретаря Марияна Б. Натова като разгледа докладваното от Ирена Сл. Аврамова - Смит Гражданско дело № 20255330110999 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД – гр. Пловдив срещу С. Х. Г., с която са предявени обективно кумулативно съединени установителни искове по чл.

422, ал. 1, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 203 Закон за водите, вр. чл. 198о, ал. 1 Закон за водите и чл. 86 ЗЗД за признаване на установено в отношенията между страните, че ответника дължи на ищеца сумата от 908,03 лева, представляваща неплатени задължения за консумиране на питейна и отведена канална вода за периода от 13.04.2022 г. до 11.10.2024 г. за обект, находящ се в гр. П., ул. "Г." №... както и сумата в размер на 74,87 лева – обезщетение за забава за периода 30.06.2022 г. до 30.09.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда – 06.11.2024 г. до окончателното й изплащане, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 9941/26.11.2024 г. по ч. гр. д. № 19181/2024 г. на Районен съд - Пловдив, V бр. с.

В исковата молба се твърди, че ответникът е потребител на ВиК услуги с абонатен № *****, в качеството си на собственик на водоснабдения недвижим имот. Сочи се, че ВиК услугите в имота на ответника са се отчитали при условията на липсващо измервателно устройство. Поради това се начислявали количества вода по тарифа съгласно Общите условия на ищцовото дружество, като в конкретния случай било начислявано количество вода по 5 куб.м. на потребител или общо 10 куб.м. за двама обитатели. Поради неизпълнение на задължението за заплащане на консумираната питейна и отведена канална вода за периода от 13.04.2022 г. до 11.10.2024г., от ищеца било депозирано 1 заяявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, въз основа на което било образувано ч. гр. д. № 19191/2024 г. по описа на Районен съд Пловдив. По делото била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 9941/26.11.2024 г., която било връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което и се обосновава правен интерес от предявяване на настоящата искова претенция. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответника С. Х. Г., който е получил препис от исковата молба и приложенията към нея по реда на чл. 46, ал. 2 ГПК.

В съдебно заседание ищецът се представлява от юрк. Х. Х., който поддържа подадената искова молба. Излага становище за наличие на предпоставките на чл. 238 от ГПК, като прави искане за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.

Ответникът С. Х. Г., редовно призован, не се явява и не изпраща представител в първото съдебно заседание, като не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.

Съдът, като взе предвид становището и доводите на ищеца и след като прецени събраните по делото доказателства, намира от фактическа и правна страна следното:

В разпоредбата на чл. 238, ал. 1 от ГПК са уредени три кумулативни предпоставки за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника, а именно: непредставянето в срок на отговор на исковата молба, неявяване в първото по делото съдебно заседание, липса на искане от страна на ответника делото да се разглежда в негово отсъствие. При наличието и на трите предпоставки ищецът може да избира или да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника, или да оттегли иска си без съгласие на ответника. В случая са налице посочените условия за постановяване на неприсъствено решение, като ищецът е направил изрично искане в този смисъл.

Съобразно чл. 239, ал. 1 от ГПК постановяването на неприсъствено решение е обусловено и от наличието на две допълнителни изисквания.

На първо място е необходимо на страните да са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание. С получаване на призовката за насроченото по делото съдебно заседание на ответника са указани последиците от процесуално бездействие и предпоставките за постановяване на неприсъствено решение по чл. 238 от ГПК.

На второ място се изисква искът да е вероятно основателен с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените писмени доказателства. Вероятно основателен е искът, когато наведените в исковата молба факти обосновават в достатъчна степен основателността на исковата претенция, които факти се подкрепят и от представените с исковата молба писмени доказателства. В настоящия случай исковата молба съдържа 2 фактически твърдения за възникналото между страните облигационно правоотношение, изправността на ищеца и неизпълнението на поетото от страна на ответника задължение. При това положение следва, че представените с исковата молба писмени доказателства подкрепят наведените твърдения, поради което може да се направи извод за вероятна основателност на исковата претенция.

Предвид изложеното съдът намира, че са налице предпоставките на чл.

238, ал. 1 и чл. 239, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ГПК, с оглед на което следва да бъде постановено неприсъствено решение срещу ответника за уважаване на предявения иск.

При този изход на спора право на разноски има ищецът на основание чл.

78, ал. 1 ГПК. Ищцовото дружество се представлява от юрисконсулт, поради което на основание чл. 78, ал. 8 ГПК има право на присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, определено от съда. Съгласно посочената разпоредба размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер на съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Съгласно чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ за защита по дела с определен материален интерес възнаграждението е от 100 лева до 360 лева. Съдът намира, че с оглед фактическата и правна сложност на делото, следва да се определи възнаграждение в размер на 100 лева. Предвид изложеното в полза на ищеца следва да се присъдят разноски пред първата инстанция в общ размер на 175 лева, от които 100 лева – юрисконсултско възнаграждение и 75 лева – държавна такса.

Съобразно т. 12 от Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС съдът следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени в заповедното производство, които в случая са 25 лева за държавна такса и 400 лева за адвокатско възнаграждение.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че С.

Х. Г., ЕГН: **********, дължи на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД – гр. Пловдив, ЕИК: 115010670, сумата от 908,03 лева/464,27 евро, представляваща неплатени задължения за консумиране на питейна и отведена канална вода за периода от 13.04.2022 г. до 11.10.2024 г. за обект, находящ се в гр. П., ул. "Г." №... както и сумата в размер на 74,87 лева/38,28 евро – обезщетение за забава за периода 30.06.2022 г. до 30.09.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда – 06.11.2024 г. до окончателното й изплащане, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 9941/26.11.2024 г. по ч. гр. д. № 19181/2024 г. на Районен съд - Пловдив, V бр. с.

3

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК С. Х. Г., ЕГН: **********, да заплати на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД – гр. Пловдив, ЕИК:

115010670, сумата от 175 лева/89,48 евро/ - съдебноделоводни разноски пред първата инстанция и сумата от 425 лева/217,30 евро/ - разноски в заповедното производство по ч. гр. д. № 19181/2024 г. на Районен съд - Пловдив, V бр. с.

Решението не подлежи на обжалване, като ответникът може да търси защита по реда на чл. 240 ГПК пред Окръжен съд - Пловдив в едномесечен срок от връчването му.

Съдия при Районен съд – Пловдив: ___________/п/____________ 4