Решение № 70 от 30.03.2026, Районен съд - Девня

РЕШЕНИЕ

№ 70 гр. Девня, 30.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДИМИТЪР В. ВАСИЛЕВ при участието на секретаря АНТОАНЕТА Д. СТАНЕВА като разгледа докладваното от ДИМИТЪР В. ВАСИЛЕВ Гражданско дело № 20253120100655 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба с правно основание чл.422 от ГПК, подадена от МОСТ ФИНАНС МЕНИДЖМЪНТ АД, ЕИК 200385975, срещу М. Д. А., ЕГН **********, за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 419,30 лв. /214,38 евро главница по ДОГОВОР ЗА

ПОТРЕБИТЕЛСКИ КРЕДИТ сключен между ТИ БИ АЙ БАНК ЕАД и М. Д. А. на 03.01.2023г., сумата от 183,74 лв/93,94 евро договорна лихва от 05.04.2023г. до 05.01.2025г., сумата от 94,10 лв /48,11 евро обещетение за забава от 05.02.2023г. до 24.07.2024г. и сумата от 26,58 лв/13,59 евро обещетение за забава от 24.07.2024г. до 27.10.2025 г.

Настоява се с исковата молба и присъждане на направените по делото разноски.

Обстоятелствата, от които произтичат твърденията на ищеца, са:

Между „ТИ БИ АИ БАНК ” ЕАД в качеството му на кредитор и М. Д. А. в качеството му на кредитополучател е сключен Договор за потребителски кредит № *********/**.**.20**г. По силата на посочения договор кредитополучателят е получил в заем сума в общ размер на 419.30 лв. (четиристотин и деветнадесет лева и тридесет стотинки). Договорът е сключен със срок 05.01.2025 г. В срока, посочен в договора, кредитополучателят е следвало да върне сума в общ размер на 621.31 лв. Посочената сума е следвало да бъде върната на 24 месечни погасителни вноски, всяка на стойност 25.89 лв.

Първата вноска е дължима на 05.02.2023 г., а последната е с падеж 05.01.2025 г. На 24.07.2024 г. с Договор за продажба и прехвърляне на вземания „ТИ БИ АЙ БАНК ” ЕАД прехвърля вземането си по Договора за кредит, сключен с ответника, на “Мост Финанс Мениджмънт” АД, ЕИК 200385975, като последното дружество е встъпило в правата на 1 кредитор по Договор за потребителски кредит № *******/**.**.20**г. Кредитополучателят не е погасил нито една от дължимите по договора вноски. На 05.01.2025 г. срока, за който е бил сключен договора, е изтекъл, респективно всички месечни вноски са окончателно падежирали, респективно са изцяло изискуеми.

Въпреки предоставената му възможност, в рамките на срока по чл. 131 от ГПК, ответникът М. Д. А. не е депозирал отговор на исковата молба, като не е изразил становище по допустимостта и съществото на предявените искове; по обстоятелствата, на които се основават същите; не е изложил възражения срещу исковите претенции, а съответно и обстоятелствата, на които същите се основават, както и не е посочил доказателствата и конкретните обстоятелства, които ще доказва с тях и не е представил писмени доказателства, с които евентуално разполага. На основание чл. 133 от ГПК и предвид липсата на данни по делото, че пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства по смисъла на цитирания текст, съдът приема, че ответникът е загубил възможността да упражни тези си права в хода на предстоящото разглеждане на спора.

Доказателствата по делото са пимени. Изслушано и прието по делото е експертно заключение на вещото лице Я. Л.

Съдът намира установителниге искове по чл.422 ГПК за допустими, като предявени от заявителя против длъжника в заповедното производство в указания от съда срок.

Видно от приетия като писмено доказателство по делото Договор за потребителски кредит от **.**.20** г. цедентът "Ти Би Ай Банк" ЕАД предоставил на ответника М. Д. А. кредит за закупуване на стока в размер на 419,30 лв. Кредитът следвало да бъде върнат на 23 равни месечни вноски от по 25,89 лв. и една вноска от 25,84 лв с падеж 05-то число на месеца съгласно представения погасителен план, като била уговорена възнаградителна лихва с фиксиран лихвен процент от 41,03 % годишно, при ГПР по кредита в размер на 49,41 %. Съгласно представения погасителен план последната дължима вноска по договора в размер на 25,84 лв. е с падеж 05.01.2025 г., като кредитът не е обявяван за предсрочно изискуем.

Установява се още от представените писмени доказателства с молба от 27.01.2026г. и в приложеното за послужване ч. гр. д. № 1187/2025 г. по описа на РС Варна, че с Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 24.07.2024 г., сключен на основание чл. 99 ЗЗД между цедента "Ти Би Ай Банк" ЕАД и цесионера "Мост Финанс Мениджмънт" АД, вземанията на цедента срещу ответника, произтичащи от Договора за потребителски кредит са прехвърлени изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви на дружеството - кредитор. В представеното в заповедното производство и с молба от 27.01.2026г. извлечение от списък с вземания, съставляващ Приложение №1 към договора за цедиране на вземания са посочени имена на длъжника , ЕГН на длъжника, номер на договора, размер на главница, общ размер на дължими суми по договора, които изцяло съответстват на данните за кредита, посочени от заявителя в исковото производство. Представено е и уведомително писмо, адресирано до 2 ответника, като липсват доказателства за получаването му.

Процесният Договор за потребителски кредит е валиден и действителен във всичките си части, отговаря на законовите изисквания относно форма и съдържание, към него има подробен погасителен план. Уговорения ГПР е в рамките на законово допустимите съгласно заключението на вещото лице и не се явява сам по себе си неравноправна клауза.

Установи се, че вземанията по процесния договор за кредит са били прехвърлени с цесия, за което са представени съответните писмени доказателства.

Съгласно съдебната практика придобиването на вземането от цесионера настъпва със самото сключване на договора за цесия - така Решение № 40/13.05.2010 г. по т. д. № 566/2009 г., І т. отд. на ВКС, като аргумент за това се съдържа и в чл. 99, ал. 2 ЗЗД цесионерът придобива вземането в състоянието му към момента на сключване на договора за цесия. Ето защо съобщаването на цесията на длъжника не е елемент от фактическия състав на цесията. Касае се за ненастъпило само и единствено за длъжника действие на цесията, като уведомяването на длъжника цели единствено да го защити срещу ненадлежно изпълнение на неговото задължение, т. е. срещу изпълнение на лице, което не е носител на вземането. Уведомяването по чл. 99, ал. 4 ЗЗД има това значение, че стабилизира правата в лицето на цесионера и не може да бъде изпълнено валидно другиму. Поради това длъжникът може да възразява успешно за липсата на уведомяване само ако едновременно с това твърди, че вече е изпълнил на стария кредитор или на овластено от този кредитор лице до момента на уведомлението. (така Определение № 987/18.07.2011 г. по гр. д. № 867/2011 г. по описа, IV-то гр. отд. на ВКС.

По делото не се установи от заключението на вещото лице ответника да е извършил плащания за погасяване на процесните вземания, поради което следва да се приеме, че ответникът е неизправна страна по договора.

Ето защо предявените срещу ответника установителни искове се явяват основателни и доказани по основание, поради което следва да бъдат уважени изцяло.

Относно размера на същите следва съгласно заключението на вещото лице да бъдат уважени в претендираните с исковата молба размери, с изключение на иска за законна лихва от 05.02.2023г. до 24.07.2024г. / датата на цесията / , който следва да бъде уважен до изчисления от вещото лице по – малък размер от 41,18 евро

Във второ по делото о.с.з. се яви упълномощения от ответника процесуален представител адв. Таня Николова - Стоянова, която направи възражение относно психчното състояние и дееспособността на ответника към момента на сключване на процесния договор и способността му да участва в настоящето производство, като поиска и назначаването на съдебно – психиатрична и психологична експертиза. Съдът отхвърли това искане на процесуалния представител на ответната страна като преклудирано. Целта на преклузията в ГПК ответникът да противопоставя възражения и да сочи и събира доказателства във връзка с тях, е да се съкрати срокът на откритите съдебни заседания и да се повиши бързината на правораздаването. Едновременно с това обаче е засилено 3 служебното начало в процеса и са въведени задължения за съда да оказват съдействие на страните за изясняване на делото. Именно такова действие е изпращането на препис от исковата молба и доказателствата на ответника, който в едномесечен срок може да депозира писмен отговор и доказателствата, на които основава своите твърдения. Наред с преписите от исковата молба и доказателствата съдът указва на ответника и какви са последиците в случай, че не представи писмен отговор в посочения срок. Именно така е постъпил и съдът в настоящето производство, постановявайки своето разпореждане №2376/08.08.2026г, което е връчено на ответника ведно с препис от исковата молба съгласно съобщение на л.64 от материалите по делото, като в текста на самото съобщение също са изписани последиците за ответната страна от неподаване отговор на исковата молба. Санкцията на чл.133 от ГПК е изразител на концентрационното начало в гражданския процес и прегражда възможността на ответника да подаде писмен отговор, да вземе становище, да направи възражения, да оспори истинността на представен документ или да упражни правата си по чл.211, ал.1, чл.212 и чл.219 от ГПК извън срока по чл.131 от ГПК, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства. В конкретния случай обаче ответната страна не е доказала, че пропускът да подаде писмен отговор се дължи на особени непредвидени обстоятелства, поради което не е подала такъв. Съгласно чл.143, ал.2 от ГПК в откритото заседание след разрешаване на предварителните въпроси ответникът може да посочи и представи нови доказателства, които не е могъл да посочи и представи с отговора на исковата молба. Заседанието, в което процесуалния представител на ответника направи своите искания и възражения, обаче е второ по ред след разрешаване на предварителните въпроси. Също предпоставка за възползването на ответника от тази възможност по чл.143, ал.2 от ГПК е и необходимостта той да е представил писмен отговор в законния срок, какъвто не е настоящият случай. Доколкото всички възражения на адв. Таня Николова Стоянова са направени извън срока по чл.131 от ГПК и при липса на подаден писмен отговор на исковата молба, настоящият съдебен състав намира, че те са преклудирани и не следва да бъдат обсъждани.

Съобразно чл. 78 ГПК и с оглед изхода на спора на ищцовата страна се дължат деловодни разноски в размер на 228,54 евро съразмерно с уважената част от исковете, както и направените в заповедното производство съдебно-деловодни разноски в размер на 142,99 евро съразмерно с уважената част от исковете.

Водим от горните мотиви съдът

РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА установено в отношенията между страните, че М. Д. А., ЕГН **********, адрес в гр. В., бул. “ К. Б. I” №***, дължи на МОСТ ФИНАНС

МЕНИДЖМЪНТ АД, ЕИК 200385975, с адрес в гр. София, бул. “ Цариградско шосе“ № 115Е, ет.4, сумата от 214,38 евро / двеста и четиринадесет евро и 38 евроцента/, представляваща падежирала главница по договор за кредит от **.**.20**г., сключен между 4

ТИ БИ АЙ БАНК ЕАД, ЕИК 131134023 и М. Д. А., ЕГН **********, вземанията по който са цедирани, сумата от 93,94 евро / деветдесет и три евро и 94 евроцента / , представляваща падежирала договорна лихва за периода 05.04.2023г. – 05.01.2025г, сумата от 41,18 евро / четиридесет и едно евро и 18 евроцента / обещетение за забава от 05.02.2023г. до 24.07.2024г. и сумата от 13,59 евро / тринадесет евро и 59 евроцента/ обещетение за забава от 24.07.2024г. до 27.10.2025 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 195/2025г. по описа на РС Девня, като отхвърля предявения иск за приемане на установено в отношенията между страните, че М. Д. А., ЕГН **********, дължи на МОСТ ФОНАНС МЕНИДЖМЪНТ АД, ЕИК 200385975, за разликата над присъдената сума от 41,18 евро обещетение за забава от 05.02.2023г. до 24.07.2024г. до размера на претендираната сума от 48,11 евро обещетение за забава от 05.02.2023г. до 24.07.2024г.