Решение № 474 от 29.05.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 474 гр. Бургас, 29.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЯНА Д. АТАНАСОВА - МИТЕВА при участието на секретаря МАРИАНА Д. КОЛЕВА като разгледа докладваното от ЯНА Д. АТАНАСОВА - МИТЕВА

Административно наказателно дело № 20262120200813 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Производството е образувано по повод жалба на Я. Г. П., с ЕГН: **********, с адрес:

*******, срещу Наказателно постановление №25-0769-004792/26.01.2026г., издадено от началник група в ОДМВР Бургас, с-р Пътна полиция Бургас, с което за нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП, на основание чл.182, ал.1, т.6. от ЗДвП, на жалбоподателя са наложени административни наказания „Глоба” в размер на 460.16 евро/899.99 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 месеца.

С жалбата се изтъкват доводи в насока незаконосъобразност на издаденото НП, като се моли за неговата отмяна. В проведените пред настоящата инстанция съдебни заседания жалбоподателят, редовно уведомен, не се представлява от адв.А., който поддържа жалбата.

За административно - наказващия орган, редовно призован, в съдебно заседание се явява юк.Желязкова, която моли за потвърждаване на НП и заявява, че поддържа депозираното по делото становище.

Съдът, като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено от фактическа страна следното:

На 25.06.2025г. около 02,42 часа в гр.Бургас, лек автомобил БМВ 530 ХД с рег.№ *******, се движел със скорост 150 км/ч. Движението е осъществено при въведено ограничение на скоростта за движение в населено място до 80 км/ч. в гр.Бургас, ПП-Е773, к.м.491 до бензиностанция Ромпетрол в посока кв.Ветрен към КПП-1.

Нарушението е установено и заснето под клип/снимка № 266 от автоматизирано техническо средство ATCC MultaRadar с фабр.№ 00209D32D4F9, с отчетен толеранс на 1 измерената скорост от - 3%. В срока по чл.189, ал.5 ЗДвП собственикът на автомобила е попълнил декларация по чл.188 от ЗДвП, като посочил именно себе си като лице, което го е управлявало същия.

АНО е приел, че последният като водач на лек автомобил БМВ 530 ХД с рег.№ ******* е превишил разрешената максимална скорост, за населено място с 70 км/ч., с което виновно е нарушил чл.21, ал.2 от ЗДвП, във връзка с което на същия било издадено процесното НП, с което на основание на основание чл.182, ал.1, т.6. от ЗДвП, на жалбоподателя са наложени административни наказания „Глоба” в размер на 460.16 евро/899.99 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 месеца.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства, обективирани в писмените доказателствени средства, които са непротиворечиви и допълващи се. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е депозирана в рамките на четиринадесетдневния срок за обжалване по чл.189, ал.8 ЗДвП, тъй като процесното НП е връчено на жалбоподателя на 20.02.2026г., а жалбата е депозирана на 24.02.2026г. Жалбата е подадена и от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП допустимата скорост на движение в населено място е 50 км/ч., а съгласно ал.2 на същата разпоредба, когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал.1, това се сигнализира с пътен знак. Безспорно установено по делото е, че на посочената дата – 25.06.2025г. около 02,42 часа в гр.Бургас, ПП-Е773, км.491 до бензиностанция Ромпетрол в посока от кв.Ветрен към КПП-1, лек автомобил – БМВ 530 ХД с рег.№ ******* се движел с наказуема скорост 150 км/ч., при въведено ограничение на скоростта за движение с пътен знак В-26 до 80 км/ч.

Съгласно разпоредбата на чл.165, ал.2, т.6 и т.7 от ЗДвП нарушенията на скоростта се установяват с техническо средство или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и/или регистрационния номер на моторното превозно средство. От материалите по делото се установява, че в настоящия случай нарушението е било заснето с автоматизирано техническо средство – радарна система тип „MultaRadar SD580“. Системата е заснела и записала скорост на движение на автомобила 155 км/ч., като след приспадане на допустимото отклонение поради грешка в измерването, същата следва да се счита 150 км/ч.

По делото като писмено доказателство е представено ксерокопие на снимка, изготвена чрез системата за видеоконтрол, от което става ясно, че посочената скорост е била засечена на 25.06.2025г. около 02,42 часа, както и че регистрационният номер на моторното превозно средство, движещо се с посочената скорост е В 1533 ТР. Видно от същата е също така, че в пътния участък е въведено ограничение от 80км/ч., а жалбоподателят се е движел с 155 км/ч. преди приспадане на допустимото отклонение или 150 км/ч. след приспадането му.

Доколкото посочената снимка е изготвена със система, заснемаща и записваща датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, то същата се явява веществено доказателство по смисъла на чл.189, ал.15 от ЗДвП. Видно от представения като писмено доказателство по делото Протокол от проверка №012-СГИСИС/13.02.2025г., системата за видеоконтрол е одобрена и проверена в процесния период.

Фактът, че системата за контрол на скоростта е годна и преминала периодична проверка се 2 явява и публичноизвестно обстоятелство, доколкото на страницата на БИМ се подържа „Регистър на одобрените типове средства за измерване“.

С оглед на изложеното се налага изводът, че автомобилът, управляван от жалбоподателя се е движел с посочената скорост от 150 км/ч. при въведено ограничение на скоростта за движение до 80 км/ч., при което следва да се приеме, че наказващият орган правилно е издирил и посочил законовата разпоредба, която е била нарушена виновно, а именно чл.21, ал.2 от ЗДвП.

Съгласно разпоредбата на § 6, т. 65 от ДР на ЗДвП, автоматизирани технически средства и системи са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: стационарни - прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; мобилни - прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес.

В случая нарушението е установено от система за видеоконтрол тип „MultaRadar SD580“, стационарна техническа система за контрол на безопасността на движението. Нещо повече, по делото е приобщен и протокол за монтаж на пътни знаци, от който се установява, че на главен път I-6, участъка гр.Бургас-кв.Ветрен, км.491 + 700 в посока гр.Бургас е монтиран пътен знак Е 24 /за контрол с автоматизирани технически средства или системи/.

Спазени са и изискванията на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата. В процесния случай се касае за стационарно автоматизирано техническо средство, прикрепени към земята, които се обслужват периодично от служител за: 1. сваляне на заснетите изображения с данни за установените нарушения на правилата за движение в случаите, когато няма изградена преносна среда между АТСС и съответната структура на МВР и 2. осигуряване на условия за непрекъсната работа на АТСС. Не се констатираха нарушения на цитираната Наредба, а възраженията на жалбоподателя в тази насока се явяват неоснователни.

В случая нарушението е установено от система за видеоконтрол „Multa Radar SD 580”, надлежно калибрована, при която измерването, регистрирането и записът на нарушенията се извършва от система радар-камера-компютър. Ето защо, съдът намира, че процесната система за контрол на скоростта отговаря на изискването на ЗДвП, техническото средство, с което е установено и заснето нарушението, да бъде автоматизирано, за да не позволява човешка намеса при установяването и заснемането на всяко едно конкретно нарушение. С оглед на това се приема, че нарушението е установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система.

Към датата на нарушението АТС е било преминало задължителната последваща техническа проверка съгласно Закона за измерванията и Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол. Следователно то е притежавало техническите характеристики и параметри, съгласно одобреното средство за измерване, регистрирано в държавния регистър на одобрените средства за измерване и е било в състояние да изпълнява в пълен обем предназначението си. В тази връзка от уведомление от БИМ изх. №20-00-23-2/05.03.2025г. /л.16, гръб от делото/ се установява, че процесното техническо средство – система за контрол над скоростта „Multa Radar SD 580” е одобрен тип средство за измерване, преминало проверка през февруари 2025г., във връзка с което е издаден Протокол от проверка №012-СГ-ИСИС/13.02.2025г. /л.16 от делото/. За пълнота следва да се има предвид, че горното се явява и публично известно обстоятелство, доколкото на страницата на БИМ се подържа „Регистър на одобрените типове средства за измерване“.

3

Правилно е определен и субектът на административнонаказателната отговорност, а именно лицето, което е собственик на автомобила и е посочило себе си като водач в декларацията по чл.188 от ЗДвП. Безспорно е, че автомобилът е собственост на жалбоподателя, което се доказва от справката за собственост (л. 9). В нормата на чл.189, ал.5 от ЗДвП, е предвиден 14-дневен срок от получаването на електронния фиш, в който собственикът на МПС, с което е извършено нарушението, има възможност да предостави в съответната териториална структура на МВР, писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението и копие на свидетелството му за управление на МПС. В противен случай той е лицето, което носи отговорност за извършеното нарушение. В конкретния случай собственикът в собственоръчно попълнена декларация последният също е посочил себе си като водач, поради което и съвсем правилно е била ангажирана неговата административно – наказателна отговорност.

В тази връзка следва да се изтъкне, че БРС не кредитира с доверие показанията на свидетеля Н. П., като намери същите за заинтересовани от изхода на делото, предвид роднинската връзка на същия с жалбоподателя – негов брат. Нещо повече, доводи в насока управлението на МПС от 3-то лице се навеждат едва в хода на съдебното производство и то почти година след извършване на нарушението. При това положение, съдът няма как да приеме, че непосредствено след допускане на нарушението жалбоподателят не си е спомнял добре кой е управлявал МПС, за което се е досетил година по – късно. В случай, че се приеме обратното би се достигнало до хипотеза при която макар и да е признал за извършеното нарушение жалбоподателят няма да понесе отговорност за него, като такава няма да понесе и посоченото от него лице. Неслучайно в ЗДвП е предвиден специален ред за заявяване на тези обстоятелства /попълване на нарочна декларация и представяне на СУМПС/, който в случая не е спазен.

От субективна страна, съдът приема, че се касае за виновно извършено нарушение, тъй като не е спорно в процеса, че жалбоподателят е правоспособен водач на МПС и като такъв е бил запознат към датата на деянието със своите задължения при управление на МПС, в това число и задълженията му по чл.21, ал.2 ЗДвП, да избира определена скорост и спазва ограниченията за скорост при управление на ППС, които задължения обаче в настоящия случай съзнателно не е спазил.