Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 364 от 15.07.2025, Окръжен съд - Велико Търново

Съд
Окръжен съд - Велико Търново
Дело
Въззивно гражданско дело 425/2024
Вид
Решение № 364
Подписан
15.07.2025
В сила
30.08.2025
Състав
Теодорина Димитрова, Димо Колев, ЛЮБКА МИЛКОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 259, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 271, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 272 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 79 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 99, ал. 4 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 37 · Закон за правната помощ
  • чл. 25, ал.1 · Наредба за заплащането на правната помощ

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 364 гр. Велико Търново, 15.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Теодорина Димитрова

Членове:

Димо Колев

ЛЮБКА МИЛКОВА при участието на секретаря Красимира Г. Илиева като разгледа докладваното от Теодорина Димитрова Въззивно гражданско дело № 20244100500425 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 527 от 25.03.2024г. по гр.д. № 2756/2023 година Районен съд Велико Търново е приел за установено, че М. Г. Г. дължи на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНИЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД ЕИК 203670940 гр. София сумата от 5464,67 лв., представляваща главница по договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит и издаване и ползване на кредитна карта № C R E X 11450389/21.09.2015г., сключен с БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България, ведно със законната лихва от подаването на заявлението по чл. 410 ГПК, сумата от 589,65 лв. – договорна лихва за периода от 21.09.2015 год. до 08.11.2022 год. и 418,39 лв. - обезщетение за забава за периода от 09.11.2022 год. до 27.07.2023год., за които вземания е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 2178/2023г. по описа на РС Велико Търново.

Против това решение е подадена въззивна жалба от М. Г. чрез пълномощник адв. П. Н. като прави оплаквания за незаконосъобразност и неправилност на решението, което било постановено при нарушение на материалния закон. Твърди, че са нарушени материалноправи императивни норми, без да посочва кои са тези норма. Навежда доводи за прекомерност на лихвения процент. Моли съда да постанови решение, с което да бъде отменено решението на районния съд на посочените основания и да бъде постановено ново, с което предявения иск да бъде отхвърлен като неоснователен.

1

Постъпил е отговор на въззивната жалба, подадена от ищеца „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНИЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД ЕИК 203670940 гр. София чрез пълномощник юрисконсулт Н. Г. П.. Оспорва се основателността на въззивната жалба и наведените от жалбоподателя оплаквания за неправилност на решението. Излага доводи относно основателност на предявения иск и правилност на решението, както и доводи относно законосъобразността на договорената лихва по договора за револвиращ кредит. Моли съда да постанови решение, с което да остави въззивната жалба без уважение, а решението на районния съд а бъде потвърдено.

С въззивната жалба и отговора на въззивната жалба не се правят искания за събиране на нови доказателства, не се сочат нови доказателства.

Страните не се явяват пред въззивната инстанция.

Жалбоподателят е подал писмено становище чрез пълномощника адв. Н., с което заявява, че поддържа въззивната жалба и направените с нея възражения.

Въззиваемият също е подал писмено становище чрез което заявява, че поддържа отговора на въззивната жалба и изложените възражения срещу нея.

Съдът като взе предвид становищата на страните, изложените от тях доводи и възражения и обсъди събраните по делото доказателства, приема от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК от легитимирана страна против обжалваем акт на първоинстанционния съд, отговаря на изискванията за форма и съдържание, поради което се явяват редовна и процесуално допустими и следва да бъде разгледани по същество.

Според предвидените в чл. 269 от ГПК правомощия въззивният съд се произнася служебно по валидността на цялото решение, а по допустимостта - в обжалваната му част.

Съдът намира, че атакуваното съдебно решение не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановено е от законен състав в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма, подписано е и е разбираемо.

Не са налице нарушения на процесуалните правила при разглеждане на делото и постановяване на обжалваното решение. Съдът се е произнесъл по допустим иск в рамките на въведения с исковата молба предмет на спора и делото. Решението е допустимо и следва въззивната жалбата и да бъде разгледана по същество.

Предмет на разглеждане по делото пред Районен съд – Велико Търново е бил предявен от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯТА“ ЕАД ЕИК 203671940, гр.

София против ответницата М. Г. установителен иск по чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал.1 от ГПК във връзка с чл. 79 от ЗЗД и чл. 86 ЗЗД., чрез който се иска да бъде прието за установено, че съществува вземането на ищеца против ответницата, за което е издадена заповед за изпълнение № 858 от 27.07.2023 г. по ч.гр.д. № 2178/2023 год. по описа на Районен съд – Велико Търново, което е както следва: за сумата от 5464,67 лв. – главница по договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит и издаване на кредитна карта № CREX2 11450389/21.09.2015г. сключен с „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А.,клон България; сумата от 589,65 лв. – договорна лихва за периода от 21.09.2015г. до 08.11.2022г. и сумата 418,39 – договорна лихва за периода от 09.11.2022г. до датата на подаване на заявлението – 26.07.2023г. Ищецът твърди, че вземането се основава на договор за прехвърляне на вземане /цесия/, сключен с кредитодателя на ответника – Р. Д. за продажба и прехвърляне на вземания от 15.02.2022г. и приложение № 1 към него, в което е посочено и вземането на ответницата. Вземането било прехвърлено с всички привилегии, обезпечения и принадлежности. Цесионерът бил упълномощен от цедента да извърши уведомяването на длъжника по чл. 99, ал. 4 от ЗЗД. Твърди, че писменото уведомление е получено лично от длъжника на 18.11.2022г. Сочи се, че съгласно договора за револвиращ потребителски кредит и кредитна карта, на кредитополучателя – ответницата бил предоставен кредит за закупуване на стока и кредитна карта приложение № CARD – 12749657 с кредитен лимит от 1000 лв. Същият бил усвоен и били извършвани транзакции чрез кредитната карта.

Посочената в заявлението по чл. 410 ГПК парични суми били неиздължена главница, договорна лихва и лихва за забава към датата на подаването му, като преди това е отправено писмено изявление до длъжника чрез което е уведомен за извършената цесия и размерът на задължението. Отправено е искане към съда да постанови решение, с което да приеме за установено, че това вземане на ищеца против ответницата съществува.

Ответницата М. Г. не е подала писмен отговор по реда на чл. 131 ГПК. В съдебно заседание пред първата инстанция не се е явила, но е била представлявана от пълномощник адв. Н.. Оспорва иска изцяло и твърди общо, че е нарушен материалния закон, без да прави конкретни възражения. Претендират отхвърляне на иска.

При тези твърдения правилно първоинстанционният съд е квалифицирал иска като такъв по чл. 422, ал.1 вр. чл. 415 от ГПК.

Установените от първата инстанция основни факти по делото относно сключването на договора за револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А.,клон България и ответницата М. Г., неговия предмет, правата и задълженията на страните, уговореният размер на кредита, срокът на действие на договора, начина на погасяване на главница и лихва, размерът на месечните погасителни вноски, падежите на всяка една от тях, не се оспорват от ответника – жалбоподателя във въззивното производство. Категорично и безспорно са доказани и твърденията за извършената цесия на спорното вземане в полза на ищеца и че последният е бил упълномощен да извърши уведомяване на длъжника по реда на чл. 99, ал. 4 от ЗЗД, каквото е било извършено с писмено уведомление, получено лично от ответницата/жалбоподателката на 18.11.2022 година. Чрез изслушаната пред първоинстанционния съд съдебно-счетоводна експертиза по несъмнен начин е установен и размерът на вземанията – главница, договорна лихва, размерът на обезщетението за забава.

Същото заключение установява и по какъв начин е бил усвоен кредитът, как и кога са плащани погасителни вноски и кога за последно е било направено погашение на дълга. По тези причини настоящата инстанция не намира за нужно да я възпроизвежда подробно и на 3 основание чл. 272 от ГПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд.

Чрез въззивната жалба са направени бланкетни оплаквания относно за неправилност на решението и нарушение на императивни разпоредби на материалния закон, без да се сочат конкретни нарушения, освен направеното възражение за прекомерност на договорната лихва. Всички тези възражения са напълно голословни и се опровергават от събраните доказателства. Между ответницата и цесионера е бил сключен валиден договор за предоставяне на револвиращ потребителски кредит, предоставяне и използване на кредитна карта с първоначален кредитен лимит от 1000 лв. на 21.09.2015 година. По този договор освен отпускането на сума пари за закупуване на готварска печка е предоставен и посочения кредитен лимит чрез издадена кредитна карта Мастеркарт. Уговореният ГЛП е в размер на 35%, а ГПР е 44,90%. Месечната погасителна вноска по кредитния лимит е била дължима до първо число на месеца следващ издаването на месечното извлечение до 15-то число, което се издава от кредитора и се изпраща на кредитополучателя. Кредитополучателят е активирал картата и задълженията по договора са основателно възникнали. Според констатациите на вещото лице по ССчЕ този кредитен лимит е увеличаван няколко пъти, като считано от 18.01.2022г. е бил 5000 лв. и по активираната кредитна карта са налице усвоявания в общ размер 10426,28 лв., като въпреки извършваните погашения към 08.11.2022г. е останала неизплатена главница в размер на 5464,67 лв., договорна лихва в размер на 589,65 лв. за период от 21.09.2015г. – 08.11.2022г. и лихва за забава за периода от 15.06.2022г. до 26.07.2023г. – 466 лв., като последна вноска по кредита е правена на 30.03.2022г. в размер на 360 лв. и след тази дата липсват плащания. Не се доказа и в хода на делото ответницата/жалбоподателката/ да е извършвала плащания в изпълнение на горепосочените задължения.

При тези безспорно установена фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Предявеният положителен установителен иск по чл. 422, ал.1 от ГПК е допустим и изцяло основателен.

Съдът приема, че между жалбоподателя и „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А.,клон България е възникнало облигационно правоотношение въз основа на валидно сключен договор за револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта с кредитен първоначален лимит 1000 лв. с характеристиките на потребителки кредит, по силата на което на жалбоподателя е предоставена паричната стоков кредит за закупуване на готварска печка и кредитен лимит при договорена лихва с изрично посочен процент, с уговорка да бъде погасяван при минимална погасителна вноска, включваща главница и договорена лихва. Кредитодателят е изпълнил своето задължение и е предоставил паричната сума и кредитната линия на ответника. Ответникът е активирал кредитната карта, изпълнявал е задълженията си добросъвестно до последното плащане на 30.03.2022г., след което е преустановил изпълнението на задълженията си. Вземането на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А.,клон България е прехвърлено на ищеца/въззиваемия/ чрез валиден договор за цесия и същата е съобщена на длъжника на 18.11.2022г. като е съобщен и 4 размерът на задължението. Уведомлението е получено лично от длъжника и въпреки дадената възможност за доброволно изпълнение такова не е послевало. Неоснователно е възражението на жалбоподателя за прекомерност на договорената лихва. Последната е в съответствие с изискванията на ЗПК и ЗЗЗП. ГПР не надвишава размерът, предвиден в чл.

19, ал. 4 от ЗКП, а ГЛП е фиксиран за целия период на договора и ползването на кредита и е ясно определен.

Имайки предвид изложеното, съдът приема, че вземането на ищеца/въззиваемия/ за сумата от 5464,67 лв., представляваща главница по договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит и издаване и ползване на кредитна карта № CREX 11450389/21.09.2015г., сключен с БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България, ведно със законната лихва от подаването на заявлението по чл. 410 ГПК, за сумата от 589,65 лв. – договорна лихва за периода от 21.09.2015 год. до 08.11.2022 год. и за 418,39 лв. обезщетение за забава за периода от 09.11.2022 год. до 27.07.2023год., съществуват, като възникнали на договорно основание – договор за потребителски кредит и предоставяне на кредитиен лимит чрез кредитна карта, правата на кредитора по който са надлежно прехвърлени на ищеца. Неоснователни се явяват възраженията на ответника /жалбоподателя в настоящото производство/ в обратната насока – за неоснователност на претенцията.