Решение № 305 от 08.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 305 гр. София, 08.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВИКТОРИЯ Н. НЕДЕВА при участието на секретаря ТИХОМИРА Й. ЦЕНОВА като разгледа докладваното от ВИКТОРИЯ Н. НЕДЕВА Гражданско дело № 20241110132107 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК, вр. чл. 235 ГПК.

Образувано е по искова молба от *** срещу Ц. М. П. за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми: 73,76 лева, представляваща главница за цена на топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. до 31.12.2021 г., ведно със законната лихва от 04.06.2024 г. до изплащане на вземането, сумата от 14,84 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2022 г. до 24.04.2024 г., сумата от 10,63 лева, представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.08.2021 г. до 31.12.2021 г., ведно със законната лихва от 04.06.2024 г. до изплащане на вземането, сумата от 3,00 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за цена на услуга за дялово разпределение за периода от 16.10.2021 г. до 24.04.2024 г.

Ищецът твърди, че през процесния период е било налице облигационно отношение с ответника като собственик на топлоснабден имот, находящ се в г****, с аб. № ***** въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при oбщи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период до посочения имот топлинна енергия, като ответникът не е заплатил дължимата цена, формирана по системата за дялово разпределение.

Твърди, че съгласно приложимите общи условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок от периода, за който се отнася, а като не е сторил това, ответникът е изпаднал в забава, поради което дължи обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия в посочения по-горе размер. Поддържа, че съгласно чл. 139 ЗЕ разпределението на ТЕ между клиентите в СЕС се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Сочи, че в настоящия случай услугата дялово разпределение на ТЕ в сградата е извършвано от *** (с настоящо 1 наименование „****) на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбите на Наредба №16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването, за което също се дължи възнаграждение. Ето защо моли за уважаване на предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът Ц. М. П., чрез назначения по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител - адв. М. Р-М., е депозирал писмен отговор, с който оспорва исковете. Счита исковата молба за нередовна поради недостатъчна индивидуализация на претенциите. Оспорва се ответникът да има качеството „клиент“ на топлинна енергия, както и всички елементи, които пораждат вземането на ищеца облигационна връзка, изпълнение на задължението на ищеца по нея да достави услугата, нейното количество и цена. Оспорва претенциите по размер, доколкото не са събрани доказателства за доставена топлинна енергия в твърдения размер. Оспорва годността на монтирания през процесния период топломер в абонатната станция да отчита доставяните количества топлинна енергия. Прави възражение за погасяването на част от задълженията по давност. Моли за отхвърляне на предявените искове.

Съдът намира, че ищецът е съобразил исковата молба с изискванията за редовност, като е изложил точно фактическите обстоятелства, на които основава исковите се претенции, както и конкретно е формулирал искането си към съда.

Посочил е основанието, на което претендира вземанията – договор за продажба на топлинна енергия, сключен при общи условия, индивидуализиран е топлоснабденият имот, включително с посочване на абонатния номер, като вземанията са индивидуализирани с размер и период. С оглед на периодичния характер на заявените искови претенции, не е необходима конкретизация по размер за всеки отделен месец на претендираната сума в рамките на заявения период, както и на отделното количество топлинна енергия за този период. Поради това претенциите на ищеца, заявени с исковата молба, са ясни и конкретизирани, като са изложени обстоятелства, на които ищецът основава своите искания.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК, във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира от правна страна следното:

Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 150 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

За да бъдат уважени исковете, ищецът следва да докаже кумулативното наличие на следните материалноправни предпоставки: наличието на облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия между страните през исковия период за процесния имот, количеството на реално доставената от него по договора топлинна енергия за процесния период и нейната стойност, а също така изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава.

В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга.

Относно наличието на облигационно правоотношение между страните по договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди, съдът намира следното:

Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и трети лица, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика или носителя на вещно право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото лице придобива качеството на 2 клиент на топлинна енергия за битови нужди, респ. „битов клиент“ по смисъла на пар.

1, т. 2а от ДР на ЗЕ и дължи цената на доставената топлинна енергия на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК /например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество/, но не се презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот. При постигнато съгласие между топлопреносното предприятие и правен субект, различен от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР публично известни общи условия, този правен субект дължи цената на доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди – т. 1 от ТР № 2/17.05.2018 г. по тълк. дело № 2/2017 г. на ВКС, ОСГК.

Посоченото разрешение, дадено с ТР № 2/17.05.2018 г. по тълк. дело № 2/2017 г. на ВКС, ОСГК, е приложимо и в хипотезата на съсобствен имот, респ. при съпритежание на вещното право на ползване върху имот, при която само един съсобственик, респ. вещен ползвател /или някои от тях/ е сключил договор с топлопреносното предприятие за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този топлоснабден имот. В такава хипотеза задължено лице за заплащане на доставената в имота топлинна енергия е само този съсобственик, респ. съпритежател на вещното право на ползване върху имота, който е сключил договор с топлопреносното предприятие за доставка на топлинна енергия за този имот.

Съсобственикът не се нуждае от договор с останалите съсобственици, за да ползва изцяло съсобствения имот. Ако само той е сключил с топлопреносното предприятие договор да доставка на топлинна енергия в съсобствения имот, същият дължи заплащане на стойността на доставената в имота топлинна енергия, без оглед на конкретния му дял в съсобствеността върху имота.

Oт доказателствата по делото се установява, че по силата на договор за дарение, обективиран в нотариален акт № 177, том III, дело № 456/04.02.1988 г., ответникът е придобил 1/2 ид. ч. от апартамент № 8 на втория етаж в ЖСК „*****, който адрес е идентичен с адреса на процесния топлоснабден имот, видно от удостоверението от ГИС от 30.08.2012 г., представено към исковата молба; че на 29.09.2000 г. е подал заявление до *** за откриване на партида на имота не негово име, като впоследствие партидата е заведена само на името на Ц. М. П. и всички документи за доставка на топлинна енергия са издавани на негово име. Впоследствие, с договор за покупкопродажба, обективиран в нотариален акт № 30/29.12.2021 г., том IV, рег. № 9445, дело № 530/2021 г., Ц. М. П. е продал на трето за спора лице целия апартамент № 8, находящ се в ***** като в цитирания нотариален акт е отразено изявлението на ответника, че трети лица нямат права върху имота.

С оглед на тези доказателства, най-вече на нотариалния акт за покупкопродажба на недвижим имот, съдът приема, че за процесния период от 01.05.2021 г. до 31.12.2021 г., ответникът е бил собственик на топлоснабдения имот.

Дори да се приеме, че имотът е бил притежаван в съсобственост от ответника и неучастващо в спора лице, с оглед на депозираното от него заявление за откриване на партида, то е бил налице сключен между него и топлопреносното предприятие договор да доставка на топлинна енергия в съсобствения имот.

По изложение съображения следва да се приеме, че през процесния период между страните е съществувало облигационно правоотношение, произтичащо от договор за продажба на топлинна енергия, по който ищецът е доставял топлинна 3 енергия, а ответникът, имайки качеството „битов клиент“ съгласно § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ, дължи заплащане на стойността на ползваната услуга.

Количеството и стойността на доставената топлинна енергия са доказани с приетото заключение на съдебно-техническа експертиза, което съдът кредитира изцяло като обективно и компетентно изготвено и кореспондиращо с останалия доказателствен материал по делото.

От заключението на СТЕ се установява, че процесният имот е бил топлофициран и че количеството топлинна енергия, постъпило в сградата - етажна собственост, е измервано чрез монтиран в абонатната станция общ топломер, който е преминал метрологични проверки, установяващи неговата техническа изправност. От отчетеното количество топлинна енергия са приспаднати технологичните разходи за абонатната станция за сметка на ищеца. Дяловото разпределение е извършвано от *** (с предходно наименование ***), съобразно изискванията на действащата през периода нормативна уредба. Посочено е, че през процесния период е начислена топлинна енергия за отопление с 4 броя отоплителни тела с монтирани ИРРО, редовно отчетени за периода м. май 2021 г. – м. април 2022 г., и 1 бр. щранг лира, като данните от уредите са преизчислени по денградуси към месеците октомври-декември 2021 г.

Изчислени е и топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване по данни от редовен отчет на 1 брой водомер. За исковия период е начислено количеството топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация, което е определяно съобразно изискванията на действащата през периода нормативна уредба в областта на енергетиката, на база на отопляемия обем на имота. Прогнозно начислената сума за топлинна енергия абоната за периода 01.05.2021 г. до 31.12.2021 г. е 216,65 лв., като изравнителната сума за периода е 69,96 лв. за получаване.

На база на заключението на СТЕ следва извод, че стойността на доставената топлинна енергия за процесния период, след приспадане на изравнителната сума, възлиза на 146,69 лв., с оглед на което искът за главница за стойност на доставена топлинна енергия се явява основателен за пълния предявен размер от 73,76 лв.

Относно претенцията за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия съдът намира следното:

В процесния период приложими към договорните отношения между страните са били общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от *** на клиенти в град София, в сила от 11.07.2016 г.

Съгласно чл. 33, ал. 1 от ОУ от 2016 г., клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и, ал. 2 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Съгласно ал. 4 и ал. 5 на чл. 33 от ОУ, продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по общата фактура, отразяваща реално потребеното количество топлинна енергия след изравняването, ако не са заплатени в 45-дневния срок, който срок следва да се приеме, че тече от издаването на общата фактура, която в случая е издадена на 31.07.2022 г.

Разпечатката съдържа 32 от 55 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/b5ae410c-6ff8-4122-9094-63e1aa9ecbfe