Решение № 1323 от 12.11.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1323 гр. Варна, 12.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на пети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Теодора Шишкова при участието на секретаря София Н. Маринова като разгледа докладваното от Теодора Шишкова Административно наказателно дело № 20243110200957 по описа за 2024 година

Производството е образувано е по жалба на В. Б. Н., с ЕГН ********** със съдебен адрес в гр. Варна, ул. „Възраждане“ № 1 против Наказателно постановление № 23-0439001210/13.09.2023 год. на Началник на 03 РУП при ОД МВР - Варна, с което на жалбоподателя са наложени административни наказания „глоба” в размер на 30 лв. за нарушение на разпоредбата на чл. 6, т.1 ЗДвП и „глоба“ в размер на 50 лева за нарушение по чл. 137а, ал.1 ЗДвП.

В жалбата бланкетно се сочи, че обжалваното НП е било издадено при съществени нарушения на материалния и процесуалния закон и при липса на обективни и субективни признаци на нарушението, като се моли за цялостна отмяна на издадено НП.

В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, не се явява, за него се явява процесуален представител, който пледира НП да се отмени, като посочва, че видно от показанията на разпитания по делото свидетел жалбоподателката е управлявала МПС с поставен обезопасителен колан. По отношение на нарушението, свързано с несъобразяване с пътен знак указващ задължителна посока движение на дясно сочи, че видно от извадката от Генералния план за движение в района няма поставен пободен знак. Пледира за отмяна на постановлението, както и за присъждане на сторените по делото разноски.

Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание изпраща представител, който посочва, че от събраните по делото доказателства се установява извършването на двете нарушения. Видно от извадката от генералния план такъв знак действително е бил поставен, като от показанията на свидетеля не се установило по безспорен начин, че коланът е бил поставен върху жалбоподателката, като напротив това обстоятелство се опровергавало от добросъвестните показания на актосъставителя. Поради изложеното пледира за потвърждаване на издаденото НП и присъждане на разноски за юрисконсултско 1 възнаграждение.

С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 23.07.2023г. около 13:30 часа в гр. Варна по бул. „Трети март“ до магазин „Алати“ жалбоподателката В. Б. Н. управлявала л.а. „Шкода Ситигоу“ с ДК № СВ 5851 ТК, собственост на „Дефендър“ ЕООД, като след излизането си на пътното платно на бул.

„Трети март“ продължила движението на управлявания от нея лек автомобил в посока направо, след което завила на ляво в посока бул. „Януш Хуняди“ въпреки, че на излизане от пресечката и паркинга на строителния магазин имало поставен пътен знак Г2, указващ задължително движение само на дясно.

Поведението на жалбоподателката било наблюдавано от служители на 03 РУП сред които св. И. Д., които я спрели за проверка след около 200 метра след магазин „Шкода“ в посока бул. „Януш Хуняди“ преди комина.

При застигането и спирането на автомобила св. Д. забелязал, че водачът, установен впоследствие като В. Б. бил без поставен обезопасителен колан и в хода на проверката същата не представила контролен талон, за които обстоятелства й бил съставен АУАН.

Впоследствие въз основа на мотивирана резолюция производството било прекратено за допуснато нарушение на разпоредбата на чл. 100, ал.1, т.1 ЗДвП поради отпадане на наказуемостта, за останалите две нарушения било издадено обжалваното НП, в което наказващият орган описал фактическата обстановка, както следва:

„… На 23.07.2023г.в 13.30ч.в гр. Варна бул. Трети Март до магазин "Алати" посока бул.

Янош Хуняди, управлява лек автомобил Шкода Ситигоу с peг. номер СВ5851ТК собственост на фирма "Дефендър" ЕООД с БУЛСТАТ №103321442, като не се съобразява със знак Г2 ( След знака само надясно). Когато е в движение е поставила обезопасителен колан с който е оборудван автомобила….“, като е било прието, че посоченото съставляват нарушения на разпоредбите на чл. 6, т.1 ЗДвП и на чл. 137а, ал.1 ЗДвП.

Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени доказателства по АНП, в това число от изискания и приложен по делото Генерален план, както и от гласните доказателства, приобщени към делото, а именно показанията на актосъставителя И. Д..

Що се отнася до показанията на св. Пл. Вл.М. съдът даде частично вяра на същите доколкото свидетелят потвърди, че именно жалбоподателката е управлявала процесното МПС, като не кредитира показанията му в частта, в която описва посоката им на движение доколкото тя противоречи на останалите налични по делото гласни доказателства, а досежно обстоятелството дали водачът е бил с поставен обезопасителен колан свидетелят не беше категоричен относно това, а единствено посочи, че трябва да е била защото автомобилът е потеглил, което по съществото си представлява фактически извод на свидетеля, а не свидетелство за факт, който следва да подлежи на оценка при извършването на анализа на доказателствата.

2

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното административно наказание направи следните изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е от надлежна страна в законоустановения срок за обжалване и е приета от съда за разглеждане, но по същество е частично основателна.

Наказателното постановление № 23-0439-001210/13.09.2023г. е издадено от компетентен орган, надлежно упълномощен със заповед № 365з-1137/24.02.2022г. на Министъра на вътрешните работи.

Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен срок, като същото е частично съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН що се касае до нарушението визирано в пункт 1 на наказателното постановление, касаещо разпоредбата на чл. 6, т.1 ЗДвП.

Същата посочва, че участниците в движението са длъжни да съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка.

В настоящото производство по недвусмислен начин от събраните гласни (показанията на актосъставителя) и писмени доказателства (в това число извадка от генералния план) се установи времето, мястото, начина на извършване и авторството на описаното деяние на жалбоподателката Н..

Действително, в наказателното постановление нарушението е описано сравнително общо, като детайлизацията на същото е направена от св. Д. в съдебно заседание, но доколкото в обжалвания акт са изведени основните параметри на фактическата обстановка, че Н. е била установена до магазин Алати на бул. „Трети март“ да управлява автомобила в посока обратна на задължителната посока за движение за този участък като е целяла направление бул. „Януш Хуняди“, в която посока вече е било спряно и преустановено движението на автомобила, то съдът намира, че НП отговаря на всички формални изисквания както от процесуланоправна, така и от материалноправна гледна точка, поради което и следва да бъде потвърдено в тази част, като определената за него санкция е в законосъобразен размер.

Не по този начин обаче стои въпросът с второто визирано в НП нарушение, а именно това на чл. 137а, ал.1 ЗДвП. Видно от обстоятелствената част на обжалваното наказателно постановление наказващият орган е посочил, че жалбоподателката Н. в движение е поставила обезопасителния си колан, т.е. към момента на спирането си същата е била с поставен колан, докато видно от показанията на актосъставителя и от текста на описаната като нарушена разпоредба по време на цялостното движение на автомобила същата е управлявала без поставен такъв.

Посоченото противоречие според настоящия съдебен състав опорочава волята на 3 наказващия орган и на практика препятства възможността за ангажиране на административно-наказателната отговорност на жалбоподателката за посоченото нарушение, което от своя страна налага отмяната на издаденото НП в този пункт.

Предвид изхода на производството и заявените и от двете страни искания за присъждане на разноски, съдът счете, че следва да уважи частично и двете заявени претенции, като при принципно дължими 80 лева за процесулано представителство на наказващия орган се дължат разноски в размер на сумата от 30 лева, като аналогично при принципно дължими на адв. З. на осн. чл. 38 от ЗА 400 лева (адвокатско възнаграждение) се дължи сумата от 250 лева.

Воден от горното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ НП № 23-0439-001210/13.09.2023 год. на Началник на 03 РУП при ОД МВР - Варна, с което на В. Б. Н. е наложено административно наказание „глоба” в размер на 50 лева за нарушение по чл. 137а, ал.1 ЗДвП.

ПОТВЪРЖДАВА НП № 23-0439-001210/13.09.2023 год. на Началник на 03 РУП при ОД МВР - Варна, с което на В. Б. Н. е наложено административно наказание „глоба” в размер на 30 лева за нарушение на чл. 6, т.1 ЗДвП.

ОСЪЖДА ОД МВР – Варна да заплати на адв. И. З. сумата от 250 лева, представляваща разноски за осъществено процесуално представителство по реда на чл. 38 ЗА.

ОСЪЖДА В. Б. Н. да заплати на ОД МВР – Варна сумата от 30 лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр. Варна на основанията, по реда на глава 12 от АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

4