Решение № 18 от 10.01.2024, Районен съд - Силистра
- Съд
- Районен съд - Силистра
- Дело
- Гражданско дело 72/2023
- Вид
- Решение № 18
- Подписан
- 10.01.2024
- В сила
- 27.08.2024
- Състав
- Мария Николаева Петрова
Цитирани разпоредби
- чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 242, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- Чл. 326 · Граждански процесуален кодекс
- Чл. 329, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 127а, ал. 2 · Семеен кодекс
- чл. 142, ал.1 · Семеен кодекс
- чл. 143 · Семеен кодекс
- чл. 143, ал. 2 · Семеен кодекс
- чл. 146 и 149 · Семеен кодекс
- чл. 146 и 149 · Семеен кодекс
- чл. 49, ал. 1 · Семеен кодекс
- чл. 53 · Семеен кодекс
- чл. 56, ал. 1 · Семеен кодекс
- чл. 59 · Семеен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 18 гр. Силистра, 10.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Мария Н. П. при участието на секретаря Н. Д. Г. като разгледа докладваното от Мария Н. П. Гражданско дело №
20233420100072 по описа за 2023 година
Ищцата М. И. Х. твърди, че бракът с ответника е дълбоко и непоправимо разстроен, поради което моли съда да го прекрати без да се произнася по въпроса за вината. Като основание за разстройството на брачната връзка изтъква неразбирателството между страните, породено от поведението на ответника, който употребявал алкохол и предизвиквал скандали, довели и до намесата на органите на полицията. Твърди, че страните установили местоживеенето си в Германия, но месец след раждането на детето им В. М. Х. те се разделили след пореден скандал и ищцата се завърнала при своите родители в с. К..
След прекратяването на брака моли съда да предостави упражняването на родителските права по отношение на детето на страните, като определи местоживеенето му при нея, да определи на бащата следния режим на лични отношения: всяка първа и трета събота от месеца от 9 ч. до 18 м. по местоживеенето на детето, както и десет дни през лятната ваканция, несъвпадащи с годишния ѝ отпуск, както и да осъди последния да заплаща на сина си си месечна издръжка в размер на 300 лв., считано от 01.09.2022 г. заедно със законната лихва върху всяка просрочена вноска. Моли съда да разреши издаването на паспорт на детето без съгласието на бащата, както и пътуването му извън страната отново без неговото съгласие в страните от ЕС неограничен брой пъти до навършване на пълнолетие.
Претендира направените по делото разноски.
Ответникът М. В. Х. се присъединява към искането за прекратяването на брака, като признава, че страните преустановили брачното си съжителство, а самата ищца обвинила съпруга си в прояви на домашно насилие, които останали недоказани пред съдебните институции в Германия. Отдава влошените отношения между страните на вмешателството 1 на сестрата на своята съпруга и отрича обвиненията, че скандалите в семейството им се дължат на собствената му злоупотреба с алкохол. Признава иска за предоставяне на родителските права спрямо детето на страните на ищцата и претендира следния по – разширен режим на лични отношения с него:
-всяка първа и трета седмица от месеца от 9 ч. в събота до 18 ч. в неделя с преспиване в дома на бащата, като той уведомява майката за пристигането си две седмици по – рано;
-десет дни през пролетната ваканция;
-един месец през лятото, когато майката не ползва платения си годишен отпуск;
-всяка нечетна година за Коледните и Великденските празници и всяка честна година за Новогодишните празници.
Оспорва иска за заплащане на месечна издръжка за сумата над 250 лв. с аргумента, че тази сума е достатъчна за обезпечаване нуждите на дете на възрастта на неговия син, както и с възражението, че към момента е безработен, а следва да заплаща разходи за квартира и месечни сметки. Оспорва иска за заплащане на издръжка за минало време, като твърди, че в периода преди предявяването на иска ищцата изтеглила средства за издръжката на сина им от неговата банкова сметка, а самият той също превел еднократно за тази цел сумата от 100 евро. Противопоставя се и на искането за издаване на паспорт на детето и за пътуването му в чужбина, тъй като липсвали данни на какъв адрес ще пребивава то, когато се намира извън страната, и налице ли са подходящи условия за отглеждането му на този адрес.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното:
Предявени са при условия на кумулативно обективно съединяване искове с правно основание чл. 49, ал. 1 СК, чл. 59 СК, чл. 143 СК, чл. 146 и 149 СК, чл. 127а, ал. 2 СК.
Страните са сключили граждански брак на .................... г., за което е съставен акт за граждански брак № ........... от същата дата на Община П., обл. П.. От брака им се е родило едно дете – В. М. Х., което към настоящия момент е малолетно. От показанията на свидет..
И. Р., майка на ищцата, става ясно, че тя гостувала на своите дъщеря и зет в Германия в период от около месец след раждането на сина им с цел да им окаже фактическа помощ при неговото обгрижване, като според нейните наблюдения в този период отношенията помежду им били конфликтни, те постоянно се карали, вечерно време ответникът се прибирал късно в дома си (според по – късна информация на свидет. това се дължало на негова извънбрачна връзка), а веднъж поради незначителна причина от битово естество той се ядосал на съпругата си и се опитал да удари, хвърляйки към нея ключовете си, които по случайност не я наранили. От еднозначните твърдения на страните става ясно, че те се разделили след скандал помежду им, който съдът приема, че се състоял на 22.08.2022 г. съгласно съдържанието на писмо от Окръжен съвет Нойнкирхен, в което се съдържа информация в този смисъл и е упомената намесата на полицейските органи, както и от документ от Централната спешна помощ на Дякония клиника Нойнкирхен ООД, от който е видно, че ответникът се явил в клиниката на 22.08.2022 г. с оплаквания, че е получил драскотина по 2 челото от жена, с която влязъл в словесна свада.
Така изнесената фактическа обстановка налага заключението, че бракът между страните е дълбоко и непоправимо разстроен и искането за неговото прекратяване е основателно. От изслушаните свидетелски показания и цитирани документи се установи, че в течение на съпружеския си живот страните не са оправдали взаимните си очаквания, нито са съумели чрез взаимни компромиси и съвместни усилия да преодолеят възникналите помежду им недоразумения, които постепенно са ги отчуждили и са заличили способността им да общуват като семейство. Установи се, че комуникацията помежду им често преминавала границите на добрия тон, отношенията им били изтъкани от неразбирателства и конфликти, семейният им живот бил изпълнен с напрежение и спорове и никой от тях не се съобразявал с личността на партньора си и не проявявал необходимото уважение към него. Макар брачната връзка да се изгражда на основата на взаимно зачитане на съпрузите, разбирателство и общност в интересите и целите за семейството, следва да се приеме, че в конкретния случай страните не са съумели да достигнат до хармонично развитие на отношенията си, тъй като в общуването им възниквали постоянни разногласия, които разрушили нормалния климат в семейството и компрометирали условията за нормално брачно съжителство. В тази ситуация бракът на страните се явява лишен от естествената си същност, тъй като емоционалната близост между съпрузите е отпаднала, те са загубили способността си да общуват като семейство и не проявяват желание да се подпомагат взаимно в ежедневието и да полагат съвместни усилия за осигуряване своето семейно щастие и благополучие. Поради изложените причини съдът намира, че в това си състояние техният брак е безполезен от гледна точка на индивидуалния интерес на всяко от участващите в него лица, той не е годен да осъществи вменените му от закона и от обществото функции и запазването му се явява ненужно и безпредметно, поради което в съответствие с направеното в настоящото производство искане следва да бъде прекратен.
При разтрогването му не следва да се търси вината за неговото разстройство поради нежеланието на страните да не се изследва този въпрос.
Между страните не е спорно, че понастоящем детето на страните живее със своята майка, която е поела непосредствените грижи по неговото отглеждане и възпитание след като страните са преустановили съвместния си съпружески живот. Положените до момента усилия от нейна страна в дейността по обгрижването на сина в достатъчна степен разкриват родителския потенциал, както и способността й в бъдеще да полага пълноценни грижи, подпомагащи неговото израстване и личностното развитие. Отделно от това поради ниската си възраст детето се нуждае в по – голяма степен от опеката на майката, която е ангажирана изцяло с фактическите му нужди и освен това в дейността по обгрижването му би могла да разчита на подкрепата на своите родители. Същевременно ответникът пребивава в друга държава, където следва да осигури препитанието си, като упражнява трудова дейност, поради което и самият той не разполага с готовност да поеме фактическите грижи за отглеждането на детето, а се присъединява към предложението на ищцата да бъдат възложени родителските права.
3
От показанията на свидет. Р. стана ясно, че след раздялата на родителите ответникът се срещнал с детето си само веднъж за два часа, като през останалото време той не проявявал интерес към общуването с него, включително и когато имало съмнение за негово заболяване и ищцата го помолила да се върне в страната, а той обещал, но не впоследствие изпълнил намеренията си. От отговорите на свидет. стана ясно, че няколко пъти ответникът контактувал със сина си по телефона, а веднъж се обадил в нетрезво състояние, поради което семейството на ищцата не му позволило да разговаря с него. От показанията става ясно, че на този етап контактите между ответника и неговия син са изключително редки и като се вземе предвид раздялата на родителите, настъпила в най - ранната възраст на детето, следва да се приеме, че между него и бащата не е изградена емоционална връзка, детето не познава добре родителя си, не е свикнало с неговото присъствие и не изпитва доверие към него, поради което не е уместно регламентирането на разширен режим на лични отношения помежду им, чието изпълнение би коствало на детето стрес и негативни емоции, произтичащи от невъзможността му да разбере добрите намерения на родителя. В първоначалния си етап личните отношения между бащата и детето е подходящо да се осъществяват за по – кратко време, без преспиване и в присъствието на другия родител с оглед да бъде обезпечен емоционалния комфорт на детето и чувството му на сигурност, произтичащо от познатата обстановка и семейна среда (например всяка първа и трета събота от месеца от 10 ч. до 14 ч. по местоживеенето на детето в присъствието на майката). Поради пространствената отдалеченост на бащата и невъзможността за осъществяване на регулярни срещи с детето следва да му се осигури и възможност за дистанционно общуване – по телефон или чрез социални мрежи всяка събота и неделя от 10 ч. до 11 ч. Изграждането на емоционална връзка между родителя и детето е продължителен процес, който изисква постоянство и последователност в общуването помежду им, каквато до този момент ответникът не е проявил; поради тези причини съдът намира, че бъдещото разширяване на режима на лични отношения е въпрос на допълнителна преценка, предопределена от изграденото доверие на детето в неговия родител и спокойствието, което то изпитва в негово присъствие. На този етап такава преценка не би могла да се извърши доколкото не могат да се правят предположения за развитието на техните отношения и за постоянството на бащата при общуването с неговия син, поради което разширяването на режима на лични отношения следва да се предприеме в един бъдещ момент по взаимно съгласие на страните или чрез ново съдебно производство, в което да се изследват обстоятелствата, които имот отношение към този въпрос.
Съгласно чл. 143, ал. 2 СК родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Съгласно чл. 142, ал.1 СК размерът на издръжката се определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка и възможностите на лицето, което я дължи, а според ал. 2 на същата разпоредба минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата (към момента вече 233,25 лв.). В конкретния случай детето В. М. Х. е на година и половина, поради което неговата нужда от храна, отопление, облекло, консумативи се явява очевидна и безспорна. По делото не е 4 спорно, че бащата е установил местоживеенето си в Германия, където е осъществявал трудова дейност, а към настоящия момент от представените от него писмени доказателства става ясно, че той е безработен и получава обезщетение за безработица в размер на 38,36 евро на календарен ден, а освен това заплаща разходи за собствената си издръжка, всред които наем (плюс режийни разноски) в размер на 620 евро месечно, консумативи за електричество в размер на 805,13 евро годишно и интернет и телефон в размер на 45 евро месечно. Съдът счита, че месечните разходи за новородено дете съответстват на размера на исковата претенция, при това в частта, която всеки един от родителите следва да обезпечи, тъй като на тази възраст средствата за консумативи (памперси, хигиенни препарати и др.), принадлежности (легло, столчета, детска количка, дрехи, играчки и др.) и храна изискват сериозен материален ресурс; отделно от това към момента майката е ангажирана с фактическите грижи за детето и не би могла да осъществява трудова дейност, поради което е редно по – голямата част от средствата за неговата издръжка да бъдат предоставени от другия родител. Ответникът се намира в трудоспособна възраст и пребивава в държава, в която лесно би могъл да обезпечи трудовата си заетост, който извод следва и от собственото му решение да продължи престоя си в нея въпреки необходимостта да плаща немалки разходи за месечния си наем. Поради тези причини съдът намира, че в настоящата ситуация ответникът разполага с възможности да си осигури работа при сравнително добри финансови условия, които да позволяват цялостното обезпечаване нуждите на детето му, поради което възражението му, че е безработен, не би могло да обоснове по – нисък размер на дължимата от него издръжка (например 250 лв.), при положение че той е в състояние да заплаща месечни консумативи за самия себе си (при това без храна и облекло) в размер на близо 1500 лв. Поради тези причини искът за определяне на месечна издръжка за периода след предявяване на исковата молба в съда се явява основателен и като такъв следва да се уважи в пълен размер, като месечните плащания се присъдят заедно със законната лихва върху всяка просрочена вноска.