Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Присъда № 27 от 07.12.2021, Окръжен съд - Разград

Съд
Окръжен съд - Разград
Дело
Наказателно дело от общ характер 291/2021
Вид
Присъда № 27
Подписан
07.12.2021
В сила
23.12.2021
Състав
Лазар Йорданов Мичев

Цитирани разпоредби

МОТИВИ към Присъда № 27/07.12.2021г., постановена по нох дело № 291 / 2021 г. по описа на ОС-Разград, съдия-докладчик Лазар Мичев

Производството е образувано по внесен в ОС-Разград обвинителен акт против подсъдимия ИЛХ. АЛ. АХМ., с обвинение за това, че:

На 05/06 февруари 2021 г. в село Лъвино, общ. Исперих, обл. Разград, с пневматична пушка “Хатсан“ /“Hatsan“/, модел “Вортекс 125“ /“Vortex 125“/ с № 032015772, калибър 5,5 мм., умишлено умъртвил другиго - С. Ф.. Д. от село Лъвино - престъпление по чл. 115 от НК.

По процедурата:

Делото се разглежда от ОС-Разград за втори път. При първото разглеждане на делото, по същия обвинителен акт е образувано нох дело № 186/2021 г. по описа на ОС-Разград.

Производството е проведено от съда по реда на глава двадесет и седма от НПК, в хипотезата на чл. 371, т. 2 от НПК. В това производство с Присъда № 17/19.07.2021 г., ОС-Разград признал подсъдимия А. за виновен по възведеното му обвинение и при условията на чл. 58а, ал. 1 от НК го осъдил на шест години и осем месеца лишаване от свобода, което да изтърпи при строг първоначален режим, като зачел и предварителното му задържане. С присъдата си съдът уважил изцяло предявените граждански искове, осъдил подсъдимия да заплати разноските по делото и се произнесъл по вещественото доказателство – пневматична пушка.

По жалба на частния обвинител АЙД. Ф. Д., с Решение № 84/13.10.2021 г. по внох дело № 283/2021 г. Варненски апелативен съд, поради допуснато неотстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, отменя изцяло присъда № 17/19.07.2021 г. по нох дело № 186/2021 г. по описа на ОС-Разград и връща делото за ново разглеждане от друг състав на съда от стадия на разпоредителното заседание.

При новото разглеждане на делото, по искане на защитата и подсъдимия, производството отново е проведено по реда на глава двадесет и седма от НПК, но в хипотезата на чл. 371, т. 1 от НПК, съобразно разпоредбата на чл. 369а от НПК, като се извърши разпит само на свидетелите Д. Ерг. Хюс., Ал. Ахм. Исм., В. Ал. Ахм., и на вещите лица д-р М.Б. и Т.К., а при постановяване на присъдата се ползва съдържанието на съответните протоколи и експертни заключения от досъдебното производство.

В съдебно заседание прокурорът поддържа обвинението. Счита, че в хода на производството доказателства водят до единствения възможен извод, а именно, че подсъдимият А. е автор на деянието, като извършил същото при форма на вината – пряк умисъл. След кратък анализ на доказателствата по делото, прокурора изтъква, че при извършването на деянието подсъдимият не се е намирал в състояние на физиологичен афект. Съгласно заключението на назначената по делото КСППЕ, при извършване на деянието подсъдимият А. е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, независимо от установеното заболяване. Не е бил в състояние на силно раздразнение и не се е бранил от противоправно нападение, а задръжките му са били занижени, вследствие на употребения алкохол. Не е налице и превишаване пределите на неизбежна отбрана. Прокурорът изтъква, че от събраните по делото доказателства се установява наличието на причинно-следствена връзка между действията на подсъдимия и увреждането на починалия. Прокурорът счита, че наказанието следва да бъде определено по реда на чл. 54 от НК, при изключителен превес на смекчаващите вината обстоятелства, в размер на предвидения за това деяние наказание минимум, а именно десет години лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно ефективно при строг първоначален режим. Прокурора заявява, че спрямо подсъдимия не се установяват отегчаващи вината обстоятелства. Като 1 смекчаващи вината обстоятелства сочи заболяването от което страда подсъдимия, семейното му положение и имотно състояние, поведението на пострадалия и мотивите за извършване на деянието.

По искане на дъщерята на пострадалия Н. С. Д., същата е конституирана като частен обвинител и граждански ищец в наказателния процес, като е допуснат за разглеждане предявен от нея против подсъдимия граждански иск за неимуществени вреди в размер на 100 000 лева, ведно със законната лихва от датата на деликта до окончателно плащане. В съдебно заседание повереникът на частния обвинител и граждански ищец Н.Д. счита, че в хода на наказателното производство обвинението против подсъдимия е доказано по несъмнен и безспорен начин. Иска съдът да наложи наказание съгласно закона. Счита, че предявения граждански иск е доказан по основание и размер и иска да бъде уважен изцяло в предявения размер.

В хода на съдебното производство съдът уважи молбата на АЙД. Ф. Д. – брат на пострадалия, депозирана при първото разглеждане на делото, като го конституира като частен обвинител и граждански ищец, с размер на граждански иск за неимуществени вреди против подсъдимия – 30 000 лева, ведно със законната лихва от датата на деликта до окончателно плащане.

Частния обвинител и граждански ищец А.Д. не се явява в съдебно заседание и не се представлява.

Служебният защитник на подсъдимия адв. М. изразява становище, че даденото от прокуратурата квалификация на деянието е неправилна. Счита, че деянието на подсъдимия следва да бъде квалифицирано не по чл. 115 от НК, както е посочено в обвинителния акт, а като такова по чл. 119 от НК, тъй като убийството е извършено при превишаване пределите на неизбежна отбрана. С действията си подсъдимият не е имал за цел да умъртви пострадалия, а само да преустанови неправомерното нахлуване на пострадалия в имота му.

Счита, че в случая са налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства поради което наказанието на подсъдимия следва да бъде определено при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, тъй като и най-лекото предвидено в закона наказание от десет години лишаване от свобода би се оказало несъразмерно тежко. По отношение на гражданските искове счита, че същите са прекалено завишени по размер и при уважаването им съдът следва да определи обезщетението по справедливост в съответствие с разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД.

В дадени от подсъдимият А. обяснения, същият изразява съжаление за инцидента. Сочи, че бил провокиран от поведението на пострадалия, който викал от улицата сестра му с нецензурни изрази, като впоследствие нахлул и в имота му, и се опитал да издърпа пневматичната пушка от ръцете му, въпреки отправените от него преди това предупреждения. Подържа становището на защитника си, а в последната си дума иска помалко по размер наказание.

С нарочно определение по чл. 372, ал. 3 от НПК вр. с чл. 371, т. 1 от НПК съдът одобри изразеното съгласие, след като намери, че съответните действия по разследването са извършени при условията и по реда, предвиден в НПК.

На основание чл. 373, ал. 1 от НПК при провеждане на съдебното следствие не се извърши разпит на свидетелите и вещите лица, за които е одобрено изразеното съгласие, като съответните протоколи и експертни заключения се прочетоха по реда на чл. 283 от НПК.

От фактическа страна:

Подсъдимият ИЛХ. АЛ. АХМ. е *** г. в ***.

През 2021 г. подсъдимият И.А. живеел заедно със своите родители и сестра свидетелката В.А., в село Лъвино, общ. Исперих, в къща на ***. Подсъдимият не поддържал 2 интимни връзки или приятелства, нямал приятелска среда и контактувал само в тесния социум, включващ семейната среда. Бил безработен, като през последните две години полагал какъвто и да било труд. Ежедневно употребявал алкохол – бира, в количества около литра.

Подсъдимият А. страдал от лека умствена изостаналост, която представлява недоразвитие на интелекта, настъпило в резултат на ранно увреждане на централната нервна система. Налице е най-леката степен на олигофрения - дебилността, с относително добре развита реч, като втората сигнална система е по правило развита, но мисленето не достига до логични абстракции, а е предимно конкретно, образно. Касае се за примитивна, дисхармонична личност, незрял, в процес на застой на психичните механизми, с повишена импулсивност и скъсен праг на раздраза, което затруднява общуването с хората, отчужден от света и актуалните събития. Тревожен, често нямал способност да контролира импулсите, емоциите и действията си. С нагласа на недоверие към света и околните. Мисленето и действията му често се определяли от външни ситуации. Контактността циклично се променяла, голяма в период на повишено настроение, малка през период на потиснатост.

Леката умствена изостаналост е свързана с нарушения освен в интелекта и във всички психични процеси. Възприятията на А. протичали със забавен темп, като обемът на възприемания материал бил стеснен. Трудно забелязвал връзките между обектите и лицата.

Характерна била намалената му психична активност, което водело до ограничена възможност да възприеме и осмисли детайлите и свойствата на наблюдаваното. Намалена била и възможността да открива съществените елементи, оттам и да оцени риска от нанасяне на вреда. Мисленето му се изразявало в оскъден запас от представи, бедни и фрагментирани, недостатъчно диференцирани една от друга. Нарушена била и регулиращата роля на мисленето, чрез която да осмисли и прецени реално ситуацията. За И.А. било трудно да намери вътрешно-логични връзки и отношения, освен елементарни такива, които бивали възприемани на примитивно ниво, по типа „стимул-реакция“ /налице е усещане за заплаха, с реакция за елиминиране на заплахата/. Поведението му освен от личностните предиспозиции било повлияно в голяма степен и от социална дезинтеграция.

През последните години се наблюдавал дезадаптивен модел на поведение, при ограничени социални контакти и прекомерна употреба на алкохол. Наблюдавала се липса на перспектива, снижаване на морално-етичните задръжки, липса на удоволствени преживявания. Ниският социален статус, затворената социална среда, когнитивния дефицит и личностните предиспозиции съдействали за изграждане на неадекватен модел на социализация, която се отразявало при формирането на ценностната система и устойчивостта на стрес намалявала. Развивал се социален инфантилизъм, индивидуалистична ценностна ориентация, самоконтрола намалявал, подтиснат и намален е капацитета от възможности за намиране на адекватни начини за справяне с трудностите.

Създавали се предпоставки за извършване на асоциални действия. Реакциите му се определяли предимно от вътрешното му състояние /нагони, стаени комплекси/.

Подсъдимият И.А. притежавал пневматична пушка „Хатсан“ /“Hatsan“/, модел „Вортекс 125“ /“Vortex 125“/ с № 032015772, калибър 5,5 мм., която представлява неогнестрелно оръжие. С пушката могат да се възпроизведат изстрели при единична стрелба, като при всеки следващ е необходимо да се зареди отново механично.

Възпроизвеждането на нежелан изстрел без натискане на спусъка е невъзможно. Сачми, изстреляни от пушката, притежават достатъчна кинетична енергия за нанасянето на проникващи поражения върху меки тъкани от човешкото тяло и на дистанция от над 15 м.

Газовете, изхвърлени от цевта на пневматична пушка не нанасят поражения върху открити меки тъкани на човешкото тяло, включително и при плътен упор.

Във връзка с предходно нападение, подсъдимият А. монтирал камери за наблюдение на къщата където живеел.

3

Сутринта на 05.02.2021 г. в село Лъвино, свидетелят Д.Х. отишъл в дома на пострадалия С. Д., за да му помогне при извършването на ремонтни дейности в имот на негов съсед. Около 15:30 часа приключили работа за която им било платено със сумата 30 лв. и един литър домашна ракия, след което двамата заедно отишли в дома на Д.. По-късно там дошли и други техни познати - свидетелите Б. Р., С. С. и С. И.. В дома на Д. употребили алкохол. Около 22 часа, в дома на Д. останал само свидетеля Х.. Повлиян от употребения алкохол, пострадалия Д. започнал да разказва на свидетеля Х., че периодично имал полови контакти със свидетелката В.А.. Д. поискал Х. да го придружи до дома на свидетелката А., където да й предложи да преспи в дома му и да осъществят полов акт. Свидетелят Х. се съгласил и двамата, около 23 часа, се отправили към дома на свидетелката А., като Д. бил алкохолно повлиян. Установената концентрация на етилов алкохол в кръвта му е 2,9 промила, която отговаря на тежка степен на алкохолно опиване, при което силно са нарушени равновесието, походката, координацията на движение, вниманието и концентрацията, забавени са реакциите и мисленето, говорът е неразбираем, тежко е потисната дейността на централната нервна система. Двамата пристигнали до дома, в който живеели свидетелката В.А. и подсъдимия И.А.. Мястото било сравнително тъмно, въпреки уличното осветление. Пострадалият Д. бил облечен с тъмно яке и шапка. Без да влизат в двора, пострадалия Д. и свидетеля Х. застанали срещу прозореца на стаята, ползвана от свидетелката А., след което Д. започнал да вика: “В., в къщи ли си, тук ли си? Идвам да те еба, искам да те чукам....“ Виковете на Д. продължили около пет минути, като били чути от свидетелката А. и от брат й - подсъдимия А.. Подсъдимият А. взел въздушната си пушка, заредил я със сачма, взел и други сачми в себе си, и излязъл в двора пред къщата.