Решение № 128 от 09.08.2022, Районен съд - Димитровград

РЕШЕНИЕ

№ 128 гр. гр. Димитровград, 09.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДИМИТРОВГРАД в публично заседание на първи юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Иван Ст. Маринов при участието на секретаря Валентина Ив. Господинова като разгледа докладваното от Иван Ст. Маринов Административно наказателно дело № 20225610200074 по описа за 2022 година

Производството е на основание чл.58д, т.1 и следващите от ЗАНН.

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ – В. А К. с адрес гр.Димитровград, бул.„Хр. Ботев"****, ЕГН **********, е депозирал жалба против Наказателно Постановление №254р-149/08.09.2020г. на Директор ОД-МВР-Хасково, с което за това, че на 29.04.2020г. около 18:45 часа в гр.Димитровград, до спортна площадка южно от стадион „Миньор", при наличие на обявеното в Р.България извънредно положение с Решение от 13.03.2020г. на Народното събрание и въведена на основание чл.63, ал.1 от Закона за здравето, вр. с I т.1 от Заповедта, със заповед №РД-01-143/20.03.2020г., т.I.1. на Министъра на здравеопазванетопротивоепидемична мярка, изразяваща се в забрана за посещения на паркове, градски градини, спортни и детски съоръжения на открити и закрити обществени места, „г-н К.“ е посетил спортна площадка, с което за виновното нарушение на чл.209а, ал.1 от Закона за здравето, на основание чл.53, ал.1 и ал.2 от ЗАНН и чл.209а, ал.1 от Закона за здравето му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 300 /триста/ лева.

Излага доводи за необоснованост на наказателното постановление, неустановеност на нарушението. Излага и несъгласие с констатираното и описано нарушение, моли същото да бъде отменено.

В съдебно заседание жалбоподателя поддържа жалбата си, счита, че не е нарушил задълженията си, тъй като не бил на спортната площадка, а до нея. Описва, че се видели с познат, който спортувал и си говорели в близост до спортната площадка. Пледира за отмяна на наказателното постановление и присъждане на направените по делото разноски.

1

Упълномощеният процесуален представител счита издаденото наказателно постановление за незаконосъобразно, представя допълнителни доказателства чрез показанията на водени свидетели. С писмена молба излага съображения по същество за отмяна на наказателното постановление.

ОТВЕТНИКА по жалбата- ОД-МВР-Хасково- редовно призовани, не изпраща представител и не взема становище по депозираната жалба.

Районна Прокуратура- Хасково, ТО-Димитровград – също редовно призовани, не изпраща представител и не взема становище по депозираната жалба.

С оглед представените по делото доказателства и събраните в съдебното заседание такива, съдът намира следното:

На 29.04.2020г. полицейските служители при РУ-МВР-Димитровград- Л.Д. и Р.П. изпълнявали служебните си задължения, като около 18,00 часа извършвали обход из улиците на гр.Димитровград и извършвали контрол по спазване на въведените в страната противоепидемични мерки. Действията им били продиктувани от Решение от 13.03.2020г. на Народното събрание на Р.България, с което било обявено извънредно положение заради усложняваща се епидемична обстановка, свързана с разпространението на COVID-19 на територията на страната. По този повод съответно били въведени и противоепидемични мерки, една от които била регламентирана в Заповед № РД-01-143/20.03.2020г. на Министъра на здравеопазването. С т.І -1 от заповедта, считано от 00,00ч. на 21.03.2020г. се преустановяват посещения на паркове, градски градини, спортни и детски площадки и съоръжения на открити и закрити обществени места.

Извършвайки обход на 29.04.2020г., около 18,45 часа полицейските служители били в района на стадион „Миньор“ в гр.Димитровград. На разположена от южната страна на стадиона спортна площадка- на открито, без огради, със свободен достъп до спортните съоръжения, полицаите заварили няколко лица, сред които и настоящият жалбоподател В.К. от гр.Димитровград.

След проведен разговор полицейските служители съставили акт за установяване на административно нарушение №254р-149/29.04.2020г., в който актосъставителят описал, че г-н К. посещава (тренира) на спортна площадка южно от стадион „Миньор“, с което нарушава описаната заповед на Министъра на здравеопазването.

Като нарушение е описана разпоредбата на чл.63, ал.1 от ЗЗдравето.

Акта е връчен и подписан от актосъставителя Л.Д. и свидетеля по установяване на нарушението- Р.П. на същата дата, като нарушителят К. е отказал да го подпише, което е удостоверено с подписа на св.А.Г.Й.

Възражения против акта не са постъпили, материалите били изпратени до прокурора, като след постановен от прокурора отказ да се образува досъдебно производство- от 26.06.2020г., са върнати за реализиране на адм.-наказателната отговорност в ОД-МВР-Хасково.

Така адм.-наказващият орган е пристъпил към издаването на процесното наказателно 2 постановление №254р-149/08.09.2020г., с което за описано нарушение на чл.209а, ал.1 от ЗЗдравето, на основание същия текст от закона на В.К. му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 300 /триста/ лева.

Постановлението било връчено на жалбоподателя на 22.10.2020г., видно от неразделна разписка към него. Съобразно датата на подаване на жалбата, изчисляване на срока за подаването й и просрочието, е налице произнасяне на Адм.съд- Хасково, който е приел, че жалбата е в срок.

Горните факти се установяват от акта за установяване на административно нарушение №254р-149/29.04.2020г., НП №254р-149/08.09.2020г. на Директора на ОД-МВР-Хасково, показанията на актосъставителя Л.Д. и на свидетеля по установяване на нарушението и по съставянето на акта Р.П., от показанията на доведените свидетели К. В. и И.И., както и от приетите като доказателства писмени документи- приложени по делото, които доказателства са кредитирани от съда по начин и в обем- описан по-долу.

Производството е по чл.59 и следващите от ЗАНН. Подадена е жалба от лице, на което по реда на ЗАНН е наложена санкция за деяние, третирано като нарушение от ЗАНН, жалбата е подадена пред компетентен за това съд, спазени са общите и специални изисквания на ЗАНН и НПК в тази насока, предвид което съдът разгледа жалбата по същество.

Проверявайки по отделно съответствието на процесуалните предпоставки при издаване на обжалваното постановление и законосъобразността и обосноваността на наложеното наказание, в съответствие с материалните норми, съдът намира:

- При съставяне на акт за установяване на административно нарушение №254р149/29.04.2020г., като цяло са спазени изискванията на чл.42 от ЗАНН.

Действително, в случая описанието на извършеното нарушение е твърде кратко и ограничено, но в същото време е достатъчно ясно и конкретно, съдържащо всички изискуеми елементи, за да бъде конкретизирано едно административно нарушение. Също така описанието на нарушението в АУАН дава възможност за конкретното му разбиране, без възможност за объркване или неразбиране. Текста като цяло е относим с текста на нарушената законова разпоредба. Тук обаче също е допуснато нарушение при съставянето на акта за установяване на административно нарушение, доколкото като нарушена е описана разпоредбата на чл.63, ал.1 от Закона за здравето, във връзка с описаните заповеди на здравния министър. Видно от разпоредбата на чл.63, ал.1 от ЗЗдравето обаче, същата към момента на извършване на деянието установява правомощията на Министъра на здравеопазването при извънредна епидемична обстановка за въвеждането на противоепидемични мерки на територията на страната или на отделен регион. В тази връзка няма как тази разпоредба да бъде нарушена от отделни граждани. Въпреки това обаче, разпоредбата на чл.53, ал.2 от ЗАНН дава възможност за издаване на наказателно постановление дори когато е допусната нередовност в акта, стига нарушението да е установено по безспорен начин като извършител, вина и начин на извършване. В случая адм.-наказващият орган се е възползвал от възможността на цитираната разпоредба, 3 доколкото нарушението е установено по безспорен начин като време, място и начина на извършването, като е установен и нарушителят. Описването цифрово на друга разпоредба като нарушена в случая не влияе съществено върху правото на нарушителя, доколкото текстовата част на описаното нарушение е достатъчно ясна и конкретна, без възможност за неразбиране или превратно тълкуване.

При издаването на обжалваното наказателно постановление, също като цяло също са спазени правилата на ЗАНН.

С Решение от 13.03.2020г. на Народното събрание на Република България е въведено извънредно положение от 13 март 2020г. до 13 април 2020г. С Решение за удължаване на срока на обявеното извънредно положение от 02.04.2020г., Народното събрание на РБългария е удължило срока на извънредното положение до 13.05.2020г.

Съгласно разпоредбата на чл.63, ал.1 от ЗЗдравето (в сила към датата на извършване на деянието): „При възникване на извънредна епидемична обстановка министърът на здравеопазването въвежда противоепидемични мерки на територията на страната или на отделен регион.“. В тази връзка е издадена Заповед № РД-01-143/20.03.2020г. на Министъра на здравеопазването, с които са били въведени противоепидемични мерки на територията на Р.България. В цитираната т.І-1 от заповедта е посочено, че считано от 00,00ч. на 21.03.2020г. се преустановяват посещенията на паркове, градски градини, спортни и детски площадки и съоръжения на открити и закрити обществени места.

Посочената заповед представлява общ административен акт, издаден в неотложен случай, съобразно разпоредбата на чл.73 от АПК и доколкото целта му е била осигуряване на живота и здравето на гражданите, посочената разпоредба позволява издаването му без да бъдат спазени някои от разпоредбите на АПК, свързани с уведомяване и участие на заинтересованите лица в производството по издаване на акта. Ноторно известен факт е, че в хода на изпълнението на акта чрез средствата за масово осведомяване бяха оповестени съображенията за неговото издаване. С оглед на изложеното настоящият състав намира, че посочената заповед е била влязла в сила и е действала по време на извършване на настоящото деяние (29.04.2020г.) Тази заповед е била изменена със Заповед № РД-01236/24.04.2020г., като действието на Заповед № РД-01-197/11.04.2020г. е удължено до 13.05.2020г. включително.

Едва със Заповед №РД-01-263/14.05.2020г., считано от 14.05.2020г. са отменени така описаните мерки, свързани посещение на обществени места.

В случая се установи от разпита на актосъставителя Л.Д. и на свидетеля по установяване на нарушението и по съставянето на акта- Р.П., че настоящият жалбоподател В.К. е бил на процесната дата на обществено място. Това обществено място представлявало спортна площадка- със спортни уреди, която се намирала на открито, в близост до входа за стадион „Миньор“ в гр.Димитровград, без да има ограждения или пропускателен режим. Двамата разпитани свидетели- полицейски служители са категорични, че са видели жалбоподателя на спортната площадка, а не в близост до нея, като актосъставителя Д. заявява в показанията 4 си, че жалбоподателят е тренирал на спортните уреди.

Тези показания не са опровергани от останалите събрани по делото доказателства, дори от показанията на водените от жалбоподателя свидетели- К. В. и И.И.. Последните заявяват, че са се движили заедно със жалбоподателя, когато той е спрял до спортната площадка, за да говори с някой и се е забавил над 10 минути, като не са гледали през цялото време действията му. В тази връзка тези показания не отричат и не се противопоставят на заявеното от полицейските служители.

Съдът кредитира показанията на така описаните актосъставител и свидетел по установяване на нарушението и по съставянето на акта- като обективни и безпристрастни, дадени от длъжностни лица в рамките на техните служебни задължения и правомощия, чието внимание е било насочено именно към подобен вид прояви. Освен това, техните показания са последователни и безпротиворечиви, с оглед на което възприе и кредитира същите като достоверни.

Като такива прие като цяло и показанията на доведените от жалбоподателя свидетели В. и И., като се вземе предвид, че в продължение на над 10 минути същите не са били заедно със жалбоподателя, нито са виждали действията му и местонахождението му.