Решение № 1307 от 03.06.2022, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 6888/2021
- Вид
- Решение № 1307
- Подписан
- 03.06.2022
- В сила
- 03.06.2022
- Състав
- Станимира Иванова, Божидар Иванов Стаевски, Райна Мартинова
Цитирани разпоредби
- чл. 124 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 127 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 59 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 59 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 1307 гр. София, 03.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Станимира Иванова
Членове:
Райна Мартинова
Божидар Ив. Стаевски при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова като разгледа докладваното от Станимира Иванова Въззивно гражданско дело № 20211100506888 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 20249270/11.11.2020г. по гр.д. № 8679 по описа за 2020г . на Софийски районен съд, 33-ти състав са отхвърлени исковете предявени с искова молба вх. № 2003476:18.02.2020г. на Т.С.”ЕАД, ЕИК **** с адрес: гр. София, ул. „**** срещу Р.-К.”ООД, ЕИК **** с правно основание чл.
422 вр. с чл. 415 от ГПК вр. с чл. 59 и чл. 86 от ЗЗД за признаване за установено, че Р.-К.”ООД, ЕИК **** дължи на Т.С.”ЕАД, ЕИК **** заплащане на сумата от 341,68лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението - 25.07.2019г., до изплащането й, представляващи стойност на потребена топлинна енергия в имот , представляващ масивна жилищна сграда в гр. София, ул. **** за периода от 07.04.2017г. до 17.06.2017г., с която сума ответник се е обогатил за сметка на обедняването на ищеца; сумата от по 31,50лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението- 25.07.2019г., до изплащането й, представляващи стойност на цена за дяловото разпределение на топлинна енергия в имота за периода от 01.06.2016г. до 30.04.2018г. с която сума ответник се е обогатил за сметка на 1 обедняването на ищеца,; сумата от 43,58лв. представляваща обезщетение за забава на плащането на главница от 341,68лв. за периода от 01.10.2017г. до 26.06.2019г.; сумата от 6,69лв. представляваща обезщетение за забава на плащането на главница от 31,50лв. за периода от 01.06.2016г. до 30.04.2018г., за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по заповедно дело № 43064/2019г. на Софийски районен съд.
Срещу така постановеното решение е депозирана въззивна жалба вх. № 25168220/17.11.2020г. по регистъра на СРС от ищеца Т.С.”ЕАД, ЕИК **** в частта, с която исковете са отхвърлени. Изложило е съображения, че решението е недопустимо, неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствени правила и на материалния закон, необосновано.
Посочило е , че неяснотата в периода на заявени претенции следвало да доведе до указания за отстраняването й, а не за отхвърляне на исковете.
Ответникът бил собственик на сградата, в нея се потребявало топлинна енергия, извършвало се дялово разпределение и се дължали сумите, нямало сключен договор за стопански нужди. Претендирало е разноски.
Въззиваемият-ответник по исковете Р.-К.”ООД, ЕИК ****, не изразил становище..
Третото лице помагач на ищеца – Т.С.” ЕООД, ЕИК **** не е изразило становище.
Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх.№ 2003476/18.02.2020г. на Т.С.”ЕАД, ЕИК **** срещу Р.-К.”ООД, ЕИК ****, с която е поискало от съда на основание на чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 и чл.
124 от ГПК вр. с чл. 59 и чл. 86 от ЗЗД да установи съществуване на вземанията на ищеца срещу ответника от 341,68лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението - 25.07.2019г., до изплащането й, представляващи стойност на потребена топлинна енергия в имот , представляващ масивна жилищна сграда в гр. София, ул. **** абонатен № 037763 за периода от 07.04.2017г. до 17.06.2017г ., с която сума ответник се е обогатил за сметка на обедняването на ищеца; сумата от по 31,50лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението- - 25.07.2019г., до изплащането й, представляващи стойност на цена за дяловото разпределение 2 на топлинна енергия в имота за периода от 01.06.2016г. до 30.04.2018г. с която сума ответник се е обогатил за сметка на обедняването на ищеца,; сумата от 43,58лв. представляваща обезщетение за забава на плащането на главница от 341,68лв. за периода от 01.10.2017г. до 26.06.2019г.; сумата от 6,69лв. представляваща обезщетение за забава на плащането на главница от 31,50лв. за периода от 01.06.2016г. до 30.04.2018г., за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по заповедно дело № 43064/2019г. на Софийски районен съд, като му се присъдят разноски. Навело е твърдения, че между страните не е подписан договор за доставка на топлинна енергия за стопански нужди в имота, ответникът бил собственик на имота и потребявал енергия в имота и така се обогатил със сотйността й и с тази на цената на дялово разпределение за сметка на обедняването на ищеца, изпаднал в забава на плащането на сумите, получили покана за плащането на сумите. Имотът бил за стопански нужди и в него топлинната енергия се потребявала за стопански нужди. Възникването на договорни правоотношения при тази хипотеза изисквало сключването на писмен договор, но такъв не бил сключен, поради което и отношенията на страните се уреждали по правилата на неоснователното обогатяване, но приложение намирали и Общите условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди. В имота била потребена енергия в количества и на стойност, за които е предявен иска, дължало се и възнаграждение за дяловото й разпределение, ответникът бил изпаднал в забава на плащанията им.
Ответникът Р.-К.”ООД, ЕИК **** в предоставения срок е оспорил исковете. Навел е твърдения, че за процесния период между страните не бил сключен договор за доставка на топлинна енергия в имота, абонатната станция в съседен УПИ и процесната жилищна сграда не била етажна собственост, сграда не била свързана с работеща абонатна станция, не били потребени топлинна енергия в количества и на стойност, за които е предявен иска.
Третото лице помагач на страната на ищеца Т.С.” ЕООД, ЕИК **** е подкрепило исковете.
По делото е приложено заповедно дело № 43064/2019г. на СРС, съгласно което по заявление вх.№ 3053105/25.07.2019г. по чл. 410 от ГПК е издадена заповед, с която е разпоредено Р.-К.”ООД, ЕИК **** да заплати на 3
Т.С.”ЕАД, ЕИК **** заплащане на сумата от 341,68лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението - 25.07.2019г., до изплащането й, представляващи стойност на потребена топлинна енергия в имот , представляващ масивна жилищна сграда с площ от 80 кв.м. , в гр. София, ул. **** за периода от 01.05.2016г. до 30.04.2018г . с която сума ответник се е обогатил за сметка на обедняването на ищеца; сумата от 31,50лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението- - 25.07.2019г., до изплащането й, представляващи стойност на цена за дяловото разпределение на топлинна енергия в имота за периода от 01.06.2016г. до 30.04.2018г. с която сума ответник се е обогатил за сметка на обедняването на ищеца,; сумата от 43,58лв. представляваща обезщетение за забава на плащането на главница от 341,68лв. за периода от 01.10.2017г. до 26.06.2019г.; сумата от 6,69лв. представляваща обезщетение за забава на плащането на главница от 31,50лв. за периода от 01.06.2016г. до 30.04.2018г., разноски от 75лв., за така издадената заповед длъжникът е уведомен на 18.09.2019г., на 19.09.2019г. длъжникът е оспорил заповедта, на 19.09.2019г. заявителят е уведомен за необходимостта да представи доказателства в едномесечен срок от съобщението, че е предявил иск за установяване на вземанията по заповедта и такива е представил на 18.02.2020г.
Приет е нотариален акт № 99/20.04.1996г. съгласно който Стойчо Бушклийски е продал на Р.-К.”ООД рег. по ф.д. № 5297/27.03.1996г. на СГС чрез управителя му Р.П. дворно място с площ от 701,70кв.м. по нотариален акт, а по скица с площ от 655кв.м. , представляващо парцел ІV за имот пл. № 249 по плана на София, ж.к. Изток” заедно с построената в него масивна жилищна сграда с площ от 80 кв.м. състояща се от партер и етаж, като партер се състои от дневна, кабинет, кухня и обслужващи помещения, а етажа от три стаи и сервизни помещения, заедно с мазе и гараж с площ от 31,20кв.м.
Прието е неоспорено от страните удостоверение от ГИС - София, съгласно което имот стар номер УПИ ІV-249, кв. 3 по плана на Изток – част 1 и 2 е с настоящ адрес гр. София, ул. ****, старо име е ул. „Зелен синур.
Приета е декларация от 16.06.1997г. носеща подпис , положен за автора й, посочен като Р.П., с който е поискал да се открие партида на негово име за имот на ул. „методи попов” № 19, който ще ползва с 4-членното си семейство.
Приети са протокол от ОС на ЕС от 12.07.2002г., договор от 22.07.2002г.
4 съгласно които ЕС на сграда в гр. София, ул. **** е избрало и възложило на Т.С.”ЕООД да извършва дялово разпределение на енергията в сградата. В списъка на етажните собственици са посочени физически лица.
Приет е неподписан документ, представляващ таблица, сочещ че имот с абонатен № 37763 е на Р.К.” ООД на ул. **** и начисления са по тарифа за стопански нужди, в същия документ са изброени имоти на ул. **** По делото е приета покана от 05.07.2019г. от ищеца до ответника , с която покана ищецът е поканил ответника да му плати суми за период 2016г.2018г. за потребена топлинна енергия в имот на ул. ****, абонатен № 37763, код на платеца 149497.
Приети са изравнителни сметки съгласно които за имота в гр. София, ул.
**** абонатен № 37763 е начислена енергия за периода от 01.05.2016г. до 30.04.2017г. в размер на 176,63лв; за периода от 01.05.2017г. до 30.04.2018г. в размер на 165,05лв. за горещо битово водоснабдяване на брой лица поради липса на водомер.
С приетото по делото заключение съдебно-техническата експертиза, което съдът изцяло кредитира като вярно, задълбочено и неопровергано от другите доказателства по делото, вещото лице е посочило, че сградата на ул. **** е самостоятелен потребител на топлинна енергия, която са захранва с такава от абонатна станция в съседната на сграда на ул. **** , но през процесния период от април 2017г. до юни 2017г. топлозахранването на отоплителната инсталация е било прекъснато, не се подавала и топла вода. Посочило е, че още към ма 2016г. било прекъснато захранване с топлинна енергия за отопление, а през ноември 2016г. прекъснато било и захранването с топла вода. Топлата вода за периода от 2016г. до 2018г. била начислявана за 1 потребител поради неосигурен достъп за отчет на уреди и липса на водомер. Не била начислявана енергия за отопление поради прекъснато топлозахранване. Захранване имало само с топла вода в периода от май 2016г. до октомври 2016г. и стойност на потребление било 85,17лв.
С приетото по делото заключение по съдебно-счетоводната експертиза, вещото лице е посочило, че като неплатени задължения при ищеца са отразени процесните суми но са за период от 2016г. До 2018г.
С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът намира от права страна следното:
5
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася служебно по валидността на решението а по допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е ограничен от посоченото в жалбата.
В конкретния случай постановеното по делото решение е валидно и в обжалваната част е допустимо. Исковата молба съдържа достатъчно ясни и конкретни твърдения за факти, които индивидуализират вземанията съобразно изискванията на чл. 127 от ГПК, няма пречка установителен иск да се предяви за период, който е по-кратък от този по заповедта за изпълнение . непредявяването на иск за цесия период посочен в заповедта по чл. 410 от ГПК не представлява нередовност на исковата молба за отстраняване на която да се дължат указания от съда, неоснователни са доводи в обратния смисъл на въззивника.
По правилността на решението в обжалваната част:
Предявеният иск е с правно основание чл. 422 вр. с 415 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 59 и чл. 86 от ЗЗД – иск за установяване на съществуване на вземане за неоснователно обогатяване и за обезщетение за забава на плащане на сумите, с които ответникът се е обогатил за сметка на ищеца.
Съдът приема, че по делото е установено че ищецът е енергийно предприятие, доставящо топлинна енергия. "Т.С." ЕАД е дружество регистрирано по Търговския закон и вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията с предмет на дейност производство на топлинна енергия, пренос на топлинна енергия, производство на топлинна и електрическа енергия и други дейности обслужващи основните.
Разпечатката съдържа 40 от 63 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/b5aca6cf-3f9a-4f14-bc37-9ca8842f4365