Определение № 200 от 15.10.2020, Окръжен съд - Разград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

Номер 200

15.10.2020 г.

Окръжен съд – Разград

Град Разград

На 15.10.2020 година в закрито заседание в следния състав:

Председател:

Лазар Й. Мичев като разгледа докладваното от Лазар Й. Мичев Частно наказателно дело № 20203300200313 по описа за 2020 година

Производството е по чл. 243, ал. 5 и ал. 6 от НПК.

С постановление от 07.08.2020 г., зам.окръжен прокурор на Окръжна прокуратура – Разград прекратил наказателното производство по ДП № 121/2000 г. по описа на ОСлО Разград, вх. № 614/2000 г. по описа на Окръжна прокуратура – Разград, водено срещу неизвестен извършител, за престъпление по чл. 116, ал., т. 6 вр. с чл. 115 от НК поради изтекла давност по чл. 80, ал. 1, т. 1 от НК.

Недоволен от прекратителното постановление останал П. К. Г. -син на пострадалата Л Г.Г., който го обжалва в законния срок чрез процесуалните си представители адв. М.Е и адв.

Д.К.М.. В жалбата се сочи, че визираната в прекратителното постановление абсолютна давност не е изтекла по отношение на лицето Д.А., който е бил основен заподозрян като извършител, бил е привлечен като обвиняем и спрямо него са извършени различни процесуално-следствени действия. Твърди се, че това лице все още може да понесе наказателна отговорност ако в хода на разследваното бъдат открити достатъчно доказателства за неговата вина. Твърди се също, че сред материалите по досъдебното производство се съдържат данни за направени от това лице пълни самопризнания за извършеното престъпление пред свидетели. Изложената от него версия обаче не била подложена на подробен анализ и не е съпоставена с наличните доказателства. Независимо от това, че впоследствие лицето се отказало от самопризнанията, те безспорно представляват версия, върху която разследващите трябва да работят.

На следващо място се излага, че във връзка с горното, от задълбочено проучване се нуждае и въпроса за мотива за бруталното нападение над възрастната жена. В самопризнанията си Д.А. посочил, че целта му е била грабеж. Пострадалата жена се опитала да го спре и това провокирало неговата агресия. Децата на пострадалата обаче изложили различна версия за събитията. Те многократно настоявали пред разследващите, че са били обект на заплахи, насочени както лично към тях, така и към майка им. В свидетелските си показания децата на убитата жена дори споменавали иманата на лицата, които подозирали, че стоят зад заплахите. Въпреки това адекватни усилия за проверка на тази следа не са предприети от разследващите. Подчертава се, че не е изключено Д.А. да е действал в изпълнение на нечия поръчка, която вероятност не е проучена.

На следващо място се сочи, че наказателното производство е водено изключително повърхностно, без адекватни усилия за установяване на обективната истина. Липсата на достатъчно доказателства за фактическата обстановка води до невъзможност да се даде точна правна квалификация на деянието, а оттам и да се изчисли абсолютната давност.

Твърди се също, че от прочита на материалите по делото се създава впечатление, че основен двигател на разследването са усилията на децата на убитата – ПГ и Д.Н.. Като фрапантен случай се сочи, че близо три години след убийството, след няколко огледа на 1 местопроизшествието, ПГ е открил в къщата на майка си прът, по който имало неизследвани следи. Като друг пример се сочи правната квалификация, по която Д.А. е привлечен като обвиняемо /чл. 115 от НК/, въпреки данните за изключителната бруталност при която е умъртвена жертвата. В заключение се иска отмяна на атакуваното постановление и връщане на делото на компетентната прокуратура за продължаване на разследването.

Разградският окръжен съд, в този си състав, след като се запозна с наведените в жалбата оплаквания, събраните по ДП № 121/2000 г. по описа на ОСлО – Разград доказателства, съдържанието на обжалваното постановление и след цялостна проверка правилността на обжалваното постановление, намери, че жалбата е процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок от лице имащо право на жалба, но по същество е неоснователна по следните съображения:

Досъдебното производство е образувано на 26.03.2000 г. срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 115 от НК - за това, че на същата дата в с. Благоево, обл.

Разград, умишлено е умъртвил Л Г.Г..

След извършени процесуално-следствени действия в хода на разследването, с постановление от 14.04.2000 г. в качеството на обвиняем за това престъпление е привлечен Д.Д.А., като по отношение на него е взета мярка за неотклонение “подписка“. При проведения разпит в това му качество той се е възползвал от правото си да не дава обяснения. При следващия му разпит, проведен на 25.04.2000 г. Д.А. заявил, че не се признава за виновен, както и че не е извършил това убийство.

Междувременно са проведени многобройни процесуално следствени действия – разпити на свидетели, очни ставки, освидетелстване на Д.А., назначени са експертизи. На 26.07.2000 г. е изготвено заключение за прекратяване на обвинението срещу Д.А.. С постановление от 26.10.2000 г. на окръжния прокурор, делото е върнато за допълнително разследване с подробни указания. Впоследствие са извършени нови процесуално-следствени действия.

С постановление на Окръжна прокуратура – Разград от 28.03.2001 г., наказателното производство срещу Д.Д.А. е прекратено, на основание чл. 237, ал. 1, т. 2 от НПК (отм.)поради недоказаност на обвинението. Със същото постановление взетата по отношение на същия мярка за неотклонение “подписка“ е отменена, а наказателното производство, на основание чл. 239, ал. 1, т. 2 от НПК (отм.), е спряно срещу неизвестен извършител, за престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 6 вр. с чл. 115 от НК. С определение от 19.04.2001 г. на Варненски апелативен съд горепосоченото постановление е потвърдено.

Впоследствие наказателното производство неколкократно е възобновявано и спирано, като за последен път е спряно с постановление на ОП-Разград от 19.06.2019 г., на основание чл. 244, ал. 1, т. 2 от НПК-поради неразкриване на извършителя на престъплението.

При тези фактически констатации съдът направи следните правни изводи:

Към момента на извършване на деянието:

За престъплението по чл. 115 от НК е предвидено наказание от десет до двадесет години лишаване от свобода.

За престъплението по чл. 116, ал. 1, т. 6 от НК е предвидено наказание лишаване от свобода от петнадесет до двадесет години, доживотен затвор или доживотен затвор без замяна.

Съгласно разпоредбата на чл. 80, ал. 1, т. 1 от НК наказателното преследване се изключва по давност, когато то не е възбудено срещу извършителя на престъплението в продължение на двадесет години за деяния наказуеми с доживотен затвор без замяна, 2 доживотен затвор, и 35 години за убийство на две или повече лица.

Съгласно разпоредбата на чл. 80, ал. 1, т. 2 от НК наказателното преследване се изключва по давност, когато то не е възбудено срещу извършителя на престъплението в продължение на петнадесет години за деяния, наказуеми с лишаване от свобода повече от десет години.

От данните по делото се установява, че давността по делото е била прекъсвана по смисъла на чл. 81, ал. 2 от НК, но само по отношение на Д.Д.А., като по отношение на него наказателното производство е било прекратено на 28.03.2001 г.

Както беше посочено по-горе Д.Д.А. е бил привлечен като обвиняем с обвинение за извършено престъпление по чл. 115 от НК, за което е предвидено наказание от десет до двадесет години лишаване от свобода. Тази хипотеза попада в разпоредбата на чл. 80, ал. 1, т. 2 от НК според която относителната давност за погасяване на наказателната отговорност е петнадесет години.

Съгласно разпоредбата на чл. 81, ал. 2, изр. 1 от НК, давността се прекъсва с всяко действие на надлежните органи за преследване, и то само спрямо лицето, срещу което е насочено разследването. В следващото изречение на тази разпоредба е предвидено, че след свършване на действието, с което е прекъсната давността, започва да тече нова давност.

Следователно дори и да се вземе предвид спирането и прекъсването на давността по отношение на Д.А., включително и че по отношение на него е започнала да тече нова давност, считано от момента на прекратяване на наказателното преследване спрямо него – 28.03.2001 г., то към момента на постановяване на постановлението е изтекла давност, която надвишава предвидената в разпоредбата на чл. 80, ал. 1, т. 2 от НК, поради което възможността за търсене на наказателна отговорност спрямо това лице се е погасила по давност. Разпоредбата на чл. 81, ал. 3 от НК относно абсолютната давност не следва да се прилага в случая по отношение на Д.А.. Абсолютната давност за погасяване на наказателната отговорност е една възможност и тя се явява като ограничение за безкрайното спиране или прекъсване на давността, след което започва да тече това давност по смисъла на чл. 81, ал. 2, изр. 2 от НК.

По отношение на неизвестния извършител давността тече без прекъсване от извършване на престъплението – 26.03.2000 г. Към момента на постановяване на постановлението 07.08.2020 г. е изтекла давност, която надвишава предвидената в разпоредбата на чл. 80, ал. 1, т. 1 от НК /двадесет години/, поради което възможността за търсене на наказателна отговорност спрямо неизвестно лице се е погасила по давност.

Съобразявайки горното съдът намери, че в случая е налице основание по чл. 24, ал. 1, т. 3 от НПК за прекратяване на наказателното производство по образуваното досъдебно производство, тъй като наказателната отговорност е погасена поради изтичане на предвидената в закона давност. В този смисъл обжалваното постановление се явява правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Изложените в жалбата възражения за допуснати в хода на разследването слабости и пропуски не се налага да бъдат коментирани допълнително, пир наличие на основание за прекратяване на наказателното производство на основание изтекла давност.

Воден от горното и на основание чл. 243, ал. 6, т. 1 от НПК съдът ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА постановление от 07.08.2020 г. на зам.окръжен прокурор на Окръжна прокуратура – Разград, с което е прекратено наказателното производство по ДП № 121/2000 г. по описа на ОСлО - Разград, вх. № 614/2000 г. по описа на Окръжна прокуратура 3

– Разград, водено срещу неизвестен извършител, за престъпление по чл. 116, ал., т. 6 вр. с чл. 115 от НК, поради изтекла давност по чл. 80, ал. 1, т. 1 от НК.

Определението може да се протестира от прокурора и да се обжалва от наследниците на пострадалата пред Варненски апелативен съд, в 7-дневен срок от съобщаването му.

Съдия при Окръжен съд – Разград: _______________________

4