Решение № 950 от 05.12.2025, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 950 гр. Бургас, 05.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росица Ж. Темелкова

Членове:

Таня Т. Русева Маркова

Елеонора С. Кралева при участието на секретаря Стойка Д. Вълкова като разгледа докладваното от Елеонора С. Кралева Въззивно гражданско дело № 20242100501111 по описа за 2024 година

Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от Ж. Т. М. от гр.Сунгурларе, ул.“Бузлуджа“ № 1, подадена чрез пълномощник адв.Имилиана Цонева, против решение № 128 от 17.06.2024 г., постановено по гр.д.№ 956/2022 г. по описа на РС-Карнобат, с което е ОТХВЪРЛЕН предявеният иск от Ж. Т. М. срещу А. П. Д., Т. М. Д. и П. М. Д. за съдебна делба на следния недвижим имот, находящ се в с.********, общ.********, обл.******, а именно: дворно място с площ от 565 кв.м., съставляващо УПИ XIV-149, в кв.22, при граници: изток – УПИ XVII-146, запад – улица, север – УПИ XV-150, юг – УПИ XIII-148 и УПИ XII-147, заедно с изградените в него масивна едноетажна жилищна сграда със застроена площ от 68 кв.м., масивна сграда лятна кухня със застроена площ от 20 кв.м., паянтов гараж със застроена площ от 14 кв.м., полумасивна стопанска постройка със застроена площ от 72 кв.м. и паянтова стопанска постройка със застроена площ от 11 кв.м., както и всички останали подобрения, приращения и насаждения в имота, КАКТО и искането на Ж. Т. М. за отмяна на основание чл.537, ал.2 ГПК на Нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит на основание давностно владение и наследство № 86, том IV, per.№ 2127, дело № 420/2022 г. на нотариус М.Стоева с per.№ 581 в регистъра на Нотариалната камара.

1

С решението Ж. Т. М. е осъден да заплати по сметка на КРС държавна такса в размер на 30 лв., както и да заплати на А. П. Д., Т. М. Д. и П. М. Д. сумата от 6500 лв. за направените от тях съдебни разноски по делото.

Във въззивната жалба се изразява недоволство от първоинстанционното решение в неговата цялост, като същото се счита за неправилно и необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила.

Посочва се, че за установяване на спорното по делото обстоятелство от значение за изхода на спора – дали подписът за получател в разписката от 15.04.1992 г. е положен от ищеца Ж. М., по делото е назначена еднолична съдебно-графологична експертиза, която е дала заключение, че подписът вероятно е положен от ищеца. По повод оспорване на заключението, по искане на ищцовата страна е назначена тройна СГЕ, която е дала заключение, че подписът в разписката е имитиран и не е положен от Ж.

М.. Това заключение е оспорено от ответниците и по тяхно искане е назначена от районния съд петорна СГЕ, която е дала заключение, че подписът в разписката е изпълнен от ищеца и не са установени белези за неговата имитация. Въззивникът оспорил в първата инстанция петорната експертиза като необоснована и поради неправилно изследване на белезите на имитация, като поискал назначаването на основание чл.203 ГПК на нова експертиза, което искане неправилно било оставено без уважение от КРС, с което съдът е допуснал процесуално нарушение и е нарушил правото на защита на ищеца. Поради отказа на съда и предвид противоречивите заключения на вещите лица, изслушани в първата инстанция, въззивникът прави доказателствено искане за назначаване пред БОС на нова повторна тройна СГЕ, което искане е оставено без уважение от въззивния съд по изложените съображения в определението на БОС по чл.267 ГПК.

Според жалбоподателя оценката на заключението на приетата по делото петорна експертиза се основава единствено на кредитиране на свидетелските показания, като в тази връзка се сочи, че св.Т. е заявил, че не е присъствал на предаването и броенето на парите, а в по-късен момент само е заверил разписката като кмет на селото, а относно св.Б., която е заявила, че е присъствала на предаването на сумата, ищецът твърди, че с това лице никога не са били провеждани разговори за наследствените му имоти, както не познава и другото лице, подписало се като свидетел в разписката С. Г.. Ищецът е категоричен, че не е получавал пари от брат си за наследствения дял от имота и подписът му в оспорения документ – разписка от 15.04.1992 г. е фалшифициран, за което е подал жалба в Прокуратурата и е образувано ДП № 20/2024 г. на РУ-Карнобат за извършено документно престъпление, по което производство също има назначена съдебно-графологична експертиза за изследване на подписа му, но същата все още не е изготвена. Сочи се също, че кредитирането от районния съд на петчленната експертиза се основава единствено на броя на експертите, а не на обосноваността на заключението и използваните методи за 2 изследване и анализ на признаците за имитация на подписа, положен в оспорения документ. В тази връзка, въззивникът счита, че заключението на тройната СГЕ е пълно, ясно, обосновано и почива на сериозен анализ на съществените признаци за имитация на подписа, поради което се сочи, че КРС е постановил решението си без изясняване кои от констатациите и изводите на вещите лица са верни, което има за последица нарушаване на правото на защита на страната и необоснованост на решението. Сочи се също, че съдията-докладчик е взел становище в съдебното заседание, че ще вземе предвид заключението на петорната СГЕ, за което му е поискан отвод на основание чл.22, ал.1, т.6 ГПК, което искане е оставено без уважение.

Посочва се още, че неправилно районният съд е приел, че с оглед автентичността на разписката и свидетелските показания е налице трайно и необезпокоявано владение от ответниците в процесния имот, продължило повече от тридесет години, като се сочи, че през всичките тези години братът на ищеца и неговото семейство са живели в имота със съгласието на ищеца, т.е. те са държатели и не са установили право на собственост по давност върху целия процесен имот. В заключение, въззивникът моли настоящия съд да отмени обжалваното решение и да допусне извършването на съдебна делба на недвижимия имот, както и да отмени нотариалния акт за собственост № 86/2022 г.

Претендира се присъждане на направените разноски в двете съдебни инстанции.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемите А.

П. Д., Т. М. Д. и П. М. Д., подаден чрез пълномощник адв.Димитринка Вълева, в който са изложени подробни съображения за неоснователност на въззивната жалба и наведените в нея оплаквания, като се изразява съгласие с изводите на районния съд.

Молят първоинстанционното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Не са направени доказателствени искания. Оспорват се доказателствените искания на въззивника като преклудирано.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и от лице, което има правен интерес от обжалването, поради което същата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

С оглед изложените във въззивната жалба доводи и становищата на страните, като прецени събраните по делото доказателства и разпоредбите на закона, Бургаският окръжен съд приема за установено следното:

Пред първата инстанция е предявен иск с правно основание чл.34 ЗС за делба, като производството е в първа фаза – по допускане на делбата.

В исковата молба на Ж. Т. М. против А. П. Д., Т. М. Д. и П. М. Д. са изложени твърдения, че страните са съсобственици на дворно място, представляващо УПИ ХІV149, в кв.22 по плана на с.******, общ.*********, с площ от 580 кв.м., с неуредени регулационни сметки за 30 кв.м., ведно с построените в него масивна жилищна сграда със ЗП от 68 кв.м., паянтова стопанска сграда от 11 кв.м., полумасивна стопанска 3 сграда от 72 кв.м., лятна кухня от 20 кв.м. и гараж от 14 кв.м. Твърди се, че ищецът е наследник по закон на своите родители Т. М. Д., поч. на 08.01.1974 г. и Т. Д. Д., поч. на 04.01.2011 г., които са били собственици на процесния недвижим имот. Твърди се, че майката на ищеца е живяла в наследствения имот до смъртта си, заедно с брат му М., който продължил да живее в имота и след като се оженил, като там устроил семейното си жилище и отгледал децата си. През 1991 г., майката на ищеца Т. Д. е прехвърлила на брат му М. Т. Д. (починал на 11.09.2020 г., наследодател на ответниците) своите квоти от процесния имот срещу задължение за издръжка и гледане, като на това основание М. и съпругата му А. придобили в режим на СИО 1/3 ид.ч. от дворното място и ½ ид.ч. от жилищната сграда и останалите постройки. Твърди, че след смъртта на брат си, ищецът предложил на ответниците да уредят доброволно отношенията си във връзка с общия имот, но за негова изненада А. Д. отрекла правата му върху имота, а с Нотариален акт № 86/02.06.2022 г. ответниците били признати за изключителни собственици на общия имот на основание давностно владение, което не отговаряло на истината, тъй като те са живели в имота с него неговото съгласие, поради което са владели само тяхната част, а по отношение на неговата част са били държатели. По тези съображения ищецът счита, че притежава по наследство 2/6 ид.ч. от процесното дворно място и 3/12 ид.ч. от построените в него сгради, поради което и с оглед липсата на доброволно уреждане на отношенията между страните, предявява настоящия иск за делба на имота при посочените в исковата молба квоти и искане за отмяна на нотариалния акт на ответниците, с който същите са признати за изключителни собственици на общия имот.

В депозирания писмен отговор ответниците А. П. Д., Т. М. Д. и П. М. Д. писмен отговор са оспорили исковата претенция за делба като неоснователна, тъй като ищецът няма собственически права върху процесния недвижим имот. В тази връзка са изложени твърдения, че на 15.04.1992 г. в Кметството на с.Черница и в присъствието на двама свидетели наследодателят им М. Д. е заплатил на Ж. Д. сумата от 10 000 лв. за наследствената му идеална част от недвижимия имот в с.Черница, което било обективирано в надлежно заверена разписка от Кмета на селото и подписана от ищеца, като от този момент наследодателят на ответниците, а впоследствие и самите те, са упражнявали фактическа власт върху имота и са владели същия за себе си, като са осъществявали трайно и необезпокоявано владение на целия имот, продължило повече от 10 години, през 1993 г. са построили в имота със собствени средства всички останали постройки, без наследствената жилищна сграда и полумасивната стопанска постройка от 72 кв.м.

Във връзка с възраженията в писмения отговор на ответниците и представената от тях Разписка от 15.04.1992 г., ищецът е оспорил истинността на разписката като неавтентична, неподписана от него.

По дело са събрани писмени и гласни доказателства, съдебно-графологична 4 експертиза и съдебно-медицинска експертиза, от които се установява следната фактическа обстановка:

От представените удостоверения за наследници е видно, че Т. М. Д., починал на 08.01.1974 г., е оставил за свои наследници по закон – съпругата си Т. Д. Д., починала на 04.11.2011 г., сина си Ж. Т. М. (ищец по делото) и сина си М. Т. Д., починал на 11.09.2020 г. и оставил за наследници съпругата си А. П. Д. и дъщерите си Т. М. Д.-Д. и П. М. Д. (ответници по делото).

Безспорно е между страните, че с Нотариален акт № 75/29.10.1991 г., том ІV, дело № 1195/1991 г. на РС-Карнобат, Т. Д. Д., М. Т. Д. и Ж. Т. М. са признати за собственици на основание давностно владение и наследство от общия им наследодател Т. М. Д. на следния недвижим имот – дворно място с площ от 580 кв.м., от които 30 кв.м. са придаваеми по регулация, а 550 кв.м. – собствено м, заедно с построените в него масивна жилищна сграда от три стаи и салон с избено помещение, паянтова стопанска сграда и всички останали подобрения, образуващо парцел XIV149, в кв.22 по плана на с.Черница, общ.Сунгурларе, при описани граници, като частите на собствениците от дворното място са равни, а от жилищната сграда и останалите подобрения Т. Д. притежава 1/2 ид.ч., а Ж. М. и М. Д. притежават по 1/4 ид.ч.

Не се спори също, че с Нотариален акт № 45/31.10.1991 г., том ІІІ, дело № 1299/1991 г. на РС-Карнобат, Т. Д. Д. е прехвърлила на сина си М. Т. Д. собствените си идеални части от описания по-горе недвижим имот срещу поето от него задължение да я гледа и издържа до края на живота й, като прехвърлителката си е запазила правото на ползване. Тук следва да се посочи, че по мнение на съда, в нотариалния акт погрешно е посочен размера на прехвърлената идеална част от дворното място - 1/2 ид.ч. вместо правилното 1/3 ид.ч., колкото е притежавала прехвърлителката съгласно НА № 75/29.10.1991 г. Предвид така извършената сделка, собственици на процесния имот са останали наследодателят на ответниците М. Д. с квота 2/3 ид.ч. от дворното място и 3/4 ид.ч. от жилищната сграда и подобренията, както и ищеца Ж. М. с квота 1/3 ид.ч. от дворното място и 1/4 ид.ч. от жилищната сграда и подобренията.