Решение № 2798 от 31.05.2023, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 2224/2022
- Вид
- Решение № 2798
- Подписан
- 31.05.2023
- В сила
- 31.05.2023
- Състав
- Анелия Маркова, Ваня Николаева Иванова, Георги Стоев
Цитирани разпоредби
- чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 104а, ал. 2, т. 5 · Закон за енергетиката
- чл. 41б, б. "б" · Закон за енергетиката
- чл. 83, ал. 1, т. 6 · Закон за енергетиката
- чл. 92, т. 4 · Закон за енергетиката
- чл. 98а, ал. 2, т. 6 · Закон за енергетиката
- чл. 98а, ал.2, т.6, б."а" · Закон за енергетиката
- §1, т.41б · Закон за енергетиката
- § 34б · Закон за енергетиката
- чл. 200 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 55, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 25, ал. 1 · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 2798 гр. София, 30.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Анелия Маркова
Членове:
Ваня Н. Иванова
Г. Стоев при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от Ваня Н. Иванова Въззивно гражданско дело № 20221100502224 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 20000570 от 05.01.2022 г. по гр. д. № 5053/2021 г. Софийският районен съд е отхвърлил предявения от Г. П. Л. срещу „ЧЕЗ Разпределение България” АД иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата 2561,17 лв., начислена по протокол № 1025446/05.10.2020 г., справка за преизчислени количества ел. енергия и фактура № 0003287824/08.10.2020 г. за имот в гр. София, ул.
****, клиентски номер 530001532871, както и иска с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за установяване недължимостта на сумата 2561,17 лв., начислена по протокол № 1025446/05.10.2020 г., справка за преизчислени количества ел. енергия и фактура № 0003287824/08.10.2020 г. за имот в гр. София, ул. ****, клиентски номер 530001532871.
Ищецът е осъден да заплати на ответника разноски в размер на 300 лв.
Решението е обжалвано от ищеца като постановено в противоречие с материалния закон и при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, с искане същото да бъде отменено и постановено друго, с което се уважат предявените искове. В жалбата се сочи, че в нарушение на процесуалните правила първоинстанционният съд е отказал да допусне поискания още с исковата молба свидетел за установяване на факта, че в процесния апартамент не живее никой и респ., 1 че в процесния период не е имало никаква консумация на ел. енергия, с което ищецът е бил лишен от процесуалната възможност да докаже твърдените от него и относими към предмета на делото факти. Релевира се възражение за недоказаност по делото на вината на ищеца за настъпването на вредите, за които е извършено преизчисление по реда на ПИКЕЕ. Не било установено, че ищецът е развил клема на електромера си, за да отчита той неправилно количеството ползване ел.енергия в апартамент, който не се ползва. Ищецът нямал достъп до електромера си, за разлика от служителите на ответника, при което разхлабването можело да е извършено от тях или от трето лице.
Вина на ищеца не била установена по делото, за да бъде той отговорен и да понесе санкцията по реда на ПИКЕЕ. Твърди се, че имуществено разместване не е настъпило, защото апартаментът не е бил ползван, поради което няма основание за прилагане на корекционната процедура. Поддържа се, че ПИКЕЕ не може да противоречи на законовите разпоредби на ЗЗД, тъй като не е акт от същата степен.
Въззиваемата страна „ЧЕЗ Разпределение България” АД /понастоящем „Електроразпределителни мрежи Запад” ЕАД/ оспорва въззивната жалба. Излага подробни аргументи срещу изложените в жалбата възражения.
За да се произнесе, въззивният съд взе предвид следното:
Г. П. Л. е предявил срещу „ЧЕЗ Разпределение България” АД иск за осъждане на ответника да му върне сумата като получена от последния без основание, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, както и иск за установяване, че не дължи посочената сума.
В исковата молба ищецът твърди, че е абонат на „ЧЕЗ Разпределение България” АД, с клиентски номер 530001532871, за обект, находящ се в гр. София, ул. ****.
Твърди, че в периода от 01.10.2019 г. до 15.03.2020 г. в този апартамент живеели наематели, а след това до 15.09.2020 г. в него не е живял никой и същият стоял празен и заключен, без никаква консумация на ел. енергия. Твърди се, че на 05.10.2020 г. обектът бил посетен в отсъствие на ищеца и без да е уведомен за това, и съставен протокол № 1025446/05.10.2020 г., който протокол бил връчен на ищеца едва на 11.11.2020 г. – след като било спряно електрозахранването и ищецът бил започнал да заплаща определеното му задължение. От последвалата кореспонденция ищецът разбрал, че е било установено незаконно присъединяване. След като посетил офис на дружеството, на ищеца било връчено писмо изх. № 1203834315/97.10.2020 г. и справка за преизчислени количества ел. енергия и фактура № 0003287824/08.10.2020 г. за периода от 05.07.2020 г. до 05.10.2020 г., според които той трябвало да заплати 2561,17 лв. Ищецът твърди, че не дължи тази сума, тъй като не е потребявал ел. енергия в този период и не е спазена процедурата по установяване на каквито и да било нередности.
Написал възражение, въпреки което на 04.11.2020 г. електрозахранването в обекта било преустановено. За да бъде пуснато електрозахранването на наемателите на ищеца, 2 той бил принуден да подпише протокол, че признава това задължение. Ищецът твърди, че не е променяна схемата на свързване, не е развивал никакви винтове на трета фаза, няма достъп до електромера и не е увреждал пломбата. Нова проверка в присъствието на ищеца не била извършвана. Ищецът твърди, че не е консумирал такива количества ел. енергия и във времето, когато е имало хора в жилището. Счита, че е налице закононарушение при извършването на проверката и начисляването на дължими количества ел. енергия, и е нередно той да плаща за чуждо престъпно деяние. Ищецът сочи, че не е потребител на начислената ел. енергия, не е извършвал манипулация на системата за доставка и отчитане на ел. енергия. Твърди, че е започнал да изплаща сумата по фактурата, но не дължи тази сума и ответникът следва да му върне заплатената от него сума като получена без основание.
В писмения си отговор ответникът оспорва исковете. Поддържа, че процесната сума, начислена по фактура № 0003287824/08.10.2020 г., е дължима от ищеца, което той е признал извънсъдебно със споразумителен протокол от 05.11.2020 г. Оспорва изложените в исковата молба твърдения, че ищецът е бил „принуден” да плати задължението си, за да бъде възстановено електрозахранването в имота му. Сочи, че сумата по издадената фактура е начислена след извършена корекция на сметката за количеството ел. енергия по реда на действащите ПИКЕЕ /обн. ДВ, бр. 35/30.04.2019 г./. Излага подробни съображения за законосъобразно извършване на корекционната процедура и определяне на периода и размера на извършената корекция на сметката на абоната в съответствие с тези ПИКЕЕ. Поддържа, че съгласно чл. 56, ал. 1 и 2 от ПИКЕЕ фактурата за преизчисляване на неизмерената, неправилно и/или неточно измерена ел. енергия се издава от оператора на електроразпределителната мрежа – „ЧЕЗ Разпределение България” АД, а снабдителят „ЧЕЗ Електро България” АД няма отношение към събирането на начислените суми.
Въззивният съд намира, че обжалваното решение е частично недопустимо.
Видно от заявения с исковата молба петитум и изразената в хода на делото процесуална воля на ищеца, същият е предявил кумулативно съединени искове, както следва: иск с правно основание чл. 55, ал.1, пр. 1 от ЗЗД за връщане на сумата 2561,17 лв., начислена по фактура № 0003287824/08.10.2020 г. след извършена едностранна корекция на сметката му с протокол № 1025446/05.10.2020 г., като платена на ответника без основание; и иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за установяване, че не дължи на ответника посочената сума.
След като ищецът твърди, че е заплатил на ответника процесната сума, начислена в резултат на извършената едностранна корекция на сметката му и е предявил осъдителен иск за връщане на тази сума като платена без основание, същият няма правен интерес от предявяване на отделен отрицателен установителен иск за същата сума. Искът по чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД за връщане на платената сума се 3 основава на липата на липсата на правно основание за получаването на тази сума от ответника, т.е. началната недължимост на престираното. Предмет на отрицателния установителен иск е установяването, че ищецът не дължи тази сума на ответника, т.е. в обхвата му се включва част от спорното право – недължимостта на сумата, което формира основанието на предявения иск за връщане на даденото без основание. Така с предявения осъдителен иск чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД за връщане на недължимо платената на ответника сума ищецът получава защитата, която е предмет на отрицателния установителен иск.
С оглед на горното, обжалваното решение е недопустимо в частта, с която съдът се е произнесъл по същество на предявения отрицателен установителен иск, което налага същото да бъде обезсилено в тази му част.
По отношение на допустимата част от решението по иска с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД въззивният съд намира следното от фактическа и правна страна:
Процесната сума от 2561,17 лв. по издадената от ответника фактура № 0003287824/08.10.2020 г., която ищецът твърди, че е платил без основание, е била начислена от ответника на основание чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ и чл. 56 от ПИКЕЕ /ДВ, бр. 35/2019 г./ по партида с клиентски № 530001532871, за преизчислени количества електрическа енергия съгласно констативен протокол № 1025446/05.10.2020 г.
Не се спори по делото, а се установява и от представените писмени доказателства, че сумата е заплатена от ищеца на ответното дружество. С оглед наведените от страните твърдения и възражения, ответникът следва да установи правно основание за начисляването и дължимостта на корекционната сметка от ищеца, както и че допълнителното начисляване на ел.енергия за процесния период е извършено в съответствие със законовите изисквания.
Ответникът притежава лиценз за разпределение на електрическа енергия № Л135-07/13.08.2004 г. на ДКЕВР като "оператор на разпределителна мрежа" по смисъла на § 34б от ДР на ЗЕ.
Ищецът Г. П. Л. е бил потребител/клиент на ел. енергия по смисъла на чл. 92, т.
4 ЗЕ, вр. §1, т.41б от ДР на ЗЕ и чл. 4, ал.2 от ОУ на договорите за продажба на електрическа енергия на "ЧЕЗ Електро България" АД за процесния обект, съставляващ апартамент № 15 на ул. **** в гр. София, в качеството си собственик на този електроснабден имот. Ищецът не оспорва, че е бил собственик на посочения имот в периода, за който се отнася извършената корекция на сметката.
Като потребител на електрическа енергия от присъединен към мрежата обект, ищецът е бил страна по договор при общи условия за продажба на електрическа енергия на "ЧЕЗ Електро България" АД, както и по договор при общи условия за 4 използване на електроразпределителната мрежа на "ЧЕЗ Разпределение България" АД, които общи условия са влезли в сила, и не е необходимо изрично изявление от страната на потребителя за приемане. В качеството си на потребител на ел. енергия и съответно на ползвател на електроснабдителната мрежа на „ЧЕЗ Разпределение България” АД, снабдяван с електрическа енергия от крайния снабдител, ищецът е в облигационна връзка както с доставчика на ел. енергия „ЧЕЗ Електро България” АД, така и с със собственика на електроразпределителната мрежа „ЧЕЗ Разпределение България” АД. Като собственик на обект, присъединен към електроснабдителната мрежа, ищецът е ползвател на тази мрежа по смисъла на чл. 2 от Общите условия на договорите за използване на електроразпределителната мрежа на „ЧЕЗ Разпределение България” АД, одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ-056 от 07.11.2007 г., изменени с решение № ОУ-03 от 26.04.2010 г. /действали към процесния фактуриран период/. Т.е. ищецът е клиент на електроразпределителното дружество като потребител на енергийни услуги по смисъла на чл. 41б, б. „б” от ДР на ЗЕ.
С разпоредбите на чл. 98а, ал. 2, т. 6 и чл. 104а, ал. 2, т. 5 от ЗЕ /след измененията им с ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г./ е предвидена възможността на енергийното предприятие да извършва едностранна корекция на сметките за ел. енергия на крайните потребители за минало време във всички случаи на неизмерена или неточно измерена ел. енергия.
Съгласно разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ /ДВ, бр. 54/2012 г./ устройството и експлоатацията на електроенергийната система се осъществяват съгласно норми, предвидени в правилата за измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително реда и начините за преизчисляване на количеството електрическа енергия при установяване на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия или за която има измерени показания в невизуализиран регистър на средството за търговско измерване, реда и начина за обслужване на средствата за търговско измерване, както и създаването, поддържането и достъпа до регистрираните от тези средства база данни.