Решение № 50 от 11.03.2024, Апелативен съд - Бургас
- Съд
- Апелативен съд - Бургас
- Дело
- Въззивно гражданско дело 445/2023
- Вид
- Решение № 50
- Подписан
- 11.03.2024
- В сила
- 10.06.2025
- Състав
- Събина Ненкова Христова Диамандиева, Даниела Дончева Михова, Кирил Градев Стоянов
Цитирани разпоредби
- чл.229, ал.1, т.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.248 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.266, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.269 · Граждански процесуален кодекс
- чл.291 · Граждански процесуален кодекс
- чл.300 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38, ал.1, т.2 · Закон за адвокатурата
- чл.38, ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл.45 · Закон за задълженията и договорите
- чл.52 · Закон за задълженията и договорите
- чл.429, ал.2 · Кодекс за застраховането
- чл.429, ал.3 · Кодекс за застраховането
- чл.432 · Кодекс за застраховането
- чл.432 ал.1 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 50 гр. Бургас, 11.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Събина Н. Христова Диамандиева
Членове:
К. Гр. Стоянов
Даниела Д. Михова при участието на секретаря Марина Д. Димова като разгледа докладваното от Даниела Д. Михова Въззивно гражданско дело № 20232000500445 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258 и сл.ГПК и е образувано по въззивните жалби на Д. Г. Д. и П. Г. Д., двете от гр. С. (вх.№ 260679/14.08.2023 г. но ОС Сливен) и на “ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД с ЕИК 121718407 (вх.№ 260668/08.08.2023 г. на ОС Сливен), подадени против Решение № 66/21.07.2023 г. по гр.д.№ 601/2020 г. по описа на Окръжен съд Сливен.
Въззивниците-ищци Д. Г. Д. и П. Г. Д. обжалват първоинстанционното решение в частта му, с която са отхвърлени предявеният от Д. Д. иск до сумата от 150 000 лв и в частта му, с която е отхвърлен предявеният П. Д. иск за сумата над 120 000 лв до сумата от 150 000 лв. Излагат твърдения, че в обжалваните от тях части първоинстанционното решение е неправилно и незаконосъобразно поради неправилното приложение на чл.52 ЗЗД и неправилното определяне на датата на присъждане на законна лихва.
Твърди се, че съдът неправилното е приложил разпоредбата на чл.52 ЗЗД по отношение на ищцата Д. Д., с оглед приетото с TP № 1 от 21.06.2018 г. на ВКС разширяване на кръга на правоимащите лица до „всяко лице което е 1 създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени". В този смисъл се твърди, че неправилно и необосновано, с оглед събраните по делото доказателства първоинстанционният съд е приел, че между ищцата Д. Г. Д. и загиналия й доведен баща - М. М. не е съществувала, визираната в TP № 1 от 21.06.2018 г., трайна и дълбока емоционална връзка. Излагат се твърдения по фактите, за които се сочи, че са доказани в първоинстанционното производство, и от които се твърди, че може да се направи извод, че между ищцата и починалия е имало трайна и дълбока емоционална връзка, като от смъртта му от неговата смърт ищцата търпи продължителни болки и страдания. На следващо място се твърди, че съдът изобщо не е обсъдил събраните доказателства, от които се установява, че смъртта на доведения й баща е причинила изключителни болки и страдания на ищцата.
Твърди се, че в отношенията между ищцата Д. Д. и М. М. е налице изключителност, по смисъла на T P № 1 от 21.06.2018 г., поради което неправилно искът е бил отхвърлен.
По отношение на ищцата П. Д. се твърди, че неправилното приложение на чл. 52 ЗЗД се изразява в това, че неправилно съдът е приел, че обезщетение в размер на 120 000 лв е достатъчно, за да компенсира ищцата за претърпените от нея неимуществени вреди. Твърди се, че в случая съдът, макар че е приел за доказано по делото, че ищцата изключително тежко е понесла загубата на своя фактически съпруг, при определянето на размера на обезщетението, не е отчел този факт и е присъдил несправедливо занижено обезщетение. Позовава се на заключението по приетата по делото съдебнопсихологична експертиза, което установява, че П. Д. е понесла изключително тежка психическа и емоционална травма. След сполетялата я трагедия е настъпила силно негативна промяна у ищцата, като прогнозата за възстановяване е крайно песимистична.
Относно законната лихва се твърди, че в противоречие с разпоредбите на Кодекса на застраховането, съдът не е присъдил законна лихва от датата на уведомяване на застрахователя, а от датата на предявяване на претенцията за неимуществени вреди, въпреки че датата на уведомяване е по-ранна от датата на предявяване на претенцията за доброволно плащане. По 2 делото е представено уведомление с приложени товарителница и обратна разписка.
Претендира се съдът да отмени първоинстанционното решение в обжалваните отхвърлителни части и да постанови решение, с което да присъди на ищците обезщетения от по 150 000 лв за всяка от тях, заедно със законната лихва върху обезщетенията, считано от датата на завеждане на уведомлението до застрахователя - 16.03.2020 г. до окончателното плащане, като също така се присъдят направените от ищците разноски пред въззивната инстанция.
Въззивникът-ответник “ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД обжалва първоинстанционното решение в частта му, с която ответното дружество е осъдено да заплати на ищцата П. Г. Д. сумата 120 000 лв (погрешно посочена в началото на въззивната жалба като 120 лв), представляваща обезщетение за неимуществените й вреди вследствие смъртта на М. М., с когото твърди, че е била фактически съжител в продължение на 12 години.
Твърди се, че решението в осъдителната му част е неправилно и несправедливо, тъй като е постановено в разрез със съдебната практика по аналогични случаи, със събраните по делото доказателства, както и с установената обективна фактическа обстановка. Отделно от това се твърди, че съдът е допуснал процесуални нарушения, които са довели до необоснованост на постановеното решение.
Излагат се твърдения, че неправилно съдът е отказал да съедини в общо производство настоящото дело с гр.д.36/2023 г. на ОС Сливен, по което ищци са рождените деца на М. М. Твърди се, че по този начин биха се установили наличието на основание за изплащане на обезщетение, както и неговият неговия размер. Твърди се, че отказът на съда да съедини двете дела в общо производство е неправилен, тъй като двете висящи дела безспорно имат връзка помежду си и в случай, че не бъдат съединени за разглеждане в едно общо производство и не бъде постановено едно общо решение, то съществува реална опасност от постановяването на противоречиви решения.
Твърди се, че при така допуснатото от съда отделно разглеждане на двете производства, съдът е изключил от предмета си на изследване и анализ установяването на обстоятелството с кого починалия М. е поддържал топли и семейни отношения и кои от ищците по двете дела са изпитвали взаимно чувство на обич, кои лица са били близки и са били негово семейство през 3 последните около 15 години от живота му.
Оспорват се изводите на съда, мотивирали го да присъди на ищцата П. Д. обезщетение в размер на 120 000 лв за претърпените от нея морални вреди, причинени от смъртта на М. М. Твърди се, че съдът безкритично е кредитирал по отношение на претърпените страдания от ищцата, водените от ищцата двама свидетели, като се е ограничил единствено с показанията на тези свидетели, при което е изслушал само едната страна по делото, въпреки посочените от страна на ответника свидетели и въпреки активното процесуално поведение на ответната страна и многократните опити да бъде осигурен свидетелски показания. Твърди се, че след като поисканите от ответника свидетели - рождените деца на починалия, а след като е било установено, че те отдавна не живеят в България, внука на починалото лице, не са били открити за призоваване, неправилно съдът е заличил като свидетел внука на починалия, след само еднократен опит от страна на съда да бъде призовано това лице. Твърди се, че по този начин, съдът е отнел възможността на ответника да проведе доказване на поддържаната теза.
По отношение на кредитираното от съда заключение по съдебно психологическата експертиза се твърди, че то също е изготвено по искането на ищцовата страна, след личен преглед на ищцата П. Д. и вземайки предвид показанията на разпитаните свидетели по делото, т.е.съдът се е позовал отново на посочени от ищцовата страна източници. Отделно от това се твърди, че заключението е възприето от съда едностранчиво, тъй като вещото лице е посочило, че психическото състояние на пострадалата е повлияно от травмите в миналото, свързани със здравословни проблеми и загубата на М.
М. предизвиква нестабилна психична продукция, но посочените от вещото лице сложност и многообразие на факторите, причинили нестабилността в психическото състояние на ищцата П. Д., изобщо не са обсъдени от съда.
В заключение се твърди, че направените от съда изводи за наличието на основание за присъждане на обезщетение на ищцата П. Д. са необосновани, неправилни и едностранчиви, тъй като почиват единствено върху осигурените от ищцовата страна източници на данни, като е възпрепятствана ответната страна да ангажира и осигури доказателства.
На следващо място се твърди, че постановеното съдебно решение противоречи на постановеното по другото дело решение (постановено от 4 същия съдия), и е очевидно нелогично приетото по едното дело, че въпреки настъпилия развод между двама родители и изграждането на ново семейство от единия от родителите /М. М./, отношенията между него и биологичните му деца от предишното, разпаднало се семейство, въпреки, че те са се установили да живеят в чужбина много отдавна и имат собствени семейства и деца, са били изключително близки и са продължили до неговата смърт, а от друга страна – че въпреки продължаващите според съда изключително близки отношения с децата от предишното му семейство, М. М. е имал изключително близка връзка и с ищцата по настоящото дело - П. Д., с която са имали отношения, равностойни на семейство и обосноваващи да бъде установено основание за нейното обезщетяване, което съдът подкрепя с цитат от ППВС № 4/61 и ППВС № 5/69 г., но пропуска частта „ако това съжителство не съставлява престъпление и не противоречи на правилата на морала“, която, според ответника, в случая не е налице.
Твърди се, че съдът е присъдил на ищцата П. Д. обезщетение в размер на 120 000 лв, каквото обичайно бива присъждано от съдилищата на наследници на починало при ПТП лице, които имат безспорно основание за обезщетяване и по дела, по които безспорно са установени изключително близки дългогодишни връзки на ищеца с починалия наследодател и съответно - последвала дълбоки и продължителни морални вреди от настъпилата негова смърт.
Претендира се съдът да отмени решението на ОС Сливен в обжалваната част, като постанови друго такова, с което да приеме, че ищцата П. Д. няма качеството на лице, имащо право на обезщетение и не следва да й бъде присъдено обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на М. М. и да отхвърли изцяло предявения от нея иск.
Претендират възнаграждение. се разноски, включително и юрисконсултско
С твърдения за допуснати процесуални нарушения, е заявено искане да бъде допуснато на основание чл.266, ал.3 ГПК събиране на гласни доказателства, оставено от въззивния съд без уважение.
В законовия срок всяка от страните е депозирала отговор на въззивната жалба на другата страна, с който я оспорва като неоснователна.
Въззивникът-ответник “ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД,
5 излага съображения, че са правилни изводите на съда за липсата на основание за присъждане на обезщетение на ищцата Д. Д. поради липсата на качество у тази ищца на правоимаща да бъде обезщетена за смъртта на М. М. Твърди се, че изборът на М. за близък човек, като е поставен под съмнение въпросът каква е степента на близост, е направен от майката на ищцата Д., както и неговия избор за сближаване е направен към майка й. В тези отношения Д. не е имала участие и твърдението, че когато майка й е обвързала живота си с някого, от същия момент този човек е приел и започнал да изпълнява ролята на баща на нейната дъщеря, е необосновано и житейски нелогично.
Сочи се, че по делото е установено, че Д. и М. са живели за някакъв период в едно домакинство, което е логично с оглед нейната възраст - 12 г. и обвързаност с майка й като законен представител; че Д. е страдала след смъртта на М., което също е логично, когато си живял с някого през част от живота си и той е починал. Твърди се обаче, че по делото е установено също, че Д. има свое собствено семейство и е напуснала домакинството, в което са живели заедно нейната майка с М.; не са въведени твърдения и не са доказани наличието на обичайните събития, които свързват баща с дъщеря и на обичайните грижи, полагани от баща към дъщеря и съответстващото отношение насреща. Твърди се, че не е установено М. да е имал участие при възпитанието на Д. и нейното обучаване в труд, етика, житейски ценности, както и Д. да е била ръководена от М. относно важни решения в живота си, т.е.не е установено наличието на отношения, каквито обичайно съществуват между баща и дъщеря.