Определение № 623 от 29.06.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 623 гр. София, 29.06.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Венелин Иванов

Членове:

Маргаритка Шербанова

Георги Ушев като разгледа докладваното от Маргаритка Шербанова Въззивно частно наказателно дело № 20261000600799 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 440, ал.2 от НПК, вр. глава 22- ра от НПК.

Образувано е по депозирана жалба от защитника на осъденото лице С. К. А., изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затвора - гр. София, срещу Определение Рег.

№ 3008/27.05.2026 г. на Софийски градски съд, НО, 35-ти състав, постановено по НЧД № 3020/2026 година, с което е оставена без уважение молбата на лишения от свобода С. А. за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наказанието „лишаване от свобода“, което търпи понастоящем.

В жалбата са наведени доводи за наличието и на двете изискуеми предпоставки съгласно чл.70, ал.1 от НК, за постановяване на УПО. Защитникът твърди, че определението е постановено при липса на мотиви; че представлява препис на становището на началника на затвора и на заявеното в съдебна зала становище на представителя от затвора; че не съдържа собствен анализ на фактите.

Защитникът твърди наличието на всички условия за постановяване на УПО, тъй като поведението на осъдения А. обосновавало увереност, че целите на наказанието могат да бъдат постигнати и ако той не е поставен в условията на социална изолация без да е необходимо да бъде изтърпян остатъкът от наказанието в затвор или в затворническо общежитие.

Освен наличието на обективната предпоставка по чл.70 от НК, за допускане на УПО, защитникът твърди и наличието на субективната такава, а именно демонстрация на положителна промяна от страна на осъдения А., обосноваваща сигурността, че ако бъде освободен предсрочно ще води законосъобразен начин на живот. В подкрепа на това твърдение защитникът сочи липсата на предходни осъждания на А., освен процесното; полаган от него труд; множество награждавания – 4 пъти с „удължено свиждане“ и „извънредна пратка“ и липсата на дисциплинарни наказания; стриктно спазване на затворническата дисциплина. Защитникът изтъква и наличието на значителен социален 1 ресурс, и съхранени семейни връзки, както и родителската ангажираност на осъдения А..

Защитникът възразява срещу липсата на анализ на плана за изпълнение на присъдата, който показал, че е изпълнен и с А. няма повече какво да се работи в която и да е зона. Липсвала и преценка от съда, дали и до каква степен са изпълнени целите, заложени в плана за изпълнение на присъдата, респективно дали е налице поправяне или е необходимо още да се работи с осъденото лице. Докладите по делото сочели, че А. напълно се бил поправил и молбата му за условно предсрочно освобождаване следва да бъде уважена.

Осъденият А. стриктно спазвал режимните изисквания, не участвал в конфликти, дистанцирал се от проблеми и не е допускал дисциплинарни нарушения и наказания.

Включен бил в специализирана програма за обучение.

Защитникът твърди и, че по време на изтърпяване на присъдата си С. А. спазва режимните изисквания, установеният в затвора ред и в местоработата му. Работел на пълна работна седмица, като паралелно посещавал и учебни занятия.

Доказателствата по делото установявали наличието на втората предпоставка по чл.70, ал.1 НК и опровергавали крайните изводи на затворническата администрация, които съдът безкритично и в нарушение на процесуалния закон бил възприел.

Иска се отмяна на обжалваното определение и постановяване на друго, с което молбата на лишения от свобода С. К. А. за УПО да бъде уважена.

Съдът, като съобрази материалите по първоинстанционния съд определение, прие следното: делото с постановеното от

Жалбата е подадена в срок и e допустима за разглеждане. По същество е неоснователна.

За да постанови определението си, първоинстанционният съд правилно е установил фактите - предмет на разглеждане и изводите му по приложение на материалния закон са верни. Данните по делото за необходимата промяна на осъдения, обосноваващи поправянето му не налагат убедително основанията за предсрочно освобождаване.

Молителят С. К. А. е постъпил в Затвора гр. София на 09.03.2022 г., за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ за срок от 7 години, при първоначален „строг“ режим на изтърпяване, определено по НОХД № 2566/2018 г. на СГС, за престъпление по чл.152, ал.4, т.1, вр. ал.1, т.2, пр.1, вр. чл.18, ал.1 от НК – опит за изнасилване на лице ненавършило 14-годишна възраст.

Към датата на разглеждане на делото пред Софийски градски съд – 27.05.2026 г., А. е изтърпял фактически 4 години, 1 месец и 14 дни. Зачетен предварителен арест – 7 месеца и 6 дни. От работа – 1 година и 14 дни. Всичко изтърпяно – 5 години, 10 месеца и 8 дни. Остатък за изтърпяване към датата на постановяване на определението – 1 година, 1 месец и 22 дни.

Налице е първата формална предпоставка - чл.70, ал.1, т.1 от НК – изтърпяно фактически не по-малко от половината от наложеното наказание.

Оттам нататък, за да прецени дали е налице и втората предпоставка – поправяне на личността, първостепенният съд, достатъчно прецизно е обсъдил приложените по делото доказателства за поведението на осъдения по време на изтърпяване на наказанието.

На първо място, няма как да бъдат игнорирани фактите, материализирани в официалните документи на затворническата администрация – началния и последващите текущи доклади, изготвени от инспектор „СДВР“, че рискът от рецидив и вреди при осъдения, както първоначално така и в хода на корекционната дейност, се е запазил в 2 средните стойности,като от 55 точки до депозирането на молбата на А. за УПО, независимо от четиригодишния му престой в затвора, е редуциран незначително – до 48 точки.

Според доклада, рискът от вреди при предсрочно освобождаване на А. е предимно за обществото, и е определен като висок, не само предвид тежкия характер на извършеното престъпление, а и от обстоятелството, че и към датата на депозиране на молбата му за УПО, са налични проблемни зони, по които с осъденото лице следва корекционната работа да продължи. Такива зони са отношение към правонарушението, образование и обучение, и умение за мислене. По отношение на всяка една от тези, посочени в доклада зони, са отразени тежки дефицити.

Така, по отношение на проблемната зона „отношение към правонарушението“ в доклада е посочено, че А. не приема отговорността за извършеното деяние – не зачита половата неприкосновеност на лице от женски пол, ненавършило 14-годишна възраст, не признава правата на другите хора в социума, счита присъдата и процеса за несправедливи, т.е. отношението му към извършеното от него правонарушение не е отрицателно.

В дефицитната зона „Междуличностни проблеми“ се сочи, че при А. са налице враждебни нагласи, несдържана сексуална агресия, с безразсъдно и рисково поведение.

При уменията за мислене се сочи, че не разпознава проблемите си, което води до липса на способност за разрешаването им; не осъзнава последствията от собствените си действия; липса на целеполагане.

Наличието на тези множество проблемни зони, обосновават категоричния извод за липсата на достатъчно категорични и убедителни доказателствата за неговото поправяне, независимо от участието на А. в образователна програма.

Поради изложеното, се налага извода, че предвид обстоятелството, че не е преодоляно отрицателното отношение към извършеното от него правонарушение, криминалните нагласи, от страна на С. А., може да доведат до рецидив на неговия начин на живот и извършване на други престъпления свързани със злоупотребата по отношение на половата неприкосновеност на лицата от женски пол, особено по отношение на тези, ненавършили 14-годишна възраст, ако бъде постановено условно предсрочно освобождаване.

В негативна насока са всички изготвени окончателни доклади и становища по мястото, където понастоящем изтърпява наказанието „Лишаване от свобода“ по повод на депозираната от осъденото лице молба по чл.70 от НК.

Твърди се в жалбата, че осъденият С. А. посещавал образователна програма, но това негово поведение, не води до промяна в неговото мислене и позитивни нагласи, които да доведат до справяне с коментираните по-горе проблемни зони. Твърдението, че осъденият А., спазвал реда в затвора и на местоработата му, както и, че се отнасял с уважение и респект към служителите на затворническата администрация, не може да се приеме като меродавно обстоятелство, доказващо поправяне на осъдения, защото участието на лишените от свобода в образователни и други мероприятия, също са част от корекционната работа с тях, а освен това е и едно обичайно, изискуемо от лишените от свобода поведение и не е изключително такова, каквото би следвало да е при евентуалното условно предсрочно освобождаване. От друга страна, твърдяното уважение и респект към служителите на затворническата администрация и спазването на реда в затвора, е дължимо поведение на осъдените лица, за нарушението на което са предвидени съответни санкции в специалния закон /ЗИНЗСС/.

Не могат да се приемат като показател за поправянето на осъдения А., твърдените 3 в жалбата трудови навици и умения, и положително отношение към труда, тъй като работил в затвора. В тази връзка следва да се подчертае, че настоящата съдебна инстанция не открива такова положително отношение. Видно от приложеното досие, А. е полагал обществено-полезен труд, но впоследствие е освободен от работа поради „обективна невъзможност да изпълнява служебните си задължения“, поради което е правилен извода на първия съд, че не е доказано по безспорен начин наличието на честно отношение към труда.

Не следва да бъде подминат и факта, че във фактически изтърпения срок на наказанието /съгласно представената пред първия съд справка Рег. № 6889/27.05.2026 г., е включено и времето, през което осъденият А. е полагал труд – 1 година и 14 дни. Това обаче съвсем не е индикатор за добро поведение, а по-скоро е в интерес на осъдения, тъй като полагането на труд се приспада от срока на наказанието „лишаване от свобода“.

Вярно е изложеното в жалбата твърдение, че лишеният от свобода С. А., по време на престоя си в пенитенциарното заведение, е награждаван „с писмена похвала“, с „извънредна хранителна пратка“ и с „удължено свиждане за срок от 4 часа“ след което обаче същият е дисциплинарно наказан със „писмено предупреждение“, съгласно Заповед № 211 от 18.06.2025 г. на Началника на ЗОЗТ „Кремиковци“, поради което и със Заповед № 123 от 19.03.2026 г., осъденият А. е бил преместен от ЗОЗТ „Кремиковци“, в Затвора – София, както и със Заповед № 71/19.03.2026 г. е отменена Заповед № 360/01.11.2024 г., с която на лишения от свобода А. е възложено да изпълнява длъжността „чистач коридор 10 гр.“. Това наказание към датата на подаване на молбата за УПО е актуално. Всички тези факти затвърждават извода, че визираните в чл.36 от НК цели не са изпълнени. Гореизложеното обосновава и извод за липсата на категорични доказателства за промяна в нагласите си за водене на законосъобразен начин на живот от страна на осъдения С. А..

Дебело трябва да се подчертае, че режимът за изтърпяване на наказанието на осъдения М. е променен от „строг“ на „общ“ от 10.04.2025 г. и повече не е променен на полек, от което следва, че корекционна дейност, при по-облекчен режим на изтърпяване на наказанието, с осъдения не е провеждана, поради което и поведението му в тези условия не е наблюдавано. Освен това, със Заповед № 17/28.02.2024 г. на Началника на Затвора –София, на осъдения А. е отказано преместването му от ЗОЗТ „Казичене“, в затворническото общежитие от открит тип. Тези обстоятелства също са пречка за условно предсрочно освобождаване на лишения от свобода С. А.. В тази насока е и отрицателното становище на началника на Затвора – София и изразеното му мнение молбата на С. А. за УПО да не бъде уважена.

Не на последно място, не може да бъде игнориран и факта, че остатъка от неизтърпяната част от определеното на осъдения А. наказание от 7 година, която е 1 година, 1 месец и 22 дни, съвсем не е малък, като се има предвид, че от този срок на определеното му от съда наказание „лишаване от свобода“, е приспаднато времето, през което той е полагал труд, както и предварителния му арест – време през което корекционна работа с осъдения А. не е била провеждана.