Решение № 76 от 14.02.2022, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 76 гр. Пловдив, 14.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Надежда Ив. Желязкова

Каличкова

Членове:

Славейка Ат. Костадинова

Красимира Д. Ванчева при участието на секретаря Цветелина Юр. Диминова като разгледа докладваното от Надежда Ив. Желязкова Каличкова Въззивно търговско дело № 20215001000297 по описа за 2021 година за да се произнесе, намери за установено следното:

Производство по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Обжалвано е решение № 260007 от 14.01.2021г., постановено по т.д. № 281/2019г. по описа на ОС П., с което е отхвърлен предявеният от „Е.“ ЕООД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр. В., ул. П. № 1, ет.2 иск да бъде осъдена Община В., БУЛСТАТ *** с адрес гр. В., бул. Х. № 35 да му заплати сумата от 71 771.83 лв., представляваща възнаграждение по договор за възлагане на обществена поръчка от 16.02.2009г. за извършване на услугите сметосъбиране, сметоизвозване на твърди битови отпадъци на територията на Община гр. В., поддържане на чистотата на всички територии за обществено ползване, вкл. нерегламентираните сметища, почистване на тротоари и улици, които не са от четвъртокласната пътна мрежа от сняг и лед при зимни условия, опесъчаване и лугиране за период от 01.12.2016г. до 20.12.2016г., ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска 20.12.2019г. до окончателното й заплащане, както и да заплати сумата от 8635 лв., представляваща обезщетение за вреди – претърпяна загуба от неизпълнение на задължението за оказване на съдействие за изпълнение на договора, изразяваща се в разликата между дължимото се възнаграждение и направените разходи за извършване на възложеното за периода 20.12.2016г. – 30.12.2016г., ведно със законната лихва, считано от 20.12.2019г. до 1 окончателното й заплащане, както и да заплати сумата от 27 250.92 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се претърпяна загуба от неизпълнение на задължението за оказване на съдействие за изпълнение на договора, формирана като разлика от дължимото се на изпълнителя възнаграждение за целия м.12.2016г. и дължимото се такова, съразмерно на отработените дни до 20.12.2016г. за периода от 20.12.2016г. до 31.12.2016г., ведно със законната лихва, считано от 20.12.2019г. до окончателното й заплащане. Със същото решение е уважен предявения при условията на евентуалност иск с правно основание чл. 61, ал.1 ЗЗД, като е осъдена Община В. да заплати на „Е.“ ЕООД сумата от 60 158.80 лв., представляваща общия размер на необходимите и полезни разноски, направени от ищеца за водене на чужда работа без пълномощие, представляващи дейности в Община В. по сметосъбиране, сметоизвозване на твърди битови отпадъци на територията на Община гр. В., поддържане на чистота на всички територии за обществено ползване, вкл. и нерегламентирани сметища, почистване на тротоари и улици, които не са от четвъртокласната пътна мрежа от сняг и лед при зимни условия, опесъчаване и лугиране за периода от 01.12.2016г. до 20.12.2016г., както и законната лихва върху главницата, считано от 20.12.2019г. до окончателното й плащане, като до пълния предявен размер от 80 406.82 лв. и за законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й заплащане иска е отхвърлен и в полза на страните са присъдени разноски, съразмерно с уважената, респ. отхвърлената част от иска.

Решението в частта, с която е отхвърлен главния иск, както и в частта, с която е отхвърлен евентуалния иск за заплащане на сумата от 2990.68 лв., представляваща извършен разход за закупуване на насипна сол за зимна поддръжка е обжалвано от „Е.“ ЕООД, ЕИК *** със седалище и адрес управление гр. В., ул. П. № 1, ет.2, представлявано от адв. А. с твърдения за неправилност, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и противоречие с материалния закон, а искането му е съдебения акт в обжалваните части да бъде отменен и да бъде постановено решение, с което предявените искове бъде уважени. Претендира разноски за двете инстанции.

Ответникът – Община В., БУЛСТАТ *** с адрес гр. В., бул. Х. № 35, чрез процесуалния й представител адв. Д.С. оспорва жалбата като неоснователна и настоява обжалвания съдебен акт, с който е отхвърлен предявения главен иск и евентуалния за заплащане на сумата от 2990.68 лв., представляваща извършен разход за закупуване на насипна сол за зимна поддръжка да бъде потвърден като правилен, обоснован и законосъобразен.

Претендира разноски.

Решението в частта, с която е уважен евентуалния иск е обжалвано от Община В., БУЛСТАТ *** с адрес гр. В., бул. Х. № 35, чрез процесуалния й представител адв. Д.С. с твърдения за недопустимост, като постановено по 2 нередовна искова молба, неправилност, необоснованост, като взето при превратно възприемане на събраните по делото доказателства и незаконосъобразност, като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон, а искането отправено до въззивния съд е съдебния акт в обжалваната част да бъде обезсилен като недопустим, а делото върнато за ново разглеждане или решението да бъде отменено и да бъде постановено решение, с което предявения иск бъде отхвърлен. Претендира разноски.

Ответникът – „Е.“ ЕООД, ЕИК *** със седалище и адрес управление гр.

В., ул. П. № 1, ет.2, представляван от адв. А. оспорва жалбата като неоснователна и настоява обжалвания съдебен акт да бъде потвърден като правилен, обоснован и законосъобразен.

Съдът, след преценка на събраните доказателства и при съобразяване предметните предели на въззивното обжалване намери за установено следното:

Първоинстанционното производство е образувано по предявен от „Е.“ ЕООД, ЕИК *** със седалище и адрес управление гр. В., ул. П. № 1, ет.2 срещу Община В., БУЛСТАТ *** с адрес гр. В., бул. Х. № 3 главен иск с правно основание чл. 79 ЗЗД във вр. с чл. 266 ЗЗД. Твърденията в исковата молба се свеждат до следното: на 16.02.2009г. между ищеца, в качеството му на изпълнител и Община В. като възложител е сключен договор за възлагане на обществена поръчка, по който ищеца е приел да извършва сметосъбиране, сметоизвозване на твърди битови отпадъци на територията на Община В., да подържа чистотата на всички територии за обществено ползване, вкл. и нерегламентираните сметища, да подържа зелените площи и да озеленява, да почиства тротоари и улици, които не са от четвъртокласната пътна мрежа от сняг и лед при зимни условия, да опесъчава и лугира срещу насрещното задължение на възложителя да заплаща възнаграждение, определено в чл.9 и съгласно ценова оферта, неразделна част от договора при месечно дължимо възнаграждение в размер на 107 657.75 лв., като срока е до 01.03.2019г..

Страните изрично са уговорили реда за приемане на извършената работа в чл.10 от договора. Ищецът сочи, че от началото на м.12.2016г. до 20.12.2016г. вкл. е извършвал услугите предмет на договора, но ответникът отказал да подпише протоколите за действително извършените видове и количества работа. Твърди, че е изпратил нотариална покана, с която определил на ответника 14 дневен срок, в който да направи възражения по изпълненото и след като такива не били направени, което е удостоверено с констативен протокол на нотариус и на основание чл. 303а, ал.4 ТЗ счита работата за приета. Ищецът сочи, че след 20.12.2016г. ответника е ограничил достъпа му до депото, където са се извозвали събраните отпадъци и не е допускал негови транспортни средства до него, като е отказвал да вдигне бариерата на входа му, с което практически е направил невъзможно изпълнението. Според ищеца дължимото му се възнаграждение за 20 дни през м.12.2016г. е в размер на 71 771.83 лв., изчислено съразмерно на отработените дни, спрямо месечното 3 дължимо такова, а направените разходи са в размер на 80 406.82 лв. или надхвърлят същото с 8635 лв., която сума представлява вреда, под формата на реализиран пасив в пряка връзка с поведението на ответника, изразяващо се в неоказано съдействие за изпълнение. Освен това ищецът твърди, че ако бе продължил да изпълнява задълженията си по договора до края на м.12.2016г. би му се дължало възнаграждение в пълен размер, а именно 107 657.75 лв., от които 71 771.83 дължимо възнаграждение за 20 дни от м.12.2016г., 8635 лв. разходи и 27 250 лв., представляваща пропусната полза от това, че не е изпълнявал задълженията си през целия м.12.2016г.. Въз основа на изложеното и като твърди, че изискуемостта на вземанията по договора е настъпила от момента на извършване на работата и изтичане на предвидения 30 дневен срок по чл. 10 от договора, настоява съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от 71 771.83 лв., представляваща възнаграждение по договор от 16.02.2009г. за периода от 01.12.2016г. до 20.12.2016г. /вкл./; обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в претърпяна загуба от ищеца, вследствие невъзможността да изпълнява задълженията си по договора за периода от 20.12.2016г. до 31.12.2016г. в размер на 8635 лв. и обезщетение за вреди, изразяващи се в пропусната полза от неизпълнение на задължението на ответника да осигури необходимото съдействие за периода от 20.12.2016г. до 31.12.2016г. в размер на 27 250.09лв., ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска до окончателното им заплащане. В случай, че съдът приеме, че договор между страните липсва, то ищеца сочи, че е предприел и извършил работата в интерес на ответника, поради което му се дължат и разноските, които е направил за извършване на тази работа в размер на сумата от 80 406.82 лв., за заплащане на която сума настоява съда да постанови решение, с което да осъди ответника, ведно със законната лихва считано от предявяване на иска до окончателното й заплащане. Претендира разноски.

Ответникът - Община В., БУЛСТАТ *** със седалище и адрес на управление гр. В., бул. Х. № 35, чрез процесуалния си представител адв. Д. С. в срока за отговор е депозирал такъв, с който оспорва предявените искове.

Навежда възражение за нищожност на договора за възлагане на обществена поръчка № 3 от 16.02.2009г., поради сключването му от клон на дружеството ищеца, който няма правосубектност. Твърди, че решението за откриване на процедура по възлагане на обществена поръчка и заповедта за избор на изпълнител са нищожни административния актове и доколкото същите са необходима предпоставка за сключване на договора, той също е нищожен.

Отделно сочи, че ищеца не е извършил работата, за която претендира възнаграждение, което се установява от липсата на съставени протоколи и издадена фактура. Твърди, че от началото на м.02.2016г. дружеството ищец не е извършвал почистване на битовите отпадъци, не е сметосъбирал и сметоизвозвал същите, а отпадъците са били натрупани. Най – сетне навежда възражение за превишаване на годишните стойности по видовите работи, посочени в раздел втори от ценовото предложение на изпълнителя. Оспорва 4 обстоятелството, че от 20.12.2016г. е прекратил достъпа на дружеството ищец до депото. Оспорва и претендираните обезщетения за имуществени вреди, изразяващи се в претърпяна загуба в размер на 8635 лв. и пропуснати ползи в размер на 27 250.92 лв., като сочи, че ищеца не е претърпял пасив в посочените размери, нито е налице противоправност в поведението на ответника. Оспорва и предявения при условията на евентуалност иск, като сочи, че същия е недопустим, тъй като Община В. не е пасивно материално правно легитимирана да отговаря по иск за водене на чужда работа без пълномощия, тъй като е на бюджетна издръжка. В случай, че съдът намери иска за допустим сочи, че същия е неоснователен, тъй като ищеца от м.02.2016г. не е извършил дейностите, предмет на исковата претенция, нито е направил разходи в интерес на Община В..

В срока за депозиране на допълнителна искова молба е постъпила такава от ищеца, с която оспорва възраженията за нищожност на договора, тъй като същия е сключен от клон, доколкото правните действия, извършени от него пораждат действие за принципала. Оспорва и другото наведено възражение за нищожност на договора като твърди, че същото не може да се упражнява чрез възражение, нито ответникът е легитимиран да го заявява.