Решение № 2384 от 10.05.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2384 гр. София, 10.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Красимир Мазгалов

Членове:

Силвана Гълъбова

Гюлсевер Сали при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева като разгледа докладваното от Гюлсевер Сали Въззивно гражданско дело № 20221100508656 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258-273 от ГПК.

С решение от 16.06.2022 г., постановено по гр. дело № 13600/2022 г. по описа на Софийския районен съд, 76 състав, е отхвърлен предявеният от ищеца „Топлофикация София“ ЕАД положителен установителен иск за приемане за установено по отношение на ответницата К. Б., че дължи на дружеството сумата от 169,55 лв., представляваща главница за незаплатена топлинна енергия за периода от 01.08.2019 г. до м. април 2020 г. и сумата от 134,15 лв., представляваща лихва за забава за периода от 15.09.2019 г. до 04.01.2022 г. като неоснователен.

Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ищеца, с която оспорва същото като неправилно и необосновано. Поддържа, че съдът неправилно е приел, че не може да се установи наличието на дълг, тъй като счетоводството на дружеството е било водено нередовно. Заявява, че съдебно-счетоводната експертиза компетентно и обосновано е определила размера на задължението на ответницата, поради което се иска решението да бъде отменено, а предявените искове да бъдат уважени като основателни и доказани. Претендират се разноски.

В срока по чл. 263 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ответницата К. Б., с който оспорва същата като неоснователна. По отношение на претендираната главница поддържа, че същата е погасена, но поради нередовно водене на счетоводството от страна на дружеството не е отразена като плащане в съответствие със заявеното от потребителя. Оспорва 1 дължимостта и на лихвата за забава, тъй като съгласно чл. 40,ал. 1 от ОУ на дружеството такава се дължала след получаване на издадена от продавача данъчна фактура, каквато в случая не е била получена. Излага се становище, че, за да е дължимо обезщетение за забава, следвало да бъде налице забавено плащане на конкретно задължение, каквото в случая не било доказано от ищеца. Предвид изложеното се иска потвърждаване на първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно.

Третото лице – помагач „Т.“ ЕООД не взема становище по депозираната въззивна жалба.

Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Районният съд е бил сезиран с положителни установителни искове, предявени от „Топлофикация София“ ЕАД по реда на чл. 422 ГПК, за признаване за установено по отношение на ответницата К. Б., че дължи на дружеството сумата от 169,55 лв., представляваща главница за незаплатена топлинна енергия за периода от 01.08.2019 г. до м. април 2020 г. и сумата от 134,15 лв., представляваща лихва за забава за периода от 15.09.2019 г. до 04.01.2022 г. В исковата молба се твърди, че на 01.12.2021 г, дружеството е депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумата от 164,19 лв. – главница за топлинна енергия за периода от 01.08.2019 г. до 30.04. 2020 г. и законна лихва в размер на 128,69 лв. за периода от 31.01.2019 г. до 24.11.2021 г., както и сума в размер на 5,36 лв. главница за дялово разпределение за периода от 01.01.2020 г. до 29.02.20120 г. и лихва в размер на 5,46 лв. за периода от 31.12.2018 г. до 24.11.2021 г., ведно с направените разноски, по което е било образувано ч. гр. дело № 68836/2021 г. и е била издадена заповед за изпълнение за процесните суми. Длъжникът е депозирал възражение по чл. 414 ГПК, с оглед на което се обосновава интерес от предявяване на настоящия установителен иск.

Твърди се, че между дружеството и ответницата е бил сключен договор за продажба на топлинна енергия № 40535/114618, аб. № 114618 при общи условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди по чл. 149, ал.1, т. 3 от Закона за енергетиката. Заявява се, че дружеството е изпратило покана за заплащане на претендираните суми с писмо №П11149/08.10.2021 г., но същите не са били погасени в срок. За процесния период са били в сила ОУ за продажба на топлинна енергия за стопански нужди от „Топлофикация София“ ЕАД на потребители в гр. София, одобрени с Решение № ОУ043/12.07.2002 на ДКЕВР, Решение № ОУ-013/06.03.2006 г. на ДКЕВР, както и Решение № ОУ – 033/08.10.2007 г. на ДКЕВР, в сила от датата на съответното решение. Позовава се на чл.40, ал.1 от ОУ, съгласно който купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия до 20-то число на месеца, следващ месеца на доставката след получаване на издадена от продавача данъчна фактура.

Счита, че с изтичане на последния ден от този срок, ответницата е изпаднала 2 в забава. По отношение на претенцията за предоставена услуга по дялово разпределение се позовава на чл. 139 от ЗЕ, съгласно който разпределение на топлинна енергия между потребители се извършва по система за дялово разпределение, за която дейност е сключен договор за дружеството „Т.“ ЕООД. Предвид изложеното се иска постановяване на решение, с което да бъде признато по отношение на ответницата, че дължи заплащане на процесните суми, ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на вземането.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответницата К. Б., с който оспорва предявените искове като неоснователни.

Твърди, че договорът за наем за процесния имот е бил прекратен, а за периода 01.08.2019 г. до 30.04.2020 г. ответницата е погасила всички задължения за потребена топлинна енергия По аналогични съображения смята, че не се дължи и главницата за дялово разпределение, както и претендираната лихва за забава. Ответницата заявява, че не оспорва количеството потребена топлинна енергия. Предвид изложеното моли да бъде постановено решение, с което исковете да бъдат отхвърлени изцяло.

Претендира разноски.

Въз основа на представените писмени доказателства по делото се установява, че ответницата К. Б. е подала заявление на 15.11.2018 г. до дружеството ищец за подписване на договор за стопански нужди и между страните е бил сключен срочен писмен договор № 40535 от 15.11.2018 г. при общи условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди по чл.

149,ал.1, т. 3 от Закона за енергетиката за топлоснабден стопански имот, находящ се в гр. София, ул. **** /кабинет/ със срок от 01.11.2018 г. до 01.01.2021 г. Приложена е декларация от собственика на имота Х.Ц., в която е заявено, че дава съгласието си за периода на договора за наем с ответницата същата да бъде купувач на топлинна енергия. В договора е предвидено, че количеството топлинна енергия за купувача се определя от „Т.“ ООД.

Приложена е извадка от сметка за потребена топлинна енергия и дялово разпределение, ведно с начислената лихва за забава. Приложено е писмо №П11149/08.10.2021 г., която е върната като непотърсена пратка.

Ответницата представя известие за прекратяване на договор за наем и платежно нареждане от 08.02.2022 г., с което е извършен превод в полза на ищцовото дружество на стойност 10,93 лв. С молба от 31.05.2022 г. третото лице -помагач е представил главни отчети, изравнителни сметки и документи за тяхното връчване. Приложена е фактура от 31.07.2020 г. на стойност 5,46 лв. В същата фактура е отразено, че е налице сума за възстановяване чрез прихващане във връзка с промяна на цената на топлинна енергия в размер на 78,19 лв., след извършено прихващане за периода м. юни 2020 г. до м. юли 2020 г. търговецът „Топлофикация София“ ЕАД е отразил, че оставащата сума за възстановяване възлиза на 73,16 лв.

По делото е изслушана съдебно-счетоводна експертиза, със заключение по която е установено, че за процесния период е налице незаплатено задължение на стойност 169,55 лв. главница и 134,15 лв. лихва за 3 забава. В о.с.з, проведено на 09.06.2022 г. вещото лице е уточнило, че по претендираните суми е налице плащане, като при плащането потребителят е посочил какво се плаща, но дружеството не го е отчело.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК, от процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. При извършена проверка по реда на чл. 269, ал. 1 от ГПК въззивният съд установи, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Ето защо съдът дължи произнасяне по съществото на спора в рамките на доводите, заявени с въззивната жалба, съгласно нормата на чл. 269, предл. 2-ро от ГПК.

Предявен е положителен установителен иск по чл. 422 ГПК за приемане за установено по отношение на ответницата К. Б., че дължи на ищцовото дружество сумата от 169,55 лв., представляваща главница за незаплатена топлинна енергия за периода от 01.08.2019 г. до м. април 2020 г. и сумата от 134,15 лв., представляваща лихва за забава за периода от 15.09.2019 г. до 04.01.2022 г. С оглед датата, на която е сключен писмен договор № 40535 от 15.11.2018 г. при общи условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди на потребителя по чл. 149,ал.1, т. 3 от Закона за енергетиката, настоящата инстанция намира, че приложима по отношение на договорните правоотношения между страните е редакцията на Закона за енергетиката към изм. и доп. ДВ. бр.91 от 2 ноември 2018г. и Общите условия, одобрени с Решение от 2016 г. на ДКЕВР, публикувани във в-к Монитор на 11.07.2017 г., в сила от 11.08.2016 г.

За уважаване на предявените искове с правно основание чл. 422 вр. с чл.

415, ал.2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149, ал. 1, т. 3 и сл. от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД и респ. за ангажиране отговорността на ответницата, ищецът следва да докаже по безспорен начин следните факти: съществуването на договорни отношения между него и ответницата с предмет доставка на топлинна енергия за стопански нужди, в това число и качеството й на небитов клиент на топлинна енергия, обема на реално доставената в процесния имот топлинна енергия за исковия период, нейната стойност, както и че е носител на вземане за възнаграждение за дялово разпределение, поради което и за ответницата да е възникнало валидно и изискуемо задължение за заплащане на процесните главници, като е изпаднала и в забава за изпълнението му. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответницата е да докаже, че е погасила претендираните вземания чрез плащане и/или прихващане.

4

Съгласно чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия за стопански нужди се извършва въз основа на писмени договори при общи условия, сключени между топлопреносното предприятие и клиенти на топлинна енергия за небитови нужди. Дефиницията по §1, т. 33а (изм. ДВ, бр.

66/26.07.2013 г.) от ДР на ЗЕ предвижда, че "небитов клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови нужди. От така цитираните разпоредби следва изводът, че за да са налице отношения на покупко-продажба на топлоенергия за небитови нужди е необходимо да се сключи писмен договор, който да обвързва страните и да регламентира правата и задълженията им по правоотношението за продажба на топлинна енергия. Между страните не е спорно, че същите са сключили договор № 40535 от 15.11.2018 г. при общи условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди на потребителя по чл. 149,ал.1, т. 3 от Закона за енергетиката, както и количеството потребена топлинна енергия от ответницата за процесния период. Спорно между страните е обстоятелството дали така претендираните суми са погасени от ответницата. Ответницата твърди, че е заплатила сума в размер на 569,98 лв., като се позовава на разписки, приложени към подаденото по реда на чл. 414 ГПК възражение. Това твърдение обаче не се подкрепя от писмените доказателства, на които се позовава ответницата, доколкото видно от основанията за плащане, отразени в съответните преводни нареждания, плащанията се отнасят до вземания, касаещи периоди, различни от процесните. Единствено плащането на стойност 10,93 лв., извършено на 08.02.2022 г. касае суми, които се претендират с настоящия иск, а именно дялово разпределение за месеците януари и февруари 2020 г. По отношение на този факт е налице и признание на ищеца, съгласно изявление, адресирано до съда с молба вх. № 31525/18.02.2022 г., приложена към кориците на ч. гр. дело № 68836/2021 г. Съгласно изрично писменото изявление на ищцовото дружество, съдържащо се във фактура от 31.07.2020 г. което следва да се квалифицира като извънсъдебно признание, към тази дата в полза на ответницата е съществувала сума за възстановяване чрез прихващане в размер на 73,16 лв. Доколкото ищцовото дружество не е възразило и не оспорва вземането на ответницата в този размер, следва да се приеме, че същата законосъобразно и извънсъдебно е упражнила правото си по чл. 103 ЗЗД като е погасила задължението си в размер на 164,19 лв. до размера на вземането от 73,16 лв.