Решение № 376 от 17.03.2026, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 376 гр. Русе, 17.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Антоанета Ив. Абрашева при участието на секретаря Светла К. Георгиева като разгледа докладваното от Антоанета Ив. Абрашева Гражданско дело № 20254520102760 по описа за 2025 година

Предявен е иск с правно основание чл. 422 ГПК от „АПС Бета България“ ЕООД, гр. София срещу В. П. К..

Ищецът твърди, че на 04.03.2019 г. ответникът сключил Договор за потребителски кредит № 1242801/04.03.2019 г. с „Кредисимо“ ЕАД по електронен път по силата на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/. Договорът бил сключен като част от системата за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от кредитодателя, при което от отправяне на предложението до сключване на договора страните използвали средства за комуникация от разстояние. Твърди се също, че по силата на договора за кредит с „Кредисимо“ ЕАД, ответникът получил сумата от 600 лева, срещу което се съгласил да върне 12 броя вноски по 61.86 лева в срок до 10.03.2020 г., когато е падежирала последната вноска, съгласно Приложение 1 към Договора за кредит, съдържащо Погасителен план. Уговорен бил и фиксиран лихвен процент в размер на 41.24 %, както и годишен процент на разходите в размер на 50 %.

На същата дата – 04.03.2019 г. между ответника и „Ай Тръст“ ЕООД бил сключен и Договор за предоставяне на поръчителство, по силата на който дружеството се е задължило да сключи договор с „Кредисимо“ АД и да отговаря пред Кредисимо солидарно с В. П. К. за всички задължения по Договора за кредит с Кредисимо.

На 04.03.2019 г. година Ай Тръст“ ЕООД и „Кредисимо“ АД сключили договор за поръчителство, по силата на който Ай Тръст се е задължило спрямо Кредисимо за всички задължения на ответника по Договора за кредит.

Тъй като ответникът не изпълнил в срок задълженията си по Договора за кредит, Кредисимо поканило Ай Тръст да плати всички изискуеми задължения на В. П. К. по договора на 18.02.2021 г. За това обстоятелство Ай Тръст изпратило уведомление до ответника на същата дата, в което посочило 1 всички дължими суми и предстоящо плащане от Ай Тръст. На 23.02.2021 г. Ай Тръст погасило дължимите от ответника на Кредисимо суми.

Твърди се още, че с Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 02.03.2021 г. „Кредисимо“ АД и „Ай Тръст“ ЕООД като цедент прехвърлило своите вземания към длъжника по описания договор за потребителски кредит на цесионера „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД.

Вземането срещу длъжника по настоящото производство било индивидуализирано в Приложение № 1 към дата 23.02.2021 г., неразделна част от договора, на ред № 3713. Длъжникът е уведомен за цесията на посочената от него в договора електронна поща с имейл от 30.03.2021 г.

Предвид неизпълнение на задълженията, в качеството си на кредитор, ищецът подал заявление по реда на чл. 410 ГПК и се снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение, издадена по ЧГД № 1676/2025 г. по описа на РРС срещу В. П. К. за суми, дължими по договора за кредит и във връзка с разпореждане на съда по същото ч. гр. дело, че е подадено възражение от длъжника, ищецът предявил настоящия установителен иск.

По изложените съображения, ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че В. П. К., ЕГН **********, дължи на „АПС Бета България“ с ЕИК 203374133 със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1404, бул. „България“ № 81В, ап. 3, сума в общ размер от 1031.77 лв., в т.ч.: главница в размер на 379.12 лв., възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство в размер на 253.26 лв., договорна възнаградителна лихва върху главницата в размер на 52.30 лв. за периода от 04.03.2019 г до 10.03.2020 г., законна лихва за забава върху главницата в размер на 217.88 лв. за период от 10.03.2020 г. до 29.01.2025 г., както и лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателно изплащане на вземанията, законна лихва за забава върху възнаграждението по Договора за предоставяне на поръчителство в размер на 129.21 лв. за период от 10.03.2020 г. до 29.01.2025 г., както и лихва за забава върху възнаграждението по договора за поръчителство от датата на подаване на заявлението в съда до окончателно изплащане на вземанията. Претендира разноските по заповедното и настоящото производство.

В срока по чл. 131 от ГПК В. П. К. е депозирал отговор на исковата молба, в който излага доводи за неоснователност на исковете и моли същите да бъдат отхвърлени изцяло. Прави възражение за погасяване по давност на претенциите, както и твърди, че е изплатил задълженията по договора за кредит, но не пази документите и разписките за плащанията, тъй като бил изминал дълъг период от време. Възразява, че е бил надлежно уведомен за извършените цесии. Възразява и относно обстоятелството, че е сключил процесните договори за потребителски кредит и за предоставяне на поръчителство, разбирайки съдържанието им, тъй като същите били сключени в нарушение на действащите норми на ЗКИ, ЗЗП и ЗЗД. Нарушена била и разпоредбата на чл. 22 от ЗПК – договорът не е сключен по ясен и разбираем начин и ответника, и същият не е имал възможност да се запознае подробно и ясно с условията и съдържанието му, което е подвеждащо. Ответникът подписал договора при крайна нужда, по причини, че бил останал без доходи.

Възразява против иска за заплащане на лихви върху главницата в размер на 41,24 % ГЛП, и ГПР – 50,00 %, поради прекомерност. Максималният размер, до който съглашението за плащане на възнаградителна лихва било 2 действително, ако тя не надвишавало с повече от три пъти законната такава. В случая поради прекомерно високия размер на договорените лихвени проценти, били налице неравноправни клаузи водещи до нищожност на целия договор за кредит.

В погасителния план на договора за потребителски кредит липсвала разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на база на лихвения процент, и когато е приложимо допълнителните разходи, каквото било императивното изискване на чл. 11 ал.

1 т. 12 от ЗПК. Това нарушение само по себе си водело до недействителност на целия договор за кредит на основание чл. 22 от ЗПК. Тогава се прилагал чл. 23 от ЗПК и длъжникът дължал на кредитора чистата стойност на предоставената сума.

Съдът, като прецени, становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

От представените писмени доказателства се установява, че на 04.03.2019 г. по реда на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги между "Кредисимо" АД, в качеството на кредитодател, и В. П. К. - кредитополучател, бил сключен Договор за потребителски кредит № 1242801, с Приложение № 1 и ОУ към него, както и Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити. По силата на контракта дружеството предоставило на ответника кредит в размер на 600 лв., които той се съгласил да върне разсрочено на 12 месечни вноски от по 61.86 лв., ведно с договорната лихва, в срок до 10.03.2020 г. Уговорени били лихвен процент по кредита от 41, 24 %, както и ГПР от 50 %.

Според Раздел Х, чл. 2 от Общите условия към договора за кредит, ответникът се е съгласил да дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху всяка забавена погасителна вноска. В раздел VІІІ, чл. 2. 5 от същите е предвидена възможност за кредитора да прехвърли вземанията си на трето лице.

На основание чл. 4 от договора за кредит, на 04.03.2019 г. между "Ай Тръст" ЕООД /поръчител/ и В. П. К. /потребител/ е сключен договор за предоставяне на поръчителство, с който дружеството се задължава да сключи договор за поръчителство с "Кредисимо", по силата на който да отговаря пред него солидарно с потребителя за изпълнението на всички задължения на последния, възникнали съгласно договор за потребителски кредит. За поемане на това задължение потребителят дължи възнаграждение на поръчителя, съгласно Приложение № 1, в размер на 42.21 лв. на месец за периода на действие на договора за кредит, което се дължи на датата на падежа на съответното плащане по кредита съгласно погасителния план. Потребителят дължи на поръчителя заплащане и на всички платени от последния изискуеми задължения по договора за кредит, заедно със законната лихва от датата на плащането от поръчителя в срок 3 работни дни от получаване на писмено искане. (чл. 6, ал. 2)

На същата дата – 04.03.2019 г. между двете дружества "Кредисимо" АД и "Ай Тръст" ЕООД е сключен договор за поръчителство, с който поръчителят "Ай Тръст" се задължава да плати на "Кредисимо" всички изискуеми задължения на потребителя по договора за кредит при писмено поискване от страна на "Кредисимо".

3

На 02.03.2021 г. е сключен Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) между "Кредисимо" ЕАД и "Ай Тръст" ЕООД от една страна като цеденти 1 и 2 и от друга страна - "АПС Бета България"ЕООД – цесионер.

Предмет на цесията са парични вземания, произтичащи от просрочени и неизплатени договори за кредит на физически лица, сключени с цедент 1, индивидуализирани в Приложение 1 към договора, както и парични вземания, произтичащи от встъпване на поръчителя "Ай Тръст" – цедент 2 в правата на първоначалния кредитор – цедент 1 по просрочени и неизплатени договори за кредит на физически лица, както и вземания на цедент 2 по договори за предоставяне на поръчителство по потребителски кредити на Кредисимо, индивидуализирани в Приложение № 1 към договора. Към договора за цесия, е представено Приложение № 1 с данните за конкретния потребител.

"Кредисимо" ЕАД и "Ай Тръст" ЕООД са упълномощили ищцовото дружество да уведоми по законоустановения ред длъжниците за сключената цесия.

Към исковата молба е представено уведомление за цесия от „АПС БЕТА България“ ЕООД до ответника по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД.

За съдебно заседание ищецът представя разписка №

2000000173798842/04.03.2019 г. за извършено плащане, от която е видно, че сумата от 600 лв. е била преведена на ответника.

В Справка извлечение от системата на "Ай Тръст" ЕООД за клиент В.

П. К. по договор № 1242801 към 18.03.2021 г. е отразено, че клиентът има непогасена сума по договор за кредит размер на 481.80 лв. Най-отдолу в графа "Забележка" е посочено, че сумите са прихванати по насрещни разчети между "Ай Тръст" ЕООД и "Кредисимо" ЕАД.

По заявление, депозирано от „АПС БЕТА България“ ЕООД, в РРС е образувано ч.гр.д. № 1676/2025 г. (образувано по изпратено по подсъдност ч.гр.д. № 415/2025 г. на РС - Монтана) и издадена заповед № 798/20.03.2025 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу В. П. К. за сумите: 379.12 лева - главница по Договор за кредит № 1242801/04.03.2019 г. с Кредисимо ЕАД, вземането по който е било изплатено от Ай Тръст ЕООД, в качеството му на поръчител, 253,26 лева, представляваща възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство, сумата 52,30 лева, представляваща договорна лихва за период от 04.03.2019 г. до 10.03.2020 г., 217,88 лева, представляваща законна лихва за забава по договор за кредит за период от 04.03.2019 г. до 29.01.2025 г., 129,21 лева, представляваща законна лихва за забава по договора за предоставяне на поръчителство за период от 04.03.2019 г. до 29.01.2025 г., ведно със законна лихва върху главницата по договора за кредит за период от 18.02.2025 г. до изплащане на вземането и ведно със законна лихва по договора за предоставяне на поръчителство за период от 18.02.2025 г. до изплащане на вземането, както и държавна такса в размер на 25,00 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лева.

С оглед постъпилото възражение, заповедният съд, указал на заявителя (ищец в настоящото производство) възможността, в едномесечен срок да предяви иск за установяване на вземането си, като довнесе дължимата държавна такса.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Искът за установяване на вземането на ищеца по издадената в негова 4 полза заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е предявен в срока по чл. 415 ГПК и след дадено от съда указание по реда на чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, поради което се явява процесуално допустим.