Решение № 119 от 30.01.2023, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 119 гр. Бургас, 30.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Вяра Ив. Камбурова

Членове:

Галя В. Белева

Димитър П. Стоянов при участието на секретаря Таня Н. Михова като разгледа докладваното от Галя В. Белева Въззивно гражданско дело № 20222100501394 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.

С Решение № 179 от 27.07.2022 г. по гр.д. № 950/2021 г., РС- Айтос е осъдил ЗД „Евроинс“ АД, с ЕИК 121265113, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Христофор Колумб“ № 43, представлявано от изпълнителните директори Йоанна Цветанова Цонева и Румяна Гешева Бетова да заплати на К. Д. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес: *** сумата от 1250 лв., претендирани частично от общо 3240 лв, представляваща дължимо обезщетение по застрахователна полица № 01800100010266 от 13.05.2021 г. за застраховка „Селскостопански култури“, ведно със законната лихва от датата на завеждане на иска - 26.10.2021 г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 630 лв., представляващи деловодни разноски.

Срещу решението е подадена въззивна жалба с вх.№ 4095 от 18.08.2022 г. от ЗД „Евроинс“ АД. Изложени са оплаквания, че същото е неправилно поради нарушение на материалния закон и поради необоснованост.

Твърди се, че в противоречие с материалния закон /чл.345, ал.1 и ал.5 и чл.394 КЗ, както и чл.9 и чл.20а от ЗЗД/ първоинстанционният съд е приел, че е налице покрит риск с по - широко съдържание от уговореното между страните и не се е съобразил със съдържанието на застрахователния договор. Правилно съдът приел, че за покрит риск по застрахователната полица страните уговорили клауза А „Градушка, буря и проливен дъжд“, но фактическите му изводи не съответствали на съдържанието на тази клауза, според чл.4, т.1, 2 и 3 от Общите условия към застрахователната полица.

Сочи се, че подходът на първоинстанционният съд да приеме, че е налице покрит риск, защото увреждането по някакъв начин е свързано с проливен дъжд и „агроклиматичните условия“, без да се изследва съдържанието на покритите и изключените по застрахователната полица рискове, не отговаря нито на разпоредбите и целите на КЗ, както и тези на ЗЗД, относно правилата за тълкуване на договорите и тяхната обвързваща 1 страните сила, както и на интересите на ползвателите на застрахователни услуги.

На следващо място се твърди, че решението е необосновано и противоречи на материалния закон, тъй като с него се приема, че е налице покрит риск по полицата – механични увреждания в резултат на градушка и проливни дъждове и интензивен валеж за кратко време, въпреки изричните констатации на експертизите и показанията на свидетелите, че уврежданията са причинени от болести /кафяво гниене/, напукване на плодовете поради продължителна влага, както и високите температури след това. В тази връзка се позовава и на приетото пред първоинстанционния съд заключение по тройната съдебно - агротехническа експертиза. Заключенията на експертите посочвали, че по – голямата част от уврежданията са в резултат на влагата от продължителните дъждове, кафяво гниене и високата температура, като тези увреждания не са покрит риск по полицата.

С оглед констатацията на вещите лица, че има и нараняване от механично увреждане, следвало да се отбележи, че ищецът е следвало да докаже размера по вредите, настъпили от покрит риск, което не било осъществено при условията на пълно и главно доказване. При наличието на данни, че повечето увреждания не са настъпили в резултат на покрит риск, съдът е приел, че всички увреждания са в резултат на покрит според него риск.

Излагат се доводи, че съдът необосновано и в противоречие с материалния закон е приел, че не е налице изключен риск, въпреки доказването на условията и настъпването на изключен риск „болести“. Позовава се на нормата на чл.345, ал.5 от КЗ и разпоредбата на чл.11 от приложимите общи условия, съгласно която не се покриват вреди, пряко или косвено, причинени от болести, включително когато тяхното проявление се дължи на настъпило застрахователно събитие. Според въззивника това възражение е било своевременно направено пред първоинстанционния съд и е било доказано с приетата тройна агрономическа експертиза. От заключението на вещите лица било видно, че по – голямата част от уврежданията са в резултат на влагата от продължителни дъждове, кафяво гниене и високата температура, като тези увреждания не са покрит риск, а изключен риск по полицата. Изтъква се, че изключеният риск не изисква невзимането на мерки от страна на застрахования, нито определено негово действия или бездействие, той изключва определени събития от покритие по съгласие на двете страни, с което бил очертан обхвата на застрахователното покритие. Застрахователят носел риск единствено за уточнените покрити и неизключени рискове, като при изрична уговорка и заплащане на по - голяма премия имало възможност изключени рискове да бъдат приети за покрити, като поведението на застрахования било от значение при упражняване на правото на отказ по чл.408 от КЗ.

На следващо място се сочи, че в нарушение на материалния закон първоинстанционният съд е определил размера на уврежданията , като се е базирал на пазарната стойност на увредената продукция. Съгласно чл.20, ал.1 от Общите условия, при частични увреждания размерът на застрахователното обезщетение съответства на установения процент на вредата, съобразно застрахователната сума. Цената на увредената продукция нямала значение към размера на евентуално дължимото обезщетение, както същата не е имала значение и при определяне на застрахователната премия. Цитира практика.

Моли въззивният съд да постанови решение, с което първоинстанционното решение да бъде отменено, а вместо него да бъде постановено ново, с което исковите претенции против застрахователното дружество да бъдат отхвърлени.Претендират се разноски.

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от адв.

Сава Каров като пълномощник на К. Д. Г..

С него въззивната жалба е оспорена като неоснователна и необоснована.

Сочи се, че твърдението в жалбата, че претърпените от ищеца имуществени вреди били изрично изключени от покритието по полицата на застрахователя е невярно и тенденциозно. Според въззиваемата, в разпоредбата на чл.345, ал.1, т.3 и ал.5, т.5 от КЗ изрично е предвидено какви са покритите рискове, както и изключенията от застрахователно покритие. За пръв път този въпрос се повдигал във въззивната жалба, макар посредством първата и повторната тричленна експертизи да било изяснено имало ли е проливен дъжд и от него ли са произлезли вредите.

2

Твърди се, че неправилно въззивникът интерпретира заявеното от всички вещи лица, че не са установили каквито и да е данни за заболяване по насажденията, като изрично е било обсъждана липсата на твърдяното от жалбоподателя „кафяво гниене“, а относно напукването на черешите и тяхното отпадане от дърветата било установено, че то е в резултат именно от проливните дъждове в последните седмица- две, както и на преминалата по- предния ден градушка. В подкрепа на тези съображения било и заявеното от вещите лица в съдебните заседания.

Възражението за липса на пълно и главно доказване също било неоснователно и представлявало естествена защитна теза на въззивника. Според въззиваемата това доказване било извършено с показанията на разпитаните по делото свидетели, както и чрез заявеното от вещите лица. Намира за недоказано и възражението на жалбоподателя за наличие на изключен риск „болести“ по застрахователната полица, при все, че същото не било наведено като довод в хода на първоинстанционното производство.

Доводите на въззивника за неправилно определяне на размера на дължимото обезщетение не държали сметка за това, че е предявен частичен иск и по тази причина няма как да бъде уважен за част и отхвърлен за друга, след като неговият размер е далеч под размера на така дължимото застрахователно обезщетение.

Моли въззивната жалба, подадена от ЗД „Евроинс“ АД, да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение да бъде оставено в сила. Претендират се разноски.

Страните нямат доказателствени искания.

Депозираната въззивна жалба е допустима - подадена е от процесуално легитимирано лице, в законоустановения срок, срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт.

Същата отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК.

Въззивното дружество не участва със свой представител в проведеното пред въззивната инстанция открито съдебно. Процесуалният представител на въззиваемия поддържа подадения отговор на въззивна жалба, като счита подадената въззивна жалба за изцяло неоснователна. Моли същата да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение бъде потвърдено.

Производството пред Районен съд - Айтос е образувано по искова молба на К. Д. Г., чрез пълномощника й адв.Сава Каров, против Застрахователно дружество „Евроинс” АД, с ЕИК 121265113, с искане за осъждане на ответника да заплати на ищцата обезщетение в размер на 1250 лв., частична претенция от общо претендираните 3240 лв., дължимо по договор за застраховка „Селскостопански култури срещу рискове – клауза „А“- „Градушка и буря“ и „Проливен дъжд“.

Предявеният главен иск е с правно основание чл.405, ал.1, вр. чл. 386 от КЗ.

В исковата молба се твърди, че ищцата е земеделски производител, който обработва собствена земя от 10,800 дка в землището на с. Пирне, на която отглежда череши. На 13.05.2021 г. застраховала продукцията при ответното застрахователно дружество с полица № 01800100010266 за срок от 14.05.2021 г. до 16.10.2021 г. по застраховка „Селскостопански култури“ срещу рискове – клауза А „Градушка и буря“ и „Проливен дъжд“ за общата сума от 5 400 лева, равняващи се на действителната застрахователна стойност от по 500 лева на декар, като застрахователната премия била платена изцяло на две вноски. Насажденията се развивали добре и имали много плод, но на 20.06.2021 г., след посещение на имота от сина на ищцата било установено, че земята била застлана с череши, преобладаващо здрави, както и с много обрулени листа. На следващия ден застрахователят бил уведомен и била заведена щета, а на по-следващия в градината отишли и представители на застрахователя, които извършили оглед на причинените увреждания и направили снимки, но не съставили протокол за това в присъствието на представител на застрахования.

Ищцата, заедно със счетоводителя и агронома, извършили обстоен оглед и съставили протокол за претърпените вреди, които определили на 60 % от цялата продукция съобразно наличния по дърветата плод. Застрахователят отказал плащане, като посочил, че според неговите експерти е налице само напукване на плода, което се дължи на пренапояване от продължителните и проливни дъждове, което не било покрит застрахователен риск. Оказало 3 се, че има съставен протокол, в който било констатирано само напукване на плода, и в който липсвал подпис на представител на застрахования макар, че такъв имало. По-късно на ищцата било предложено споразумение за 15 % от общата застрахователна сума, което не я удовлетворявало, предвид претърпените вреди.

Затова претендира да й бъде заплатено обезщетение в размер на 1250 лв., предявени като частичен иск от общо 3240 лева, явяващи се установените 60 % от общата застрахователна сума от 5400 лева, ведно с дължимата законна лихва от предявяване на исковата претенция до окончателното плащане.

В срока по чл.131 ГПК ответното застрахователно дружество е депозирало отговор на исковата молба. Изложени са аргументи относно липсата на предпоставки за заплащане на претендираното обезщетение. Поддържа се, че не са налице увреждания в резултат на оронване и опадване поради проливен дъжд и градушка. Счита, че напукването на плода било в резултат на болести (кафяво гниене) и било нарушено само качеството, а това не били покрити рискове. Застрахованото лице не е представило всички необходими документи, каквито са снимките. Оспорва се посочения в исковата молба размер на увреждане от 60 % . Твърди се, че ищецът е отказал да подпише протокола, изготвен от експертите на ответното дружество, поради несъгласие с посоченото в него. Оспорва се начина, по който според ищеца се установява размера на увреждането, както и дължимостта на законна лихва. Прави се възражение за изключен риск по чл.8, т.11 и чл.8, т.6 от ОУ, както и възражение за наличие на основание за отказ по чл.408 от КЗ, тъй като застрахованият не бил изпълнил задълженията си по договора да изпълнява грижливо всички агротехнически мероприятия, да вземе всички необходими и целесъобразни мерки за предпазване на обекта на застраховане от увреждане. Оспорва се изготвения от ищцовата страна протокол за бракуване на череши в частта относно увреждания в размер на 60 % от продукцията.

Разпечатката съдържа 38 от 104 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/b5a9d59c-0f54-47b7-a568-a4ccc9aa39ed