Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 147 от 03.05.2026, Районен съд - Козлодуй

Съд
Районен съд - Козлодуй
Дело
Гражданско дело 177/2026
Вид
Решение № 147
Подписан
03.05.2026
В сила
16.06.2026
Състав
Даниел Борисов Христов

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 147 гр. Козлодуй, 03.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КОЗЛОДУЙ, V-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Даниел Б. Х.в при участието на секретаря Стела Б. Бочева като разгледа докладваното от Даниел Б. Х.в Гражданско дело № 20261440100177 по описа за 2026 година

Производството е образувано по постъпила искова молба от А. Т. М., ЕГН ********** против „Сити Кеш“ ООД, ЕИК 202531869.

Предявени са искове с правно основание:

1. чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК с който се иска от съда да обяви за нищожен, сключения между сключения между А. Т. М. и ’’Сити Кеш” ООД, договор за потребителски кредит № 768332 от 23.11.2022г.

2. чл.55, ал.1 от ЗЗД, с искане за осъждане на „Сити Кеш“ ООД, ЕИК 202531869, да заплати на А. Т. М. сумата от 685.13 евро /1340 лева/, платени без основание във връзка със сключения между страните нищожен договор за потребителски кредит № 768332 от 23.11.2022г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.

В исковата молба се твърди, че по силата на договор за потребителски кредит № 768332 от 23.11.2022г., сключен между „Сити Кеш“ ООД като кредитор и А. Т. М. като кредитополучател е уговорено отпускането на кредит в размер на 1 300 лева, при определени в договора условия: ГЛП - 35.04 %, ГПР - 41.37 %, срок на връщане - 11 месеца и обща сума за плащане от 1 590.44 лева.

Съгласно чл.5 от договора, заемателят се задължил да обезпечи договора с едно от следните обезпечения:

1/банкова гаранция; или

2/ поръчител отговарящ на множество условия, подробно изброени в договора.

1

Сочи се, че на основание чл.11 от договора, при неизпълнение на тези задължения дружеството начислява неустойка в общ размер на 1 049.56 лева, платима разсрочено заедно с месечните вноски по кредита съобразно посочения в погасителния план начин. По този начин общото задължение по Договора ставало в размер на 2 640 лева.

Сочат че, сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон ЗПК.

Считат, че договорът за потребителски кредит е недействителен, тъй като не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и т.20, чл.12, ал.1, т. 7-9 от ЗПК, като се сочат основания затова.

Твърди се, че клаузата на договора, предвиждаща заплащане на неустойка е нищожна, тъй като излиза извън присъщите обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция.

Твърди се, че ищеца е заплатил 2 640 лева с които е погасил изцяло задължението си по договора, за което му е издадено удостоверение за липса на задължения.

По иска с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД

Считат че сумата от 1 340 лева е напуснала патримониума на ищеца и е постъпила в правната сфера на ответника „Сити Кеш“ ООД, който я е получил, въпреки, че няма правно основание за нейното задържане.

В срочно подаден отговор на исковата молба по реда на чл. 131 от ГПК, предявеният иск се оспорва като неоснователен, претендират се разноски.

По основателността на иска - считат претенциите на ищеца за обявяване на недействителност на договора за кредит поради противоречие с разпоредбите на ЗПК и ЗЗД, както и за връщане на платени при липсващо основание суми, за неоснователни, излагат съображенията си.

Твърди се, че с клаузата за неустойка не се заобикаля нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, а по отношение на формирането на годишния процент на разходите /ГПР/ са спазени всички, закрепени в чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК изисквания.

Твърди се, че нормативно определеният лимит на ГПР към датата на сключване на договора е 52.95%, а ГПР определен в процесния договор в размер на 41.37%, т.е в случая годишният процент на разходите не надхвърлял пет пъти размера на законната лихва за забава, поради което не е налице нарушение на чл. 19, ал. 4 ЗПК.

Сочи се, че уговорената неустойка не е и не следва да бъде включвана в ГПР.

С отговора се взема становище по твърденията на ищеца, отнасящи се до разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, относно размера на дължимата по договора за кредит договорна лихва и по твърденията на ищеца, отнасящи се до разпоредбата на чл.8 от договора за заем.

По отношение на осъдителния иск

2

Не се оспорва, прави се признание за получаването на процесната сума, твърди се, че договорът и отделните му клаузи са действителни.

В проведеното открито съдебно заседание, страните не се явяват и не се представляват. Постъпили са молби от процесуалните им представители с които се изразява становище по хода на делото и по съществото на спора.

След като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност и като взе предвид изложеното от страните, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от представения по делото договор за потребителски кредит № 768332/23.11.2022г., сключен между „Сити Кеш“ ООД като кредитор и А. Т.

М., като кредитополучател е уговорено отпускането на заем в размер на 1 300 лева, при посочени в договора условия: ГЛП - 35.04 %, ГПР - 41.37 %, срок на връщане - 11 месеца и обща сума за плащане от 1 590.44 лева.

Съгласно чл.5 от договора, заемателят се задължил да обезпечи договора с поне едно от следните обезпечения:

1/банкова гаранция; или

2/ поръчител отговарящ на множество условия, подробно изброени в договора.

Между страните няма спор, че ищецът е заплатил на ответното дружество сума в размер на 2 640 лева.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Между страните няма спор, че между тях е възникнало валидно облигационно правоотношение по договор за потребителски кредит № 768332/23.11.2022г., както и неговото съдържание.

От разпоредбата на чл.3, ал. 1 от договора, се установява при изчисляване на ГПР по сключения договор не се взети предвид разходите, които заемателят заплаща при начислената неустойка по чл. 11, ал. 1, вр.чл. 5 от Договора, която е в размер на 1049.56 лв.

Съдът намира, че ответникът „Сити Кеш“ ООД представлява финансова институция по смисъла на чл. 3, ал. 2 ЗКИ поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства, което е налице в случая. Така ответникът следва да бъде определен като кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК, а ищецът като потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК. Предвид това процесния договор попада в легалната дефиниция на чл. 9, ал. 1 ЗПК и по отношение на него са приложими правилата на ЗПК и ЗЗП.

Съгласно чл. 22 ЗПК когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.

Съдът намира, че договорът за заем е недействителен на основание чл.

3

22 ЗПК, във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Съгласно същата разпоредба договорът за потребителски кредит е недействителен, ако в същия не е посочен годишен процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя. Съгласно чл.

19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съобразно §1, т. 1 от ДР на ЗПК, "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси". В ГПР следва да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай е посочен ГПР в размер на 41.37 %, но от съдържанието на договора не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР.

Съдът намира, че предвидената в чл. 5 от договора неустойка, дължима по уговорения начин на падежа на всяко следващо лихвено плащане, на практика се явява добавък към възнаградителната лихва и представлява сигурна печалба за заемодателя. Същата излиза извън присъщите й обезпечителна и обезщетителна и санкционна функции, предвид явната обективна невъзможност за кредитополучателя да представи изисканите с договорите обезпечения. Само по себе си непредставянето на обезпечение не може да доведе до вреди за кредитодателя, тъй като това неизпълнение на акцесорно задължение по договора не води до обективно претърпяване на вреди. Поради това следва да се приеме, че неустойката по чл. 6 от договорите представлява възнаграждение за кредитодателя, предвид разпоредбата на §1, т. 1 от ДР на ЗПК и като такъв следва да бъде включена в посочения в договорите размер на ГПР.

Видно от представената извадка от онлайн калкулатор при включване на размерът на дължимата неустойка, действителният размер на ГПР по кредита се увеличава многократно / 389.98%/. В тази връзка съдът намира, че в договор за потребителски кредит № 768332/23.11.2022г. не е посочен действителния размер на годишния процент на разходите по кредита, което следва да се приравни на абсолютното му непосочване. Изложеното се явява нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, което води до недействителност на договора, съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК. Поради това и предявеният иск с правно основание чл. 26 ал. 1 ЗЗД се явява основателен и като такъв следва да бъде уважен.

4

За пълнота следва да се посочи, че в чл.19, ал.4 от Закона за потребителския кредит е предвидено, че Годишният процент на разходите /ГПР/ не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерски съвет на Република България. От посоченото по-горе се установява, че действителния размер на ГПР, определен след включване на сумата за неустойка надвишава петкратния размер на законната лихва по просрочени задължения, което от своя страна е заобикаляне на нормата на чл.19, ал.4 от ЗПК.

Съгласно чл. 23 ЗПК когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. От представените по делото писмени доказателства се установи, че във връзка с погасяване на задължението си, ищецът е заплатил на ответното дружество сумата в размер на 1716лв. Поради това следва да се приеме, че ищецът е заплатил на ответното дружество сумата в размер на 1340 лв. при начална липса на основание, поради което и предявеният осъдителен иск с правно основание чл.

55, ал. 1 ЗЗД се явява изцяло основателен и като такъв следва да бъде уважен.

По разноските:

На основание чл. 78, ал.1 от ГПК ищецът има право на разноски, съразмерно на уважената част от исковете.

По делото е направено искане за присъждане на разноски, както и на адвокатско възнаграждение в размер на 741 евро. По делото е представен договор за правна защита и съдействие, в който е договорено възнаграждение в размер на 1450 лв./741 евро, платена към момента на подписване на договора за правна защита. Представен е списък на разноски по чл. 80 ГПК.

Ищецът е направил разноски за държавна такса по първия предявен иск в размер на 21.73 евро, а за иска с правно основание чл. 55 ЗЗД, държавна такса не е заплащана.

Предвид уважаването на предявените искове в пълен размер, то ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати сторените разноски от ищеца в цялост.