Решение № 166 от 08.04.2022, Районен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 166 гр. Благоевград, 08.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател:

Димитър Р. Беровски при участието на секретаря Ана Г. Георгиева като разгледа докладваното от Димитър Р. Беровски Гражданско дело № 20211210101853 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК („Основно производство”).

Образувано е въз основа на искова молба, подадена от М. ЯН. Д., ЕГН **********, от гр.

Б. срещу „Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление: гр. С., представлявано от управителите Св. Н. Н., Цв. Г. Ст. и Яр. Кж. Ч..

Ищцата е предявила срещу ответника иск, с който претендира той да бъде осъден да й заплати сума в размер на 3230,33 лв., получена от същия без правно основание, ведно със законната лихва, считано от датата на подаването на исковата молба до окончателното погасяване.

Ищцата твърди, че на 24.10.2019г., в качеството си на кредитополучател, сключила с ответника Договор за потребителски кредит "Профи Кредит Стандарт" № 30040200002 за сумата от 3000 лв. и краен срок за погасяване 25.10.2022г. Поддържа, че била погасила изцяло сумата по сключения договор, а именно в общ размер на 6230,33 лева. Излага, че процесният Договор за потребителски кредит бил нищожен поради нарушение на императивните изисквания на чл. 11, т. 7, т. 9, т. 10, т. 11, т. 20 вр. чл. 22 ЗПК, чл. 10а, ал. 2 ЗПК, чл. 19, ал. 4 ЗПК, както и поради противоречие с добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. трето ЗЗД. В тази връзка въвежда и подробни съображения. Сочи, че поради нищожността на процесния потребителски договор дължала само чистата стойност на кредита, а именно отпуснатата главница в размер на 3000 лв. Заявява, че дала на ответника без основание процесната сума от 3230,33 лв., с която сума ответникът се бил обогатил неоснователно.

Ответникът смята предявения иск за неоснователен. В тази връзка не оспорва обстоятелството, че е сключил на 24.10.2019г. с ищцата Договор за потребителски кредит "Профи Кредит Стандарт" № 30040200002, съгласно който е бил предоставил на ищцата сумата в размер на 3000 лв. Оспорва обаче твърденията на ищцата, че процесният договор за кредит бил изцяло нищожен поради нарушение на императивните изисквания на чл. 11, т. 7, т. 9, т. 10, т. 11, т. 20 вр. чл. 22 ЗПК, чл. 10а, ал. 2 ЗПК, чл. 19, ал. 4 ЗПК, както и поради противоречие с добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. трето ЗЗД. В тази връзка развива подробни доводи.

Съдът, след като съобрази обстоятелствата по делото и приложимия закон, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По повод подадената искова молба, предмет на разглеждане в настоящото производство е осъдителен иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, за сумата от 3230,33 лв., представляваща главница, получена от ответника без правно основание, ведно със законната лихва, считано 1 от датата на подаването на исковата молба до окончателното погасяване.

Уважаването на посочената искова претенция е детерминирано от кумулативното наличие на две предпоставки, а именно: 1/ предаване от ищцата и съответно получаване от страна на ответника на имущественото благо, предмет на този иск – сумата от 3230,33 лв., и 2/ начална липса на основание за имуществено разместване от такъв порядък (вж. в този смисъл Постановление № 1 от 28.05.1979 г., Пленум на ВС). С оглед разпределението на доказателствената тежест в исковия граждански процес (чл. 154 ГПК), ищцата е тази, която трябва да установи съществуването на първото от визираните изисквания. Ако това бъде сторено, ответната страна следва да докаже, че е получила съответното имуществено благо – сумата от 3230,33 лв. при наличието на правно основание. Иначе казано, в тежест на ищцовата страна е да установи единствено даването, а на ответника – на какво основание е получил даденото (вж. така Определение № 142 от 21.02.2012 г. по ч. гр. д. № 103/2012 г., IV г. о. на ВКС и Решение № 248 от 15.11.2016 г. по гр. д. № 784/2016 г., IV г. о. на ВКС).

От облигационноправна гледна точка, правното основание, обосноваващо имуществено разместване, при чието наличие няма да има неоснователно обогатяване, се дефинира като валидно правоотношение между лицето, което дава, и лицето, което получава нещо, част от съдържанието на което отношение е правото на последното да получи съответната имуществена облага (вж. по-подробно по този въпрос проф. Ал. К., „Облигационно право.

Отделни видове облигационни отношения“ – нова редакция и допълнения от проф. П. П., С, 2002 г., стр. 342 – 343). В този смисъл предаването на благо от имуществен характер въз основа на нищожен акт е една от типичните хипотези на неоснователно обогатяване при начална липса на основание (вж. мотивите към т. 1 от цитираното по-горе Постановление № 1 от 28.05.1979 г. по гр. д. № 1 от 1979 г., Пленум на ВС).

Очертаните принципни постановки, пренесени в полето на конкретния казус, дават основание за формирането на следните изводи относно разглеждания иск:

Не се спори между страните по делото, а и от представените копия на Договор за потребителски кредит Профи кредит Стандрат № 30040200002/24.10.2019г., Общи условия и декларации към него, както и погасителен план към договора от същата дата (24.10.2019г.), се установява, че между ищцата (като кредитополучател и потребител) и ответника (като кредитор и заемодател) е бил сключен процесният договор за потребителски кредит, по силата на който ответникът е предоставил на ищцата сумата от 3000 лв. Ответникът е превел на ищцата по банкова сметка, отразена в самия договор, главницата по процесния договор за потребителски кредит, като това обстоятелство се установява и от заключението на допуснатата съдебно-счетоводна експертиза (неоспорено от страните).

От съдържанието на цитираните документи се изясняват и основните параметри на заемното правоотношение, а именно: главница – 3 000 лв.; годишен процент на разходите – 49,15 %; годишен лихвен процент – 41 %; обща дължима сума, включваща главницата и договорната (възнаградителната) лихва – 5241,86 лв., при което размерът на последната възлиза на 2241,86 лв.; редовен срок на погасяване – 36 месеца от 25.11.2019 г. до 25.10.2022 г. чрез равни месечни погасителни вноски в размер на 145,60 лв. В т. VI от договора е уговорено и заплащането на възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги, както следва: допълнителна услуга „Фаст“ в размер на 600 лв. и допълнителна услуга „Флекси“ в размер на 1740 лв. Уговорено е, че размерът на вноската по закупените допълнителни услуги е 65 лв. и е дължима заедно е месечната погасителна вноска по кредита, като тази вноска е включена и в погасителния план. Общото задължение по процесния договор за кредит, включващо и допълнителните услуги „Фаст“ и „Флекси“ е в размер на 7 581,86 лв., от което 3000 лв. е главницата, 2241,86 лв. е договорната (възнаградителната) лихва, а 2340 лв. са допълнителните услуги „Фаст“ и „Флекси“.

От анализа на заключението на изслушаната съдебно-счетоводна експертиза (неоспорено от страните), както и от разпита на изготвилото я вещо лице, става ясно, че действителният годишен процент на разходите /ГПР/ е 106,30 %, а не посоченият неправилно в договора 49,15 % В тази връзка от заключението на вещото лице се установява, че общият размер на 2 начислените от ответника задължения, дължими от ищцата по процесния договор за потребителски кредит, е в размер на 7581,86 лв., от които изтеглената главница е само 3000 лв. При това положение действителният ГПР надвишава 2,13 пъти допустимият съгласно чл.

19, ал. 4 ЗПК размер на ГПР и оскъпяването на кредита в действителност е 152,73 %. Става ясно от заключението, че общата сума, която ищцата е заплатила във връзка с процесния договор, е 5773,60 лв., от които текущи плащания (14 броя) за 3 186,60 лв. в периода 22.11.2019 г. – 04.01.2022 г., и окончателно плащане извършено на 28.03.2021г. за 2 587 лв.

Всяко едно плащане е било осчетоводявано при ответното дружество с датата, когато е било направено и е било отнасяно по пера в счетоводните записи по сметки. Разпределянето на постъпващите плащания за погасяване на заемните задължения от страна на заемодателя (т. е. прихващането на изпълнението) е било извършвано в следната последователност: такси, лихва за забава, договорна лихва, допълнителни услуги и главница. С платената от ищцата обща сума ответникът е осчетоводил погасяване на задължения за вноски по погасителен план (т. е. за главница, договорна лихва и допълнителни услуги) в размер на общо 5744,07 лв.

С оглед заключението на вещото лице се налага изводът, че в случая записаният в договора ГПР /49,15%/ е формален и не отговаря на фактическото положение. Следователно договорът е сключен в нарушение на чл. 11, т. 10 ЗПК, тъй като не е записан коректният ГПР. По тази причина процесният договор за потребителски кредит от 24.10.2019 г. е нищожен – арг. от чл. 22 ЗПК. На основание чл. 23 ЗПК в този случай длъжникът трябва да върне само чистият размер на главницата и не дължи други суми за лихви, неустойки или други разходи по кредита. В тази връзка следва да се има предвид, че към датата на сключване на процесния договор са приети разпоредбите на ал. 4 и ал. 5 на чл. 19 от ЗПК, в сила от 23.07.2014 г., според които годишният процент на разходите не може да бъде повисок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения, а клаузите в договори, надвишаващи този размер, се считат нищожни.

За пълнота на изложението следва да се посочи и следното:

Съдът намира, че клаузите, според които се дължи възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги и такса за извънсъдебно събиране на вземане противоречат на принципите на равнопоставеност и добросъвестност на страните, като са нищожни, като противоречащи на добрите нрави, поради следното:

В т. VI от договора е уговорено и заплащането на възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в размер на общо 2340 лв., от която сума 600 лв. за допълнителна услуга „Фаст“ и 1740 лв. за допълнителна услуга „Флекси“ Възнаграждението, което се е задължил да заплати потребителят за предоставения му пакет от допълнителни услуги се явява прекомерно и не отговаря на изискванията на закона. На първо място-предоставените за тази цена услуги не са изчерпателно изброени в договора за потребителски кредит каквото е изискването на императивните разпоредби на закона, а наред с това не е формирана цена за всяка от услугите по отделно. В тази връзка в чл.10а, ал. 4 от ЗПК е предвидено, че „Видът, размерът на действието, за което се събират такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит." В противоречие на императивното правило на чл.10, ал.4 ЗПК в процесния договор за различните видове допълнителни услуги е определено общо възнаграждение за плащане в размер на 2340 лв. Наред с това заплащането на това възнаграждение от потребителя е предварително, т.е. то е дължимо само за „възможността за предоставянето" на изброените по-горе услуги, както е посочено и в общите условия, и е без значение дали някоя от тези услуги ще бъде използвана по време на действието на сключения между страните договор.

Предвид на изложеното се налага извод, че уговорката за заплащане на възнаграждение за пакет от допълнителни услуги се явява нищожна като противоречаща на императивни правни норми – разпоредбите на чл.10, ал.2 предл. второ и чл.10а, ал. 3 и ал. 4 от Закона за потребителският кредит/ЗПК/. Следва да се посочи, че такива клаузи са в противоречие с изискванията на принципа за добросъвестност и информиране на потребителя. Напротив така формулиран начин на уговорките е подвеждащ и целящ явно заблуждение на 3 потребителя.

Видно от Общите условия на кредитора „Профи Кредит България" ЕООД съставляващи неразделна част от договора за потребителски кредит съгласно клаузата на чл.А раздел Декларации, в раздел 15 „Допълнителни услуги“ са описани условията, при които потребителят може да се възползва от допълнителни услуги,а именно: Приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит; Възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски; Възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски; Възможност за смяна на дата на падеж; Улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства. В 15.2 Отлагане на вноски от Общите условия е посочено, че „ако договорът за потребителски кредит/ДПК/ е със срок - клиентът може да поиска кредиторът да му отложи една погасителна вноска след платена първа вноска по ДПК." По долу в същата точка е посочено, че това е максималният брой, който може да бъде отложен и който важи за целия срок на ДПК. Записано е, че клиентът може да поиска от кредитора да му отложи на части или накуп допустимия брой погасителни вноски, но не може да поиска отлагане на повече от три последователни погасителни вноски. В подточка а/ са посочени причините, поради които клиента може да поиска отлагането на определения брой погасителни вноски като например: Дългосрочна неработоспособност на клиента или на друго лице, участващо с доходите си в домакинството му; Под дългосрочна се разбира неработоспособност, започнала най-рано от деня на подписването на ДПК и продължаваща повече от три седмици - т.е. при неработоспособност продължила по-малко от три седмици клиента няма право да поиска отлагането на заплащането на погасителна вноска, прекратен трудов договор на клиента или на друго лице, участващо с доходите си в домакинството му, Неплатен отпуск на клиента, който е по-дълъг от 10 дни и др.