Решение № 255 от 04.08.2026, Районен съд - Смолян
- Съд
- Районен съд - Смолян
- Дело
- Гражданско дело 1278/2024
- Вид
- Решение № 255
- Подписан
- 04.08.2026
- В сила
- 04.08.2026
- Състав
- Гергана Кузманова
Цитирани разпоредби
- чл.124 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 181 · Граждански процесуален кодекс
- чл.587, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 24 · Закон за наследството
- чл. 25 · Закон за наследството
- чл.25, ал.1 · Закон за наследството
- чл.29 · Закон за наследството
- чл.30 · Закон за наследството
- чл.31 · Закон за наследството
- чл.42, буква "б", предл. последно · Закон за наследството
- чл.43, ал.1, буква "а" · Закон за наследството
- чл.9 · Закон за наследството
РЕШЕНИЕ
№ 255 гр. *, 04.08.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – * в публично заседание на първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Гергана Кузманова при участието на секретаря Веселина Младенова като разгледа докладваното от Гергана Кузманова Гражданско дело № 20245440101278 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на Т. * К. против Л. Д. Т., Р. Д. Т. и Д.
Д. Т., в която се твърди от ищеца, че ответниците са деца и наследници на Д. Л. Т., бивш жител на гр. *, починал на 04.01.2024г., а ищецът е негов брат. Съгласно нотариален акт № * том II, дело *г. на РС-*, ищецът, брат му и тяхната майка са признати за собственици, на основание давностно владение и наследство от * Т. К. (техен баща и съпруг) на застроено и незастроено дворно място с площ от 176 кв.м., представляващо имот пл. № 127, участващ в парцел VI — 125, 126, 127, 128, с площ от 744 кв.м, в кв. 38, по плана на гр. *, кв. *, ведно с построената в имота двуетажна жилищна сграда с разгърната площ от 122 кв.м. Тъй като не е упоменато друго и съгласно закона за наследството, всеки един от тримата притежава по 1/3 идеална част от правото на собственост.
Твърди се от ищеца, че живее на първия етаж от къщата описана в нотариалния акт, а брат му Д. е живял на втория етаж от нея, като те нямат и никога не са живели в друга жилищна сграда, в кв. * на гр. *. Със заповед № 300-5-66 от 11.10.2004г. на изпълнителния директор на АГКК гр. София е одобрена кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. * и имота предмет на нотариален акт № * том II, дело *г. на РС-* е нанесен с кад. № *, а жилищната сградата с кад. № *.1.
Твърди се от ищеца, че на 14.01.2003г. неговата майка му е завещала своята 1/3 идеална част от имота и 1/3 идеална част от жилищната сграда. Завещанието е било оставено за съхранение при нотариус * № * по РНК на РБ. Неговата майка и баба на ответниците е починала на 19.12.2014г. След смъртта на Д. Л. Т. третият ответник - Д. Д. Т. е получил уведомление от * * за наличието на задължения на баща му. Той е казал за това на своя чичо (ищецът).
Твърди се от ищеца,че е извършил необходимите проверки и е установил, че върху 1
1/2 от описания по-горе недвижим имот е наложена възбрана по искане на кредитор.
Установил е също така, че причината за налагане на възбрана върху 1/2 идеална част е наличието на издаден нотариален акт № * от 2018г. на нотариус *, според който ищецът и брат му (баща на ответниците) са били признати за собственици, на основание представени писмени документи, на по 1/2 идеална част от поземлен имот с кад.№ *, на жилищната сграда с идентиф икатор.№ *.1 и две стопански сгради находящи се в имота.
Твърди се от ищеца, че молбата за издаване на този нотариален акт не е подписвана от него, тъй като той е бил запознат с направеното в негова полза завещание и е нямал правен интерес да бъде признат за собственик на по-малко от действителното притежавано от него право на собственост. Издаването му най - вероятно е бил извършено изцяло по инициатива на Д. Л. Т., с цел да придобие на повече от реално притежаваното право на собственост.
Ищецът твърди,че узнаването от него за издадения констативен нотариален акт за по 1/2 идеална част от право на собственост е пряката причина за иницииране на процедура направеното завещание в негова полза да бъде обявено. На 16.09.2024г., по негово искане нотариус * е обявила съхраняваното при нея завещание, издала е първи препис и то е вписано в СВ при РС-* с вх. № 2317 от 16.09.2024г, акт 193, том I, дело 943/24г.
Предвид фактът, че нотариален акт № * том II, дело *г. на РС-* е послужил като основание за издаване на нотариален акт № * от 2018г. на нотариус * (в доказателствата към акта той е описан на първо място, но с погрешно посочена година - 1974г., вместо 1994г.), нотариус * е отказала да издаде констативен нотариален акт, на база обявеното завещание, при квоти 2/3 идеални части за ищеца и 1/3 идеална част за бащата на ответниците, тъй като е налице колизия с нотариален акт № * от 2018г. на нотариус *, относно обема притежавано право на собственост.
Независимо от наличието на два различни нотариални акта, по силата на направеното завещание, след смъртта на майка си, ищецът твърди,че притежава 2/3 идеални части от правото на собственост върху имот с кад.№ * и върху жилищната сграда построена в него с кад.№ *.1, а не 1/2 идеална част, както е посочен в Нотариален акт № * от 2018г. на нотариус *. С оглед направеното завещателно разпореждане, наложената възбрана засяга и част от притежаваното от него право на собственост, а съществува и опасност евентуални кредитори да предприемат изпълнение върху 1/2 идеална част от имота и сградата, а не само за върху 1/3, какъвто е действително притежавания обем от правото на собственост от ответниците, по наследство от техния наследодател. С оглед гореизложеното има правен интерес да предяви настоящия иск, с който да бъде установен действителния обем на притежаваното от него право на собственост.
Моли съда да постанови решение, с което да се признае за установено по отношение на ответниците , че ищецът е собственик на 2/3 идеални части от поземлен имот с кад.№ * и на 2/3 идеални части жилищната сграда построена в него с кад. № *.1., както и да бъде отменен Констативен нотариален акт № * от 2018г. издаден от нотариус *, в частта му установяваща обема на притежаваното право на собственост за имот с кад. № * и за 2 жилищната сграда с кад. № *.1. Претендира и за разноски по водене на делото.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника Л. Т., с който оспорва твърдението, че по силата на саморъчно завещание от 14.01.2003г. на *, оставено на съхранение при Нотариус *, след смъртта на завещателката ищецът Т. К. е придобил собствеността върху 1/3 ид.ч. част от ПИ с идентификатор * и от двуетажна жилищна сграда с идентификатор *.1, в резултат на което е станал собственик на общо 2/3 ид.ч. от правото на собственост върху посочените имоти. Възразява, че завещателното разпореждане на *, на което ищецът се позовава, е нищожно на основание чл.42, буква „б“, предл. последно от ЗН, поради това, че при съставянето му не са спазени разпоредбите на чл.25, ал.1 от ЗН., а именно: саморъчното завещание не е било изписано и подписано лично от * * и в завещанието са посочени две различни дати 14.01.2003г. и 16.01.2003г. Следователно липсва достоверна дата на съставянето му.С оглед на това, оспорва истинността на представеното с исковата молба саморъчно завещание на * досежно: подпис на завещател, съдържание и дата.
При условията на евентуалност, ако се приеме, че оспореното завещателно разпореждане не е нищожно, възразява, че на основание чл.43, ал.1, буква „а“ от ЗН същото е унищожаемо , поради това, че по време на съставянето му * * не е била способна да завещава. Към датата на завещателното разпореждане последната е била в напреднала възраст от 77г. Смята, че същата е имала заболявания, които към м.01.2003г. са влияели на възможността да разбира и да ръководи действията си до степен, изключваща способността да завещава.
В случай, че завещателното разпореждане бъде прието за действително, на основание чл.30 от ЗН прави възражение, че със същото е била накърнена запазената част на Д. Л. Т. от наследството на неговата майка * * и отправя искане същата да бъде възстановена, чрез намаляване на извършеното завещание. Към датата на завещанието, а и към датата на смъртта на * *, същата не е притежавала друго имущество освен обсъжданите земя и сграда, което да бъде предмет на наследяване. Счита, че с така извършеното дарение е била накърнена запазената част на Д. Л. Т. от наследството, оставащо от майка му, което се изчерпва със завещаните 1/3 ид.ч. от описаните поземлен имот и жилищна сграда. След смъртта на * * единствените наследници, призовани към наследяване се явяват синовете – Т. К. и Д. Т.. Съгласно чл.29 от ЗН запазената част от наследството, когато наследодателят не е оставил съпруг и има две деца е 2/3 от имуществото на наследодателя. Съгласно чл.28 от ЗН, частта от наследството извън запазената част от последното, представлява разполагаемата част, с която наследодателят може да се разпорежда свободно. При тази законодателна уредба, следва да се направи извод, че запазената част от наследството е възлизала на 2/3 част от наследството или на 2/9ид.ч. от имотите, а разполагаемата част от наследството е възлизала на 1/3 част от наследството или 1/9 ид.ч. от имота. Запазената част на Д. Л. Т. възлиза на 1/3 част от наследството съответстващи на 1/9 част от описаните имоти. Разпореждайки се чрез завещание с цялото си имущество, * * е накърнила посочената запазена част от наследството на сина си Д. Л. Т.. Доколкото наследодателката не 3 е имала друго имущество към датата на смъртта си, запазената част на Д. Т. не може да бъде получена от него в пълен размер. Липсата на друго имущество, обуславя и невъзможността да се формира наследствена маса по смисъла на чл.31 от ЗН, а на Д. Т. следва да се възстанови запазена част, изразена в дробта по чл.29 от ЗН. Понеже Д. Л. Т. вече е починал, това възстановяване следва да се извърши в полза на неговите наследници – ответниците Л.
Д. Т., Р. Д. Т. и Д. Д. Т..
В срока по чл.131 от ГПК не е постъпил писмен отговор от ответницата Р. Д. Т..
В срока по чл.131 от ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника Д. Т.. След изтичане на срока за отговор, ответникът Д. Т. е подал молба вх.№*/08.05.2024г., в която сочи, че е направил отказ от наследството на Д. Л. Т., за което представя към молбата Удостоверение от РС-* за вписан в особената снига при РС-* на отказ от наследство, под №41/07.05.2025г.
В с.з. ищецът р. пр. поддържаиска чрез пълномощника си адв.Ив.*.
Ответникът Л. Т. р.пр. оспорва иска чрез пълномощника си адв.П..
Ответницата Р. Т. р.пр. не се явява и не изпраща представител.
С влязло в сила протоколно определение от 23.10.2025г. производството по делото отношение на ответника Д. Т. е прекратено, поради направеният от ищеца отказ от иска спрямо него.
Съдът след преценка на изложеното в исковата молба и отговора, на становището на страните в съдебно заседание и като обсъди събраните по делото доказателства прие за установено следното от фактическа страна:
По делото няма спор, а и от Удостовеление за наследници изх.№*/22.05.2024г. е видон,че ищецъът Т. Л. К. и наследодателя на ответниците- Д. Л. Т. са братя, а техни родители са * Т. К. /починал на 22.07.1979г./ и * /починала на 19.12.2014г./. Д. Л. Т. е починал на 04.01.2024г., като след смъртта му негови наследници са трите му деца – ответниците Л. Д. Т., Р. Д. Т. и Д. Д. Т..
С Нотариален акт №* том II, дело №*г. на Нотариус при *ски районен съд, * и синовете й Т. Л. К. и Д. Л. Т. признати за собственици по давностно владение и наследство на следния недвижим имот: Застроено и незастроено дворно място с площ от 176 кв.м., представляващо имот пл.№127, участващ в парцел VI-125, 126, 127, 128 с площ от 744кв.м., в кв.38 по плана на гр.*, кв.*, ведно с построената в имота двуетажна жилищна сграда с разгърната площ от 112кв.м.
С Нотариален акт №94, т.I, рег.№1136 д*. на основание надлежни писмени доказателства, на основание чл.587, ал.1 от ГПК и следващите Д. Л. Т. и Т. Л. К. са били признати за собственици при равни права на Поземлен имот с идентификатор * с площ от 213 кв.м., ведно с построените в имота Двуетажна жилищна сграда с идентификатор *.1 със застроена площ от 70кв.м., Стопанска сграда с идентификатор *.2 със застроена площ от 32кв.м. и Стопанска сграда с идентификатор *.3 със застроена площ от 6кв.м.
Видно от издаване на първи препис на обявено саморъчно завещание, на 4
14.03.2024г. по молба на ищеца Т. * К. е обявено от Нотарииус * с протокол за обявяване на саморъъчно завещание завещания саморъчно завещание на *, коуто е било оставено на съхранение в нотариалната кантора на нотариус Кацарова по нот.д.№2/2003г.от служебния архив на нотариуса.
Видно от издаденият първи препис от саморъчното завещание * е направила следното разпореждане с имуществото, което притежава по време на своята смърт:Завещава на Т. * К. –неин син следния свой недвижим имот: собствената си 1/3 ид.ч. от застроено и незастроено дворно място с площ от 176 кв.м., представляващо поземлен имот №127, който имот участва в парцел VI-125, 126, 127, 128 с площ от 744 кв.м., кв.38 по плана на кв.*, гр.*, както и собствената си 1/3 ид.ч. от построената в имот №17 двуетажна полумасивна жилищна сграда с разгърната площ от 112 кв.м., като му завещава и жилищната част, в която живее, представляващо самостоятелно обособено жилищно помещение в същата жилищнасграда. В началото на текста е изписана дата 14.01.2003г., а в края дата 16.01.2003г.
Разпечатката съдържа 34 от 67 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/b5a956c9-245c-4fe1-8c8c-230ecee6a8f0