Акт от 15.10.2019, Административен съд - Стара Загора

Р Е Ш

Е Н И Е

№326 15.10.2019 год. гр. Стара

Загора

В

ИМЕТО НА НАРОДА

Старозагорски административен съд, шести състав на седемнадесети септември през две хиляди и деветнадесета година в открито съдебно заседание, в състав Председател: Михаил

Русев

Секретар Зорница Делчева като разгледа докладваното от съдията Михаил Русев адм. дело №143 по описа за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.129, ал.7 и чл.156 от ДОПК и чл. 145 и сл. от АПК във връзка с § 2 от ДР на ДОПК.

Образувано е по жалба на М.И.Р. ***, подадена чрез пълномощника си адв. Н.Р., против Акт за прихващане или възстановяване №П-16002418192960-004-001 от 21.11.2018 год., издаден от М.П.Д. - Старши инспектор, потвърден с Решение №77/11.02.2019 год. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив, с който на жалбоподателката е извършено прихващане и е отказано възстановяване на недължимо платени суми.

В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорения акт за прихващане или възстановяване, по съображения за издаването му в нарушение и при неправилно приложение на материалния закон. Жалбоподателката оспорва като счита, че изчисленията обективирани в него са неправилни. Не е ясно как точно органът е избирал реда на погасяване на задълженията, макар и същият формално да е спазен. Игнорирано е обстоятелството, че с решение №1141/06.06.2016 год. са отменени задълженията й за ДОО за 2009 год. и 2010 год. и за ЗО за същите две години, което решение е влязло в сила на 06.07.2016 год. С огледа на това на датите на трите големи транша, въобще не е имало суми за погасяване, но въпреки това тези задълженията са били погасени. В съдебно заседание е направено възражение за изтекла погасителна давност за прихванати задължения в размер на 4 606.39 лв., които не са били предмет на ревизионният акт и на образуваното през 2016 год. изпълнително дело. Евентуално е направено възражение и за изтекла петгодишна погасителна давност за задължението от 2009 год. в размер на 4 919.53 лв. Въз основа на подробно изложените съображения е направено искане за отмяна на акта за прихващане или възстановяване изцяло като неправилен и незаконосъобразен.

Ответникът - Директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – Пловдив, чрез процесуалния си представител по делото, в представената молба по делото оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа, че обжалваният АПВ №П-16002418192960-004-001/21.11.2018 год., е правилен и законосъобразен по съображенията, изложени в Решение №77/11.02.2019 год. на Директора на Дирекция "ОДОП" – Пловдив.

Назначена е, изслушана и неоспорена от страните съдебно-счетоводна експертиза, като в заключението си вещото лице е дало подробен отговор на поставените му задачи, а разпитан в съдебно заседание, експертът заявява, че поддържа заключението си.

Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:

С резолюция за извършване на проверка №П-16002418192960-ОРП-001 от 26.10.2018 год., издадена от Т.Т.И. на длъжност Началник сектор /л.15 по делото/, на М.П.Д. е възложено извършването на проверка на М.И.Р. за задълженията й за ДДФЛ, ДОО и ЗО за периода 01.01.2009 год. – 31.12.2012 год..

Определено е проверката да бъде извършена до 15.11.2018 год. С Промяна на резолюция №П-16002418192960-ОРП-002 от 14.11.2018 год., издадена от Т.Т.И. на длъжност Началник сектор е определено проверката да приключи до 20.11.2018 год., а с друга Промяна на резолюция №П-16002418192960-ОРП-003 от 20.11.2018 год., издадена от Т.Т.И. на длъжност Началник сектор срокът е удължен до 21.11.2018 год.

Резолюцията за извършване на проверка и промените на резолюциите са издадени в електронен вид и подписани с квалифициран електронен подпис на Т.Т.И. в посоченото й длъжностно качество - Началник сектор при ТД на НАП - Пловдив, валиден в периода 06.11.2017-06.11.2018 год.

На 21.11.2018 год. е издаден Акт за прихващане или възстановяване №П-16002418192960 от М.П.Д. – старши инспектор по приходите /лист 18-22/, който е бил подписан с квалифициран електронен подпис /при направената справка от представеният електронен носител от страна на ответника/, валиден за периода 25.10.2018 год. – 25.10.2019 год. Актът за прихващане или възстановяване е бил връчен по електронен път на 22.11.2018 год. /лист 23 от делото/. Постановено е и решение №П-16002418210219-134-001/23.11.2018 год. за поправка на акт за прихващане или възстановяване /лист 33-38/, с което е поправена очевидна фактическа грешка, изразяваща се в некоректно отразяване в таблицата за прихващане на лихвата, начислена на лицето. Решението е подписано с квалифициран електронен подпис от М.Д., валиден към деня на подписването и връчено по електронен път на жалбоподателката на 25.11.2018 год.

Срещу акта за прихващане или възстановяване е подадена жалба на 05.12.2018 год., от М.И.Р..

По повод на жалбата е постановено и решение №77 от 11.02.2019 год. на Директора на Д“ОДОП“ гр. Пловдив при ЦУ на НАП, с което акт за прихващане или възстановяване е потвърден, заедно с решението за неговата поправка. Решението е връчено по електронен път на 12.02.2019 год. /лист 8/.

От фактическа страна, съдът намира за установено следното:

На М.И.Р. е извършена ревизия за установяване на задължения по ЗДДФЛ и КСО за данъчни периоди 01.01.2009 год. – 31.12.2012 год. Издаден е Ревизионен акт №Р-24-1403690-091-001 от 10.07.2015 год. с който е постановен ДДФЛ за внасяне за посочените по-горе периоди в размер на 8782.77 лв.; ДОО в размер на 6792.00 лв. и ЗО в размер на 3187.20 лв. и съответния размер лихви за невнесените в срок данъци и осигуровки. Издаденият Ревизионен акт е обжалван от задълженото лице М. И.Р.. Постановено е решение на ОДОП с №775/30.09.2015 год., с което е потвърден РА. Задълженото лице е обжалвало издаденото Решение пред Пловдивския Административен съд, който с Решение №1141/06.06.2016 год.. отменя РА в частта за допълнително установените задължения за ЗОВ за 2009 год. и 2010 год. и отхвърля жалбата на лицето по повод установените задължения по ЗДДФЛ. Частта, която не е обжалвано решението на Административен съд Пловдив, а именно отменените ЗОВ за периода 01.01.2009 год. - 31.12.2010 год. е влязло в законна сила на 06.07.2016 год. С Решение №2705/01.03.2018 год. Върховния Административен съд отменя решение №1141/06.06.2016 год. на Пловдивския Административен съд и връща делото на Административен съд гр. Пловдив за ново разглеждане. След връщане на делото на Пловдивския административен съд относно частта с установени задължения по ЗДДФЛ за периода 01.01.2009 год. - 31.12.2010 год., същия се произнася с Решение №1824/10.08.2018 год., с което допълнително установения данък по чл.48 от ЗДДФЛ за 2009 год. се намалява от 6202.94 лв. на 5721.74 лв., ведно със законните лихви върху тази разлика, а допълнително установения данък по чл.48 от ЗДДФЛ за 2010 год. в размер на 2579.83 лв., ведно със законните лихви в размер на 1107.03 лв. се отменя.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността и обосноваността на оспорения Акт за прихващане или възстановяване №16002418000916-091-001 от 21.11.2018 год., на основание чл.160, ал.2 от ДОПК и чл.168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК във вр. с §2 от ДР на ДОПК, намира за установено следното:

Оспорването на акта за прихващане или възстановяване №16002418192960-004-001 от 21.11.2018 год., потвърден с Решение №77/11.02.2019 год. на Директора на дирекция "ОДОП" – Пловдив, като направено в законово установения срок по чл.156, ал.1 от ДОПК, от легитимирано лице с правен интерес и против акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

При така установената фактическа обстановка съдът намира производството за проведено при липсата на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

На следващо място, съдът намира оспорените АПВ и РПАПВ за издадени от компетентен за целта орган, по аргумент от разпоредбата на чл.129, ал.1, пр.1 от ДОПК, според която норма, прихващането или възстановяването може да се извършва по инициатива на органа по приходите или по писмено искане на лицето, както и по аргумент от разпоредбата на чл.133, ал.3 от ДОПК, според която норма, органът по приходите може по своя инициатива или по молба на заинтересованото лице да поправи очевидна фактическа грешка в РА (АПВ).

Оспорените по делото АПВ и РПАПВ са издадени от орган по приходите, което обстоятелство не е спорно между страните.

Оспореният АПВ е издаден и в съответствие с изискванията за форма на административния акт по смисъла на чл.59, ал.1 от АПК, във връзка с § 2 от ДР на ДОПК, предвид посочването в същия на фактическите и правните основания, послужили за издаването му, както и редът за неговото оспорване.

Съдът намира за основателни изложените възражения в жалбата, че към датата на постъпване на трите транша /13.12.2016 год.;

26.05.2017 год. и 09.03.2018 год./, данъчният орган не е следвало да погасява задълженията за ЗО и ДОО за 2009 и 2010 год., тъй като същите са отменени с влязло в сила съдебно решение. Като санкция за това неправомерно поведение на приходната администрация, законодателят е постановил връщането им със съответната лихва. Това е сторено с оспореният в настоящето производство акт за прихващане и възстановяване и с него са прихванати висящите публичноправни задълженията на лицето. В този смисъл, действително непогасените задължения за ДДФЛ за 2009 год. продължават да висят и върху тях се трупат лихви, но тези лихви са компенсират от начислените лихви върху недължимо погасените задължения.

Налице е обаче неправилно прихващане на част от задълженията за стари периоди.

Така например основателно е възражението за изтекла погасителна давност по отношение на погасеното задължение в размер на 4606.39 лв. Според заключението на вещото лице, същото представлява лихва за вноски ДОО за периода 01.01.2008 год. – 31.12.2008 год., със срок на доброволно плащане 30.04.2009 год., които са отразени в справката за задължения на лист 25 от делото. Тези лихви не са предмет на ревизионният акт, но се появяват в акта за прехващане и възстановяване. Същите се намират на ред 20 от таблицата, представляваща неразделна част от АПВ. Дължимостта им е посочена въз основа на образуваното изпълнително дело от 2016 год., а акта за въз основа на който са установени тези задължения е №240021402672623/26.03.2014 год..

Съгласно чл.171, ал.1 от ДОПК, публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок. В конкретния случай, доколкото в АПВ е посочено, че дължимата сума за ДОО е за периода 01.01.2008 год. – 31.12.2008 год., то петгодишният срок е започнал да тече на 01.01.2009 год. и е изтекъл на 31.12.2013 год. Няма данни по делото да са налице обстоятелства, които да налагат спирането или прекъсването на давността, поради което съдът намира, същата за изтекла и към 26.03.2014 год. /когато е предприето някакво действие от публичния изпълнител, но не е ясно какво е това/ не е било налице изискуемо публично правно задължение, подлежащо на принудително изпълнение.

Ето защо и с оглед на възражението на адв. Р. за изтекла погасителна давност, съдът намира, че сумата от 4606.39 лв. неоснователно е прихваната с оспореният АПВ. Същата сума е следвало да бъде служебно отписана на основание чл.173, ал.2 от ДОПК, респективно да не е предмет на АПВ.

Що се отнася до лихвите в размер на 716.78 лв., представляващи дължими лихви за ЗО за 2009 год., то съдът намира, че същите са акцесорни задължения и щом не се дължи главницата, то не следва да се начисляват и същите. Според заключението на вещото лице, същата представлява разликата между посочената в АПВ изискуема сума /11 405.08 лв./ и сумата за възстановяване /10 688.59 лв./ От таблицата, представляваща част от АПВ е видно гореизложеното, и доколкото са останали за внасяне вноски за ЗО, то същите са отнесени и към ЗО. Същите обаче не са част от самият АПВ /по отношение на тях нямаме нито постановяване на решение за възстановяване, нито на решение за прихващане/, поради което и същите не следва да бъдат обсъждани в съдебното решение.