Решение № 215 от 19.05.2020, Районен съд - Стара Загора
- Съд
- Районен съд - Стара Загора
- Дело
- Административно наказателно дело 386/2020
- Вид
- Решение № 215
- Подписан
- 19.05.2020
- В сила
- 11.08.2020
- Състав
- РОСЕН ТЕНЧЕВ ЧИЛИКОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 143, ал. 3 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 12 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57, ал. 1 т. 6 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 118, 1 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 118, 1 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 118, ал. 1 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 185, ал. 1 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 37, ал. 1 · Закон за правната помощ
РЕШЕНИЕ град Стара Загора
15.05.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ в открито заседание на Петнадесети Май през Две хиляди и Двадесета година в състав:
Председател: Р.
Чиликов
Съд. Заседатели : при секретаря Н. Г. и в присъствието на прокурор ………… като разгледа докладваното от председателя Чиликов А.Н.Д. 386 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Обжалвано е наказателно постановление № 448998– F 480086 от
17.07.2019 година на Началник отдел „ Оперативни дейности“ –Пловдив в ЦУ на НАП .
Жалбоподателят недоволен от наложената му имуществена санкция моли съда да я отмени или намали. Мотивира се с обстоятелството, че не е извършено административно нарушение поради маловажност на случая и с нарушения на материалния закон.
Жалбоподателят в с.з. чрез адв. С.В. поддържа жалбата.
Въззиваемата страна представлявана в с.з. от юрисконсулт Т взема становище, че жалбата е неоснователна, че е извършено административно нарушение и правилно е приложен материалният и процесуалния закон.Претендира за направените разноски във връзка с юрисконсултско възнаграждение.
От събраните по делото доказателства установени с доказателствени средства – писмени, показанията на свидетеля – преценени по отделно и в тяхната съвкупност и като извърши цялостна проверка на акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление,след обсъждане становищата страните съдът приема за установено следното :
Жалбата е подадена в срок и от субект имащ право на жалба, поради което и на основание чл. 59, ал. 2 ЗАНН съдът приема, че жалбата е допустима .
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Административно-наказващият орган в обстоятелствената част на наказателното постановление е приел за установено от фактическа страна следното :
При извършена проверка на
05.02.2019 година в 11.45 часа на обект – магазин за хранителни стоки - находящ се в град Стара Загора ул. „ Мусала „ № 7 стопанисван от „ Алтън Пати „ ЕООД в обекта се осъществява дейност без да се регистрират и отчитат продажбите в търговския обект чрез фискално устройство.
Извършена е контролна покупка на 05.02.2019 г. в 11.40 часа на един брой вафла и един брой минерална вода на обща стойност 0,95 лева ,платени са в брой на лицето Фатма Алиева / продавач / от Т.Г. и не е издаден фискален касов бон от въведеното в обекта и работещо фискално устройство.
Описаната фактическа обстановка се установява по несъмнен и безспорен начин от събраните по делото доказателства установени с доказателствени средства – показанията на св. Т.Г. / актосъставител/, протокол за извършена проверка, опис на касова наличност /въпросен лист / , декларация, дневен отчет – клен.
При така установената фактическа обстановка административно-наказващият орган е приел, че е нарушен чл.
3, ал. 1 от Наредба – Н -18/13.12.2006 г. във вр. с чл. 118, ал. 1 ЗДДС и на основание чл. 185, ал. 1 от ЗДДС е наложил имуществена санкция в размер на
600 лева.
Съдът приема, че административно-наказващият орган правилно и законосъобразно е приложил материалният закон.
Търговският обект е бил в работен режим – в него свободно са влизали и излизали хора / клиенти/, които са извършвали закупували стоки, реализирани са покупко-продажби.Реализирана е и продажба – срещу определена сума е продадена стока/ контролната покупка/.Тези обстоятелства се установяват от гласни доказателствени средства - показанията на свидетеля Т. Г. и писмени - протокол за извършена проверка, дневен финансов отчет –клен, въпросен лист. Те из цяло кореспондират по между си и водят до единствено възможния извод, че търговския обект е работил, извършвана е търговска дейност и са реализирани приходи. Все действия, които дават основание да се приеме, че се е извършвала търговска дейност от името и за сметка на дружеството стопанисващо търговския обект.
Изложените по-горе обстоятелства дават основание да се приеме, че търговска дейност се е извършвала, а щом това е така е необходимо за всяка реализирана продажба да се издава фискален касов бон, което в случая не е сторено и чрез бездействие е извършено административно нарушение.
По изложените съображения съдът приема, че жалбоподателят е осъществил чрез бездействие състава на чл. 3, ал. 1 от Наредба – Н -18/13.12.2006 г. във вр. с чл. 118, 1 ЗДДС.
Не намират опора в доказателствения материал твърденията в жалбата, че е издаден касов бон на стойност 4,16 лева. Същият е издаден за продажба на съвсем различни стоки и на различна стойност от стоките и стойността предмет на контролната покупка.
Санкцията е наложена на
ЮЛ, което прави АНО обективна и въпросът за вината не подлежи на обсъждане.
При така извършеното административно нарушение административно-наказващият орган не е имал алтернатива освен да наложи имуществена санкция по чл. 185, ал. 1 ЗДДС.
Санкцията в размер на 600 лева е определена при превес на смекчаващите вината обстоятелства в близост до абсолютния минимум . Същата е индивидуализирана правилно и са отчетени всички релевантни обстоятелства- нарушението е за първи път, обстоятелството, че не са отчетени и други продажби освен при контролната покупка / установена е по-голяма касова наличност от отчетената – въпросен лист и финансов отчет – клен /, обществената опасност на деянието. Съобразявайки се и с финансовите възможности на дружеството правилно е определена имуществената санкция в близост до минимума и няма основание за изменението и чрез намаляване.
Няма основание да се приеме , че случаят е маловажен. Независимо от стойността на продадената стока задълженията за издаване на фискален касов бон гарантират отчитането на оборотите, плащането на дължимите данъци и цялостната финансова дисциплина на търговските субекти.
От друга страна подобни нарушения са широко разпространени в страната и съдебния район при извършването на търговска дейност и приложението на чл. 28 ЗАНН означава да се игнорират целите на чл. 12 ЗАНН, което е недопустимо.
В този смисъл правилно административно-наказващият орган не е възприел направеното възражение срещу АУАН и е издал наказателното постановление, което прави възраженията в тази насока неоснователни.
Правилно и законосъобразно в съответствие с чл. 57, ал. 1 т. 6 ЗАНН са посочени законовите разпоредби, които са нарушени, посочено е и правното основание за налагане на имуществена санкция.
Изложената фактическа обстановка в атакуваното наказателно постановление и установена в с.з. из цяло кореспондира с правната квалификация на деянието като са установени и изложени всички факти релевантни за състава на претендираното административно нарушение, което прави неоснователни претенциите за неправилно приложение на материалния закон.
Голословни и недоказани са твърденията за антидатиране на издаденото наказателно постановление.
Доказателства в тази насока няма.От друга страна ЗАНН свързва преклузивните срокове с издаването на наказателното постановление, но не и с връчването му.
Забавянето на връчването може да доведе до изтичане на абсолютна давност, което в случая не е така.
При извършената служебна проверка съдът не констатира допуснати съществени процесуални нарушения при издаването на наказателното постановление обуславящи неговата отмяна. Същото отговаря напълно на изискванията на чл. 57 ЗАНН.
Наказателното постановление е издадено от компетентно длъжностно лице. Посочена е заповедта, с която е упълномощено да издава наказателни постановления и същата е приложена като доказателство.
По изложените до тук съображения съдът приема, че жалбата се явява неоснователна, а атакуваното наказателно постановление се явява законосъобразно и следва да са потвърди.
Направеното искане от процесуалния представител на въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно.
Съгласно 63, ал. 5 ЗАНН във вр. с чл. 37, ал. 1 ЗПП във вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ и чл. 143, ал. 3 АПК с оглед фактическата и правна сложност на делото в полза на въззиваемата страна следва да се определи и присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, които да се заплатят от жалбоподателя, поради неоснователност на жалбата.
Водим от горните мотиви съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 448998– F 480086 от 17.07.2019 година на Началник отдел „ Оперативни дейности“ –Пловдив в ЦУ на НАП, с което е наложена имуществена санкция в размер на 600 лева / ШЕСТОТИН / на „ АЛТЪН ПАТИ „ ЕООД град Стара Загора , ул. „ Мусала ” № 37 БУЛСТАТ № ********* представлявано от А.А.А., с ЕГН – **********,съдебен адрес *** /.
ОСЪЖДА „ АЛТЪН ПАТИ „ ЕООД град
Стара Загора , ул. „ Мусала ” № 37 БУЛСТАТ № ********* представлявано от А.А.А., с ЕГН – ********** да заплати на НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ юрисконсултско възнаграждентие в размер на 100 / СТО / лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд град Стара Загора в 14 дневен срок от съобщението на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: