Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1064 от 01.09.2023, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Търговско дело 2883/2021
Вид
Решение № 1064
Подписан
01.09.2023
Състав
Петя Георгиева

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 1064 гр. София, 01.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-14, в публично заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Петя Георгиева при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Петя Георгиева Търговско дело № 20211100902883 по описа за 2021 година

Предявени са обективно и субективно съединени искове с правно основание чл. 645, ал.3 и ал.4 ТЗ от синдика на „Н.Г.“ АД (н.) срещу „В.Х.“ ООД, чиито правоприемник е „Ф.Г.“ООД, и „Н.Г.“ АД за обявяване за недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността на извършени прихващания на вземания на „В.Х. “ ООД, съгласно протоколи 27.02.2020 г. и 31.03.2020 г. С определение на съда като ответник по делото е конституиран „Ф.Г.“ ООД с ЕИК ****, вместо ответника „В.Х.“ ООД с ЕИК **** (заличен търговец).

С исковата молба се твърди, че „Н.Г.“ АД е търговско дружество с основен (и единствен) предмет на дейност - „Организиране на хазартни игри". Също така, че e ноторно известен факт, че в резултат на законодателни промени от 18.02.2020 г., в сила от 22.02.2020 г., лицензът за дейността на търговеца е отнет, в резултат на което и търговската дейност на дружеството е била преустановена. По подадена от кредитор молба вх.№ 37770 от 21.4.2020 г. (пратка №708822750/16.04.2020 г.) по чл. 625 от ТЗ, с прямо същото е открито производство по несъстоятелност с решение от 06.01.2021 г. по т.д.№ 699/2020 г. на СГС, ТО VI-9 състав, с което е определена начална дата на неплатежоспособността 27.02.2020 г. и ищецът е назначен за негов синдик.

Твърди, че на 27.02.2020 г. на основание чл. 103 и чл. 104 от ЗЗД между ответниците е бил подписан двустранен Протокол за уреждане на насрещни задължения в размер 81 598, 38 лева; на 31.03.2020г., на основание чл. 103 и чл. 104 от ЗЗД между ответниците е бил подписан двустранен Протокол за уреждане на несрещни задължения в размер 2 933, 06 лева.

Моментът на изготвянето и подписването на процесните протоколи по реда на чл.104 ЗЗД съвпада, респективно следва, както депозираната от самия длъжник молба по чл.625 ТЗ, така и определената начална дата на неплатежоспособност, която произтича от горните законодателни промени, довели до преустановяване на търговската му дейност. От изложеното следва, че съзнателно (т.е. при знание за наличие на инициирано производство за обявяване в несъстоятелност, респ. за неплатежоспособността на длъжника) са предприети действия, облагодетелстващи първия ответник, позволявайки му да заобиколи 1 реда за удовлетворяване на вземанията му, като по този начин е накърнен принципа в производството по несъстоятелност за равенство на всички кредитори.

Така предприетите от страните действия не възпроизвеждали валидни правни действия, тъй като възникването и съществуването на отразените в тези протоколи за прихващане вземания на „В.Х.“ООД, сега „Ф.Г.“ООД, не са безспорни. Същият не е кредитор на несъстоятелното дружество, тъй като няма вземане, предявено по реда и сроковете по чл.685 ТЗ, респ. чл.688, ал.1 ТЗ. В случай, че съдът приеме вземанията на първия ответник за възникнали и ликвидни, то същите не установяват изискуемостта на вземанията, поради което настъпването на изискуемостта им в хода на висящо производство по несъстоятелност е пречка за извършване на валидно прихващане, тъй като не е било спазено условието на чл.645, ал.2 ТЗ. Твърди се също, че датите на протоколите и документите, установяващи вземанията не са достоверни и дори и евентуалното възникване и придобиване на конкретните вземания, респ.задължения по двата протокола да е настъпило като факт, то това е станало в по – късен момент и след иницииране на производството по чл.625 и сл. от ТЗ , съответно при знание за неплатежоспособността на длъжника.

Същите са относително недействителни по отношение на кредиторите, на основание чл.645, ал.3 ТЗ, тъй като са извършени след датата на откриване на производство по несъстоятелност по т.д. 699/2020г. на СГС, VI - 9 състав. Същевременно, състоянието на неплатежоспособност за „Н.Г.“ АД е била известна на първия ответник към момента на подписване на конкретните Протоколи. Що се отнася до действията на несъстоятелния длъжник, обективирани в процесните Протоколи за прихващане - счита, че те също са недействителни, като в този смисъл твърди, че всички предпоставки, предвидени в хипотезата на чл. 645 ал. 4 от ТЗ са налице в процесния случай. Т.е. - прихващането като действия на длъжника е извършено след началната дата на неплатежоспособността, която съгласно Решение № 260017 от 06.01.2021., СГС, ТО, VI- 9 състав е 27.02.2020 г. Втората темпорална предпоставка, предвидена в хипотезата на чл. 645 ал. 4 ТЗ, а именно прихващането да е извършено не по-рано от една година преди подаване на молбата по чл.

625 ТЗ също е изпълнена, тъй молбата по която е образувано т.д. №699/2020 г. и във връзка, с която е открито производството по несъстоятелност на втория ответник е с дата 21.04.2020 г.

Освен това се поддържа, че прихващанията са извършени и в противоречие, съответно - заобикаляне закона, тъй като са реализирани въпреки съществуващото ограничение на чл. 635, ал.1 вр. чл. 629а от ТЗ и доколкото подобно действие не е било съгласувано с назначения за процесния период като обезпечителна мярка временен синдик.

С писмения отговор дружеството оспорва иска, като твърди, че с втория ответник „Н.Г.“ АД е в договорни правоотношения по сключен договор за разпространение от 29.01.2016 г. и Споразумение към него от 02.03.2019 г. и споразумение от 12.02.2020 г., по силата на който възмездно са му предоставени права за разпространение на билети за моментни лотарийни игри. Вземанията са за възнаграждението по договора, равняващо се на 9 % от номиналната стойност на продадени билети и е с падеж преди откриване на производството по несъстоятелност. Излага доводи в подкрепа, че са изпълнени условията за настъпване на последиците от материалноправното изявление за прихващане; че не е налице знание за наличието на неплатежоспособност на длъжника „Н.Г.“ и той не е разполагал с информация дали дружеството има забавени плащания към трети лица, а още по-малко е имало такива към „В.Х.“ ООД. Вземанията са възникнали преди публикуването на §1 от ЗИД на ЗХ, а и този факт сам по себе си не означавал, че дружеството е неплатежоспособно съответно свръхзадлъжняло.

С отговора на допълнителната искова молба ответникът оспорва легитимацията на синдика да предявява исковете за обявяване недействителността на прихващанията;

2 поддържа, че съставените протоколи и доказателства за възникване на вземанията имат достоверна дата. В случая, спрямо длъжника „Н.Г.“, който е участвал в съставянето им, разпоредбата на чл.181 ГПК не намира приложение.

Ответникът „Н.Г.“ АД (н.) не взема становище по иска.

Съдът, като взе предвид всички събрани по делото доказателства и доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Установява се от писмените доказателства, както и от служебна справка в ТРРЮЛНЦ по партидата на „Н.Г.„ АД (н.), че по подадена на 27.02.2020 г. молба от изпълнителния директор на дружеството за откриване на производство по несъстоятелност на дружеството е образувано т. д. № 447/2020 на СГС, ТО VI-14 състав. Молбата е обявена по партидата на дружеството в ТРРЮЛНЦ с рег. №20200305182953. Установява се също, че по молба с вх.

№ 37770/21.04.2020 г. на кредитор на същото дружество за обявяване в несъстоятелност на дружеството е образувано производство по т. д. № 699/2020 на СГС, ТО VI-9 състав. С влязло в сила Определение № 2725 от 09.06.2020 г. е прекратено по-рано образуваното т.д № 447/2020 г. по описа на СГС, ТО VI- 14 състав, поради оттегляне на молбата за образуване на производството от длъжника.

Установява се от писмените доказателства, както и от служебна справка в ТРРЮЛНЦ по партидата на длъжника, че с Решение № 260017 от 06.01.2021 г. по т. д. № 699/2020 на СГС е обявена неплатежоспособност на „Н.Г.“АД и е определена начална дата на неплатежоспособността 27.02.2020 г., открито е производство по несъстоятелност и е обявена несъстоятелност на дружеството, постановено е прекратяване на дейността на предприятието, постановена е обща възбрана и запор върху имуществото на дружеството, прекратени са правомощията на органите на дружеството, постановено е започване на осребряване на имуществото на дружеството, включено в масата на несъстоятелността и разпределение на осребреното имущество. За временен синдик е назначен Т. Н., който, съгласно Определение от 11.01.2021 г. по т. д. № 699/2020 г. на СГС, е встъпил в правомощията на 11.01.2021 г. С оглед на изложеното, и при изричната норма на чл. 649, ал.

1, изр. 1 ТЗ синдикът е самостоятелно процесуалноправно легитимиран да предяви предвидените в ТЗ специфични искове за попълване на масата на несъстоятелността.

Предоставената от закона възможност по чл. 649, ал. 1 ТЗ му придава процесуалното качество на субституент – синдикът разполага със самостоятелно право на иск, без да е носител на материалното право, защитавано по исков ред. Процесуалната субституция е от категорията на процесуална суброгация. Процесуалното представителство на синдика се осъществява при спазване на чл. 660, ал. 3 ТЗ и по делото в тази връзка е представено копие от определение на съда от 30.12.2021 г. по т.д.№699/2020 г. на СГС, ТО VI – 9 състав и надлежни адвокатски пълномощни.

От представените по делото протоколи за прихващане на вземания при изплащане на задължения от 27.02.2020 г. и 31.03.2020 г. и писмените доказателства е видно, че между страните е възникнало и съществувало облигационно правоотношение, възоснова на договор за разпространение от 29.01.2016 г. и Споразумение от 02.03.2019 г. към него, по 3 силата на което длъжникът предоставя на „В.Х.“ ООД (сега „Ф.Г.“) права за разпространение на билети за моментни лотарийни игри, а той от своя страна се задължава възмездно да ги разпространява от името и за сметка на „Н.Г.“ АД. Същото е прекратено по взаимно съгласие, считано от 12.02.2020 г. Със споразумение от 27.02.2020 г. дружествата са се съгласили вторият ответник да погаси вземания на „Н.Г.“АД спрямо трето лице, чрез плащане. От протокол за продадени билети от 17.02.2020 г. посочен в протокола за прихващане от 27.02.2020 г. е видно, че за периода от 01.02.2020 г. до датата на прекратяване действието на договора за разпространение, стойността на билетите е 19 843 лв., стойността на възнаграждението е 2143, 04 лв. а стойността на изплатените печалби 23 384 лв. На основание т.2 от Споразумението, стойността на възнаграждението за всички касови обекти на „В.Х.“ ООД съразмерно на срока на действие на договора е 1240, 34 лв. От протокол от 10.03.2020 г. пък се установява вземането предмет на протокола за прихващане от 31.03.2020 г., възникнало в резултат на ревизия за липси и излишъци в размер на 27 158 лв. възнаграждението (комисионната) за разпространението на лотарийните билети е 2 933, 06 лв. От тези доказателства се установява периодът, в който в извършена продажбата на билетите, стойността на продадените или заменени билети или изплатени печалби; дата на съставянето им. Не са сочени доказателства и съответно – не е проведено доказване, че протоколите са съставени на по-късна дата от посочената в протоколите. Ответникът „Ф.Г.“ ООД оспорва твърденията на ищеца, че протоколите не са съставени на посочената дата. С разпоредбата на чл.181 от ГПК се цели да бъде предотвратено недобросъвестното използване на един документ за прехвърляне на едно право чрез антидатиране, така че да може да бъде противопоставен на лице, което придобило по-рано същото право.

Ответниците не са“трето лице” по смисъла на чл.181 от ГПК, което претендира такова права, а и по делото не се установи антидатиране на представените писмени доказателства.

В този смисъл следва да се вземе предвид и заключението на вещото лице по допусната и изслушана съдебно икономическа експертиза и разпоредбата на чл.181, ал.1 изр.последно от ГПК. Видно от заключението е, че във връзка с извършените прихващания на взаимни вземания и задължения между страните на датите - 27.02.2020 г. и 31.03.2020 г., при извършените проверки в счетоводствата на двамата ответници, респ. по счетоводни данни на „Н.Г.“ АД и на „В.Х.“ ООД се констатира, че:към датата 27.02.2020 г. г. „В.Х.“ ООД е имало задължение към „Н.Г.“ АД в общ размер на 92 387,94 лв., осчетоводено по счет. сметка 4111 - Клиенти по партида на „В.Х.“ АД. Задължението е формирано от: Остатък на задължение за плащане - 72 544,94 лв. по протокол от 07.02.2020 г. Остатък за плащане - 19 843,00 лв. по неплатена фактура с номер 8400000049/17.02.2020 г.