Определение № 11815 от 28.03.2023, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 11815 гр. София, 28.03.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: М.С.Д. като разгледа докладваното от М.С.Д. Частно гражданско дело № 20221110130057 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК.

Образувано е по молба вх. № 268247/02.12.2022 г. подадена от длъжника ....... за изменение на постановеното по делото Определение № 27882 от 21.10.2022 г. в частта за разноските. Моли съда да бъде допълнено определението като бъдат присъдени сторените от длъжника разноски за реално заплатено адвокатско възнгараждение в заповедното производство.

В срока за отговор насрещната страна Х. К. К. изразява становище за неоснователност на молбата. Счита, че процесуалният представител на насрещната страна е знаел, че е имало две образувани дела с един и същи предмет, вероятно поради техническа грешла. Прави възражение за прекомерност на претендираните разноски за адвокатски хонорар.

Съгласно разпоредбата на чл. 248, ал. 1 ГПК в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо – в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските. В т. 7 от Тълкувателно решение № 4/2013 г. постановено по тълкувателно дело № 4/2013 г. по описа на ОСГТК на ВКС е разяснено, че разпоредбата на чл. 248 ГПК намира приложение в заповедното производство в хипотезата, при която заповедният съд не се е произнесъл по искането за разноски.

Предвид направеното от длъжника искане и императивните законови разпоредби, настоящият състав счита подадената молба по чл. 248 ГПК за процесуално допустима – подадена в срок от легитимирана страна чрез надлежно упълномощен процесуален представител срещу подлежащ на обжалване акт на съда.

По силата на разпоредбата на чл. 78 ал. 4 ГПК в полза на ответника е присъждат направените от него такси, разноски за производството и възнаграждение за един адвокат при прекратяване на делото. Съгласно Тълкувателно решение № 6/2012 г., постановено по тълк. дело № 6/2012 г. по описа за на ОСГТК на ВКС, съдебни разноски за адвокатско възнаграждение 1 се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан начина на плащане – ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка.

В случая с подаденото възражение е поискано присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 200 лева като е посочено, че в кратък срок ще бъдат представени доказателства за неговото заплащане.

Предвид специфичния характер на заповедното производството, към релевантния момент (с подаване на възражението) не е представен договор за правна защита и съдействие, в който да е уговорено адвокатско възнаграждение и не са представени доказателства за неговото заплащане, поради което молбата се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

Констатираният пропуск не може да бъде саниран на по-късен етап – тепърва с молбата по чл. 248 ГПК. Още повече – от приложеното към молбата платежно нареждане се установява, че уговореното възнаграждение е заплатено повече от 2 месеца след подаденото възражение и повече от месец след постановяване на определението за прекратяване на производството и обезсилване на заповедта за изпълнение.

По гореизложените мотиви, настоящият състав на Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТХВЪРЛЯ молба по чл. 248 ГПК вх. № 268247/02.12.2022 г. подадена от длъжника ....... за изменение на постановеното Определение № 27882 от 21.10.2022 г. по ч.гр.д. № 30057/2022 г. по описа на СРС, I ГО, 166 състав в частта за разноските.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в едноседмичен срок пред Софийски градски съд.

ПРЕПИС от определението да се връчи на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 2